Икономически университет - Варна

Курсова работа

по

„Стопанска история“

на тема 

„Правителството на Стефан Стамболов (1887-1894) и 

неговата стопанска политика“

Изготвил:

Проверил:

Алие Хасан

ас. Боряна Антонова

Специалност:СФ

Варна, 2016

Съдържание

Увод......................................................................................................................................3

Биографични данни за Стефан Стамболов..................................................................4

Стамболовото правителство (1887-1894)......................................................................5

Стопанска политика на Стамболовото правителство...............................................8

Външна политика............................................................................................................14

Заключение.......................................................................................................................15

Използвани източници...................................................................................................16

2

Увод

В   години   на   изпитания   и   тежък   икономически   преход   винаги   търсим   в 

миналото си опора и светли примери, които да ни помогнат да продължим напред. 

Настоящата   курсова   работа   има   за   цел   да   изследва   икономическото   развитие   на 

България по време на управленитето на Стефан Стамболов. Само така могат да се 

правят съответните изводи и да се извлече полезното, което собствената ни история 

може да ни научи.

Малцина   са   държавниците   в   българската   история,   които   могат   да   имат 

толкова   ключово   важно   значение   за   развитието   на   страната,   както   Стефан 

Стамболов. Наричан от съвременниците си „българския Бисмарк”, Стамболов поема 

управлението на една раздирана от вътрешни борби, и поставена в международна 

изолация   балканска   млада   държава,   която   се   бори,  за   да   запази   крехката   си 

независимост.

Само   преди   месеци   над   нея   са   се   вили   облаците   на   евентуална   руска 

окупация и е липсвал силен фундамент за управление. Икономиката на страната 

колабира   и   цари   икономическа   и   политическа   анархия,   и   най-вече   държавна 

несигурност. На фона на тази картина, едва прохождащият в българската политика 

княз Фердинанд І назначава Стефан Стамболов за Министър-председател. Стефан 

Стамболов   има   голяма   политическа   кариера   и   опит,   и   се   отличава   не   само   с 

изключителния   си   прагматизъм   и   талант,   но   и   със   силна   воля,   и   най-вече 

решителност за довеждане на нещата до самият им край.

3

Биографични данни за Стефан Стамболов

Стефан   Стамболов   е   роден   на   31   януари  1854  г.   във   Велико   Търново. 

Потеклото му по майчина и бащина линия е от Травня. Учи най-напред в родния си 

град, а после в Духовната семинария в Одеса (1870-1872). Заради връзки с руските 

революционери е изключен. Заминава за Русия, където се свързва с членовете на 

БРЦК. През лятото на 1873 г. се връща в родния си край. През август 1874 г. е 

делегат на общото събрание на БРЦК. Там е определен за апостол на България и 

заместник   на   Васил   Левски.   В   дейността   си   активизира   част   от   комитетите,   но 

заплашен от арест, напуска българските земи. През август 1875 г. по инициатива на 

Христо Ботев и Стефан Стамболов се провежда ново общо събрание, което взема 

решение   за   въстание.   Стамболов   е   определен   за   апостол   в   Стара   Загора.   След 

неуспеха  на  опита  за  въстание  в Стара  Загора  се  премества  в  Румъния.  Издават 

заедно   с   Христо   Ботев   стихосбирката   „Песни   и   стихотворения   от   Ботйова   и 

Стамболова“   (1875).  Ръководи   заседания   на  Гюргевския  комитет.  Определен   е  за 

апостол   на  I  Търновски   революционен   окръг.   В   началото   на   1876   г.   пристига   в 

Търново. Заедно с помощниците си Георги Измирлиев и Христо Караминков развива 

организационна и агитаторска дейност. На проведеното в Горна Оряховица общо 

събрание се взема решение за датата на въстание. Поради арести на местни дейци 

Стамболов се укрива в с. Самоводене, а след въстанието се прехвърля в Румъния. 

4

Той е един от редакторите на вестник „Нова България“ и участва в ръководството на 

Българското   централно   благотворително   общество   (БЦБО).   Особено   деен   е   в 

разприте   между   либерали   и   консерватори   още   от   времето   на   Учредителното 

събрание (1879). След 1880 г. става подпредседател, а и председател на Народното 

събрание. Сравнително дълго време е министър-председател (1888-1894). Има дял в 

осъществяването   на   Съединението   на   Княжество   България   и   Южна   Румелия,   в 

контрапреврата   през  1886  г.  Провежда  ярко   изразена   националистична  политика, 

способствува за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата 

мощ на Отечеството. Влязъл в конфликт с царска Русия и княз Фердинанд, пребит от 

политически врагове, Стамболов умира в София на 6 юли 1895 г.

Стамболовото правителство (1887-1894)

Правителството на Стефан Стамболов е петнадесетото правителство на 

Княжество България, назначено с Указ № 6 от 20 август 1887 г. на княз Фердинанд 

Сакскобургготски. Управлява страната до 19 май 1894 г., след което е наследено от 

второто правителство на Константин Стоилов.

Съставяне

Стамболовото   правителство   е   съставено   от   фракцията   на   Либералната 

партия,   начело   със   Стефан   Стамболов   (от   1890   г.   Народнолиберална   партия)   и 

деятели   на   бившата   Консервативна   партия,   непосредствено   след   избирането   на 

Фердинанд   Сакскобургготски   за   български   княз.   Кабинетът   е   сформиран   на   20 

август 1887 г. като в него влизат видни и уважавани фигури от политическия живот 

на Княжество България – двама бивши регенти (Георги Живков, като Министър на 

просветата, и полковник Сава Муткуров, като Министър на отбраната), Константин 

Стоилов (Министър на правосъдието), Григор Начович (Министър на финансите) и 

Георги Странски (Министър на външните работи). Правителството обединява своята 

програма   около   три   прости   думи   –   „Родина-Корона-Конституция”,   и   поставя 

основни задачи, които трябва да бъдат изпълнени по време на управлението му. Те 

се   състоят   в   модернизацията   на   българската   икономика,   излизането   от 

5