Югозападен университет “Неофит Рилски” гр. Благоевград

Филологически факултет

ДИПЛОМНА РАБОТА

На тема:

“Глаголи за говорене в българския език”

Изготвил: Гергана Кирилова Георгиева

Специалност: Българска филология ФК№0336029

Научен ръководител: Проф. д.ф.н. Иван Кочев

Благоевград, 2008г

Съдържание:

I. Увод…………………………………………………………...

3

II. Прозрачни и непрозрачни от синхронно гледище глаголи 

за говорене…………………………………………………………...

9

1.

Ономатопеични глаголи от синонимния семантикополеви 

ред с първична номинация……………………..

9

2.

Ономатопеични глаголи от синонимния семантикополеви 

ред за говорене с вторична номинация…........

21

3.

Неономатопеични прозрачни глаголи за говорене…….

34

4.

Неономатопеични   непрозрачни   от   съвременно   гледище 

глаголи за говорене………………………………………………...

46

III. Заключение………………………………………………..

54

IV. Легенда съкращения……………………………………...

58

V. Библиография……………………………………………...

59

2

I. Увод

Проблемът за особеностите на  

синонимния семантикополеви 

ред  

1

`говоря`  в  

макродиалектен   план

  не   е   поставян   досега   в 

нашата   диалектоложка   литература.   Следователно,  

задачите  

на 

настоящата   дипломна   работа   са   този   ред   да   бъде   разгледан   в 

няколко аспекта:

1.    Да се разкрие богатството от глаголи на синонимния 

семантикополеви ред, от които е образуван.

2.   Да   бъдат   посочени   допълнителните   семантични 

отенъци, които се откриват при всеки един от глаголите, които го 

образуват.

Изследването   се   извършва   в  

макродиалектен   план

,   защото 

отделната   глаголна   лексема   може   да   има   неутрален   и 

самостоятелен характер, докато връзките ѝ с останалите думи  с 

подобна   семантика,   проличават   добре,   когато   тя   бъде 

съпоставена с близки в семантично отношение названия от други 

диалекти.

За стилистични различия, разбирани в книжовния смисъл на 

тази дума, тук не може и да става въпрос от диалектна гледна 

точка,   за   разлика   от   литературния   език,   в   който   диалектните 

думи в най-добрия случай се отнасят към два стила: неутрален и 

художествен (фолклорен), защото в говорите липсват стиловете 

типични   за   книжовния   език   –   публицистичен,   научен, 

административен и т.н.

1

По-подробно   за   синонимния   семантикополеви   ред   вж.   Върбан 

Вътов,Лексикология на българския език,  В. Търново, 1998г, стр. 92

3

Самата диалектна дума, попаднала в книжовния език получава 

стилистична окраска, но в диалекта такава тя няма, т.е. там тя се 

държи като неутрална.

За написването на дипломната работа е извлечен  

диалектен 

материал  

от   етимологичните   речници   на   българския   език,   в 

които има указания, за това в кои говори се среща една или друга 

дума   със   значение  `говоря,   разговарям,   приказвам`.   За 

съжаление,   на   днешния   етап   от   развитието   на   българската 

диалектология, липсва изготвен диалектен речник на българския 

език, от който би могло да бъде ексцерпиран целият материал. 

Засега   ролята   на   диалектен   речник,   без   да   е   напълно   такъв, 

изпълнява Речник на българския език на Найден Геров, в който 

обаче (с изключение на последния шести том, съставен от Тодор 

Панчев)   няма   указание   за   диалектното   разпространение   на 

думите. В първите пет тома от речника на Найден Геров можем 

да   разгледаме   като   речник   на   народния   български   език. 

Диалектен   речник   в   пълния   смисъл   на   думата   се   изработва   в 

Института   за   български   език   към   БАН,   но   той   все   още   е   в 

начален етап от създаването му,  изразявайки се  в съставяне на 

Картотека,   Словник,   изготвяне   на   пробни   статии,   Въпросник, 

Програма.   Самата   лексикографска   работа   все   още   не   е 

извършена.   Указания   за   диалектното   разпространение   на   една 

или   друга   дума   намираме   в   Български   етимологичен   речник, 

изграден, засега, в шест тома от секцията за Общо езикознание и 

етимология към  Института за български език към БАН, но той не 

е окончателно завършен и предстои публикуването на останалите 

томове.

Изложението в дипломната работа има  

синхронен характер

, 

въпреки   че   се   използва   и   Етимологичния   речник,   но   нови 

4

етимологии   не   се   правят,   тъй   като   това   не   е   целта   на 

настоящатата разбработка. 

Представеното проучване има следната структура:

•

  Увод, в който се поставят целите и задачите.

•

Същинско изложение, в което се изнася материалът въз 

основа на направената семантична класификация.

•

Заключение, в което са изведени основните изводи.

Богатият   синонимен   семантикополеви   ред  `говоря`  се 

разглежда   обстойно   с   оглед   на   допълнителните   смислови 

нюанси, означени в речниците. Той се състои от два подразреда, 

с оглед на вътрешната форма на думите, които го съставят:

а.)  думи с първична номинация, много често непрозрачна 

от съвременно гледище;

б.)    думи с вторична номинация, получени в резултат на 

различни   типове   преноси,   най-често   измежду   които 

метафорично.

В дипломната работа се изнася и фразеологичен материал, 

който   илюстрира   функционирането   на   опорната   дума   във 

фраземите.   В   някои   от   случаите   обяснението   на   самия 

фразеологизъм не е дадено значението на опорната дума, но то 

може да бъде извлечено от неговата употреба във фраземата. 

5

Разглежданият синонимен семантикополеви ред  `говоря`  има 

за основа  едно общо или инвариантно значеиние.

Общото  

или  

  инвариантно  

значение, според Р. Якобсон, се 

свежда   до   семантичния   елемент,   който   присъства   във  

всички 

конкретни употреби на дадена форма.

Конкретните   употреби,   изградени   върху   общото   значение, 

придават   определена   стройност   и   свързаност   на   всички   други 

лескеми,   включително   в   синонимния   семантикополеви   ред. 

Допълнителните   доотучнявания,   които   фигурират   към   общото 

значение, образуват неговите варианти. Те зависят от контекста, 

в който се реализират частните значения.

2

От   направения   анализ   на   материала   бихме   могли   да 

определим няколко типа допълнителни значения, отнесени към 

общото

 `говоря,   разговарям,   приказвам`.   (В   работата 

допълнителните значения технически се отделят в скоби). Те се 

отнасят   най-често   до  

начина

  на   говорене:   тихо,   стеснително, 

високо   и   силно,   бързо,   несвързано   и   неразбрано,   сърдито, 

гальовно,   непрекъснато,   лошо,   или   според   връзката   между 

адресата 

и 

адресанта.

 Така например, по отношение на начина 

на говорене бихме могли да посочим случаи като: `говоря (тихо)` 

–  

шушна

;  `говоря   (със   силен   гърлен   глас)`   –  

боботя,   вревя, 

викам, врякам, вряскам, грача, гърмя, зова, квикам, крякам, 

кънтя, рева, тряскам, цикам

;  `говоря (стеснително)` –  

гатам

; 

`говоря   (безочливо)`  –  

дъргам

;  `говоря   (сърдито)`   –  

шумя

; 

`говоря (гальовно)` – 

гукам

; `говоря  (несвързано, неразбрано)` – 

ломотя

;  `говоря   (неясно)`   –  

блъболя,   бърборя,   бърбостя, 

джомоля,   дръдра,   клъцам,   кляфам,   къкря,   лапардосвам, 

2

  За подробности вж. В. Станков, Стилистичните особонести в българския език, 

София, 1981г, стр. 12

6

лапатаря,   лепетя,   лолотя,   мотолевя,   мъмря,   мънкам, 

мърморя,   мянкам,   пъкам

;  `говоря   (непрекъснато)`   –  

дудна

; 

според съдържанието на говоренето: приказвам лоши и обидни 

думи срещу някого –  

викам, зяя  

или  

зея, кудя, лая, нарапам, 

нарувам,   хокам,   хуля

.   По-неутрален   характер,   без 

допълнителни   семантични   нюанси   са   случаите   –  

беседя, 

хортувам   //   вратувам,   вревя,   гъгря,   казвам//   приказвам// 

разказвам, лакърдосвам, лаладжувам, лафам, наричам, река, 

сборувам.

  Друг   тип   диалектни   названия   образуват   думите   от 

социалните   говори,   които   тук   са   само   маркирани,   без   да   се 

разглеждат основно, тъй като са предмет на социолингвистиката. 

Ще посочим само някои от тях, за да се закръгли представата за 

говорене въобще – 

парларя//парльотя 

(от фр. parler), 

плямпотя, 

редя, ромоня  //  румоня, шпрехам  

(от нем.  sprehen). За разлика 

от гореспоменатите случаи те са силно емоционално оцветени.

Тъй   като   материалът   е   ексцерпиран   от   различни   видове 

речници,   в   дипломната   работа   не   е   извършена   намеса   в 

семантичната интерпретация, дадена чрез синоними. Оставена е 

такава, каквато е представена в съответния речник, за да няма 

елемент   на   интервенция   от   страна   на   дипломанта   при 

обяснението на думата.

Така например, при думата 

брълям 

Найден Геров е отбелязал 

синонимите   на  `говоря`  -   брътвя,   бръщолевя,   говоря,   говоря 

нищо и никакво. Те се привеждат във вида, в който са подадени в 

съответния речник.

В Етимологичния речник се изнасят и 

производните форми

 от 

основните на глагола. Например към 

брътвя 

са приведени освен 

производните глаголи и някои производни съществителни имена: 

брътвеж,   брътвачка,   брътвене.   Те   също   са   изнесени   според 

7

речника, макар че имат косвено отношение към темата. 

Видовете 

варианти  

в   Етимологичния   речник   също   се   привеждат   в 

съответните   им   облици:

бръщолевя

–   забръщолевя, 

избръщолевя, набръщолевя, като се има предвид че представките 

внасят,   макар   и   минимален,   известен   семантичен   оттенък   на 

глагола.  

Етимологичните   бележки

  са     приведени,   защото 

хвърлят   светлина   върху   вътрешната   форма   на   образуваната 

формация. Това е много необходимо за разбиране на вътрешната 

форма при звукоподражателните глаголи, при която мотивацията 

е в пряка зависимост от междуметията, легнали в тяхната основа.

8

II. Прозрачни и непрозрачни от синхронно гледище 

глаголи за говорене

Глаголите с общо значение `говоря` са от два типа: 1.) с ясна 

вътрешна   форма   (прозрачни)   и   2.)   с   неясна   вътрешна   форма 

(непрозрачни). Това се отнася, както до първично номинираните, 

така също и до вторично номинираните глаголи. От друга страна, 

и едните, и другите са или 

ономатопеично

 мотивирани, или не. 

1. Ономатопеични глаголи от синонимния 

семантикополеви ред за говорене с първична 

номинация

Глаголите,   образуващи   реда,   са   пряко   номинирани 

звукоподражателно.   Корените,   а   понякога   корени   +   части   от 

суфикса,   им   се   свързват   директно   със   звукови   съчетания   от 

съгласни, гласни или срички, напомнящи говорене.

Основните   номинативни   значения   на   глаголите   са  `говоря` 

най-често с допълнителен семантичен елемент, свързан с начина, 

формата и съдържанието на типа говорене. Оформят се следните 

типове   ономатопиечни   глаголи   за   говорене   с   първична 

номинация:

9

1.1.    Глаголи, основани върху ономатопеята 

бър/бръ

:

БЪРБОРЯ̀ 

–иш, - рил. 

1.  Говоря   нещо   бързо   и   неясно,   та  не   се   разбира:   блъболя, 

бърболя, джомоля. 

2.   Приказвам   празни   неща:   бърболя,   брътвя,   бръщолевя. 

Бъбри си бабини деветини. 

      3. Чета мъртвешки, бърболя, мънкам. (НГ – РБЯ)

БРЪЛЯМ  

–   еш,   -л.   1.   Говоря   (нищо   и   никакво),   бръ̀твя, 

бръ̀щолевя, дърдоря. 

2. Беснея, върлувам, правя пакости, лудувам. (НГ – РБЯ)

3

БРЪ̀ТВЯ

  `говоря     (празни   приказки,   дрънкам)`.   Произв.: 

брътвеж,   бъртвачка   `брътвеж`   (Охрид);   забръ̀̀̀твя,   забрътвявам; 

избрътвя; побрътвя, побръ̀твям, побръ̀твям..

Деноминативен глагол от:

* bър-tυa `брътвеж, бърборене` от и.е.

* bhŗ (bh) –tā, произв. от и.е.

* bher-, срв. Бърборя, бъбря; лит. burbeti `бръмча, бърборя`; 

срхр. брблати `бъброря` и др. (БЕР)

БРЪЩОЛÈВЯ –

 иш, -вил. 

1. Говоря (каквото завърна; каквото ми дойде на ума; нищо и 

никакво, брътвя).  

Няма да кажеш и ти една свястна дума, а  

само бръщолевиш. Бръщолеви като луд.

2.Говоря,   приказвам   (много   и   нищо   не   казвам   смислено). 

Много    бръщолевиш, ама ще набараш дървен господ.

 (НГ – РБЯ)

3

 За съкращениата вж. Легендата в края

10

•

БРЪ

 ЩОЛÈВЯ    

`говоря   (глупости,   брътвя)`.   Произв.: 

забръщолéвя; избръщолéвя, избръщолéвям; набръщолéвя се.

От *brъt-ј-, произв. от брът-вя. (БЕР)

БЪРБОСТЯ̀  

`бърборя`  (Търново).   Звукоподражателно,   срв. 

срхр. брбосати `говоря плачешком`. (БЕР)

•

БЪРБОСТЯ̀  

–иш,   -стил.   Приказвам   празни   неща; 

бърборя, брътвя, бръколевя, дрънкам. (НГ – РБЯ)

БЪРБРЯ̀ 

диал. `бърборя, дърдоря; карам се някому`. Произв.: 

забъбря,   забъбрям;   отбъбря   си;   побъбря.   Звукоподражателно, 

кръстоска от бъбря и бърборя. (БЕР)

Глаголите, основани върху ономатопеята бър/бръ към общото 

значение  `говоря`  добавят   семантичните   елементи:   (`нищо   и 

никакво`,  `празни   приказки`,  `каквото   завърна`,  `каквото   ми 

дойде   на   ум`,  `нищо   смислено`,  `глупости`).   В   основни   линии 

добавъчните   семантични   елементи   се   повтарят   и   по-нататък, 

поради което те няма да бъдат привеждани многократно.

1.2.       Глаголи,   основани   върху   ономатопеята  

бъ-бр

  (с 

повторение на консонанта 

Б

):

БЪБРЯ̀  

`говоря   (празни   приказки,   дърдоря,   дрънкам)`. 

Произв.:   бъбрѝв,   бърѝвец,   бъбрѝвка,   бъбрѝвост,   бъбрѝца 

`бъбрив човек`; добъбря, добъбрям; забъбря (се), забъбрям (се); 

избъбря,   избъбрям;   набъбрям   (се);   отбъбрям   (се);   побъбря, 

побъбрям; разбъбря (се), разбъбрям (се).

11

- Сродно   със стинд.  barbara `бърборко`, лит.  burbeti `щумя`. 

(БЕР)

Глаголите,   основани  върху   ономатопеята   бъ-бр   към   общото 

значение  `говоря`  добавят   семантичния   елемент  `празни 

приказки `.

1.3

Глаголи, основани върху ономатопеята 

гъ-гр

 (с повторение 

на консонанта 

Г

):

ГЪГРЯ 

`говоря` (Габаре, Белослатинско). Произв.: загъгравея, 

загъгравявам  `преграквам,   пресипвам`  (Врачанско),   изгъгря, 

нагъгря (Ботевградско); погъгря, разгъгря се. (БЕР)

•

ГЪГР

 Я – 

иш,- рил. Бъбря си, дърдоря си. (НГ – РБЯ)

•

ГЪГР

 Я  

от   гъгрене;   гъгрец,   гъгрица,   гъгричив,   гъгря. 

Звукоподр. кор. с удвоение *gr...(ЕПР – СтМ)

ГЪРГО̀РЯ

  от   гъ̀̀гря  -   `говоря`  (Габаре,   Белослатинско). 

Произв.:   загъгравея,   загъгрявам  `преразказвам,   пресипвам` 

(Врачанско). (БЕР)

ГЪРГО̀РЯ 

–иш, - рил. Бъбря си, дърдоря си. (НГ – РБЯ)

1.4

Глагол, основан върху ономатопеята 

джомо

 (с повторение 

на вокал 

О

):

ДЖО̀МОЛЯ  

`говоря   (неясно,   ломотя)`  (Габрово)   диал. 

джомòля  

`говоря   (неразбрано)`,  `глождя`  (Тетевен).   Произв.: 

12

изджомòля,   изджомòлвам,   и   изджомòля;   изджамòлвам, 

наджомòля (се), поджомòля. (БЕР)

•

ДЖО̀МО

 ЛЯ 

–иш, ,-лил.

1. Говоря (нещо, без да ми се разбира какво казвам): казва се 

повече за деца, още не говорят чисто; бърборя. 

Детето започна 

да джомоли.

2. Говоря, блъболя по малко някой език. (НГ – РБЯ)

•

ДЖО̀МО

 ЛЯ   –  

гл.непрех.;   джомолене   –   същ.ср. 

Звукоподраж.,   срв.  `говоря`;   кор.   чужд   –   тур.   <   араб   за  ` 

сборувам`. (ЕПР – СтМ)

1.5

Глагол, основан върху ономатопеята 

дър-дор

 (с повторение 

на съгласните 

Д

 и 

Р

):

ДЪРДО̀РЯ  

разг.  `говоря   (много   и   безсмислени   неща)`. 

Произв.:   дърдорко,   дърдорковщина;   задърдоря,   задърдорвам; 

издърдоря,   издърдорвам;   надърдоря,   надърдорвам,   раздърдоря 

(се), раздърдорвам (се). Звукоподраж от дър-дър, под влияние на 

`говоря`.

-   Срв.   лит.  dardeti   `бърборя`,  darda   `клюкарка,   бъбривка`, 

стинд. dardara `вид сврака`.(БЕР)

•

ДЪРДО̀Р

 Я 

–иш, -рил. 

1. Приказвам (празни неща, каквито завърна, бърборя, брътвя, 

бръщолевя, дрънкам, плещя, плямпам, разказвам). 

2. Бърборя (сърдито, бъбря, шумоля). (НГ – РБЯ)

1.6.

Глаголи, основани върху ономатопеята  

л(ла)-л(ла)

  (с 

повторение на сонора 

Л

, но с но с различни вокали: сонори 

Л

 и 

различно 

А

, т.е. налице е сричково повторение):

13

1.6.1.  

ЛАЛÁДЖУВАМ 

`приказвам, говоря` (Троянско). (БЕР)

ЛÁЛАМ  

разг.  `приказвам   (много   безсъдържателни   неща), 

бърборя, клюкарствам`. 

- Срхр.  лалати  `(за дете) бърборя,  гукам`; рус. диал.  лалать 

`бърборя`.

- Сродно с лит. laluoti `мрънкам, тананикам`, leliouti `говоря`, 

`приспивам   дете`;   срвиснем.  lalle   `говоря  (несвързано, 

неразбрано)`. (БЕР)

1.6.2.     Глаголи, основани върху ономатопеята 

ла-ле:

ЛАЛÈКАМ, ЛАЛÈЦАМ, ЛАЛÈЧА 

`викам постоянно “леле” 

при болка, мъка и др., вайкам се, хленча` (Еленско). (БЕР)

ЛАЛÈЧА 

диал. `викам, крещя`. (БЕР)

ЛАЛÈЧЕМ  

`викам силно от страх или болка` (Доброславци, 

Софийско). (БЕР)

1.6.3.     Глагол, основан върху ономатопеята 

ла-ли

: 

ЛАЛЍКАМ  

`викам,   крещя`  (Луковит).   Рус.   диал   лалыкать 

`бърборя`. (БЕР)

1.6.4.    Глагол, основан  върху ономатопеята 

ла-ло

:

ЛАЛО̀СВАМ  

`приказвам   (много   безсъдържателни   неща)` 

(Кесарево, Г. Оряховско, Еленско). (БЕР)

14

1

.7.      

Глаголи,   основани   върху   ономатопеята  

ла-па

  (с 

повторение на вокола 

А

):

ЛАПАТÁРЯМ

  диал.  `бърборя,   бъбря`.   Звукоподраж.,срв. 

лапардòсвам, вероятно в завършека повлияно и от разговарям.

- Срхр. лапатљив `приказлив`, рус. лапотать, лопотать `говоря 

(неясно, бързо; бърборя)`. (БЕР)

ЛАПÁЦАМ

`говоря

(глупости),

бръщолевя` 

(Малкотърновско,   Монтанско,   Врачанско,   Копривщица), 

`дърдоря,   дрънкам   врели-некипели`  (Смолско,   Пирдопско), 

лепецам (Копривщица).

- Произв.: лапацало `бъбрица` (Софийско, Ломско), `бърборко, 

дърдорко`  (Смолско,   Пирдопско);   диал.   полапацам,   лапацана, 

залапацам; излапацам.

- Звукоподражателно, срв. лапуцам; срхр. лапарало `дрънкало, 

лапацало`, лапарати `дрънкам, бръщолевя`. (БЕР)

•

ЛАПÁ

 ЦАМ  

Говоря   (празни   думи,   плещя   на   вятъра, 

плещя врели-некипели, врял не кипял). (НГ – РБЯ)

1.8.     Глагол, основан върху ономатопеята 

ла-пу

:

ЛАПУ̀ЦАМ  

`говоря   (необмислено   и   глупаво,   бръщолевя)` 

(Доброславци, Софийско; Самоков), ляпуцам също (Говедарци, 

Самоковско). Произв.: лапуцан диал `бърборко`, залапуцам диал. 

Звукоподражателно, срв. лапацам. (БЕР)

1.9.

  Глагол,   основан   върху   ономатопеята  

ле-пе

  (с 

повторение на вокал 

Е

):

15