Проект

Дълбоко под земята царува неумолимият, мрачен брат на Зевс – Хадес. 

Той 

почти никога не е напускал мрачното си царство и е живял там, заобиколен 
от тъмнина и тишина. Негов помощник бил Харос, ангелът на смъртта. Той 
имал задължението да превежда дущите на мъртвите с лодка през реката 
Ахерон от света на живите в света на мъртвите.

Неговото царство е 

изпълнено с мрак и ужас. Тук никога не проникват радостите лъчи на 
яркото слънце. Бездънни пропасти водят от повърхността на земята до 
печалното царство на Хадес. Мрачни реки текат в него. Там протича 
всичко вледеняващата река Стикс, в чийто води се кълнат самите богове. 
Там влачат своите води Кокит и Ахерон; душите на умрелите огласят със 
своето стенание, изпълнено с печал, мрачните им брегове. В подземното 
царство се струят и даващите на всичко забрава води на извора Лета. 
Подземното царство е мястото, където сенките 

ще

 получат справедливо 

дело за направените от тях неща на земята. Трима за царете на подземното 
царство: Минос, Радмант и Еак. Те стоят близо до трона на владетеля на 
подземното царство – невидимият Хадес. Тяхното съдилище се намира на 
кръстопът, където се пресичат три пътя: към Тартара, към Елисион и към 
Асфоделските полета. Каквото решат съдиите в подземното царство, това 
ще бъде. Ако човекът през своя жизнен път е бил добър и е изпълнявал 
заповедите на боговете стриктно, то той в отвъдния свят ще бъде щастлив. 
Ще отиде в Елисион, където са душите на добрите хора. Той ще прекара 
вечността в безгрижие и радост. Ако той е живял почтено, без да нарушава 
реда, който е определил Зевс, но по някаква причина съдиите смятат, че 
той не е направил нищо добро, то тогава той отива в асфоделските полета. 
Там човекът ще прекара вечността без светлина и без желания, но 
свободен да обикаля из тях. Тежко му и горко му на оногова на който е 
отредено да прекара вечността в Тартара. Той е обречен на безкрайни мъки 
и безрезултатен труд. Там отиват хората, които не са съблюдавали реда на 
Зевс и са потъпкали волята на боговете. Никой не може да се върне от 
царството на скръбта. Триглавото куче Цербер, на чиято шия се извиват 
със страшно съскане змии, пази изхода. Суровият старец Харон няма да 
прекара през водите на Стикс нито една душа обратно към радостта и 
слънчевата светлина.

Цербер

 в древногръцката митология е куче с три 

глави, покрити със змии, родено от Тифон и Ехидна, което пази изхода на 
подземния свят, като пуска всеки да влезе, но никой да излезе. Идващите 
долу го омилостивяват с медена питка. Погледът му е страшен като този на 
Медуза. От слюнката му попита в земята пониква отровното растение 
аконитум. Изведен от царството на сенките от Херкулес и пак върнат от