УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО

СТОПАНСТВО

 „

”

Специалност Икономика на търговията

КУРСОВА РАБОТА

:

на тема

ПРИРОДНИЯТ ГАЗ В ГЕОПОЛИТИЧЕСКАТА БИТКА ЗА ИЗТОЧНА

ЕВРОПА

Изготвили:                                                   Проверил:

          (Мария Захариева, фак.№ 2615456)                 (доц. д­р Соня Докова)

           Теменужка Николова, фак.№ 2615455)

март, 2008

I. Кратка история на горивата

Още от каменната епоха огънят се използва за добиване на светлина и топлина. 

Преди около 2000г. Херон от Александрия е измислил парна машина, която била малко 
по-голяма   от   играчка.   Едва   през   XVIIIв   учените   и   инженерите   от   епохата   на 
индустриалната революция откриват начин да впрегнат енергията в работа. Дотогава 
водата и вятърът са били единствените източници на енергия, различна от мускулната.

През XVIIIв каменните въглища стават най-важния източник на енергия. Към 

края на XIXв те постепенно са изместени от петрола и природния газ. Тези изкопаеми 
горива са широко разпространени по няколко причини. Те съдържат големи количества 
химична енергия. При изгарянето на малки количества въглища, петрол или природен 
газ се отделя голямо количество енергия. По-важната причина обаче е, че тези горива 
могат да се складират и пренасят лесно до места, където е необходима енергията им. 
Горивните източници на енергия скоро след внедряването си изместват вятъра и водата 
като основни енергийни източници.

След 1950г. Все повече надежди се възлагат на ядреното гориво. Смята се, че 

атомната енергия ще замести горимите източници. Днес вече много хора не са така 
убедени. Но едно е сигурно, търсенето на енергия продължава да расте Населението на 
земята се увеличава всяка година и все повече хора имат нужда от нея. По-нататък ще 
разгледаме и енергийните източници на бъдещето. Може да сме сигурни, че търсенето 
на нови и по-качествени източници на енергия ще продължи.

Въглища

Съгласно   времето   на   образуването   им   и   калоричността   им   въглищата   биват 

лигнитни,   кафяви,   черни   и   антрацитни.   Съществуват   още   и   т.н.   дървени   въглища. 
Дървените въглища са първото супер гориво в историята. Дървесината като гориво не е 
подходящо за изискванията на съвременната промишленост. От нейното изгаряне се 
добива сравнително малко количество енергия. При горенето на дървени въглища се 
постига по-висока температура, отколкото при горенето на обикновена дървесина. Те 
могат   да   се   използват   за   много   повече   цели,   защото   са   по-ефективен   енергиен 
източник.

За разлика от дървените въглища, лигнитните, кафявите, черните и антрацитните 

въглища   са   всъщност   изкопаеми   горива.   Те   са   образувани   от   растителни   останки. 
Преди   милиони   години   блатисти   гори   са   покривали   земната   повърхност.   Мъртвите 
дървета потъвали в блатата и гниели в черната лепкава тиня. Този процес продължил 
милиони   години.   Пластовете   от   тиня   и   утайка   се   наслагвали   отгоре.   С   времето 
топлината и налягането на горните пластове вкаменявали долните. Така пластът тиня с 
изгнили   дървесни   стволове   се   превърнал   в   изкопаемите   въглища,   които   днес 
използваме   за   гориво.   Основният   компонент   на   каменните   (изкопаеми)   въглища   е 
химичният елемент въглерод. Според вида си те имат съдържание на въглерод 40-90%. 
Поради тази причина понякога ги наричат “черни диаманти”, т.к. диамантът съдържа 

2

100%   въглеродни   кристали.   Но   в   много   отношения   въглищата   са   по-ценни   от 
диамантите, защото са важен източник на енергия.

Не е известно кога за пръв път човекът е открил, че въглищата горят. Знае се, че 

преди около 4000 години келтите в Уелс са правили погребалните си клади с въглища, 
но   няма   сведения   да   са   ги   използвали   за   отопление   и   готвене.   Въглищата   са   били 
познати на римляните и древните елини, на китайците и на индианците, населявали 
югозападните райони на днешните САЩ. В Лондон започват да употребяват въглищата 
като гориво едва през XIIIв .

Едва през последните 200 години въглищата се превръщат във важен енергиен 

източник.   Повратният   момент   настъпва   с   Индустриалната   Революция,   когато   се 
изобретяват   машини   задвижвани   от   горящи   въглища.   Днес   въглищата   са   главен 
енергиен източник на много държави по света. Те са толкова предпочитани, че са обект 
на внос от страни, които нямат собствени залежи. Към 1995г. въглищата осигуряват 
към   25%   от   цялата   световна   енергия.   Най-големи   запаси   от   въглища   има   в   САЩ, 
Украйна,   Русия,   Китай   и   Австралия.   Разпределението   на   запасите   по   страни   не   е 
равномерно. Само Русия, САЩ, Китай и държавите от ОНД държат 88% от световните 
запаси. От геоложките запаси на въглища най-голям е делът на черните въглища – 60%, 
като   по-голямата   част   от   тях   са   разположени   в   Азия.   От   много   голямо  значение   е 
себестойността на самия въгледобив. В този смисъл най-благоприятни минно-геоложки 
условия за развитието на широко мащабна въгледобивна дейност притежават САЩ, 
Китай, Русия и Австралия.

Начинът на добиване на въглищата са различни, различни са и приложенията на 

различните   видове   въглища,   както   и   тяхното   естество.   Някои   от   тях   съдържат   по-
голямо количество влага и са кафяви на цвят. Обикновено се намират в близост до 
земната повърхност. По-тази причина те са били подложени на по-малко налягане, но 
за сметка на това близостта им до повърхността дава възможност за по-лесно и по-
евтино   добиване.   Поради   голямото   съдържание   на   сяра   тези   въглища   не   изгарят 
напълно и са причина за силно замърсяване на околната среда. Кафявите въглища се 
наричат лигнитни. От тях големи залежи има в Европа и Австралия. Друг вид въглища 
това са бутаминозните. Те са черни на цвят и се намират по-дълбоко в земята, поради 
което са били подложени на по-високо налягане от лигнитните. Те са по-твърди, с по-
малко   съдържание   на   вода   и   с   по-високо   съдържание   на   въглерод.   Ето   защо 
бутаминозните въглища са по-добро гориво от лигнитните. Те изгарят по-дълго и при 
горенето   си   достигат   по-висока   температура.   Този   вид   въглища   са   в   най-големи 
количества и техните залежи се срещат на много места по целия свят. От всички видове 
въглища най-качествени са антрацитните. Те са твърди, черни и притежават брилянтна 
лъскавина. Антрацитът като материя е толкова твърд, че по него не остават следи от 
одрасквания. Поради тази причина понякога се използва в бижутерията. Тази твърдост 
се дължи на структурата му, т.к. той се състои от 90% въглерод. Антрацитните въглища 
горят изключително добре, но за сметка на това се срещат на тънки пластове дълбоко в 
земните недра и са изключително трудни и скъпи за добиване.

Както вече стана ясно поради своята разновидност въглищата се добиват и по 

различен   начин.   Докато   в   древността   хората   са   ги   добивали   единствено   от 
повърхността на земята, където са се показвали основно благодарение на природните 
сили, то днес методите  за добиване са основно два: подземен и открит  добив. При 
подземния добив се пробиват дълбоки вертикални шахти, а въглищата се добиват в 

3

хоризонтални тунели (забои), които се разклоняват от шахтата и следват залягането на 
въглищния пласт. Миньорите къртят късове от челото на въглищния пласт в забоя, а 
таванът  се укрепва  със специални  подпори. В някои мини дълбочината  на шахтите 
достигат километър, а тази на забоите по няколко километра. Днес до голяма степен 
добивът е автоматизиран, като се използват специални високотехнологични машини. 
При открития въгледобив се копаят въглища от пластове, които са разположени съвсем 
плитко   под   земната   повърхност.   Въпреки   това   понякога   дълбочината   на   откритите 
мини може да достигне и 300 метра. С помощта на огромни машини въглищата в тези 
открити мини се добиват по-бързо и по-евтино отколкото в дълбоките забои. За сметка 
на това в околната следа остават грозни следи от добивната дейност, които могат да 
причинят сериозни щети от ерозия, нещо което не се случва при подземния въгледобив.

Самото приложение на въглищата от първите дни на тяхната употреба също е 

преминало   през   развитие.   С   идването   на   Индустриалната   Революция   основното 
приложение на въглищата е било да задвижват огромните парни машини в заводите, 
както   и   парните   локомотиви.   Днес   в   много   съвременни   електроцентрали   също   се 
прилага употребата на пара получена чрез изгарянето на въглища, като тя задвижва 
турбини,   които   произвеждат   електричество,   въпреки   че   този   метод   си   остава   не 
екологичен. 

Нефт и природен газ

За   разлика   от   въглищата,   нефтът   и   природния   газ   са   се   образували   от 

микроскопични   растения   и   животни   обитавали   океаните.   Техните   останки   се 
натрупвали по океанското дъно. Така се оформили пластове от утайки, в които под 
действието на топлината и налягането се образували газ и нефт, по същият начин както 
каменните въглища на сушата. Нефтът понякога е наричан “черното злато”. Самото 
наименование нефт идва от древно персийски, а петрол от латински. Нефтът е познат 
под различни форми. Основно всички са наричани “минерални масла”, т.к. се добиват 
от земните недра. Когато се намира на земната повърхност е известен като суров нефт 
или земно масло. Най-често това е гъста черна течност, но всъщност цветът и гъстотата 
на земното масло са разнообразни. Има суров нефт с жълт цвят, с кафяв, черен, червен 
и дори зелен. Цветът и гъстотата (вискозитета) на суровия петрол зависят от източника 
на   добиването   му.   Едни   от   най-фините   и   леки   видове   се   добиват   в   Либия,   докато 
нефтът добиван в Китай, е толкова гъст, че може да се реже с нож. Общото обаче за 
всички   видове   минерални   масла   е,   че   са   изградени   от   съединения   на   въглерода   и 
водорода и са лесно запалими.

В моментът нефтът е най-употребявания в световен мащаб енергиен ресурс и се 

смята, че неговият дял ще се увеличава и за в бъдеще. Счита се, че той ще задържи 
своята позиция поне още 50-60 години. Промишлените запаси от нефт, подобно на тези 
от въглища, също са неравномерно разпределени. Най-голям дял от световните запаси 
са разположени в страните от близкия изток – 66,4%. Днес все по-голямо внимание се 
обръща на т.н. наречените нетрадиционни находища, т.е. тези разположени на голяма 
дълбочина – тежкият нефт, нефтът в шистите и бутаминозните пясъци.

Природният газ от своя страна също се среща под различни форми на различни 

места. Като цяло той представлява смес от газове, като съотношението на газовете в 
сместа е различно в зависимост от източника на добиване. Природният газ съдържа над 
92% газове съставени само от въглеродни и водородни атоми. Между тях са горимите 

4

газове метан, етан, пропан и бутан. Голяма част от природния газ е затворена в порести 
скални пластове. Те поглъщат образувания природен газ в милионите си пори. Над тези 
порести   скали   са   разположени   плътни   скални   пластове,   които   действат   като   капак, 
който задържа природния газ. Често този скален капак се пропуква при земетресения и 
това дава възможност на газа да излезе. Днес в повечето случаи този скален капак се 
пробива при сондиране с цел добив на нефт или природен газ. Днес е известно, че 
природният газ често се намира над нефтени находища, но в началото геолозите са 
изпитвали съжаление ако попаднат на природен газ, т.к. той не е бил използван както 
днес. Преди широкото му навлизане се е използвал газът отделян при преработката на 
каменните въглища, а днес е известно, че такъв газ може да се получи и при преработка 
на  петрол.  Днес  вече  около  18% от  изразходваната  в   света   енергия   се  добива  чрез 
използването на природен газ. Основна част от залежите са падат на Русия и останалите 
страни от ОНД – близо 39%.

Днес   добивът  на   нефт   и  природен   газ   вече  не   се  осланя  изцяло  на   късмета. 

Геолозите използват съвременните технологии, за да откриват големи находища, чието 
експлоатиране   да   бъде   икономически   изгодно.   Чрез   използването   на   ултразвукови 
вълни те съставят карти на земните недра. След откриване на находище на природен 
газ или нефт обикновено се сондира, като се използват различни методи в зависимост 
от местоположението на залежите. Днес голямо количество от находищата се намират 
под морското дъно, което налага използването на т.н. нефтени платформи, на които се 
извършват   операциите   по   добива   на   нефт   и   газ.   Днес   се   използват   няколко   вида 
платформи – такива чиито основи са на морското дъно и други, наречени плаващи. 
Някои платформи могат да черпят едновременно от няколко кладенеца благодарение на 
специален гъвкав тръбопровод. Добивът на сушата е сравнително по-лесен и по-евтин. 
Основно   технологията   е   същата,   като   първо   се   вдига   сондажна   кула,   след   това   се 
пробива сонда, а накрая се използва помпа, която да черпи нефта или газа.

Приложението,   както   на  петрола,  така  и  на  природния   газ  днес  е  в  огромни 

мащаби. Преработката на нефта води до производството на огромно разнообразие от 
продукти, както на горива, така и на много други. Всичко това става благодарение на 
химическата промишленост, като се използват огромни рафинерии. Бензинът е само 
един от получаваните  продукти.  Произвеждат се още нафта, керосин,  газ за битови 
нужди, машинни смазки, парафин, восък, битум и асфалт и стотици други. По този 
начин   петролът   оказва   огромно   въздействие   в   различни   сектори.   От   своя   страна 
природният   газ   също   се   използва   за   комунално-битови   цели,   но   има   и   широко 
приложение в промишлеността за производство на високоякостно стъкло и стомана при 
които се изисква висока температура. Тук предимствата на газа са, че лесно се запалва 
и гаси, а е и лесен за транспортиране, особено в течно състояние. Това втечняване се 
постига   при   температури   -160°С.   На   това   му   свойство   да   се   втечнява   се   дължи   и 
широкото му битово приложение в котлоните, лампите за къмпинг, запалките и др.

Ядрена Енергия

За разлика от изкопаемите горива, добиването на атомна енергия не се дължи на 

процес на изгаряне или друга химическа реакция. Атомната енергия се освобождава от 
атомите. Това е най-мощният действащ енергиен източник. Френските учени Антоан и 
Анри Бекерел и съпрузите Пиер и Мария Кюри откриват, че някои химични елементи 
като радий и уран  излъчват  постоянно  малки количества енергия. Други  учени  пък 
намират приложение за тази естествена радиоактивност. Начините за усвояването на 

5

процеса на излъчване са два. Единият е чрез разпадане, а другият чрез синтез. И двата 
метода се основават на контролиран сблъсък на атоми. При разпадане ядрото на атома 
се разделя на две части. При това се освобождава огромно количество енергия. Днес 
всички атомни електроцентрали работят на принципи на атомното гориво. Като това 
атомно гориво е всъщност радиоактивен химически елемент. Процесът на синтеза е 
противоположен.   При   него   два   атома   се   обединяват   в   един,   като   отново   се   отделя 
огромно  количество   енергия.   Все  още  не  е решен  проблемът   как  да  се  контролира 
ефективно ядреният синтез. Тази отделяна енергия се използва както за направата на 
ядрени бомби със страхотна разрушителна сила, така и за добиването на електричество 
посредством ядрени реактори, където процесът на разпадане е строго контролиран при 
специални условия. Първият атомен реактор в света е построен през 1942г. на едно 
изоставено игрище за скуош в Чикагския университет. В началото се е смятало, че т.к. 
могат да се добиват неограничени количества ядрено гориво, а за добива на ел. енергия 
са необходими съвсем малки количества, то би било изключително рентабилно да се 
произвежда   ел.   енергия   по   този   начин.   Времето   показало,   че   всъщност   самото 
изграждане на централите е доста скъп процес, поради нуждата от защита на околната 
среда   от   радиационното   лъчение.   В   самите   централи   начинът   на   добиване   на 
електричество не се различава много от този при използването на изкопаеми горива. 
Енергията получена от ядреното гориво се използва за загряване на вода, която под 
налягане   задвижва   турбини   произвеждащи   електричество.   Водата   след   процеса   се 
изхвърля в реките, като разбира се не е радиоактивна, но е прекалено топла и това 
нарушава   баланса   във   водния   басейн.   Друг   екологичен   проблем   е   разбира   се 
изхвърлянето   на   ядрените   отпадъци,   а   и   потенциалната   опасност   от   прегряване   на 
реактора   и   изтичане   на   радиация,   като   последното   е   най-огромната   заплаха,   т.к. 
замърсен по подобен начин район е практически необитаем години след злополуката. 

Въпреки  всички   проблеми  свързани  с   употребата   на  ядрена  енергия  нейното 

приложение става все по-популярно. Тя е особено подходящ източник в страни, където 
липсват залежи на изкопаеми горива и донякъде е по-екологично чист ресурс от тях. 
Днес ядрената енергия заема около 20% от енергийния баланс. Съществува само един 
вид природно ядрено гориво – уран 235. Неговите запаси обаче са ограничени. При 
самият   процес   се   образува   вторично   ядрено   гориво.   В   качеството   на   суровинен 
материал може да се използва и уран 238. При протичането на процеса на разпад уран 
235 си взаимодейства с уран 238 като се получава плутоний 239. Количеството енергия 
което   се   отделя   при   тези   процеси   е   огромно.   Достатъчно   е   да   се   каже,   че   с   един 
килограм въглища се загряват 80 л. вода в ТЕЦ, а с един килограм ядрено гориво могат 
да се загреят до завиране 1млрд. литра вода. Днес в сравнение с други страни Франция 
получава   най-голяма   част   от   необходимата   и   енергия   чрез   използването   на   ядрено 
гориво, като всъщност във АЕЦ се произвежда повече от половината електроенергия. В 
същото време най-голямата атомна електроцентрала се намира във Фукусима, Япония.

Вода

За   разлика   от   залежите   на   нефт,   петрол   и   въглища   водата   е   неизчерпаем 

източник   на   енергия.   Друго   предимство   от   използването   на   водата   като   енергиен 
източник е факта, че добиваната енергия е чиста, без да се отделят никакви вредни 
вещества   в   околната   среда.   Най-голямо   количество   електричество   се   произвежда   в 
Русия, САЩ и Канада. Водата е главен източник за електричество и в скандинавските 
страни, Бразилия, Нова Зеландия, Швейцария. По-цял свят се строят огромни ВЕЦ. В 
Бразилия и Китай  в  момента  се строят гигантски  язовири.  Но за съжаление  не във 

6

всички страни по света има достатъчно водни ресурси за построяването на ВЕЦ-ли, а 
също липсват и някои други необходими условия. Във Великобритания например от 
вода се добиват едва 2% от необходимото на страната електричество. В света общо 
ВЕЦ-ли   осигуряват   едва   6%   от   общото   електричество.   Предимство   на   водата   като 
източник е, че водата от язовирите може да се ползва и за напояване на земеделски 
площи, а също и за практикуване на различни водни спортове и развъждане на риба, но 
за съжаление при построяването на язовирите често се налага да се жертват огромни 
площи земя с цел да се осигури  постоянен  приток на вода до централата.  Въпреки 
всичко   този   метод   на   добив   на   ел.   енергия   си   остава   най-екологичночистият   за 
момента.

Експлоатацията   на   настоящите   енергийни   източници   става   прекалено   скъпа. 

Населението на земята се увеличава всяка година и консумацията на енергия нараства. 
Но на планетата ни използваемите запаси от нефт и газ са ограничени. След тяхното 
изчерпване няма да има от къде да се набавят нови. В този смисъл сме принудени да 
търсим нови енергийни източници. Днес учените търсят начини за по-добро използване 
на енергийните ресурси. В работещите сега централи се губи прекалено много енергия. 
Само   около   40%   от   енергията   на   твърдите   горива   се   превръща   в   електрическа,   а 
останалата част се губи най-често под формата на неизползвана топлина. Затова сега се 
търсят   начини   за  усвояването  на  тази  топлина.   Търсят   се  и методи   за  добиване  на 
повече   горива  от  земните  недра.   По-широкото  използване   на  нефтените  платформи 
дава възможност за разработване на залежи в открито море. Новите методи за минен 
добив увеличават и добива на въглищата. Създават се техники за изпомпването на газа 
или   водата   в   нефтения   кладенец   с   цел   да   се   извади   и   последната   капка   нефт. 
Разработват се и много нови технологии за добив на горива по друг път. Нефтените 
шисти в Колорадо съдържат повече нефт отколкото всички страни в Близкия изток, 
взети заедно и в момента се изработват методи за извличането на петрола от тях.

Новите научни открития и изобретения дават надежда, че още дълги години ще 

имаме   запаси   от   изкопаеми   горива,   но   те   обаче   не   решават   въпросите   със 
замърсяването   на   околната   среда.   И   докато   една   част   от   учените   работят   по 
намаляването на замърсяването, то друга се опитват да намерят нови екологично чисти, 
алтернативни източници на енергия.

Алтернативни енергийни източници

На много места по света сега се търсят нови, чисти, безопасни и възстановими 

източници на енергия. В този процес се наблюдава връщане към някои от най-старите 
енергийни източници, като вятърът и водата.

Днес се намират и нови начини за добиване на енергия от водата, освен чрез 

строенето   на  язовири   и  ВЕЦ.  Правят  се   опити   за   оползотворяване   на  енергията  на 
океана, като се впрягат вълните. Това се постига чрез изграждането на баражи. В тази 
област   отново   е   водеща   Франция,   която   е   развила   приливните   баражи.   Първият 
работещ такъв е този при Сен Мело. Водата през време на прилива навлиза свободно в 
устието на р. Ранс. Но преди да се отдръпне отново, се спира от бараж, който е вид 
язовирно съоръжение поставено напречно на реката. Водата от баража се отвежда към 
турбини за производство на ел.енергия. Днес вече и други страни проучват този метод. 
Но като цяло идеята за задържане на приливна вълна и използването и за производство 

7

на   някаква   енергия   не   е   нова.   За   мелници,   задвижвани   от   прилива   се   споменава   в 
древно английския данъчен регистър, наречен “Думсдей Бук”, от 1086г.

Другият   алтернативен   източник   към   който   се   завръщат   учените,   както   вече 

казах, това е вятъра. Всъщност въздушните течения и изобщо вятъра носят огромни 
количества   енергия.   Изчислено   е,   че   ако   тя   се   впрегне   би   могла   да   задоволи 
енергийните нужди на цялата планета. За съжаление учените все още не са открили 
метод, чрез който да се постигне това. Както водата и вятърът е екологично чист и 
неизчерпаем   източник.   За   съжаление   на   него   обаче   не   може  да   се   разчита   като   на 
постоянен   източник.   Малко   са   местата   по   света,   където   вятърът   е   постоянен   и   с 
достатъчно   голяма   скорост.   Вятърът   е   използван   още   от   древността,   както   за 
задвижването на вятърни мелници, така и за транспортни цели чрез ветроходството. 
Първите  известни  вятърни мелници  са построени  в Персия около VIIв. в местност, 
която се намира между днешните Афганистан и Иран. В тях за пръв път се използват 
платна за задвижване на сухоземни механизми. Скоро след това подобни мелници вече 
се строят по целия свят. В средновековна Европа те са изключително популярни, но с 
появата на електричеството през XXв. вятърния двигател изчезва напълно. Той е имал 
най-разнообразно   приложение.   Със  създаваната  от  него  енергия  се  е  мелило  зърно, 
рязали са се дърва, изпомпвала се е вода, пресовали са се семена, полирал се е камък, 
произвеждала   се   е   хартия   и   много   други.   Днес   вятърните   механизми   се   използват 
предимно за изпомпване на вода за напояване и отглеждане на добитък. Те са много 
популярни в САЩ и Канада, а също и Австралия. В Европа Холандия си е спечелила 
прозвището “страната на вятърните мелници”, но всъщност те не са никакви мелници, 
защото вятърната енергия от тях се използва за пресушаване на някои територии. Най-
високата  в Европа е мелницата  “Де Нурд”  в Швидам, Холандия.  По височина  тя е 
колкото десет етажна сграда. Крилата пък на друга холандска мелница в Маасланд са 
дълги по 29м. Обикновено крилата са по четири, но в Турция се срещат много стар вид 
мелници с 12. Вятърните помпи във фермите в САЩ и Австралия имат по двадесет и 
повече лопатки. Но учените днес се нуждаят от производство на електроенергия. Те са 
успели да конструират специални аерогенератори, които имат само по две крила, но за 
сметка   на   това   са   по-ефективни   от   старите   вятърни   мелници,   т.к.   се   използват 
съвременни   технологии.   Електрическата   енергия   се   получава   на   принципи   на 
задвижването на турбина, но в дадения случай това става благодарение на вятъра. С 
подобни вятърни генератори са покрити цели полета в Дания и Германия, но остава 
проблема   с   непостоянността   на   вятъра   и   факта,   че   съхранението   на   енергия   за 
безветрените дни си остава трудност. 

Може би най-екологичния, чист и неизчерпаем източник на енергия винаги и 

бил и си остава слънцето. Днес се експериментира със специални слънчеви панели, 
които преобразуват слънчевата светлина директно в електричество. Подобни панели 
вече са навлезли широко в бита, но под по-миниатюрни форми. С тях се захранват 
играчки,   калкулатори,   радиоапарати   и   малки   автомобили.   Други   учени   използват 
системи от огледала, за да фокусират светлината върху котли с вода и по този начин да 
създадат пара под налягане с която отново да се задвижват турбини произвеждащи ел. 
енергия. Може би най-радикалното решение е да се извеждат огромни слънчеви панели 
в орбита, които да събират неограничено количество слънчева топлина, която да се 
изпраща   обратно   на   земята   под   формата   на   микровълни.   Все   пак   днес   в   САЩ, 
Франция, Япония, Испания и Украйна действат първите слънчеви електроцентрали.

8

Има и групи от учени които гледат далеч по-напред в бъдещето. Те разработват 

не толкова нови източници на енергия, колкото буквално получаването на енергията от 
нищото. Тъй наречената “енергия на нулевата точка” е всъщност онова което държи 
електроните в близост до ядрото на атома. В този смисъл тази енергия е навсякъде 
около нас, дори и в открития космос под формата на фотони и други частици, които се 
носят из пространството. Днес учените в САЩ провеждат изследвания, които целят да 
се   изясни   естеството   на   тази   енергия   и   евентуално   тя   да   се   приложи   на   практика. 
Разработват   се   проекти,   които   целят   създаването   на   антигравитационни   реактори, 
които  ще  произвеждат  енергия  благодарение   на  магнитното  поле  на  земята.  Що  се 
отнася до нови видове двигатели, съществува вече и плазмения двигател, макар той да 
не може да бъде прилаган на практика, поради естеството на струята от газ под формата 
на плазма, която може да се проточи с хиляди километри, поради разстоянията между 
атомите на газа под формата на плазма (разстоянието между два атома е близо метър). 
Очевидно е че подобен  род двигател  не може да се използва в земната  атмосфера. 
Съществуват  и други  хиляди и хиляди разработки  на теоретичната физика, в които 
може да се крие отговорът на всички енергийни проблеми на човечеството.

В   крайна   сметка   е   очевидно,   че   рано   или   късно   запасите   от   използваните   в 

момента изкопаеми горива ще се изчерпат. Остава въпросът дали учените ще съумеят 
да открият онзи енергиен източник, който да замести всички настоящи. Това ще покаже 
само   бъдещето.   Вероятно   най-доброто   решение   би   било   да   се   комбинират 
съществуващите сега алтернативни енергийни източници, но това надали ще задоволи 
енергийните нужди на прогресивно нарастващото световно население.

II. Произход на природния газ

Произход

Произходът   на   въглеводородните   газове   е   свързан   главно   с   биохимични 

процеси, в резултат  на които е произлязло разлагане и преобразуване на органични 
вещества, състоящи се от останките на измрели животински организми и растителни 
видове. Природно естествена среда за образуване на нефт и газ са органичните утайки 
на   застоялите   водни   басейни,   съдържащи   предимно   нисши   водорасли   и   измрели 
животински видове. 

 Физични свойства на природния газ 

Природният газ е смес от въглеводороди метан СН4, етан С2Н6, пропан С4Н10 и 

незначителни  количества  по-тежки въглеводороди - пентан  С5Н12, хексан  С6Н14 и 
други.   Почти   във   всички   видове   природен   газ   се   съдържат   азот   N2   и   въглероден 
двуокис   СО2   ,   по   –рядко   се   съдържа   сероводород   Н2S   и   инертни   газове.   При 
атмосферно налягане се втечнява при -161°С. Природният газ е по-лек от въздуха. При 
концентрация   на   природен   газ   от   5   до   15%   във   въздуха   сместа   е   взривоопасна. 
Температурата   на   самозапалване   на   природния   газ   537°С   при   атмосферни   условия. 
Основните продукти при изгарянето му са въглероден двуокис и водни пари.

Първи стадий

В самото начало, при образуването от утайките на течно или газообразно гориво, 

процесът   е   имал   анаеробен   (безкислороден)   характер.   Окислителните   процеси   са 

9