ВОЕННА АКАДЕМИЯ

 “ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ”

Факултет “Национална сигурност и отбрана”

Избираема дисциплина

“Русия и глобалната сигурност”

ТЕМА:

АРКТИКА – ИНТЕРЕСИ И ПОЛИТИКИ НА РУСИЯ

Изготвил:

Проверил:

Иван Тричков

Проф. Величка Милина

фак. № 121922з
НСО Магистри - задочно, група С1219з

София,  2021

Кратък географски и политически преглед на Северния полюс.

Правният   статут   на   двата   полюса   (Северен   полюс   и   Южен   полюс),   лежащи

диаметрално   противоположно   на   оста   на   въртене   на   земята   се   различава   значително,

поради различни географски, геоложки и политически условия.

Единствените   общи   черти   на   Северния   и   Южния   полюс   са   тяхното

местоположение,   общите   климатични   условия     и   общите   неблагоприятни   климатични

условия.

Тези условия доведоха до отсъствие на претенции за суверенност в тези региони и

до много ограничено присъствие на човечеството в продължение на векове.

Северният   полюс   или   арктическият   район   е   най-северната   точка   на   Земята,

определяща 90° Северна ширина. Там всички меридианни дължини се събират и започват.

Покрит е с лед и има шест месеца с постоянна слънчева светлина и шест месеца е обвит в

пълен мрак. Зимните (през януари)   температури     на     Северния       полюс   могат да

варират  от -43 °C (−45 °F) до -26 °C (−15 °F). Летните температури (от юни до август) са

средни около точката на замръзване 0 °C (32 °F). Северният полюс   е   значително   по-

топъл  от  Южния    полюс,  защото  той  се намира  на морското равнище  в средата на

океана   (който   действа   като   топлинен   резервоар)   в   по-голямата   си   част,   отколкото

надморската височина в континенталната си част.

Дълбочината   на   морето   е   4261   метра.   Най-близката   земя   е   остров   Кафеклубен

(Kaffeklubben Island), близо до северния бряг на Гренландия на около 440 мили (700 км).

Геологическият   Северен   полюс   не   съвпада   нито   със   Северния   магнитен   полюс

(канадски архипелаг), нито със Северното геомагнитно поле.

По-нататък   арктическата   зона,   в   арктическия   кръг,   се   състои   от   море   (Северен

ледовит океан), териториите на континентите (Америка, Европа, Азия), островите, които

са относително  близки  до континентите,  както  и постоянно  студените  ледени зони  на

Северният ледовит океан, които стават по-плътни, когато се приближаваме към центъра

на Северния  полюс.

Що се отнася до континентите, няма спорни претенции за суверенитет. САЩ (през

Аляска),   Канада,   Дания   (през   Гренландия),   Норвегия,   Швеция,   Финландия   и   Руската

федерация притежават територии в близките острови или в Арктическия кръг.

От   друга   страна,   възникват   основни   неясноти,   когато   става   въпрос   за   правния

статут на отдалечените райони, разположени далеч от териториите на държавите (около

полюсни държави) и се приближават до центъра на Географския северен полюс.

Според теорията на домейна

1

, всички части на територията (в Северния ледовит

океан   в   този   случай)   са   физическа   проекция   на   териториите   на   континентите   и

принадлежат на държавите, разположени на континентите, в близост до тези части.

Теорията бе подкрепена от Съветския съюз по очевидни причини; Съветския съюз

беше силно разширен северните брегове на Азия.

Тази   теория   е   срещу   държави,   които   се   опитват   да   придобият   суверенитет   по

окупация   и   срещу   държави,   които   въпреки   че   притежават   територии   в   региона   са   с

1

Тази теория е подкрепена от Канада от началото на 20

-ти

 век

 за да се намери правно основание целящо 

легализиране искания на малките отдалечени острови или островни групи.