Югозападен университет „Неофит Рилски”

Факултет: Обществено здраве и спорт

Специалност: Социални дейности

по

Икономика

на тема:            

Пазарна структура и съвършенна конкуренция. 

Монополистична конкуренция и олигопол.

Изготвил: Ивеслав Георгиев Христов             Задал:
Факултет: Обществено здраве и спорт          Доц. д-р В. Сивов
Специалност: Социални дейности  
1ви курс редовна форма на обучение
Факултетен № 12500121016

1

Всяка фирма се стреми да реализира максимална печалба,но 

пазарите,на които копуват входящи ресурси и продават готови 
продукти,налагат определени ограничения. Една от основните 
характеристики на пазарната среда е степента на нейната 
конкурентност,степента в която се дава възможност на всички 
участници за съревнование по точно определени критерии,а на 
потребителите- и възможност за свободен избор.
   Моделът на съвършена конкуренция,който е основен обект на 
анализа,има изходно значение за разбирането на всички останали 
възможни основни пазарни структури и техните разновидности. Той е и 
своеобразен критерий за ефективността на пазарния механизъм.

I.

Пазарна структура

 
  Пазарната структура е начинът на организация и функциониране на 
обособения пазар, който се предопределя от позицията на продавачите и 
купувачите. Пазарната структура е и своеобразно описание на поведението 
на продавачи и купувачи. 

Конкурентността на пазарната структура 

е 

базисна нейна характеристика,която показва възможността отделният 
участник на пазара да му въздейства,като влияе върху определени 
параметри- обем на покупко-продажбите, пазарна цена, условия на 
сключване на сделките,времеви ограничения и др. В теорията и практиката 
е известно,че колкото е по-ниска степента на подобно въздейсттвие,толкова 
конкурентността на пазара е по-висока и обратно. Идеалният случай на 
конкурентен пазар би се получил при липса на всякаква възможност за 
вличние върху пазара от страна на който и да е негов участник. Тогава 
пазарната цена се формира свободно в резултат от търсенето и 
предлагането. Следователно от отношението между отделната фирма и 
пазара като цяло зависи степента на конкурентност на пазарната структура. 
Всяка фирма работи в даден отрасъл, който за целите на анализа 
определяме като еднопродуктов и идентичен с единичния пазар 
(например пазара на мляко,пшеница на електричество или на туристически 
услуги).

1.

Критерий,определящи типовете пазарна структура

•

Броят на фирмите

,които предлагат на единичния пазар ,може да 

варират от една до „безкрайно много“. В отрасъла може да има много 
на брой дребни производители и търговци,а може само един 
продавач да е заел цялото пазарно пространство от страна на 
предлагането. Между тези два крайни случая стопанската практика 
на всяка страна предлага множество други,всеки от които отразява 
обективните процеси на специализацията на 

2

производството,концентрацията и централизацията на 
капиталите,процесите на сливания и поглъщане на едни фирми от 
други,държавното регулиране и т.н. 

•

Пазарните дялове. 

Пазарният дял на всяка фирма показва 

относителния дял на произведеното и (или) продаденото в рамките 
на общия обем за отрасъла и единичния пазар.

Правилото тук е,че колкото по-голям е броят на пазарните участници 
и колкото по-малки са пазарните им дялове,толкова по-конкурентна е 
пазарната структура и обратно- при малък брой участници и големи 
пазарни дялове конкурентният принцип е силно нарушен.
От позицията на фирмата спрямо целия пазар произтича и 
възможността за влияние върху пазарната цена .

 Достатъчно малката 

фирма с незначителния пазарен дял не може да окаже въздействие върху 
пазарната цена – последната се формира като резултат от взаимодействие 
на цялото пазарно предлагане и цялото пазарно търсене. Тази позиция 
определя поведението на ценовъзприемащата фирма 

(Price taker)

. За нея 

цената е екзогенно зададена от пазара и тя безусловно я възприема,а ако 
същата се промени под въздействието на промяна в търсенето или 
предлагането, фирмата трябва да взема решения си при новите пазарни 
ограничения. Достатъчно голяма по размер фирма,която има значителен 
пазарен дял,може да оказва въздействие върху формирането на пазарната 
цена. Нейната ценоопределяща позиция 

(Price maker)

 променя пазарните 

отношения.

•

Продуктова характеристика.

 Тук трябва да се разграничат два типа 

продукти,за които се води конкурентна борба.



Хомогенните (недиференцираните ) 

продукти имат идентични 

характеристики и купувачите не могат да различават отделните 
единици от тях. Така те не могат да проявят предпочитания към 
определен производител особено ако стоките отговарят на 
конкретен стандарт и имат една и съща цена. Хомогенните 
продукти от един и същ вид са съвършенни субстанти.



Нехомогенните (диференцираните) продукти

 притежават 

характеристики,които ги правят в някаква степен по-малко 
заменими. Това може да бъдат маркови разновидности на един и 
същ продукт,при търсенето на които фирмите разчитат на изявени 
потребителски предпочитания или създадени различни начини на 
задоволяване на еднотипни потребности от стоки и услуги. 
Фирмите разчитат на това,че потребителят прави разграничението 
и съответния избор, като комбинира субективни предпочитания и 
бюджетни ограничение.

3

Броят на продавачите и купувачите,естеството на продуктите или липсата 
на бариери за влизане и излизане от отрасъла ,достъпността на 
информацията за състоянието на пазара са едни от най-важните 
характеристики на пазарната структура и конкурентното поведение на 
фирмите в отрасъла. В зависимост от тях се формират 

четири типа 

пазарна структура.

Тип на пазарната 
структура

Брой 
производите
ли

Възможнос
т за 
влияние 
върху 
цената

Продуктова 
диференциаци
я

Бариери за 
влизане

Съвършенна 
конкуренция 

много 

никаква 

няма 

няма 

Монополистична 
конкуренция    

много 

ограничена има 

няма или са много 
ограничени

Олигопол 

няколко 

в някаква 
степен

може да има 
или да няма

съществени 

Монопол 

един 

в голяма 
степен

няма субститут 
за този продукт

влизането е 
невъзможно

II.

Съвършенна конкуренция.

Характеристиките на съвършенната конкуренция в отрасъла са:

1.

Налице са много на брой фирми, а на пазара- достатъчно 
много независими в свойте действия купувачи и продавачи.

2.

Продуктите на всички фирми са идентични (хомогенни)

3.

Всяка фирма приема цеаната за своя продукт като зададена от 
взаимодействието между търсенето и предлагането на 
продукта (Price-taker).

4.

Налице е свободно движение на ресурси във и извън 
отрасъла,включително свободно влизане и излизане на фирми 
в дългосрочен период.

5.

Продавачи и купувачи имат съвършенна информация за 
съществуващите пазарни условия.

2

Съвършената   конкуренция   е   пазарна   структура,   при   която   на 

пазара се противопоставят равностойни фирми продавачи.

 При нея 

голям   брой   малки   фирми   се   съревновават   по   между   си   при 

производството и реализацията на еднородна продукция. Всяка фирма 

работи в даден отрасъл на стопанството, но от най - голямо значение са 

самият брой на фирмите и продуктовата характеристика на отрасъла. В 

даден отрасъл броят на фирмите е от съществено значение, тъй като той 

има съществено отношение към пазарната структура и конкурентното 

поведение.   В   един   отрасъл   може   да   има   голям   брой   дребни 

производители, могат също така да бъдат  по-едри и по-малко на брой, 

но и е възможна ситуация, в която една фирма да доминира в целия 

отрасъл. В първия случай отделната фирма владее достатъчно малък дял 

от пазара на крайният продукт и нейната крива на търсене съществено 

да   се   различава   от   тази   на   отрасловото   търсене.   Вторият   случай   е 

известен   под   наименованието   „олигопол”-   по-големите   размери 

определят по–голям пазарен дял Кривата на търсене на олигопола   се 

доближава до кривата на отрасловото търсене. Третият случай, известен 

като „монопол” е съвпадение между отрасловата крива на търсенето и 

тази на монопола.

Друга   важна   черта   определяща   поведението   на 

фирмите е 

продуктовата характеристика

 на отрасъла. Тя се състои в 

това, че част от фирмите произвеждат хомогенни /еднородни/ продукти 

и   нехомогенни

/нееднородни/   продукти.   Купувачите   предпочитат   да 

взимат нехомогенните продукти, въпреки че цените им растат, отколкото 

на хомогенните продукти при същите условия. Нехомогенните продукти 

са осигурени чрез търговска марка. Между фирмите в един отрасъл се 

очертават две ситуации. Първата е независимостта на фирмите една от 

друга, т.е действията на едната не се отразяват върху другата в отрасъла. 

В другата ситуация фирмите са взаимозависими и действията на една от 

тях могат да имат отражение върху другите. Ако една фирма промени 

5