15-ти март

национален празник на Република Унгария

     След 30-те години на 19-ти век, Виена възприема по- твърд курс 
към унгарците. По- радикалните дейци на опозицията: барон 
Миклош  Вешелени и Кошут, са осъдени и поставени зад решетките.
     През 1846 год. се появява първата формена политическа партия в 
Унгария, тази на консерваторите, която надделява в министерства и 
окръзи, а а през 1847 год., набира скорост и другата опозиционна 
партия, която излиза с “опозиционна декларация”.
     По телеграфната линия Виена- Пожонь /днешна Братислава / се 
съобщават все по- тревожни събития: - За бунтовете в Неапол и 
Палермо, за последвалата ги Революция в Париж на 24.02.1848год., 
за бягството, месец по- късно / на 13.03.1848год./ от Виена в Лондон 
на императорския канцлер Княз фон Клеменс Метерних, който вече 
е бил спечелил гнева на сънародниците си, поради провежданата от 
него реакционна политика в угода на европейските монарси.
Настъпва времето, в което Европа закипява от революции.
     Идва ред и на Пеща! Там на 15.03.1848год., младите унгарски 
радикали свикват митинг на площада пред наскоро открития 
Национален музей. Пред насъбралото се мнозинство, се изправя 
левентът- поет Шандор Петьофи, декламирайки с пълен глас 
написаната от него само преди няколко дни  Национална песен- 
“Дигнете се маджари”. 
     С категоричната си  заявена унгарска самоличност и с дух на 
европеец, свободно ползващ английски език, Петьофи - син на 
маджаризирало се семейство на словачка и сърбин,става глашатай на 
светлата кауза, ангажираща цялата нация, на всичките слоеве и 
прослойки, с една дума, на всички, приели и почувствали със 
сърцето си Унгария, като своя Родина.
     Лайош Кошут настоява да бъде приета и узаконена програмата на 
Реформаторите, изброена в 12 точки, както и нейното потвърждаване 
от Виена. В крайна сметка, Кралят и придворните отстъпват пред 
натиска на надигащите се народни маси.
     През април 1848год. режимът приема закони, откриващи 
възможност за изграждане на модерно общество и то на 
конституционна основа, като предоставяне избирателни права на 

1