НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ

“ВАСИЛ ЛЕВСКИ”

ФАКУЛТЕТ “АРТИЛЕРИЯ, ПВО и КИС

”

Р Е Ф Е Р А Т

по дисциплина „Лидерство и формиране на екипи”

ТЕМА:  „Харизматичното лидерство.

Харизмата като поведение и

влияние ”

Изготвил:

Проверил:

инж. Ивайло Стоянов

доц. д­р Г. Гатев

спец. АИС                                         

Съдържание

1. Съдържание............................................................................................стр.2
2. Въведение………………………………………………………………...стр.3
3. Цел………………………………………………………………………...стр.3

3.1. Харизматично лидерство………………………………………….стр.4
3.2. Харизмата като поведение и влияние……………………………стр.6

4. Заключение.............................................................................................стр.10
5. Използвана литература……………………………………………….стр.11

2

Въведение

  „

Последоватителите правят лидера“.

  Това е твърдението в основата

на теорията за харизматичното лидерство на Джей Ейлдън Конгър и Рабиндра
Нат Канунго.

Харизма   е   форма   на   влияние   върху   другите,   чрез   личностна

привлекателност,   предизвикваща   поддръжка   и   признание   на   лидерството.
Харизмата дава на ръководителя предимство по­ефективно да оказва влияние
върху

подчинените.

                 Харизматичното лидерство зависи от това дали лидера подари своите
личностни   качества   може   да   оказва   дълбоко   въздействие   върху
последователите. Ако човек притежава качества на харизматичен лидер , той
трябва да бъде деятелен , да предава на хората чувство , че той е способен да
бъде лидер.

Цел

­ Да  се запознаем  с основните определения  и  теории  на  харизматичното

лидерство.

­ Харизмата като поведение и влияние   над хората,нейните силни и слаби

страни.

3

3.1 

Харизматично лидерство

Теорията   за   харизматичното   лидерство   има   трайни   корени   в   бизнес

психологията, като при това, отделните автори й дават различни имена. Така, тя
е позната и като теория за големия човек, теория на великите лидери и пр, като
понятието харизма се употребява извън неговия религиозен смисъл и като цяло
означава   теория за качествата на личността.

Теорията     се  свежда   до   разбирането   за   лидера   като   набор   от   вродени

индивидуални качества и характеристики. 

Той е носител на някакви изключителни черти и в тяхното проявление в

личностната   му   структура   се   търсят   основанията   за   неговия   авторитет   и
влияние сред останалите. 

Отличително за тази теория е, че тя дълго време се е смятала в центъра на

ефективността на постиженията  на  екипа или организацията.

Нещо   повече,   в   зависимост   от   спецификата   на   организацията   е   било

установявано,   кои   характерни   черти   правят   лидерите   велики   и   след   това   е
трябвало да бъдат  намирани личности, притежаващи тъкмо такива качества.

Съществуват и редица търсения по отношения на конкретните качества,

които правят лидера велик.

    Лидерските   качества   варират   от   едноцифрено   до   трицифрено   число.

Най­често посочваните качества са: 



инициативност,



активност, 



влияние, 



общителност, 



чувство за хумор,



ентусиазъм, 



увереност,

4