КУРСОВ ПРОЕКТ

ПО

АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА РИСКА

НА

ЗЛАТИНА КОЙЧЕВА ИВАНОВА

ФАК.№ 08 221 211

СПЕЦ. СЧЕТОВОДСТВО И КОНТРОЛ

4 КУРС, I ГРУПА

ТЕМА: АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА РИСКА В

ГРАЖДАНСКАТА АВИАЦИЯ

1

Гражданската авиация е една от двете основни категории авиации,

включваща в себе си всички невоенни форми на авиация, както частна, така
и   търговска.   Повечето   страни   в   света   са   членки   на   Международната
организация за гражданска авиация (International Civil Aviation Organization,
ICAO)   и   работят   заедно   за   създаването   на   общи   стандарти   и
препоръчителни практики за гражданската авиация по света.

Гражданската   авиация   включва   в   себе   си   2   основни   категории   –

пътнически и товарен, осъществяван по определен график и маршрути от
съответните авиокомпании.

Управлението   на   безопасността   в   областта   на   гражданското

въздухоплаване   е   едно   от   основните   задължения   на   държавата.   Тя
разработва,  реализира,  прилага и постоянно усъвършенства стратегията и
процесите с цел осигуряване на контрол над цялата авиационна дейност,
като спазва всички международни и национални стандарти за осигуряване
на безопасен, редовен, ефективен и икономичен въздушен транспорт.  

Рискът е изразяване на възможни загуби за определен период от време

или   брой   експлоатационни   цикли.   Той   се   определя   посредством
вероятността   за   авиационно   произшествие,   умножена   по   стойността   на
щетите   (в  пари,  човешки   живот   и/или   експлоатирани   въздухоплавателни
средства). Вероятността за възникване на опасност и нейните размери могат
да се измерят и когато те се съчетаят, определят риска.

Оценката   на   риска   е   необходимост   при   вземане   на   решение   в

гражданската   авиация.   Внедряването   на   процес   за   управление   на   риска
определя   ефективността   на   всяка   програма   за   предотвратяване   на
авиационни произшествия. Рискът не винаги може да бъде елиминиран, тъй
като   не   всички   възможни   мерки   за   предотвратяване   на   авиационни
произшествия   са   икономически   осъществими.   Ето   защо,   процесът   по
управление   на   риска   е   процес   на   компромиси.   Управлението   на   риска
започва с разпознаване на опасностите. Опасност е условие с потенциал да
предизвика   нараняване   на   персонала,   повреди   на   оборудването   или
конструкцията на ВС, загуба на материал или намаляване на способностите
за извършване на описаните функции. Всяка разпозната опасност трябва да

2

се оцени, като присъщият й риск се оценява като вероятност за възникване
и последващата вреда. Следваща стъпка в процеса на управление на риска е
критична   оценка   на   опасностите   и   тяхното   подреждане,   колкото   е
възможно по­бързо по реда на техния потенциален риск. Факторите, които
се разглеждат са вероятността за възникване на събитието и значимостта на
последствията, които ще има. При оценка на риска се оценяват защитите,
които задължително трябва да се поставят за предпазване от опасността.
Поради   отсъствие,   неправилна   употреба   или   участие   в   условията,   тези
защити също могат да провокират появата на рискови фактори или да ги
изострят. Посредством оценката на риска се взима решение за начина на
контрол или овладяването му. Ако рискът е приемлив експлоатацията може
да продължи.  В противен случай се предприемат стъпки за увеличаване на
защитите или за отстраняване, или избягване на опасността.

Фундаменталните   принципи   и   задължения   на   държавите   от

Европейския съюз, които трябва да се спазват в процеса на разследване на
авиационни събития,  са определени в Регламент(EC) №996/2010, на Съвета
на Европа, част от които са включени в националното ни законодателство. В
„Наредба   №13   за   разследване   на   авиационни   произшествия”   на   МТ   е
посочено: 

•

„Техническото   разследване   на   авиационни   произшествия   и

инциденти с граждански ВС,  регламентирано с тази наредба,  е независимо
от съдебното разследване на такива злополуки.” /чл.1, (2)/. 

•

„Единствената цел на техническото разследване на авиационни

произшествия   и   инциденти   е   предотвратяването   им   в   бъдеще.
Установяване степента на нечия вина или отговорност не е предмет на тази
дейност.     Докладването   на   случаи,     застрашаващи   безопасността   на
полетите и препоръките за предотвратяване на авиационни произшествия в
бъдеще не водят до презумция за виновност или отговорност.” /чл.1(3)/. 

•

„Информацията,   получена при разследване на произшествия,

сериозни инциденти или инциденти,  не се използва за други цели освен за
целите   на   разследването   и   предотвратяване   на   произшествия   в
бъдеще.”/чл.12 (1)/.

3

Анализ за установяване на най­безопасният вид транспорт

Три   са   главните   критерии,   по   които   се   сравнява   сигурността   на

различните видове транспорт.

Според   статистиката   полет   София­Лондон   ще   е   много   по­рисков,

отколкото   да   се  приберем   с   кола   от   офиса   до   вкъщи.   Разстоянието   от
София до Лондон не е  типично да се измине с кола. Но ако приемем, че
това пътуване ще бъде направено по този начин, ще бъде много по рисково,
тъй като ще се пътува повече време и повече километри, а по тези критерии
пътуването със самолет е по­малко рисково.

Не може да се стигне до отговор кой е най­безопасният транспорт,

тъй като това зависи от различни фактори.

Установяване на всички рискове:



Тероризъм

Тероризъм  е   понятие   без   приета   международна   дефиниция.   Думата

произлиза   от   латински   и   означава   страх,  ужас.

Потърпевшите   от

терористичните   актове   могат   да   бъдат   висши   длъжностни   лица,  военни,
хора,   които   обслужват   интересите   на   правителствата   или   обикновени
граждани.   Според   Bockstette   тероризмът   е   продължителна   и   тайно

4

действаща борба на всички нива чрез съзнателно създаване на страх чрез
тежко насилие за постигане на собствени политически цели чрез частично
незачитане на съществуващите конвенции за водене на война. Има стремеж
към максимална публичност.

Един от най­разпространените видове тероризъм е въздушният или още

т.нар. въздушно пиратство. В българската история има няколко случая на
тероризъм като един от най­известните е на 06.03.1983г., когато четири
младежа отвличат самолет с направление София – Варна. Те заплашват да
взривят самолета и да убият една от стюардесите, ако пилотът не кацне във
Виена.  Летателният   екипаж   и   наземните   служби   решеват   да   кацнат   във
Варна и да заблудят похитителите като им кажат, че това е Виена. За да се
получи планът им вземат решение, което е прецедент и до днес – изгасят
осветлението на цял град. Над 40 мин. самолетът кръжи над варненският
залив. Когато кацат във Варна, двама служители от летището се представят
за   австрийци.   Ицидентът   завършва   само   с   една   жертва   –   един   от
похитителите.

Най­известният   случай   на   въздушен   тероризъм   е   на   11.09.2001г.,

когато два самолета се разбиха в кулите близнаци в Ню Йорк. След този
случай изискванията за сигурност и безопасност в гражданската авиация
бяха драстично завишени.  

На пътниците се забранява да внасят следните

предмети в зоните с ограничен достъп и на борда на въздухоплавателните
средства:   пушки,   огнестрелни   оръжия   и   други   устройства,   изстрелващи
твърди предмети; зашеметяващи устройства;   предмети с остър връх или
остър   ръб;   работни   инструменти;   тъпи   инструменти;   експлозиви   и
запалителни вещества и устройства.

Пътуващите   и   техният   ръчен   багаж   се   проверяват   освен

за 

забранените   за   превоз   по   въздух   предмети

,   така   и   за   количествата

пренасяни течности, аерозоли и гелове. Разрешава се преноса на ограничено
количество течности, аерозоли и гелове в ръчния багаж, които сумарно не
могат   да   надвишават   1   литър.   Тези   продукти   трябва   да   бъдат   в
самостоятелни   опаковки   не   повече   от   100   мл.   всяка   и   поставени   в
самозапечатващ се прозрачен плик за многократна употреба.

5

Също   така   след   11.09.2001г.  е  въведено   правилото,   че   пилотската

кабина се заключва преди качване на пътниците и се отключва едва след
като всички пътници са слезли.

Българският Наказателен кодекс запретява следните престъпления:



чл.   108а   –   тероризъм:   Който   с   цел   да   създаде   смут   и   страх   в
населението   или   да   заплаши,   или   да   принуди   орган   на   властта,
представител на обществеността или представител на чужда държава
или на международна организация да извърши или пропусне нещо в
кръга на неговите функции, извърши престъпление [убийство, тежка
телесна   повреда,   отвличане,   унищожаване,   неверни   повиквания   за
тревога,   палеж,   взрив,   наводнение,   неправомерна   дейност   или
притежание на оръжия, повреда на транспортно средство, залагане на
вредно устройство на самолет, завладяване на самолет,...] се наказва
за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а
когато е причинена смърт ­ с лишаване от свобода от петнадесет до
тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.



наказват се и приготовлението, опитът и помагачеството.



чл. 96, ал. 1 и 2 – т.нар. индивидуални терористични действия: Който
с цел да подрови или отслаби властта в републиката или да ѝ създаде
затруднения   лиши   от   живот   държавен   или   обществен   деятел...,
причини тежка телесна повреда ...



те са разграничени от измяната (участие във въстание), диверсията и
вредителството.



Човешка грешка

”АВИАЦИЯТА,   КАКТО   И   МОРЕТО,   ПО   СВОЯТА   СЪЩНОСТ   НЕ   Е
ОПАСНА, НО ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЕ ПРОЩАВА ЧОВЕШКА ГРЕШКА”

Технически   терминът   човешка   грешка   може   да   включва   грешки,

направени   от   хора,   работещи   със   система   за   хората,   за   които   е

6

предназначено оборудването,  хората упражняват контрол върху работник,
и хората, които са обучавали работник.

Много от причините, които довеждат до злополуки могат да бъдат

разглеждани като различни "типове" човешка грешка. Човешката грешка
може   да   се   определи   като   неподходящо   човешкото   поведение,   което
понижава нивото на ефективност или безопасност на системата, което може
или не да доведе до злополука или нараняване (Гордан, Лиу, 1998). 

Задачите,   които   пилот   трябва   да   изпълнява   по   време   на   полет

включва   поддържане   на   осведоменост   за   ситуацията   за   опасностите   в
заобикалящата въздушно пространство, навигация на триизмерните точки в
небето,   процедури,   свързани   с   операции   по   самолети   и   въздушното
пространство,   както   и   комуникация   с   контрол   на   въздушния   трафик   и
други служители, в пилотската кабина. В зависимост от много фактори, от
типа   въздухоплавателно   средство   до   атмосферните   условия,   работната
натовареност на пилота може да варира от лека до крайно пренатоварване.
За   пилотът   е   важна   ясната   и   своевременна   информация   за   времето   и
опасностите,   идващи   от   въздушния   трафик,   както   и   информацията   от
останалите членове на екипажа като вторият пилот, бордния инженер, така
и  от стюардесите.

Има   много   изследвания   на   причините   за   пилотски   грешки.

Авиационният   психологически   отдел   на   Училище   за   авиационна
безопасност в Монтерей, Калифорния (1998) разработи списък  на грешките
за самолетни катастрофи, за да категоризирате различните фактори.

1.

Фактор – възприятие:

а) грешно определяне на височина, скорост, разстояние и др.;

б) визуална илюзия;

в) дизориентация и световъртеж;

г) не познаване на ситуацията.

2.

Медицинско и физическо състояние:

а) под влияние на наркотици или алкохол;

7