Нормативна регламентация на превантивната дейност с малолетни

и непълнолетни правонарушители

През последните две десетилетия в България настъпиха радикални и 
социалноикономически промени. Преходът към демокрация и гражданско общество

засегна всички сфери на обществения живот. Неминуемо тези процеси оказаха 
влияние върху законодателството, в това число – наказателното. Динамичните 

социални промени имаха за последица едно видимо изоставане на правната система 
от общественото развитие през този период. Старото законодателство, създадено и 

действало в коренно различни условия, се оказва непригодно в променената 
обществена ситуация. Липсата на адекватна нормативна уредба се почувства във 

всички правни отрасли, като в областта на наказателното право тази липса 
рефлектира върху ефективноста на противодействието на престъпността. Особено 

тревожно е състоянието, що се отнася до престъпленията и противообществените 
прояви на подрастващите. Лошите битови условия, разпадането на семейството и 

недобрият родителски пример на подражание, влиянието на непосредственото 
приятелско обкръжение, попадането под алкохолна, наркотична или хазартна 

зависимост, липсата на ангажираши вниманието и свободното време на децата 
мерки и начинания са все фактори с криминогенно значение, които заедно или 

поотделно – доведоха до бум на правонарушенията, извършени от малолетни и 
непълнолетни лица.

Известно е, че наказателната санкция още от възникването на наказателното право е 
основен метод за регулиране на обществените отношения. Но основен принцип е 

репресията да бъде ultima ratio (последно средство) и това с още по­голяма сила са 
отнася до сферата на детското асоциално поведение. Социалната ефективност на 

противодействието срещу всички форми на това поведение зависи до голяма степен 
от начина, по който са регламентирани в ЗБППМН, в НК и НПК многобройните и 

сложни въпроси, свързани с правните последници от противообществените прояви и 
престъпленията на подрастващите. . Правотворчеството в тази област изисква да се 

подходи задълбочено и върху научна основа. Множеството промени в НК през 
послените години показват, че дълго време създаването на нови норми се е 

извършвало емпирично, по силата на интуицията по конкретни поводи, без да е 
постиган синхрон между отделните реакции. Динамичното развитие на отношенията

в условията на преход изискват съответен теоретичн инструмент, който да посволи 
на законодателя да вземе научно обосновани решения при изграждането на 

съвременното българско законодателство. Наказателната политика на настоящия 
етап безспорно се определя от конкретните нужди на живота, но в същото време 

промените не трябва да са продиктувани от конюнктурно възникнали проблеми или 
икономически и политически интереси. В този смисъл и задачите, насочени към 

създаване ан законодателство за децата­правонарушители, трябва да бъдат решавани
по един справедлив, хуманен и социално приемлив начин, и съобразно 

международните норми и стандарти. По­конкретно това означава да се създаде 

1

модерна система за превенция на асоциалното поведение и за осъществяване на 
правосъдия по отношение на подрастващите, като се съобразят Насоките на Риад и 

Пекинските правила на ООН.
Като нужни и полезни стъпки в тази насока бяха измененията на ЗБППМН през 

2004 г., както и въвеждането в НК на новото наказание пробация като приложимо и 
спрямо непълнолетните. Тези промени обогатиха, както възможностите за налагане 

на възпитателни мерки, разширявайки тяхната система, така и наказанията без 
лишаване от свобода, предвидени за непълнолетните. Заедно с това беше изменена и 

процедурата по налагане на възпитателните мерки, свързани с настаняване в 
специализираните интернати. Тези промени обаче, макар да бяха неотложни и 

безусловно необходими, далеч не изчерпват нуждата от реформи в тази сложна 
социална сфера.

1. Международни актове за осъществяване на наказателно правосъдие по отношения

на непълнолетните

А. Международни стандарти на ООН за наказателно правосъдие на 
непълнолетните. 

През 1980 г. 6­ият конгрес на ООН  за превенция на престъпността и третиране на 

правонарушителите, проведен в Каракас, Венецуела, изтъква необходимостта от 
разработването на правила относно осъществяването на правосъдието за 

непълнолетните. Тези правила трябва да представляват модел за третиране на 
непълнолетните правонартушители в страните – членки на ООН.

Стандартните правила на ООН за правосъдие по отношение на непълнолетните са: 
Пекинските правила от 1985 г., Правилата за лишените от свобода от 1990 г., 

Насоките от Риад и Токийските правила от същата година.
Характерно за стандартните правила е, че те са разработени за една група 

наказателноотговорни лица – непълнолетните, за които е приета относителна, а не 
абсолютна, както за малолетните, наказателна отговорност. Приемането за долна 

възрастова граница 7 години и за горна – 18 години е съобразено с големите 
различия в наказателноправните системи в отделните страни. След приемането на 

Пекинските правила през 1985 г. останалите актове на ООН за непълнолетните са 
съобразени и с приетата на 20 ноември 1989 г. от Общото събрание на ООН 

Конвенция за правата на детето.



Стандартни минимални правила на ООН за осъществяване на 

правосъдие по отношение на непълнолетни (

Standard Minimum Rules for the 

Administration of Juvenile Jistice).

Това са първите от специалните за непълнолетните правонарушители стандартни 
правила на ООН, приети през 1985 г. Проектът е разработен в Пекин, разгледан на 

8­ия конгрес на ООН за превенция на престъпността и третиране на 
правонарушителите в Милано и предложен за приемане от Общото събрание на 

ООН. Документът е приет с Резолюция 40/33 от 29.11.1985 г. на Общото събрание 
на ООН и е известен като Пекинските правила (

Beijing Rules

). Основната идея е 

създаване на модел за наказателно правосъдие за непълнолетни лица във всички 

2

части на света, който да определи принципите на правосъдната система при 
отчитане на националните различия в правните системи.

Като непълнолетен (juvenile) се определя дете (child) или млад човек (young person) 
на възраст от 7 до 18 години, а непълнолетен правонарушител (juvenile offender) е 

лице на посочената възраст съгласно националното законодателство на съответната 
страна.

Пекинските правила изцяло са насочени към условията и начините за реализиране на
наказателната отговорност и непълнолетните правонарушители. Затова и акцентът е 

върху възрастта на наказателната оговорност (Age of criminal responsibility), вкл. и 
върху минималната възраст за наказателна отговорност. 

Престъпление е всяко деяние (действие или бездействие), което е наказуемо 
съгласно закона. Основно парвилата могат да бъдат разгледани в три направления:

a.) Правила, свързани с наказателната процедура
Наказателната процедура при непълнолетните се оформя от правила, 

регламентиращи различни фази на наказателния процес:
­правила за сформиране на състава на органите за издирване, разследване и съдебно 

производство за изпълнение на присъдите (Правило 11);
­правила за компетентност в действията и правомощията на различните органи 

(Правила 11, 12, 13, 14, 15, 16 и 22);
­правила за разследване и съдене на престъпленията (Правила 10, 17, и 20);

­санкции за нарушение на нормите (Правила 18 и 19).
б.) Правила, свързани с правата на непълнолетните

Общ принцип при работа с непълнолетни правонарушители е спазването на 
“пропорциалността” – прилагане на наказание, съответстващо на тежестта на 

престъплението, но и съобразено с персоналните особености на детето. 
Индивидуалното състояние (напр. социалният статус, семейно положение, степен на

осъзнаване на вината и др.) на закононарушителя би трябвало да повлияят на 
пропорциалността на реакцията, за да бъде тя справедлива, но само в посока на 

нейното смекчаване. Допустим е подходящ предел на свободно усмотрение на 
различните нива на правораздаването, включително следствие, обвинение, присъда и

нейното изпълнение (Правила 5 и 6)
Друго общо основно изискване предствлява изпълнението на задълженията на 

местния законодател по осигуряването на условия, чрез които да бъдат спазвани 
правата на непълнолетните: презумпцията за невинност до доказване на противното;

правото да им бъде предявено обвинението; правото на мълчание; правото на 
защита; правото на присъствие на родител или настойник; правото на очна ставка и 

кръстосан разпит на свидетелите и правото на обжалване (Правило 7).
Основно е изискването да бъде уважено на всички етапи от наказателната процедура

правото на пълнолетния на тайна, за да се избегне възможността от нанасяне на 
вреда, причинена чрез публично оповестяване на факти и данни, свързани с 

конкретния непълнолетен. Никаква информация, която може да доведе до 
идентифициране, не трябва да се огласява по никакъв начин и при никакви 

обстоятелства (Правило 8).
в.) Правила, свързани с изисквания към полицията

3

Според правилата общ принцип е задължението на службите по превенция и 
правораздаване на непълнолетни (в т.ч. и на полицията) за подобряване и 

поддържане компетентността на служителите, включени в техните структури. Това 
изискване е поставено с цел да се ограничи вредата, която може да бъде причинена 

от всяко некомпетентно вмешателство и да се изключи възможността да бъдат 
прилагани незаконосъобразни методи, подходи и отношения.

Друг основен принцип е стандартните минимални правила да бъдат прилагани към 
малолетните и непълнолетните правонарушители безкористно, без различия от 

никакъв род, като няпример раса, цвят, пол, език, религия, политически или други 
пристрастия и убеждания, национален или социален произход, семеен или друг 

статус (Правило 1).
В случаи на извършени парвонарушения действията на полицейските органи според 

правилата трябва да бъдат подчинени на следните изисквания:
­ родителите или настойниците да бъдат уведомени незабавно или ако това е 

навъзможно – в най­кратък възможен срок;
­ контактите между полицейските органи и непълнолетния правонарушител да се 

основават на зачитането на законния статус на непълнолетния, да допринасят за 
запазване на неговото здраве и да не водят до увреждането му (Правило 10).

Особено важно изискване при работа с деца правонарушители е наличието на 
специализирани полицейски звена за работа с тази възрастова група и полицаи, 

които да бъдат специални инструктирани и обучени. Тъй като полицията е първата 
допирна точка на непълнолетния със системата за правораздаване, тази изисквания 

са особено важни за цялостния процес на ресоциализация на детската личност 
(Правило 12).

г) Правила, свързани с прилагане на полуинституционални мерки
Успоредно с институционалните мерки, стандартните минимални правила 

препоръчват на компетентните органи прилагането и на неинституционални мерки, 
като настаняване в домове за временно отглеждане и възпитание, приюти, 

образователни центрове, приемни семейства и предприемането на други подходящи 
мерки, които биха подпомогнали малолетните и непълнолетните за тяхното 

правилно реинтегриране в обществото.



Правила на

ООН за защита на непълнолетните, лишени от свобода

Това са специфични правила за непълнолетните, които са осъдени на лишаване от 
свобода и изтърпяват наказанието си в местата за лишаване от свобода. Съгласно чл.

65 НК в България това са поправителните домове за непълнолетни.
Правилата са приети с Резолюция 45/113 от 14 декември 1990 г. от Общото 

събрание на ООН.
Има няколко основни положения, които съответстват на спецификата на 

обществените отношения, свързани с изпълнението на наказанието лишаване от 
свобода:

Първо, задачата на системата за правосъдие е да гарантира правата и безопасността 
на лишените от свобода непълнолетни и да създава условия за укрепване на тяхното 

психическо и физическо развитие и здраве;

4