Промените, които настъпват в българските служби за сигурност по

време на Студената война биха могли да се обособят в последователни
периоди.   „Сталинистки“   е   първият   от   тях.   Той   започва   веднага   след

завземането на властта от правителството през септември 1944 г., което е
доминирано   от   комунистите.   Тогава   започва   подмяна   на   персоналът   на

бившата държавна администрация както и в службите за сигурност. Така в
края   на   40­те   години   с   трансформацията   на   Държавна   сигурност   и

засилването   на   вътрешното   контраразузнаване   се   осъществява   пълен
контрол   над   политическия   живот   в   България.   През   1947­1949   г.   са

осъществяват и чистките в Разузнавателния отдел на Генералния щаб, както
и  подчиняването  на военното контраразузнаване  към  МВР.  По време  на

репресиите   в   края   на   40­те   и   началото   на   50­те   години   някои   от
служителите   на   Министерството   на   вътрешните   работи,   Държавна

сигурност и следствените органи се опитват да установят своя паралелна
власт, опирайки се на тайни разследвания на редица от членовете на ЦК и

на Политбюро на комунистическата партия.

Вторият период – „постсталинистки“, може да се ограничи в периода,

който обхваща годините от средата на 50­те до края на 60­те години. През
тези години Държавна сигурност разширява своята дейност като възприема

структура, която е близка до тази на КГБ и в периода от 1965г. до 1968 г.
тя съществува като независима от МВР институция – Комитет за държавна

сигурност   при   Министерския   съвет.   След   като   Тодор   Живков   укрепва
своята сласт, той се заема с една от първостепенните му грижи, а имено да

си осигури лично подчинение и преданост от страна на ръководствата на
МВР и МНО, особено след разкриването на опита за подготовка на военен

преврат   през   април   1965   г.   А   през   1967   г.   се   създава   ново   управление
(шесто) към Държавна сигурност, което е специализирано „за борба срещи

идеологическата диверсия, контрареволюционните, националистическите и

други противодържавни прояви в страната“.

Последният етап от функционирането на Държавна сигурност е от

началото на 70­те години. След като два пъти се сменят министрите на
вътрешните   работи   МВР/   ДС  се  оформя   като   една   стабилна   структура,

която продължава своето съществуване до края на Живковото управление
през ноември 1989 г. Още в началото на 1990 г., в периода януари – март, се

осъществява   една   реформа   на   структурите   на   Държавна   сигурност.
Сменени   са   имената   на   Външнополитическото   разузнаване     (вече

Национална разузнавателна служба) и управлението за безопасност и охрана
(с   ново   име   Национална   служба   за   охрана)   и   те   преминават   под   пряко

подчинение   към   Президентството.  Военното   контраразузнаване   се  връща
към   Министерството   на   отбраната,   а   външното   контраразузнаване   и

оперативно   –   техническото   управление   се   преименуват   на   Национална
служба   за   защита   на   конституцията   (от   1991   г.   –   Национална   служба

„Сигурност“) и СОТИ. А Шесто управление на Държавна сигурност, което
е известно като политическа полиция, бива закрито с министерска заповед

от 9 януари 1991 г.

През близо 35­годишния период на управление на Тодор Живков сред

приоритетните задачи на Държавна сигурност е осигуряването и защитата
на неговия едноличен режим от заговори и конспирации. В секретния указ

на Държавния съвет от 16 юли 1974 г. за дейността на Държавна сигурност
е   записано,   че   Държавна   сигурност   осъществява   своята   дейност   под

ръководството   и   контрола   на   ЦК   на   БКП,   респективно   Политбюро   и
генералния секретар на ЦК на БКП, и в изпълнение на решенията на ЦК на

БКП.   Министърът   на   вътрешните   работи   отчита   дейността   на   МВР   и
Държавния   съвет   пред   Централния   комитет   на   партията   и   лично   пред

Тодор Живков. Основните нормативни документи и насоки в дейността на

разузнаването и контраразузнаването са утвърдени с решения на Политбюро
и   Секретариата   на   ЦК   на   БКП.   Анализът   на   нормативните   документи

показва пряката обвързаност между партийните решения и нормативните
актове и министерски заповеди, регламентиращи дейността на ДС.

По време на масовите репресии, които обхващат периода 1948 ­ 1950

г. е сменен целият ръководен състав на Държавна сигурност, а през 1951 г.

са уволнени 28 ръководители и 343 служители на тайните служби. Общата
бройна на уволнените за периода 1949 ­ 1956 г. от Държавна сигурност е

5108 служители. А щатът на Държавна сигурност през същият период е
увеличен от 3614 на 7000 души. Нещатният таен агентурен апарат по това

време   наброява   около   55   000   секретни   сътрудници   (различни   агенти,
информатори и др.). Общо по щат Министерството на вътрешните работи

достига до 17 900 личен състав през 1962 г. Като основните изисквания за
подбора на служителите на секретните служби се споменават в указ от 16

юли 1974 г. за дейността на Държавна сигурност. С министерска заповед от
5 декември 1979 г. се утвърждават и типовите характеристики за системата

на МВР. С друга заповед от 11 август 1980 г. се разработва система за
усъвършенстване   на   състава   на   МВР.  В   този   документ   се   препоръчва   и

преподготовка на ръководния състав в школите на КГБ и МВД на СССР.
Според   обобщаващ   доклад   на   ръководството   на   Министерство   на

вътрешните работи от 1975 г., пред периода 1953­1974 г. в школите на КГБ
и МВД се обучават 1038 служители на МВР. През следващото десетилетие

техният   брой   нараства   със   значително   увеличение   на   щата   на   тайните
служби   и   милицията.   В   доклад   от   9   декември   1988   г.   на   МВР   за

сътрудничество със съветските органи се отбелязва, че за периода от 1972
до 1987 г. през различни учебни заведения са преминали обучение 3419