Съдържателни характеристики на превантивно-

корекционната дейност в ресоциализационните институции

Успешното решаване на социално-педагогическите задачи насочени към 

ресоциализираща подкрепа предполага целенасочена дейност по осмислянето 
на   периода   на   изтърпяване   на   наказанието,   неутрализирането   на 
криминогенните влияния, разгръщането на личностните ресурси на лишените от 
свобода и подготвянето на условия за успешната им социална интеграция след 
напускането на затвора.  В процеса на наказателното изпълнение   се очаква 
прилагането на  методически издържана и практически обоснована система за 
целенасочена   пенитенциарно-педагогическа   намеса   предполагаща   следните 
дейностите:  

  индивидуално   консултиране;   индивидуална   корекция 

специализирана   групова   социално-педагогическа   работа;   ограмотяване, 
общообразователно и професионално обучение; активизиране и ангажиране на 
личностните,   социални   и   институционални   ресурси   в   процеса   на 
ресоциализация и социална адаптация на затворника.

Понятието ресоциализация  буквално означава връщане на личността в 

обществото.   Приобщаване   на   личността   към   социалните   норми.   Понятието 
често се употребяват  като еднозначно на понятието превъзпитание. Различието 
се   състои   в   това,     че   на   практика   под   ресоциализация   се   разбира 
осъществяване   на   превъзпитателното   въздействие   в   условията   на 
принудителна изолация от обществото. Специализирана дейност по подготовка 
на   осъдените   до   живот,   пуснати   на   свобода,   към   момента   на   тяхното 
непосредствено освобождаване.

На   практика   това   предполага   целенасочена   социално-педагогическа 

намеса   за   формиране   на   психическа   и   поведенческа   готовност   за   социално 
приемлив начин на живот в гражданското общество, което и една от главните 
задачи на пенитенциарното третиране на затворниците. С това обаче въпросът 
за подготовката на лишените от свобода за свободен живот не се изчерпва. 
Това е така, защото усилията през периода на изтърпяване на наказанието биха 
били напразни, ако не се осигури постпенитенциарна подкрепа обезпечаваща 
“социалното   посрещане”   на   затворника   или   казано   с   други   думи   -   да   се 
подпомогне неговата социалната адаптация в конкретните житейски условия.   

Понятието   социална   адаптация   отразява   процеса   на   активно 

приспособяване   на   човека   към   определена   среда,   в   резултат   на   което   се 
постига   равновесие   между   индивидуалната   жизнена   дейност   и   условията   на 
средата. Достига се оптимално съотношение на общностните и индивидуални 
ценности. Достига се  съответствие на обществено регламентирано поведение 
на вътрешната структура на личността.

За   пенитенциарната   практика   от   особен   интерес   е   разглеждането   на 

проблема за адаптацията на лишените от свобода към условията, при които те