Образованието е формиращо личността – като
светогледна позиция, като нравственост, като
поведенски модели , като възможност за
промяна. Да си образован значи да измерваш
своите лични цели и интереси с целите и
интересетите на обществото.Целта на
методиката на литературното образование
като учебна дисциплинаа във висшите
училища е да подготвя, квалифицира и
преквалифицира студенти и учители така,че те
да са способни самостоятелно да изследват ,
да ръководят и осъществят образователния
процес по литература в българското училище.
За постигането на тези цели трябват следните
задачи: 1. Разработване на концепция за
литературното образование, която визира
глобалните цели, учебното съдържание и
структуирането му.,2, обосноваване на методи,
похвати, принципи за работа по литература, 3.
Обосноваване на система за работа с
различно учебно съдържание –
нехудожесттвен и художествен текст, автор,
литературна теория,4. Представяне на идеи за
работа в различни степени и форми на
изучаване на литературата в средното
училище ,5. Разработване на изисквания към
съвременния урок,6. Стимулиране на ученика
за работа,7.Разработване на актуални идеи за
учебници, учебни помагала и пособия за
учителя.
Обектът на методиката е образователния
процес по литература , предметът – системата
на изучаване на литературата,
функционирането на системата в различни
условия, възможностите за обогатяване
/актуализирането й. Учебното съдържание на
дисциплината вкл въпроси с методико-
теоретически и с приложен характер.
Границите между тези два дяла са
относителни и условни. Съвременната
методика има общо и с философията., която
проблематизира истината, пътя към нея.
Методиката на литературното образование ще
разчита на концепцията на психологията за
качествата на личността.
2.Цели и задачи на литературното
образование
Целта е да създаде литературно образована
личност. Литературно образованата личност
възприема литературата като специфично
изкуство, способна е да осмисля и обобщава
литературни факти, явления. Литературното
образование си поставя някои задачи
1.Разработване и прилагане на система за
работа с художествени и нехудожествени
текстове. 2.Разработване и прилагане на
система за осмисляне на собствено
нелитературната част от учебното
съдържание. 3. Интерперетация на текст .
4.Запознаеане и прилагане на различни
интерпретивни подходи ,5.Използване на
„историите“ на автора и рецепцията на текста
за осмисляне на литературен факт.
6.Запознаване и прилагане на въпроси от
литературната теория 7.Разработване и
прилагане на система за усъвършенставане на
устната и писмената комуникация на
учениците. Принципи на структуиране на
учебното съдържание 1. Жанров – той се
прилага при фолклорните текстове в
прогимназиална степен. Този принцип обаче
лишава образователния процес да се
наблюдава междутекстовите връзки, например
мотив, модел в мит.
2. Тематичен той е прилага 5-8 клас при
изучаването на художествените текстове.
3.Хронологически се прилага частично в 7 клас
и последователно в 9-12 клас. Следването на
хронологическия принцип позволява
ситуирането на автор/текст в широк културен
контекст, позволява открояването на
промените в представите за литературност.
Методър е категория, с която си борави
всяка наука, всяка област на човешката
дейсност. Методът е начин, път,
съвкупност от средства за постигане на
определяна цел. Инструментариумът на
метода на образование обаче е поразличен
той се състои от похвати и средства за
получаване на знания, умения и
навици.Методите на образованието по
литература са част от дидактическите
методи. Правилното им прилагане –
съчетаване, редуване, е условие за
резултатното протичане на учебния
процес. Детерминантите на методите са
компонентите на учебния процес.
Метод на интерпретацията – той е система
за обяснение и разбиране на художествени
и нехудожествени текстове.
Интерпретацията се занимава не само с
плана на иманентността. Тя се уповава на
дискурса – на текста, на дискурса, в който
той е създаден, и на дискурса на
реципиента.Интерпретацията е опит, тип
знание, лични цели, интереси и знаниия. В
училището използват понятието анализ.
Методът на интерпретацията се
осъществява чрез следните процедури 1.
Съотнасяне на предзнания към текста 2.
Използване на информация за културна
епоха чрез реконструкция на епохата. 3.
Осмисляне на връзката кулутурна
ситуцация – автор – текст – реципиент.
Текста се разглежда като резултат.
Интерпретацията като метод гради себе си
като проект, конструкт за работа с текста
върху теорията на жанра.Основните
дидактически форми за реализацията на
метода са : беседа за двете степени , а
само за гимназиалната степен – и
семинар , в някои случаи и лекция.
Съпоставителен метод – е система за
откриране на вътрешните връзки в текста,
между текстовете на един автор, между
текстовете на различни автори от една и
съща или от различни литературни епохи,
с цел да разберат специфичните
особености на разглежданите обекти.
Основата не метода е ролята на
съпоставка във всяка човешка дейност.
Метода използва при работа цялото
учебно съдържание ОБекти за сравнение .
Основа за прилагане на метода 1.
Представи за литературност, отношение
към мит и фолклор 2. Жанров модел –
разказ , приказка, ода 3.Компонент от
поетиката –сюжет , 4. Архетип или образ 5.
Историческо събитие , личност , тема,
проблем. 6. Концепция и архументация й в
критически оценки. Специфика на метода
в прогимназиален етап –обект на
съпоставяне мога да бъдат части на един
текст, текстове на един автор, текстове от
един жанр. Основа на съпоставката : в
рамките на един текст – персонажи,
поведението им, епизоди типове във
връзка с времето и мястото. За различни
текстове – за основа на сравнението служи
жанрът
Историко –типологичен метод е система за
разкриване на природата на литературата
като елемент на културата. Използва се в
уводните уроци, Проблеми, теми, мотиви ,
образи . Дидактическите форми на
реализация на метода са разказ за
прогимназиална степен, лекция за
гимназиална степен. Преимуществото
Изучаване на епическо произведение –
Епическият жанр вкл роман, новела, повест,
разказ те. Повествователните текстове. Епосът
в тесния смисъл на думата е жанр или има
жанрови разновидности. Героичния епос
възниква от митовете за културни герои,
предания и приказки за събития и юнаци
.Светът на епопеята е героичното минало на
общността. Епосът има енциклопедичен
обхват и циклична структура, която алюзира
повторителността в човешкия живот и в
живота на общността. Найизследван е ремона
като найразгънат и найобемен жанр,. Приема
се че повествователните текстове са сюжетни.
Сюжетът е поредица от събития,
организирани темпорално и каузално.
Началото и крайната ситуация задават
смистла и значението на цялата система от
събития. Сюжетът в епическите тексттове, за
разлика от драматическите, не е задължително
обвързан с конфликт.Композицията е атрибут
на всеки художествен текст, на всеки негов
компонент. Под композиция на сюжета
разбираме времевата последователност на
епизодите. Повествователят е част от
фикционалното
пространство
на
текста.Повествователя
има
структуроорганизираща , смислоносеща и
оценъчна роля. Художественото време и
пространство са взаимно свързани то е
обединено в един термин – хронотопо.
Сюжетното време очертава границите на
продължителността
на
събитията.
Времетраенетто на сюжета може да е
различно. Времето на героя също обогатява
темпоралния пласт. Среща се с понятието
лично или биографично време. Проект за
интерпретация на епически текст 1. Заглавие
2. Тема 3. Проблеми и мотиви 4. Сюжет и
композиция 5. Време – пространство. 6.
Персонажна система 7 . повествовател 8.
Словоупотреба 9.жанр
Изучаване на лирическа творба – Лирическият
жанр вкл безсюжетна проза и поезията.
Основната формална единица на поезията е
стихът. Организацията на стиховете в строфи
и астрофични цялости откроява ритъма.
Лириката няма сюжет. Темата, проблемите се
разгръщат в речевото действие на лирическия
персонаж на субекта на изказа. Обектът може
да е емоция, настроение, драма на мисълта.
Човешкото присъствие е също родово
диференциращ признак. Този, на който
принадлежи речевото действие, е лирическия
говорител. Възможно е лирически говорител и
лирически герой да са тъждествени. В
качеството на лирически герой встъпват
природни, флороморфни , зооморфни реалии,
същества – рожба на фантазия. Хронотопът в
лирическия текст се гради чрез словото на
лирическия говорител. Проект за работа с
поетически текст – 1. ЗАглавие 2. Тема,
проблеми , мотиви 3. Лирически говорител,
форми на изказа 4. Съотношение лирически
говорител 5. Времепространоство 6.
Словоупотреба 7. Жанрова специфика
Изучаване на драматическо произведение –
Драмата се въвежда в 9 клас. Драма се
означава само определена форма на сценична
литература. Драматическия жанр е сюжетен.
Сродява го с епическия. Конфликтът е
първичен. Драматическото действие и
неговата композиция смятаме за най
съществения елемент на текста, защото в него
се проявява и персонажът. Композицията на
драматическото действие е сценична. Тя е
редът по който се разгръщат
взаимоотношенията на героите в сцени.
Драматическият характер се изгражда по
различен начин от епическия. Проблемът за
словоупотребвата на героя е тъждествен със
словоупотребвата в драмата. Езикът в
драмата е обвързан както и в другите жанрве,
с темата за структурата. Чрез отстъствието на
повествовател словото е динамично,
действено, състои се като автентично
събитие.Факторите , които организират
словесния ред в драмата са – темата и
емоцията. Времепространството като атрибут
на жанра се дефинира по същия начин, както
при наратива, като се отчита липсата на
повествовател и предназначението на текста за
сцена. Проект за изучаване на драматически
жанр 1. Заглавие. 2. Тема , проблеми 3.
Конфликт 4. Драматическо действие 5.
Персонажна система 6. Жанрова природа.
Конфликтът се назовава като за целта е
възможно да се коментират ремарките за
персонажа, дадени преди началото на
драматическо действие. Акцентът при
изучаване на жанра е върху драматическото
действие. Драмата като сценична литература
подсказва и нелитературни средства и похвати
за осмислянето й.
Предмет: | Западноевропейска литература, Литература |
Тип: | Планове |
Брой страници: | 4 |
Брой думи: | 324 |
Брой символи: | 1978 |