САМОСТОЯТЕЛНА  РАБОТА

ПО 

НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО

Изготвил: 
специалност „Право” ,  IV курс  в Нов български 
университет; Факултетен номер 

Тема на самостоятелната работа:

Рецидив.

    Видове  рецидив и критерии за тяхното

отграничаване.

Опасен рецидив - основни хипотези. Режим на 

наказателната отговорност.

Рецидив. Понятие за рецидив

Харакретната черта на рецидивът е извършването на престъпление от страна на деецът, 
след като вече е осъждан с влязла в сила присъда за друго престъпление.  

Престъпленията при рецидив са разделени от влязла в сила присъда, тоест прави се 
възка с миналата съдимост на дееца. Следователно  според общото теоретично понятие 
за рецидив не е от значение за какво престъпление е осъждан деецът, не се обвързва и с 
вида на новото престъпление, освен това не се обръща и внимание, какъв е времевият 
интервал, който е изминал от предишното осъждане. За наличието на рецидив, като вид 
множество от престъпления, няма значение наложеното наказание, и това дали субектът 
е изтърпял наказанието по предишното осъждане. От предходното можем да заключим, 
че отликата е разделеността на престъпленията от влязла в сила присъда, от миналата 
съдимост на дееца.

I.

   Видове рецидив и критерии за тяхното отграничаване

Познати   са   различни   класификации   на   рецидива,   които   отчитат   действащата 
нормативна уредба и различни негови особености:

o

вид на извършените престъпления 

o

вида на наложените наказания и евентуалното изтърпяване на наказание 
по предходно осъждане

o

значението на рецидива за оценка личността на престъпника

1.

   Първото раграничение се прави в зависимост от момента на извършване на

второто престъпление, разграничаваме:

o

рецидив преди изтърпяване на първото осъждане

o

рецидив след изтърпяване на наказанието по първото осъждане

Ефекта който оказва само факта на осъждането сам по себе си говори за по –слабо 
въздействие върху субекта. Обстоятелството обаче, че при рецидив след изтърпяване на 
наказанието върху субекта е въздействано в много по – голяма степен   с методите и 
средствата   на   наказателното   право,   е   от   съществено   значение   за   горепосоченото 
деление.

2.  Второто разграничение е според това, дали двете престъпления са от един и 

същи вид:

o

общ рецидив (правна уредба в чл.27 НК)

o

специален рецидив / повторност (правна уредба в чл.28 НК)

Общият   рецидив   показва   известна   склонност   у   дееца   да   нарушава   законите. 
Специалният рецидив може да се дължи на по-трайна склонност към посягане върху 
обществени отношения от един и същ вид.

3.  Третото разграничение е от гледна точка на законодателната оценка. Според 

степента на обществена опасност на новото престъпление в сравнение с тази проявена 
при рецидива различаваме:

o

общ  рецидив (правна уредба в чл.27 НК)

o

специален рецидив/повторност (правна уредба в чл.28 НК)

o

опасен рецидив (правна уредба в чл.29, ал.1 б. „а“ и б. „б“ НК)

4.Горепосоченото деление е от значение за квалифициране на деянието:

При повторност и опасен рецидив  имаме налагане на по тежко наказание в сравнение с 
общия рецидив, който се отчита с цел  индивидуализацията на наказанието.

5.  Също   така   наказателноправно   значение   има   и   делението   на   рецидива   на 

реален и формален, което се прави с оглед обществената опасност на дееца

o

реален рецидив имаме, когато отношението на дееца показва трайна сконност 
към нарушаване на забраните установени   с НК. Установяването на реален 
рецидив   има   пряка   връзка,   и   практическо   значение   за   оценяването   на 
обществената опасност на субекта.

o

формален   рецидив   има,   когато   отделните   престъпни   деяния   имат   случаен 
фарактер   и   не   отразяват   наличието   на   трайни   престъпни   наклонности   на 
субекта.

 6. Рецидив по смисъла на чл.158 ал. 1 от ЗИН / Пенитенциарен рецидив /

Рецидивът който показва че деецът, който итърпява наказание лишаване от свобода след 
като вече е изтърпявал такова наказание се нарича пенитенциарен рецидив. Възможен е 
когато лицето е осъждано два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени 
престъпления за които не следва да се определя общо наказание по смисъла на чл.23 – 
25 от НК.

II.

   Опасен рецидив - основни хипотези

Законът го нарича “опасен”, защото чрез посегателствата от тази категория се проявява 
особено   висока   обществена   опасност   на   дееца   и   на   престъпленията,   които   той 
осъществява.   Това   обстоятелство   от   своя   страна   налага   лицата,   които   осъществяват 
престъпления,   представляващи   опасен   рецидив,   да   бъдат   третирани   по-строго. 
Изолацията им от обществото за по – продължителен период ще позволи върху тях да 
се окаже и едно по-интензивно поправително и възпитателно въздействие.
Разпоредбата на чл.29, ал.1 НК урежда 2 хипотези на опасе рецидив. Осъществяването 
на   двете   хипотези   изисква   наличието,   както   на   общи   така   и   на   специфични 
предпоставки за всяка една от тях.

1.

   Общи предпоставки за опасен рецидив

Престъпленията, представляващи опасен рецидив са визирани  в чл. 29 ал 1 и 2, чл. 30 
на НК.
             
       

1.1     По смисъла на чл.29 ал.1 НК  за престъпление, което представлява 

опасен      рецидив следва да се даде по – тежко наказание. Такива са престъпленията 
по:

o

чл. 116 ал.1 т.11 / умишлено убийство /

o

чл. 124, ал.3 / убийство при смесена вина /

o

чл. 131а  / умишлено причиняване на тежка или средна телесна 
повреда /

o

чл. 149, ал.5, т.3 / блудство /

o

чл. 152, ал.3, т.4 / изнасилване /

o

чл. 196 / кражба / 

o

чл. 199, ал.1, т.4 / грабеж /

o

чл. 202, ал.2, т.2 / длъжностно присвояване / 

o

чл. 206, ал.3 / обсебване / 

o

чл. 211 / измама /

o

чл. 212, ал.3 / документна измама /

o

чл. 214, ал.3, т.2 / изнудване / 

o

чл. 325, ал.4 / хулиганство /

Гореописаните престъпления, са умишлени престъпления от общ характер, като за тях е 
характерно използването на насилие срещу другиго. 

1.2   чл. 30 НК ни казва, че от изтърпяване на наказанието по последната 

присъда не трябва да са изминали пет години. След изтичането на този срок се прекъсва 
връзката между отделните прояви.
   
       

1.3  чл. 29, ал.2  предвижда, че при прилагане на разпоредбите за опасния 

рецидив следва да се вземат предвид престъпленията които деецът е извършил само 
като пълнолетен.

2.

   Опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „а“ НК 

чл.   29.   (1)   Предвидените   в   особената   част   на   този   кодекс   по-тежки   наказания   за 
престъпления, представляващи опасен рецидив, се налагат, когато деецът:

а) извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление 
на   лишаване   от   свобода   не   по-малко   от   една   година,   изпълнението   на   което   не   е 
отложено по чл. 66.

Налице са следните предпоставки:
 

2.1 Предходното осъждане с влязла в сила присъда трябва да е за тежко 

умишлено престъпление, по смисъла на чл.93, т.7 НК
Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния 
смисъл:  7."Тежко   престъпление"   е   това,   за   което   по   закона   е   предвидено 

наказание   лишаване   от   свобода   повече   от   пет   години,   доживотен   затвор   или 
доживотен затвор без замяна

2.2  С предходното осъждане трябва да е наложено наказание лишаване от 

свобода не по – малко от една година. Това е най – лекото наказание, което 
обуславя наличието на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „а“ НК 

2.3 Изпълнението на наказанието, наложено с първата присъда,  не трябва 

да   е   отложено   поради   условно   осъждане.   Изискването   е   да   се   постанови 
ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, но не е неоходимо 
деецът да го е изтърпял.

3  .   Опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „б“ НК

 
чл.   29.   (1)   Предвидените   в   особената   част   на   този   кодекс   по-тежки   наказания   за 
престъпления, представляващи опасен рецидив, се налагат, когато деецът:
б) извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване 
от   свобода   за   умишлени   престъпления   от   общ   характер,   ако   поне   за   едно   от   тях 
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66.

Налице са следните предпоставки:

3.1   Субектът   трябва   да   е   осъждан   два   или   повече   пъти.   Законът 

предвижда  най – малко две отделни осъждания постановени с отделни присъди, 
които не са при условията на чл. 25 НК

3.2 На дееца трябва да са наложени най – малко две наказания лишаване 

от   свобода.   Следва   да   се   приеме,   че   обществената   опасност   на   извършените 
престъпления е достатъчно висока.

3.3   Осъжданията   трябва   да   са   за   умишлени   престъпления   от   общ 

характер.

3.4 Изисква се поне  с една от предходните присъди  да е постановено 

ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

3.5 Във връзка с рецидива по чл.29, ал.1, б „б“съществува една особеност, 

свързана с петгодишния срок по чл.30, ал.1НК . „необходимо е петгодишният 
срок да не е изтекъл от момента на изтърпяване на наказанията най – малко по 
две от предишните присъди“

III.

   Режим на наказателната отговорност

1. Общият режим е обособен в чл. 27. В зависимост от това дали наказанието е 

изтърпяно или не се различава рецидив по чл. 27, ал.3 и по чл. 27, ал.1 и ал.2

1.1.   Чл.   27,   ал.   3:   ако   наказанието   за   предходното   престъпление   е 
изтърпяно изцяло към момента на извършване на новото престъпление, 
то наказанието за второто (рецидива) се изтърпява изцяло и отделно. На 
този режим с тълкуване на чл. 27, ал. 1 се приравняват и други хипотези, 
а   именно   случаите,   при   които   макар   и   наказанието   за   предходното 
престъпление   да   не   е   изтърпяно   изцяло   е   на   лице   някоя   от   следните 
хипотези: 

1) наказанието наложено за второто престъпление е различно по 

вид от наказанието за предходното 

2) макар наказанията да са от един и същ вид то той не е лишаване 

от свобода. 

Следователно   принципът   по   чл.   27,   ал.   3   има   приложение   за   по-голямата   част   от 
хипотезите за наказване на рецидив.

1.2. Алтернативата по 27 ал. 1 и 2: наказанието за второто престъпление 
не  се  изтърпява  изцяло  и  отделно,  а  се  присъединява  при   определени 
условия изцяло или отчасти към наказанието, което не е изтърпяно за 
първото престъпление.

Уредбата   по   чл.   27   е   такава   за   определяне   наказанието   принципно,   а   не   за 
освобождаване   от   изтърпяване   на   наложеното   наказание.   Това   е   важно   в  случай   на 
непълно присъединяване на наказанието по втората присъда не може да се говори, че 
дееца   е  частично  освободен   от  изтърпяване   на  наказание.   Следователно   при  общия 
режим  за  определяне  на  наказание  при  рецидив,  принципът  е,  че  във  всеки  случай 
съдът   присъединява   към   неизтърпяната   част   от   наказанието   за   предходното 
престъпление, част или цялото наказание за новото престъпление. При условията на чл. 
27,   ал.   1   законът   постановява   изискване   към   изтърпяната   част   от   наказанието   за 
предходното престъпление да се присъедини най-малко толкова, че определеното общо 
наказание да не е по-малко по размер от втората присъда. 

Тук са възможни две хипотези:
1.  Ако  неизтърпяната  част   е  по-голяма  по  размер   отколкото   наказанието  за   второто 
престъпление   определеното   общо   наказание   ще   е   равно   или   по-голямо   от   първата 
присъда, за разлика от правилата по чл. 23-25. 
Това   е   основната   идея   на   рецидива   –   наказанието   да   не   е   по-леко   ако   двете 
престъпления са извършени в условията на съвкупност, а не на рецидив. Рецидивът 
заслужава по-тежка наказателно отговорност. 

2.  Ако неизтърпяната част е 2 години, а за новото престъпление наказанието е 5 години, 
тогава гаранцията наказанието да не е по-леко е чл. 27, ал. 1 in fine: наказанието не 
може да бъде по-малко от втората присъда и за това ще се присъединят най-малко 3 
години.

По   ал.   1   присъединяването   има   определен   праг   –   30   г.   лишаване   от   свобода.   Тук 
препращането е само към ал. 1 , за това по ал. 2 съдът може да определи наказание от 
повече от 30 г.

2.Наказване на специален рецидив: