30.03 Облигационно право
Облигационното право
е съвкупност от правни норми, които уреждат облигационните
отношения. Облигационно отношение е това отношение, по силата на което едно лице, наречено
кредитор, има право да иска от друго лице, наречено длъжник, една престация. Кредиторът има
право, което се нарича вземане. На това право, наречено вземане, отговаря и задължението на
длъжника.
Вземането е притезателно право, защото упражняването му изисква длъжникът да осъществи
илида спазва определено поведение за постигане за някакъв определен резултат (да плати
определена сума). Вземане е насрочено към точно определно задължено лице, затова има
относителен характер. Вземането е имуществено по принцип. То е прехвърлимо по принцип, но и
възможно с оглед естеството си или изрична разпоредба от Закона да е непрехвърлимо.
Източници на облигационни отношения
Източниците на облигационните отношения са юридически факти, от които възникват
облигационни отношения. Кои са те? На първво място това са:
•
договорите,
•
едностранни сделки,
•
многостранни сделки.
Тази група източници на облигационни отношения наричаме договрни.
Втората група това са извъндоговорните източници. Те са:
•
непозволено увреждане (деликт),
•
неоснователно обогатяване,
•
водене на чужда работа без натоварване.
•
административен акт също може да бъде източник на облигационни отношения
(например, отчуждаване на имот за особо важни държавни или общински нужди).
•
съдебни решения, например, за обявяване на предварителен договор за окончателен.
Договорът е двустранна сделка, съглашение между две или повече лица за създаване,
изменение или прекратяване на правоотношение между тях. Видове договори:
1)
Едностранни, двустранни, многостранни;
•
Едностранни са тези договори, при които задължение има само едната страна по
договора. Само едната страна е кредитор, другата – длъжник. Пример е договорът
заем за послужване, при него давате вещ на някого за ползване и сетне го връщате;
за определено време.
•
Двустранен е този, при който задължение има и двете страни. И двете страни са и
кредитор, и длъжник. Пример е продажбата, продавач има задължение да предаде
веща, а купувач – да плати, продавач има право да получи пари, купувач – да
получи веща.
•
Несъвершени двустранни договори – договори, които са едностранни, но след
сключването им въз основа на новонастъпил юридически факт възникват
задължения и за страната, която има само права. Пример е договор заем за
послужване, дали вещ, която има скрити недостатъци, които нанасят вреда на
заемател, след предаване заемател освен задължение да върне получава и право да
вземе обещетение.
•
Многостранни договори – при тях волеизявления не са насрещни; в тозисмисъл
противоположни, но логически съвместими. При договора за Гражданско
дружество две или повече лица правят еднакви волеизявления, защото искат едно и
също – да станат съдружници, и правните последици за тези две или повече лица
са едни и същи – стават съдружници.
2)
Възмезни и безвъзмезни: