Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"
КУРСОВА РАБОТА
Тема:
Характерни особености на народните
говори в село Костандово
Изготвил: Петя Парпарова
Специалност- Българска филология
Курс III, група 3
факултетен номер:1303011074
СЪДЪРЖАНИЕ
I
Общ поглед върху националния език и диалектите
II
Диалектологията като наука. Видове особености
III
Класификация и характеристика на източните говори
IV
Костандовски говор-особености
V
Родопските говори и значението им за науката
VI
Диалектен текст от село Костандово
VII
Речник на характерни родопски думи в говора на
село Костандово
VIII
Използвана литература
Общ поглед върху националния език и диалектите
Книжовният език е форма на националния език , която е еднаква за целия
нород и го обслужва в неговия културен, социален и производствен живот.
Книжовният език се създава в процеса на общественото и културното
развитие на народа, когато се налага да бъдат преодолени диалектното
многообразие и битовата ограниченост на народната реч. Този процес се
извършва благодарение на интензивни и единни икономически, културни и
обществени процеси, които водят до по-тясно обединяване и смесване на
населението от различните области на страната.
Книжовният език се изгражда въз основа на народните диалекти, от
наличния в тях материал, но е важно да се отбележи , че той стои над тях и
играе ролята на функционално и обединително звено, на една
типична,представителна форма на целокупния национален език и е жив
израз на националното единство.
Общозадължителните условия за единство в звуковата , граматичната и
речниковата система на книжовния език наричаме езикова норма. Нормата
в книжовния език са необходим елемент при правилното и успешно
общуване между хората от различните региони на страната, които се
случват при най-разнообразни обстоятелства. Важно е да отбележим, че
заедно с установяването и поддържането на единната норма се извършва и
литературнна обработка на книжовния език, изявяваща се във формално,
смислово и стилистично обогатяване , усъвършенстване и диференциране
на изразните средства.
Изграждането на съвременния български книжовен език е било един от
най- важните културни працеси по времето на нашето Възраждане. Този
сложен и продължителен процес изисква познаването на диалектите,
които нормата обединява и кодифицира. Безспорно една от най- важните
науки , влияеща и подпомагаща създаването на единната книжовна норма,
е диалектологията. Диалектологията е дял от общото езикознание и има за
свой специфичен предмет на обследване именно диалектите т. е. езиковите
прояви и форми като средство на комуникация между членовете на
определен териториално или социалнно обособен колектив , невлизащи в
кръга на книжовния език. Всички ние знаем , че книжовният език , чието
основно проявление е писмеността, диалектите съществуват и
функционират само в сферата на устната комуникация. Това са двете
взаимнозависими страни, които изграждат националния език.
Диалектологията като наука
Видове особености
Диалектологията съществува в две свои разновидности- диахронна и
синхронна. Историческата/диахронната/ се заниава с историческите
промени в диалектите през строго определен период от време, а
описателната/синхронната/ изучава активно съвременното състояние на
диалектите. Двата метода на изследване не се противопоставят , а се
допълват един друг. При наблюденията ние активно използваме
историческите данни като запас и база за сравниние , за да успеем да
обособим и разграничим особеностите на обследвания говор.
Изтъкнахме вече, че съвременният български език е изграден на основата
на съвременния български народностен език. Тази теза е безспорна, но все
пак е нужно да уточним, че процесите и факторите при изграждането на
нашия книжовен език са били по- сложни отколкото сме склонни да
мислим. Всеки книжовен език е изтърпял влияния от по- стари книжовни
езици,познати на неговите създатели и носители,по пътя на своето
изграждане. Значително е било влиянието на класическите европейски
езици- старогръцки и латински- върху формирането и развитието на
западноевропейските /романски,германски и някои славянски/ книжовни
езици, а косвено върху и върху останалите славянски и други европейски
езици.
Трябва да обърнем внимание на факта, че функциите на книжовния език
са значително по-сложни от функциите на народната реч, върху която е
изграден. Книжовният език, създаден на народна основа , получава
значителна обработка не само в смисъл на нормализация, но и в смисъл на
количествено и функционално обогатяване. Източниците за обогатяване са
разнородни. Най- често имаме работа с пряко или косвено влияние от
други езици. Влиянието може да се прояви по различен начин и пътища:
заемане на готов езиков материал /най-често лексикален или лексикално-
фразеологичен/,заемане на езикови модели и конструкции, калкиране ,
семантични заемки, а също така и своеобразно оформяне на някои
особености в резултат на взаимодействието между народния език и някои
книжовни влияния.
За успешното анализиране на избрания от нас специфичен Костандовски
говор е нужно да познаваме някои от по-важните структурни особености на
народната реч. Именно с тази цел си позволяваме да направим кракът
обзор на оразличителните детайли. Промените , които ще опишем протичат
в областта на фонетиката, морфологията и синтаксиса.
В обастта на фонетиката - това са рефлексите на ятовата гласна,
изговорътт на групите ъ
р/ъл, ръ/лъ
, поставени между две съгласни,
характерна мекост, ударение, прегласите на гласните и други.
В областта на морфологията - всчки типични особености на
новобългарския език: при имената- отсъствиена, падежни форми, наличие
на член, особена форма на бройното множествено число в мъжки род,
характерен строеж на относителните местоимения и наречия/ със
слообразувателната морфема
-то
: който,когато и др/,степенуване на
прилагателните в предпоставени частици
по- и най
-; при глаголите -
отсъствие на инфинитив ,богата темпорална система,преизказно
наклонение , особено несвършено причасттие на
-л
от основата на
имперфекта и др.
В областта на синтаксиса съвременният български книжовен език се
характеризира с най- съществените особености на народната реч-
аналитизъм т.е. безпадежно и предложно изразяване на синтактичните
отношения на съществителнитте имена в изречението, употреба на лични
глоголни конструкции/ да - конструкции/ на мястото на старобългарския
инфинитив; характерен строеж на изречението във връзка с употребата на
някои глаголнии местоименни енклитики.
Нашият съвременен книжовен език не се покрива с никой отделен говор, а
е сложна формация от последователното въздействие на западната и
източната диалектна основа, както и по-нататъчното взаимодействие
между източни и западни говорни особености в езиковата практика .
Характерни за неговия строеж са не само редица особености на източните
говори, но и редица особености на западните говори, така че в
действителност не само по функция , но и по строеж той има наддиалектен
и национален характер. Ще представим накратко най- важните фонетични,
морфологични и фонетично-морфологични особености, но вече
съобразени с оглед на техния произход от източните или от западните
български говори:
А.
Фонетични особености
I На действието на западнолългарската основа ,върху която са се развили
началните , а и някои по-скорошни процеси на изграждането на книжовния
ни език , се дължат следните фонетични особености на книжовния език.
а) запазване на неударените гласни в техния първоначален(нередуциран)
гласеж, например
сег
à
, вр
è
ме,ког
à
,б
ъ
рзо
(а не
сигà,врèми, бързу
, както е в
източните говори)
б) запазване на непрегласено старо
я
( и
а
след
ж,ч,ш
) под ударение пред
мека сричка, например
пол
я
на-пол
я
ни,Сто
я
н - Сто
я
не,то
я
га-то
я
ги,ч
а
ша-
ч
а
ши,овч
а
р-овч
а
ри
(а не изт. бълг
Стоèне,чèши,тоèги,овчèри
).
г) нейотуван изговор на
е
в началото на думата или след друга гласна,
например
е
зеро,ко
е
,тво
е
,зна
е
, поезия
(а не изт. българското
йезеро,койе,твойе,знайе,пойезия
).
II На източнобългарска основа са се установили постепенно от 1824 г
насам следните фонетични особености:
а) изговор на меки съгласни в определени форми, например
нося-
носят,търпя -търпят,конят, овчарят,учителят
(а не
носа-носат,търпа-
търпат,конът,овчарът,учителът,
както е в западния говор);
б) якане, например
в
я
ра-верен,см
я
х-смехът,н
я
кой
(а не западно
българстото
вера-верен,смех-смехът,некой);
в)подвижност на гласната
Ъ
в съседствво с
р
и
л
/ликвидна метатеза/ ,
например
пръв-първи,мълча-млъквам;
г) определени особености на ударението -неподвижност в парадигми като
четà-четèш,напùша-напùсах,водà-водàта,главù-главùте
(а
не
западнобългарското
чèта-четèш,нàпиша-напùшеш-написàх,вòда-
водàта,глàва-главàта)
, крайно ударение в повелително наклонение ,
например
четù,пишù,напишù,станù,вземù
(а не западнобългарското
чèти,пùши,нàпиши,взèми,стàни
).
Б.
Фонетично-морфологични особености
I Под влияние на източните говори са се установили следните особености:
Предмет: | Български език |
Тип: | Курсови работи |
Брой страници: | 20 |
Брой думи: | 3785 |
Брой символи: | 20877 |