1.Социална   ситуация   за 
просперитета

на 

спортния мениджмънт.

Промените   в   общ-вото   и 
пазарно   ориентираната 
икономика   предизвикаха 
срив   на   социалните 
структури   и   утвърдения 
стил   на   управл-ие   в   тях. 
Основните фак-ри, за този 
срив   са   постепенната 
демонополизация

на 

пазарните   субекти   и 
децентрализация

на 

управлението.   Макар   и 
непроизводствена   ,   но 
социална   по   своята 
същност с-мата  на  спорта 
не   остава   незасегната   от 
тези процеси. В следствие 
на.   прекратяването   на 
централизираното 
финансиране,   с-мата   на 
спорта   претърпя   разруха. 
Производствените 
структури 
\професионалните спортни 
клубове\

и 

административните\ 
федерации, 
обществ.спортни 
организации   и   пр.\   са 
принудени   да   оцеляват 
според   законите   на 
пазарната икономика. Тъй 
като делът на държавното 
субсидиране   е   съвсем 
недостатъчен, се налага те 
да   се   самоуправляват   и 
самоиздържат. 
Подготовката   на   класни 
спортисти

изисква 

сериозни 
капиталовложения

и 

създаване   на   модерни 
условия.   Хората   много 
повече   от   всякога   се 
нуждаят от активен начин 
на  живот,  от  подобряване 
на

физическата 

дееспособност   и   здравно 
укрепване, но държавата в 
действителност   не   е   в 
състояние   да   им   създаде 
такива   условия,   нито   пък 

тяхната 
платежоспособност

е 

такава   ,че   да   могат  да   си 
плащат   услугите   в 
многобройните   частни 
фитнес-центрове. 
Спортните   структури   се 
нуждаят от една обновена 
стратегия   на   поведение, 
чиято   цел   е   максимално 
адаптиране

към 

социалната   среда.   Точно 
поради тази причина през 
последните   години   се 
говори за своеобразен тип 
управление,   каквото   е 
професионалния 
мениджмънт.  Спорта   като 
цяло

е

уникален 

рекламоносител. 
Съвременният

спорт 

представлява

една 

огромна индустрия.

2.Същност   на   някои 
длъжностни 
наименования   свързани 
с   мениджмънта   в 
спортната практика.

Президент на спортна орг-
ция, треньор на спортисти, 
спортен

организатор, 

учител

по 

физич.възпитание- това са 
все

длъжностни 

наименования

на 

специалистите,

които 

работят   в   областа   на 
„малкия”   или   „големия” 
спорт.   Различни   са 
уменията   и   знанията, 
които

трябва

да 

притежават,   но   без 
съмнение   всички   те   си 
приличат

по 

организаторските

си 

способности,

усета, 

нагласата,  по специалната 
подготовка   за   работа   с 
хора в професионалната си 
изява. 
Думата

„менажер”е 

навлязла от френския език, 
но коренът й е с латински 
произход   и   буквално 

означава”ръка”.   Още   във 
Франция   се   употребява 
понятието   в   смисъл 
„управляващ

малка 

общност

или 

домакинство”.По-късно   в 
англ.език   се   появява 
понятието   „мениджър”-
ръководител. 
Първоначално   понятието 
„менажер”,   е   означавало 
„човек,

който

в 

професионалния   спорт 
организира   тренировките 
и изявите на спортистите” 
което   е   и   най-близко   до 
съвременното   понятие 
„треньор”. От друга страна 
англ-кото   „мениджър” 
напълно   съответства   на 
дейността

,която 

извършват   съвременните 
администратори  в  спорта-
президенти   на   СК, 
федерациии   др.спортни 
формиравания.

В 

световната   практика   се 
среща

голямо 

разнообразие

на 

длъжностни 
наименования,   свързани   с 
мениджърството

и 

треньорската

работа. 

Известни   са:   „треньор-
мениджър”\старши-
треньор,на

даден 

състав,който   в   чужбина 
сега   се   нарича   менажер\, 
„мениджър-
треньор”\изпълнителен 
директор   на   клуба\, 
„спортен 
мениджър”\човек,който 
движи

определени 

въпроси\   ,   „треньор”.В 
много   от   известните 
спортни   клубове   е 
назначен   мениджър   по 
административните 
въпроси,   който   всъщност 
организира пътуванията на 
спортистите,   договаря 
трансфери,   събира   и 
обработва   информация   в 
областта   на   спортното