ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА РИЛА

ГЛАВА ПЪРВА

ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА ОБЩИНА РИЛА

I.РЕСУРСИ/ТУРИСТИЧЕСКИ/
1.Природни ресурси

-Географско положение

Община Рила е  разположена в западна България в югоизточната част на Кюстендилска област. В 

състава й влизат следните населени места гр. Рила -административен център на общината, с. Смочево, с. 
Пастра, с. Падала и ман. Рилски манастир.

 На изток Общината граничи с община Самоков и община Белица; на запад с община Кочериново и 

община  Бобошево; на север с община  Дупница и община Самоков и на юг с община  Благоевград и 
община Разлог. 

Общата площ на общината е 364 кв. км. от които :

•

Земеделска земя – 155 498 дка. от тях обработваема земя – 21 125 дка. и пасища и мери 
– 134 373 дка.

•

Горска територия – 20 558 хка.

Общината се намира на 100 км от столицата гр.София, на 65 км от областен център гр.Кюстендил и на 20км 
от областен център гр.Благоевград.
На 10 км от гр.Рила минава транс европейската магистрала Е-79 /София-Солун-Атина/.

-Релеф.

Релефът на Общината е с подчертан планински характер. Високопланинския пояс обхваща 52 % /

190 кв. км/ от територията на общината. Среднопланинския пояс заема 27 % /98 кв. км./. Планинския 
пояс е 15,5 % /56 кв. км./ от общата територия на общината. Едва 5,5 % /20 кв. км./ са под 500 м. 
надморска височина. Територията, в която надморското равнище е най-ниско се намира в западната 
част на общината и включва съставните й селища.

Върхове: 

в. Рилец  –   2 731 м.
в. Йосифица – 2 697 м.
в. Канарата  –   2 691 м.
в. Злия зъб –    2 678 м.
в. Калин –   2 667 м.
в. Елени връх –  2 654 м.
в. Царев връх –  2 378 м.
в. Баучер –  2152 м.
 

Долини:

 Главна долина на територията на Община Рила е долината на р. Рилска, която служи  за граница 

между   Северозападна,   Средна   и   Югозападна   Рила.   Долината   на  р.   Рилска   е   ориентирана   в   посока 
югозапад - североизток и е отворена на запад към Струмска долина.

Средна надморска височина на населените места в общината:

            Гр. Рила – 520 м. 

•

с. Смочево – 550 м.

•

с. Пастра – 803 м.

•

с. Падала – 910 м.

•

ман. Рилски манастир – 1 147 м.

-Климат.

Общината попада в континенталната Средиземноморска зона и се характеризира с

планинския климат на умереноконтиненталнат зона. 

За региона е характерна мека зима и  сравнително сухо 

лято.  

Валежите достигат своя връх през месец ноември и декември и средногодишната им стойност е 500 куб. 

мм. Постоянна снежна покривка се формира към средата на месец декември и е с продължителност 160 - 
180 дни  за 1 200 м. н. в.  

Слънчевото  греене   в ниските  части  е  средно  2 200  часа.   Разнообразният   релеф  и  ориентацията  на 

долините   обуславят   наличието   на   съществени   разлики   в   климата   между   по-ниските   части   и   тези 
разположени   на   по-висока   надморска   височина.Най-ниските   температури,   измерени   в   района   на   Р. 
Манастир, са около –25 градуса С/ края на януари/максималните температури не надвишават  36 градуса С.

-Води.

Общината   попада   в   Беломорския   водосборен   басейн.   Водите   на   територията   й   се   оттичат   в 

Струмския водосборен басейн.

Реки

.

Централна река на територията на общината е р. Рилска с обща дължина 51 км. с водосборна площ 

359 кв. км. Тя извира от Средна Рила - циркуса на Рибни езера, разположен между в. Йосифица, в. Канарата 
и   в.   Кьоравица.   Отводнява   главната   езерна   област   на   Средна   Рила.   Значителни   нейни   притоци   са 
Маринковица, Сухоезерски поток, Друшлявица, Смрадливия поток, Джендемска река и Гьоленска река, р. 
Елешница, р. Каменица, Дяволските води, Голяма и Малка Ломница. 

Най-голям   проток   на   р.   Рилска   е   р.   Илийна   с   дължина   16   км.   и   събираща   водите   на   реките 

Мермерица, Радовица и Краварско дере.

Река Рилска протича в дълбока коритна долина, по която са открити следи от ледника над Рилски 

манастир. След водослива й с р. Маринковица, Рилска протича спокойно през широко заравнено долинно 
дъно, заето от мочурища, и носи името Тиха Рила. 

Илийна   река   е   най-големият   приток   на   Рилска   река.Води   началото   си   от   Синьото   езеро   в 

Чернатишкия циркус на средна Рила , отводняван от р.Чернатица.Другият й начален приток е Мраморецка 
река   ,   която   отводнява   Мраморецкото   езеро.   Двата   потока   се   събират   в   западното   подножие   на   рида 
Мраморец и образуват Илийна река.. От многото притоци на Илийна река  по - забележителен е Дядоильoв 
дол, който води началото си югозападно от връх Дъбрава. Името си е получил от скален навес в стръмната 
камениста долина,който е служел  за убежище  на Ильо Войвода.Надвесът  е известен  като Дядо Ильова 
пещера.    

Езера.

На   територията   на   Общината   попадат   28   планински   и   високопланински   езера,   най-гоемите,   от 

които са циркусни и имат ледников произход

Най-значими   за   водния   баланс   на   територията   на   общината   са   Горно   и   Долно   Рибни   езера, 

Смрадливото езеро, Синьото езеро, Черното езеро, Дяволски езера, Манастирски езера и Сухото езеро. 

От тях най-ниско разположено е Сухото езеро, което се намира на 2 045 м. надморска височина и 

заема площ от 19.5 дка.То е свлачищно езеро, разположено в коритовидна ледникова долина.В него се влива 
потокът,   който   отводнява   северозападните   склонове   на   седл.   Кобилино   бранище   и   потокът   от 
Поповокапските езера.Представлява природен феномен поради факта, че “скрива” водите си през летния 
сезон.Сухото   езеро   няма   видим   отток,   а   се   оттича   подземно.Просмуканата   вода   се   появява   отново   на 
повърхността югоизточно от Кирилова поляна.

Смрадливите   езера   са   група   от   три   постоянни   и   три   плитки,пресъхващи   през   лятото 

езера.Разположени са в Смрадливия циркус, принадлежащ към Рилецкия дял на Средна Рила.Най-малкото 
има водна площ 8.1 дка, второто по големина –9.6 дка.Обобщителното им наименование е свързано с името 
на най-голямото от езерата-Смрадливото езеро.То е най-голямото високопланинско езеро на Балканския 
полуостров с обща площ 224 дка., дължина 900 м., ширина 260 м., дълбочина 24 м. и надморска височина 
2 293 м. 

Рибните езера са две - Горно  и  Долно. Горното  Рибно езеро е по-голямото и заема площ от 176 дка 

, а средната му дълбочина е 4.4м.  Площта на Долното Рибно езеро е 131.5 дка,  а  средната му дълбочина е 
2.8 м. Разликата във височината между двете езера е 15м.

Манастирските езера са група от три постоянни и две пресъхващи езера. Голямото Манастирско 

езеро се намира източно от вр.Баба.  Площта му е 24.5 дка, максималната му дъбочина е 4м. От него води 
началото си р. Водница, ляв приток на р. Рилска.

Дяволските езера  са седем,  разположени  на юг от  главното Рилецко било в Дяволския  циркус, 

отводняван от р.Дяволска,ляв  приток  на р.Рилска. Най-високото езеро се  намира на западния  склон  на 
вр.Рилец. Най - голямото е разположено  на източния 

склон на вр. Теодосиеви караули и е с водна площ 14.6 дка. Две от езерата са наречени Седефени, 

тъй като дъната им са покрити с мраморни плочи.

На   2 379   м.   надморска   височина   се   намира   язовир   “Калин”,   което   го   прави   най-високо 

разположения изкуствен басейн у нас и на Балканския полуостров.

 Геотелмални извори

В гр. Рила е открита минерална вода с температура 36 градуса С и малък дебит.

-Защитени територии

На територията на община Рила се намира Резерват “Риломанастирска гора” обявен през 1986 г., с 

площ 3 676 хка.  Той е част от горската територия със средна възраст на повечето дървесни видове над 160 
год. като горите от бор, бук и мура са на повече от 200 а отделни дървесни видове достигат до 300 години.

Друга  защитена територия е Природен парк “Рилски манастир” обявен през месец  юни 2000 г. 

Обхваща площ от 27 370 хка. гори и високопланински пасища.

Тези   територии   включват   местообитаиния   на   множество   животински   и   растителни   видове.   От 

животинския свят това са: царски орел, картал, видра, сляпо куче, кафява катерица, балканска чучулига, 
южен   белогръб   кълвач.   От   растенията   се   срещат   ендемити   като   рилска   иглика,   рилски   ревен, 
светиивановото подрумиче. Съхраняват се около 230 вида лечебни растения и 38 вида ядливи гъби. Тук се 
намират едни от най-ценните в Европа и единствени в света масиви от царборисова ела и рилски дъб.

-БИОРАЗНООБРАЗИЕ

 Флора.

В Общината се очертават два добре изразени растителни пояса : горист и тревист.  Гористият е най 

- обширния пояс и е съставен предимно от иглолистни видове: черен бор, бял бор, бяла мура, смърч и ела. 
Долната граница на този пояс е заета от широколистните видове: бук, габър, ясен, бреза и др. Гористия пояс 
над 1 500 м. е съставен от храстите боровинки, малини и др. На горната горска граница е разпространен 
нискорастлия силно разклонен бор – клек. 

Тревистия   пояс   се   състои   от   алпийските   пасища,   които   се   простират   до   2 600   м.   надморска 

височина.   Сред   характерните   тревисти   видове   са   представени   и   лилав   минзухар,   тинтява,   омайниче, 
алпийска роза, кантарион, и др.

 Фауна.

 Типични представители на животинския свят на територията на общината са сърната, благородния 

елен, дивата коза, дива свиня. От хищниците са разпространени вълк, кафява мечка и лисица. От гризачите 
най-често срещани са заек, катерица, лалугер, полска мишка, невестулка, белка. Птичия свят е представен от 
черен орел, сокол, ястреб, глухар,щъркел, лястовица, славей, синигер, врабче, кос, сойка и др. От влечугите 
се срещат гущер, смок, слепок, водна змия, пепелянка, усойница и др.Реките са обитавани от балканска 
пъстърва, черна мряна, речен кефал, алпийски тритон, речен рак и др.

2.Антропогенни ресурси

Като селище Рила е с многовековна история. Разкритите антични находки са датирани от I-II в.от 

н.е.Първото известно наименование на селището е Спортела, което е принадлежало към територията на 
Пауталия/дн. Кюстендил/.
Следващите данни за селището под името Ролигера са от VI в./Прокопий/.
През 1378г. селището се споменава под името Дриска в царствена грамота на цар Иван Шишман .През 15 в. 
Рила е феодално владение на Рилски манастир.
Сведения за Рила под името Ирлие има в турските регистри от 1576г.

- Археологически паметници

При   разкопки   са   открити:   зидана   засводена   гробница   от   I-II   в.,   останки   от   антично   селище   с 

надписи на гръцки език,олтар от края на II и началото на IIIв., битова керамика, монети и др.

Като археологически  паметници от местно значение през 1965г. са обявени гробищната църква 

“Св.Архангел Михаил”, оброчище “Св. Георги” и останки от античен градеж в двора на църква “Св.Георги” 

-Архитектурни паметници

Архитектурен комплекс

”Бабинска махала

” е деклариран за паметник на културата през 1971г.В 

състава си включва 27 архитектурни паметника на културата- къщи/частна собственост/, Килийно училище 
и ц.”Св.Архангел Михаил”.Къщите не са отворени за посещение и не се използват с туристическа цел.Някои 
от тях са разрушени, а други са в лошо техническо състояние.

Килийно училище

 датира от 1830 г. и в момента е разрушено.

Църква “Св.Архангел Михаил”-

датира от XII-XIIIвек.

Хрельовата кула в Р. Манастир

 –датира от 1365г.

Като   единични   архитектурни   паметници   са   обявени   /1971г./   църква   “Св.Никола”   ,   Метох   на 

Р.манастир /ветеринарна лечебница/ и 9 частни къщи.

-Религиозни паметници

 Рилски манастир-комбинация от уникално историческо богатство и красива природа.

Най – значимият паметник на културата  на територията на общината е Рилският манастир.Той е 

изграден на границата между Северозападна и Средна Рила в долината на Рилска река, при вливането й с р. 
Друшлявица. Основан е през X в. от отшелника Иван Рилски и заема площ от 8 000 кв.м.

В Рилски манастир открити за посещения са: главната църква, историческия музей, етнографската 

сбирка,   картинната   галерия,   Хрельовата   кула,   магерницата,   музей   “Манастирско   стопанство”,   както   и 
четирите църкви в близост до манастира с ценни стенописи от началото на ХІХ в. 

Манастирът е обявен за национален паметник на културата от 1961 година. 

За   изложението 

на ЕКСПО 70 в Токио е възпроизведена трайно Магерницата като архитектурен уникат. През 1976 година 
Рилският манастир е обявен за национален исторически резерват, а през 1980 година е удостоен с наградата 
“Златната ябълка” на ФИЖЕТ. През 1983 година е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура.

Метох “Орлица” 

отстои на 18 км от Р.манастир. За първи път се  споменава в грамота на цар Иван 

Шишман от 1378 г.Възстановяван е няколко пъти.В сегашния си вид е от 1863г.Църквата при метоха ,“Св. 
Петър и Павел” е малка еднокорабна постройка.Запазени са стенописи от 1478 г.Последното и изписване е 
от 19 век,извършено от Никола Образописов-художник от Самоковската живописна школа.

Църква “СВ.Архангел Михаил

” се намира в гробищния парк на гр. Рила и отстои на 20 км от 

Рилския манастир. Построена   под протекцията на   манастира,тя е една       от малкото запазени в 
България кръстокуполни, вписани в квадрат църкви, разпространени на Балканския полуостров през 
периода ХІІ-ХІV век. През 1995 г., при експериментални консервационни проучвания е разкрита 
уникална находка – под грунда на видимите възрожденски стенописи е установено наличие на по-
стар   слой   декорация   –   стенописи   /изображения   на   светци/   от   края   на   ХІІ-началото   на   ХІІІв. 
Църквата   е   един   от   многозначимите,   новооткрити   паметници   в   България,   който   допълва   вече 
откритите по поречието на р.Рилска, стенописите и параклиса на Хрельовата кула от 1335г., тези в 
църквата  “Св.Петър  и  Павел”   в метоха  “Орлица”   от   1491г./на  2 км  от   гр.Рила/,  а по време  на 
създаване дори ги превъзхожда/становище на проф.Прашков/. 

Понастоящем   църквата  действа  като православен   храм  и  се  състои  от   кръстокуполна   църковна 

сграда,западна   присттройка   и   пристроена   към   нея   столова.Състоянието   на   масивната   конструкция   е 
добро.Външната   мазилка   е   в   лошо   състояние.Реална   опасност   за   стенописите   представлява   покривната 
конструкция, която е в незадоволително състояние, и наличието на капилярна влага.

Най-спешни мерки,които трябва да се предприемат за консервация и реставрация на църквата са 

ремонт на покрива и изпълнение на дренажна система.  

Църква “Св.Никола”

В центъра на гр.Рила се намира църквата “Св.Никола” ,която датира от 1885г.
В   нея   се   съхранява   рядък   паметник   на   средновековната   везба   –   литургична   тъкан   от   групата   на 
т.н.”Епитафиос” с размери 107-109 см.