Социална политика и социални методи на управлението в

организацията

(корпоративна социална отговорност в организацията)

Макар идеята за корпоративната социална отговорност да съществува от векове,

масово   КСО   се   внедрява   и   използва   от   корпорациите   и   по­малките   фирми   през

последните десетилетия главно. Смята се, че още през четвърти век пр.н.е. Аристотел е
казал,   че   „великолепен   е   онзи   мъж,   който   дава   дарове,   а   не   мъжът,   който   трупа

богатства.”   Това   приложена   към   бизнеса   в   наши   дни   може   да   се   използва   като
определение   за   корпоративна   социална   отговорност.   Няколко   века   по­късно   във

Византийската империя на особена почит са се радвали ктиторите – това са хора, които
даряват земя и средства, за да могат да бъдат изградени църкви, манастири, параклиси и

др. 

Основната идея за КСО, такава, каквато я познаваме днес,   се заражда през 60­те

години на XX в. като следствие от нарастващите проблеми с климата и екологичната
среда.   През   този   период   основният   акцент   пада   върху   емисиите   от   вредни   газове   и

глобалното   затопляне.   Това   води   до   формулиране   на   първоначални   изисквания   за
устойчиво   развитие.   През   80­те   години   на   XX   в.   акцентът   се   измества   повече   към

проблемите   свързани   със   социалното   неравенство,   бедността   и   увеличаващото   се
население в слабо развитите страни.

В наши дни едни от най­емблематичните фигури от бизнеса, които са сред първите,

достигнали   до   същността   на   КСО   са   фамилията   Рокфелер.   Самият   Рокфелер

нееднократно е заявявал, че паричните транзакции, които прави иска да имат човешко
изражение. В този смисъл той организирал ежегодно събития и показвал на партньорите

си, клиентите, контрагентите как трябва да се прави благотворителност.

1

  Според   Лестър   Търоу   самата   идея   за   социалната   държава   не   била   дело   на

социалистите,   а   напротив   –   на   най­твърдите   консерватори,   в   това   число   Ото   фон
Бисмарк, Уинстън Чърчил и Франклин Делано Рузвелт. Взетите от тях социални мерки за

1

 Райков, З. Корпоративният гражданин; с. 108

подобряване на благосъстоянието на средната класа спомогнало и за утвърждаването на
капиталистическия строй в управляваните от тях страни.

2

Корпоративна социална отговорност се използва сравнително отскоро на най­стария

континент. За първи път бива използвано точно преди 20 години, когато председателят на

Европейската комисия Ж.Делор се обръща към бизнеса в Европа с апела да провежда
политика на социално ангажирано поведение. Девет години по­късно – през 2002 година

Асоциацията за външна търговия (FTA) в Белгия се фокусира да създаде обща платформа
на различните европейски  етични кодекси, като сложи рамката на единна европейска

система за мониторинг за социално съгласие. 

Важно е да се отбележи също, че най­старият университет у нас – Софийският също

е построен чрез благотворителност и дарения от братята Евлоги и Христо Георгиеви,
които  даряват 6 милиона златни лева за неговото построяване. С тази своя стъпка те се

нареждат   сред   най­големите   дарители   в   новата   история   на   България   и   на   практика
полагат основите на КСО у нас.

Дефинициите   на   понятието   „корпоративна   социална   отговорност”   са   твърде

разнообразни, но те гравитират около две ключови, дадени от Европейската комисия и

Световната банка

3

. Според дефиницията на 

Европейската комисия: 

„КСО е концепция,

при която компаниите интегрират на доброволна основа дейността си по опазване на

околната   среда   и   социалните   си   инициативи   в   своите   бизнес   стратегии   и   във
взаимодействие с всички заинтересовани страни”

4

. Според определението на 

Световната

банка  

„КСО   е   ангажиментът   на   бизнеса   да   допринася   за   устойчивото   икономическо

развитие   и   да   гарантира   връзка   с   работниците,   техните   семейства,   местната   власт   и

обществото като цяло с цел повишаване качеството на живота, което да бъде приемливо,
както за бизнеса, така и за развитието”.

5

 КСО не се състои в еднократно действие, а се

приема   като   процес,   устойчив   във   времето,   който   балансира   процесите   между   –
икономическия растеж на конкретната фирма, развитието на обществото и защитата на

околната   среда.  

„Световният   съвет   на   бизнеса   за   устойчиво   развитие

”

6

  определя

корпоративната   социална   отговорност   като   задължение   на   бизнеса   да   допринася   за

устойчивото   икономическо   развитие,   трудовите   отношения   с   работниците,   техните

2

 Търоу, Л., с. 374, Бъдещето на капитализма, С. 2000

3

http://www.tbmagazine.net/statia/korporativna­sotsialna­otgovornost­%E2%80%93­ima­li­myasto­po­

vreme­na­kriza.html

4

 http://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2009_2014/documents/cont/dv/eib2008_/eib2008_bg.pdf

5

 bg.wikipedia.org/wiki/Корпоративна_социална_отговорност

6

 Световният съвет на бизнеса за устойчиво развитие, http://www.wbcsd.ch/

2

семейства,   местната   общност   и   обществото   като   цяло   за   подобряване   качеството   на
живот. Според „

Международния форум на бизнес лидерите

”

7

 корпоративната социална

отговорност се разбира като популяризиране на практиките на отговорния бизнес, които
носят   полза   на   бизнеса   и   обществото   и   подпомагат   социалното,   икономическото   и

екологичното   устойчиво   развитие   чрез   максимизиране   на   положителното   влияние   на
бизнеса   върху   обществото   и   минимизиране   на   негативното.   В   Зелената   книга  

8

  на

Европейската комисия корпоративната социална отговорност има следната дефиниция:
„Декларирайки своята социална отговорност и доброволно поемайки задължения, които

надхвърлят общите законови и обичайни изисквания,  които трябва да се спазват при
всички случаи, фирмите се стараят да повишат стандартите за социално развитие, защита

на   околната   среда   и   уважение   на   основните   права   и   приемат   да   прилагат   отворено
управление, да съгласуват интересите на всички заинтересовани страни в общ подход за

качество   и   устойчивост”

9

.   В   последната   по   време  

Комуникация   на   Европейската

комисия, свързана с насърчаване на КСО  

(Комуникация на ЕК от 22 март 2006 г.до

Европейския   парламент,   Съвета   и   Европейския   икономически   и   социален   комитет   –
Прилагане на партньорство за постигане на растежи създаване на заетост – превръщане на

Европа в територия – пример за КСО (COM (2006) 136 final, непубликувана в OJ), КСО е
определена като „част от дебата за глобализацията и устойчивото развитие”;

10

като „част

от европейския социален модел и средство в защита на солидарността, сближаването и
равните   възможности   в   противовес   на

неблагоприятните   последици   от   глобалната

конкуренция.

11

Ползи от прилагането на подхода на корпоративна социална отговорност.

12

•  Подобрено управление на репутацията

Организации,   които   имат   добро   отношение   към   КСО   могат   да   изградят

репутацията си, а тези, които функционират лошо могат да нанесат щети върху марката и
стойността на компанията. Репутацията, или търговската марка се основават на ценности

като доверие, надеждност, качество и последователност. Дори и за фирми, които нямат

7

 Международен форум на бизнес лидерите ­ „Принцът на Уелс”, http://www.iblf.org/

8

  Зелената   книга   на   Европейската   комисия   2001г.   „Насърчаване   на   европейската   рамка   на

корпоративната социална отговорност”, ISBN 92­894­1478­2

9

http://www.tbmagazine.net/statia/korporativna­sotsialna­otgovornost­%E2%80%93­ima­li­myasto­po­

vreme­na­kriza.html

10

 http://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2009_2014/documents/cont/dv/eib2008_/eib2008_bg.pdf

11

 Пестел, Е. Да „събудим” партньорство и коопериране. – Икономика, септември 2012

12

 Пак там, стр. 163

3

директна експозиция на дребно чрез марки, репутацията им е от решаващо значение по
въпросите на корпоративната социална отговорност, като веригата за доставки може да

бъде добра или лоша, което е от решаващо значение за търговския партньор.

13

•  

Подобрена способност за набиране, развитие и задържане на персонал

  Това   може   да   е   пряк   резултат   на   гордост   от   продуктите   и   практиките   на

компанията, или от въвеждането на подобрения за човешките ресурси, като например

"семейно­приятелска"   политика.   Може   да   бъде   и   непряк   резултат   от   програми   и
дейности, които подобряват морала на служителите и тяхната лоялност. Служителите са

на   първо   място   източници,   не   само   в   даването   на   идеи   за   подобряване   на
производителността, но са един вид и шампионите на дружеството, за което те се горди,

че работят.

•  

Подобряване   на   иновациите,   конкурентоспособността   и   позициониране   на

пазара

КСО   съдейства   за   изземването   на   всяка   една   възможност   да   се   избегне   рискът.

Осъществяването на обратна връзка между различните заинтересовани страни може да
бъде богат източник на идеи за нови продукти, процеси и пазари, в резултат на техните

конкурентни   предимства.   Така   например,   фирмата   може   да   стане   сертифицирана   по
екологични и социални стандарти и така може да се превърне в доставчик на определени

търговци на дребно. Историята на добрия бизнес винаги е била нащрек за тенденциите,
иновациите   и   отговорите   на   пазарите.   Все   по­често   източник   на   реклама   се   явяват

определени   характеристики   на   околната   среда   или   продукти   за   социални   помощи
(например хибридни автомобили, безоловен бензин, кафе, вятърни турбини и т.н.).

14

•  

Засилена оперативна ефективност и спестяване на разходи

По­специално   те   се   превръщат   в   източник   за   подобрена   ефективност,   чрез

системния   подход   на   управление,   който   включва   непрекъснато   усъвършенстване.
Например, оценката на околната среда и енергийните аспекти на една операция може да

разкрие възможности за превръщане на отпадъчни потоци в приходни такива (например
отпадни   частици   от   дървесина)   или   цяла   система   за   намаляване   на   разходите   по

използването на енергия.

13

  Coleman,   James   (2008),   “Social   Capital   in   the   Creation   of   Human   Capital,”   American   Journal   of

Sociology, 94 (suppl.), 95­120

14

 Пестел, Е. Да „събудим” партньорство и коопериране. – Икономика, септември 2012

4

•  Подобряване на способността да изгражда взаимоотношения на ефективна и

ефикасна верига на доставки

Една   фирма   е   уязвима   в   своето   най­слабо   звено   ­   веригата   й   за   доставки.

Съмишлениците   на   компаниите   могат   да   формират   печеливши   дългосрочни   бизнес

отношения чрез подобряване на стандартите, и по този начин да съдействат за намаляване
на   рисковете.   По­големите   фирми   могат   да   стимулират   по­малките   фирми,   с   които

работят, като прилагат  подход на КСО. Така например, няколко големи търговци на
облекло на дребно, изискват от своите доставчици да се съобразят с работните кодекси и

стандарти.

•  

Подобрена способност за справяне с промените

Една компания с  която поддържа постоянен диалог със заинтересованите страни е в

по­добра позиция да предвиди и да отговори на регулаторни, икономически, социални и

екологични промени, които могат да възникнат. Все повече фирми използват КСО като
индикатор за разпознаване на променящите се тенденции на пазара.

15

•  

Достъп до капитал

Финансовите институции все по­често включват социални и екологични критерии

при оценката на проекти. Когато взимат решения за това къде да вложите парите си,
инвеститорите търсят показатели в ефективното управление на корпоративната социална

отговорност.   Един   бизнес   план,   който   включва   добър   подход   към   КСО,   често   се
разглежда като индикатор за добро управление.

Бизнесът   и   доброто   са   обединени   в   едно   в   главите   на   хората   благодарение   на

корпоративната   социална   отговорност.   Това   се   случва   посредством   филантропията,

даренията, със социалния маркетинг. Дали ще бъде наречена корпоративна отговорност
или корпоративна социална отговорност в случая не е толкова важно. По­важно е какво

стои зад самите понятия. Така например Котлър и Лий залагат на второто понятие ­
корпоративна   социална   отговорност   и   го   определят   като   поемане   на   ангажимент   от

страна   на   фирмата   с   цел   подобряване   на   общественото   благополучие   посредством
доброволчески бизнес практики и използване на собствени ресурси, които те наричат още

15

  Coleman,   James   (2008),   “Social   Capital   in   the   Creation   of   Human   Capital,”   American   Journal   of

Sociology, 94 (suppl.), 95­120

5