1 

ТЕМА 8. Валутна интеграция. Теория за оптималните 

валутни зони

1. Общи характеристики на валутната интеграция 

Един  от  най-актуалните  икономико-политически  въпроси  в  последните 

години е проблемът за икономическата интеграция между страните. Примери за 

такива  процеси  са  образуването  на  търговски  съюзи,  споразумения  по 

специални  социално-икономически  въпроси,  валутна  интеграция  между 

отделните  страни  и  пр.  Най-показателен  пример  за  успешност  на  подобна 

интеграция е ЕС и съответно ИВС.   

Основен  ефект  от  валутната  интеграция  за  страните  членки  е  намаляване 

на инструментите, които могат да се приемат за целите на макроикономическата 

стабилизация.  В  частност,  страните  участнички  във  валутен  съюз  не  могат  да 

използват валутната и парично кредитна политика за изглаждане на негативните 

последствия  от  асиметричните  шокове,  тъй  като  приоритетите  на 

икономичеката  политика  се  определят  от  потребностите  на  валутния  съюз  и 

имат за цел поддържане на икономическа стабилност и устойчивост на единната 

валута.  

В  литературата  терминът  оптимална  валутна  зона  се  използва  за 

обозначаване  в  оптимална  (в  географски  смисъл)  област,  на  територията  на 

която  общо  средство  за  плащане  е  една  валута  или  група  валути, 

двустранните  обменни  курсове  на  които  са  строго  фиксирани,  а  към 

останалите световни валути се използва режим на плаващ обменен курс.

 Оттук 

следва, че анализът на проблемите на ОВЗ е тясно свързан с избора на режим на 

обменен курс и обсъждане на неговите сравнителни предимства и недостатъци.

Утвърждава се, че страни, в които цените и работните заплати по една или 

друга  причина  са  недостатъчно  гъвкави,  плаващите  валутни  курсове  са 

необходими за поддържане на вътрешно и външноравновесие, което може да се 

наруши  в  резултат  на  въздействието  на  асиметрични  шокове  върху 

икономиката.

2 

В  рамките  на  такава  постановка  на  проблемите,  вниманието  на 

изследователите  се  насочва  към  това  да  бъде  определен  оптимален  режим  на 

валутен курс и условия, при които преходът от режима на свободно плаване към 

режим  на  строго  фиксиран  курс  да  бъде  съпровоен  с  минимални  разходи  или 

максимална  печалба.  Както  отбелязва  и  Фридман  (

1953

),  плаващият  валутен 

курс  позволява  да  се  поддържат  вътрешното  и  външно  равновесие  при 

недостатъчна гъвкавост на цените и работните заплати, за сметка на влиянието 

на относителната стойност на изнасяните и внасяните стоки.  

В  рамките  на  теорията  за  оптималните  валутни  зони  се  разглеждат 

условията, при които страната изказва предпочитания да премине към режим на 

фиксиран обменен курс по отношение на валутите на страна-партньор. Теорията 

за  ОВЗ  утвърждава,  че  съществуват  условия,  при  които  за  някои  страни 

фиксираният  обменен  курс  е  предпочитан  като  инструмент  за  достигане  на 

вътрешен и външен баланс. 

Съществуват  две  форми  на  анализа  на  оптималните  валутни  зони  – 

традиционен и алтернативен. 

2.Традиционен подход за изследване на валутната интеграция 

Описаните  проблеми,  възникващи  в  процеса  на  валутна  интеграция, 

определят и хода на развитието на теорията за оптималните валутни зони.  

Първоначално  ОВЗ  се  формира  в  рамките  на  т.нар. 

традиционен  или 

критериален  подход

,  когато  различни  автори  отделят  икономически 

характеристики  или  показатели,  позволяващи  да  се  определят  размера  и 

контурите  на  ОВЗ.  Така  в  рамките  на  традиционния  подход  се  определят 

следните критерии:  

1-мобилност на факторите за производство; 

2-откритост на икономиката и размер; 

3-диверсификация на икономиката; 

4-сходство в темповете на инфлация; 

5-икономическа интеграция; 

6-политическа интеграция; 

7-други критерии (прокси критерии). 

3 

Критерий 1 – „Мобилност на факторите за производство

” 

Първият  от  гореизброените  критерии  –  (1)  мобилност  на  факторите  за 

производство,  е  предложен  от  Мъндел. 

Мъндел

  проявява  интерес  към 

размерите на оптималните валутни зони, а самата ОВЗ определя като географска 

област, на територията на която обменните курсове са фиксирани. Той стига до 

извода,  че  оптимална  е  онази  валутна  зона,  на  територията  на  която  високата 

мобилност на  факторите  на  производство  играят  коригиращ механизъм вместо 

плаващия валутен  курс. Даденият извод е получен на основата на прост модел 

на две страни, при които се наблюдава 

шоково преместване на търсенето на 

стоки от едната страна към другата

.  

Неявно,  предполагайки,  че  действа  законът  за  единната  цена,  Мъндел 

справедливо  отбелязва,  че  в  резултат  на  такъв  шок  в  едната  страна  ще  се 

наблюдава  ръст  на  безработицата,  а  в  другата  –  инфлационен  натиск.  При 

независими  страни  оптимална  ще  е  тази  политика,  която  позволява  да  се 

неутрализира  влиянието  на  шока.  Заедно  с  това,  в  ролята  на  коригиращ 

механизъм (в случай на валутна зона) влиза  

мобилността на труда

: 

изтичане 

на трудови ресурси от дефицитния към профицитния регион (под условията на 

платежния  баланс),  което  ще  отстрани  влиянието  на  асиметричния  шок  на 

ниво инфлация и заетост

.  

Критерий 2 – „Откритост на икономиката” 

Следващият критерий за оптималност е откритостта на икономиката. Пръв 

значимостта на този  критерий  демонстрира  МакКинън. Той използва  модел  на 

две страни с търгуеми и нетъргуеми стоки.  

Под  термина  ОВЗ  Маккинън  разбира  зона  с  единна  валута,  на 

територията  на  която  парично  кредитната  политика  и  плаващият  обменен 

курс по отношение на външните валути позволяват достигане на следните три 

цели

: 



поддържане на пълна заетост; 



поддържане на равновесие в платежния баланс; 

Критерий 3 – „Диверсификация на икономиката”