УНИВЕРСИТЕТ

ПО

ХРАНИТЕЛНИ

ТЕХНОЛОГИИ

ПЛОВДИВ

Стопански факултет

Катедра: Индустриален бизнес и

предприемачество 

РЕФЕРАТ

Дисциплина:Иновационен мениджмънт 

Тема: Иновационният процес във фирмата

Студент: инж.Станислав Атанасов Инджов

Специалност:Индустриален мениджмънт

Курс II степен Магистър

 Факултетен номер:1342

Изготвил:                                       Ръководител:
(инж.С.Инджов)                                       

 (………..

……………….)

Пловдив

2

ИНОВАЦИИТЕ ­ ПОЛИТИКА И ПРАКТИКА

2012 г.

Същност и основни понятия в иновациите

Понятието иновация произхожда от латинския корен novus,а от гледна точка на

семантиката   му   по   същество   означава   нововъведение   или   обновяване.   Иновацията   е

процес на използване на знания или съответна информация за създаване и въвеждане на

нещо, което е ново и използваемо.

Съществуващите   досега   определения   на   иновацията   от   различните   автори   на

практика могат да се обобщят по определени критерии и да се сведат до няколко, а

именно:

* Според новостта ­ измерване на новост, възприемане на новост и др.

* Според потребителската същност ­ пазарна необходимост, стойност и др.

* Според обхвата ­ продуктова, процесна, социална, финансова и т.н.

В   международните   стандарти   ­   раздел   "Статистика   на   науката,   техниката   и

иновациите",   е   дадено   следното   описание:   "Иновация   е   крайният   резултат   от

иновационната   дейност,   получил   въплъщение   във   вид   на   нов   или   усъвършенстван

продукт, внедрен на пазара, нов или усъвършенстван технологичен процес, използван в

практическата дейност, или нов подход към социалните услуги.

Според контекста на "Зелената книга за иновациите" на ЕС "Иновацията е синоним за

ефективно и успешно производство, за усвояване и експлоатация на нововъведения в

икономическата   и   социалната   сфера.   Тя   води   до   обновяване   на   промишлените

структури и до появата на нови структури на икономическа активност."

С други думи, иновацията е:

* обновяване и разширяване на обхвата от нови продукти и услуги и свързаните с 

тях пазари;

* въвеждане на нови методи в производството, снабдяването и дистрибуцията;

* въвеждане на промени в управлението, в организацията и в условията на работа и 

на промени в уменията на заетите.

Иновацията притежава следните характеристики:

* научно­техническа, социална или друга новост;

* възможност за практическо приложение;

* възможност за търговска реализация.

Първите   две   характеристики   са   безспорни   или   задължителни,   а   третата   отразява

възможността за търговска реализация. Това означава, че за иновация може да се говори

и когато са налице първите две условия, а третото все още може да не е изпълнено.

Иновационният процес във фирмата

1. Фази на фирмения иновационен процес

Иновационният   процес   се   отнася   до   обновяване   на   това,   което   фирмата   предлага

(продукти  и/или  услуги),   и  начините,  по  които произвежда   и  продава  продуктите  и

оказва   услугите.   Пред   всяка   фирма   стои   въпросът   как   да   получи   конкурентни

предимства чрез иновации и оттук да си осигури условия за оцеляване и растеж.

Иновационният процес за всяка фирма е специфичен. Все пак може да се предложи

обобщен   модел   за   структурирането   на   множеството   дейности   в   пет   последователни

фази, вж. схема 1.

Първа   фаза.   Наблюдение   и   изследване   на   вътрешната   и   външната   среда   на

фирмата.

Целта   на   тази   фаза   е   да   се   уловят   и   идентифицират   сигналите   за   заплахи   и

благоприятни  възможности за иновации  във  фирмата.  Те могат да  бъдат свързани  с

новопоявилите се технологични възможности (резултати от НИРД), с новите изисквания

на   част   от   пазарите,   с   поведението   на   конкурентите   (конкурентен   натиск),   с

необходимостта   от   приспособяване   към   законодателството   и   др.   Разнообразието   и

големият брой на сигналите на турболентната среда предполагат наличието на добре

развити механизми във фирмите за тяхното идентифициране, анализиране и дефиниране

във вид, подходящ за вземане на управленски решения

Втора фаза. Избор на сигналите за иновации, на които фирмата може да отговори.

При тази фаза трябва да се изберат онези сигнали за възможни иновации, за които

фирмата   може   да   осигури   ресурси   и   които   същевременно   могат   да   й   осигурят

конкурентни предимства. Изборът на алтернативи за обновяване е резултат на различни

анализи:   оценяване   на   съответствието   на   всяка   иновационна   алтернатива   с   общата

фирмена стратегия, установяване на възможността за осъществяване на иновацията при

сегашната   технологична   база   на   фирмата,   т.е.   при   специфичната   й   технологична

компетентност, оценяване на ползите и разходите за всяка алтернатива.

Оценяването   на   съответствието   с   общата   стратегия   би   могло   да   покаже   какво   е

очакваното влияние на съответната иновация върху цялостната дейност на фирмата. Да

допуснем,   че   фирмата   има   намерение   да   навлезе   на   пазари,   на   които   изборът   на

клиентите е решаващ и често се променя. Ако бъде избрана иновационната алтернатива

да се инвестира в гъвкаво производствено оборудване, ще бъде налице съответствие с

фирмената стратегия. Същата алтернатива обаче няма да бъде подходяща за общата

стратегия, ако става дума за навлизане на пазари за масови потребителски стоки, където

потребителите очакват ниски цени и имат еднакви изисквания към дадените стоки.

Оценяването и изборът на иновационните алтернативи могат да се извършат и при

допускането,   че   сегашната   технологична   и   маркетингова   компетентност   ще   бъде

разширена   с   нови   области.   Не   е   задължително   необходимата   компетентност   да   се

съдържа само вътре във фирмата. Тя ще има стратегическо предимство, ако успее да си

осигури достъп до компетентности, които съществуват извън фирмата, но могат да се

използват на взаимоизгодна основа.

Трета фаза. Осигуряване на ресурси за първоначално развитие на иновационната

алтернатива (идея).