Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”

Резюме

„

И

З ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА”

Велико Търново

2011год.

Българската   журналистика,   макар   че   се   ражда   доста   по-   късно   от 

журналистиката   в   САЩ,   Русия,   Западна   Европа   и   други   държави,   има 
своята история. Липсват достатъчно научни трудове, които да разглеждат 
българската журналистика в началото на нейното развитие, няма и добре 
оформена периодизация на нашата журналистика.   Има обаче личности, 
които   със   своето   перо   оставят   трайна   диря   в   българската   история, 
личности   като   Константин   Фотинов,   Петър   Берон,     Захарий   Стоянов, 
Петко Славейков, Христо Ботев и много други. Най-значимата книга в тази 
област   е   „История   на   Българската   журналистика”   от   Георги   Боршуков. 
Неговият   студент,   вече   доцент   Стефан   Коларов   възражда   ранната 
българска   журналистика     в   книгата   си   „Из   историята   на   българската 
журналистика”. В нея са   поместени документални статии и портрети, в 
които   се разглеждат  най-важните проблеми   и личности в областта  на 
литературата и журналистиката в периода преди и след Освобождението. 
Авторът   прави     кратка   периодизация   на   българската   журналистика, 
запознава ни с живота и творчеството на големите имена в българската 
литература и журналистика, както и с периодичните издания от епохата на 
Възраждането. 

Първа част – „Призвание и дълг”

В   първата   част   на   книгата   авторът   разглежда   появата   на   българската 

журналистика и прави опит за периодизация  или кратка хроника на медии, личности и 
събития.
Упованието е словото и в неговата непомръкваща светлина, жаждата за знание, битката 
за   свобода   и   национална   независимост   определят   развитието   на   българската 
журналистика. Нейният път е белязан от победи и поражения, от възход и падения. 
Нуждата от общуване е определила раждането на думите и буквите, преминаването от 
живата реч към писмеността. Чрез писмеността езикът се превръща в този неугасващ 
пламък, който осветлява бъдещето. В началото на тази част Стефан Коларов разглежда 
създаването   и   развитието   на   нашата   писменост,   която   е   една   стабилна   основа   за 
формирането   на   българската   журналистика.   Старата   българска   литература   съдържа 
кълновете   на   нашата   истинска   журналистика.   Изследователите   на   старовременни 
текстови откриват елементи на журналистиката в приписките. Те са ценно свидетелство 
за поведението на преписвачите, за тяхното чувство за дълг и всеотдайност. Въпреки че 
нашата журналистика има своите предходници в литературното ни наследство, според 
доц.   Стефан   Коларав   разграничаването   между   литература   и   журналистика   е 
задължително.

Като   една   от   най-важните   предпоставки   за   началото   на   българската 

журналистика можем да приемем книжовността. Наред с нея, важна предпоставка е и 
обществено-икономическото   развитие.

Като   голям   предвестник   за   началото   на 

българската   журналистика   може   да   се   приеме   първопечатната   книга,   а   като   ярка 
свързваща   фигура   между   първопечатната   книга   и   журналистиката   ни   може   да   се 
посочи книжовникът Христофор Жефарович. 

До началото на Българското възраждане фактически се оказва невъзможно да се 

създават   български   вестници   и   списания.   Книжовниците   от   новото   поколение   все 
повече   осъзнават,   че   появата   на   печатното   дело   е   изключително   събитие   за 
цивилизования свят. Литературата ни, преживяла кошмара на робството, възкръсва с 
появата   на   старопечатните   книги,   първата   от   които   е   „Неделник”   от   Софроний 
Врачански. През Възраждането печатното слово намира своето трайно място в живота 
на   образования   българин.   През   1842г.   Константин   Огнянович   и   Ставраки   Игнатиев 
успяват   да   основат   първата   българска   печатница   в   османската   столица,   наречена 
„Трудолюбивата пчела”. Почти по същото време в Букурещ устройва своя печатница 
Петър   Сапунов.   Именно   тогава   назряват   условията   да   се   роди   първото   българско 
периодично издание. През 1842г. в Смирна Константон Фотинов отпечатва пробния 
брой на списание „Любословие”.  Въпреки че българската журналисти се ражда доста 
по късно от журналистиката в други страни, тя несъмнено има своята история, можем 
определено да говорим за нейното минало, за нейните именити творци и периодични 
издания, а по-късно и за електронни медии. 

До сега не са правени специални изследвания на периодизацията на българската 

журналистика. В книгата „Из историята на българската журналистика” доц. Коларов 
предлага   един   кратък   систематизиран   развой   на   основните   тенденции,   поставя 
възможните граници на периоди и подпериоди, така се оформя кратка периодизация на 

българската журналистика. Като нейно начало, авторът определя 1842г. – излизането на 
пробния брой на списание „Любословие”.   

Периодизация на българската журналистика

Първи период:

 Възрожденска журналистика

Обхваща   времето   от   появата   на   сп.   „Любословие”   и   делото   на   Константин 

Фотинов и Иван Богоров до Руско-турската освободителна война. Авторът разделя този 
период на два вътрешни подпериода:

  1.От началото на 40-те години до средата на 60-те години на ХIХ век

Сред най-ярките личности на този подпериод са   Константин Фотинов, Иван 

Богоров, Георги Раковски, Любен Каревелов. Важно място в журналистиката от онова 
време заема църковният въпрос. Броят на периодичните издания започва да расте.
 

2.От средата на 60-те години на XIX век до Руско-турската война 

В   този   подпериод     основно   място   заема   голямата   българска   фигура   в 

журналистиката ни Петко Славейков, разглежда се и умерената политическа линия на 
Марка   Балабанов   и   неговите   вестници.   В   този   подпериод   възрожденската   ни 
журналистига достига своите върхове чрез делото и творчеството на Любен Каравелов 
и Христо Ботев.

Втори Период: 

Българската журналистика от Освобождението 

до обявяването на независимостта на България през 1908г.

Разглежда историческите събития в България след 3 март 1878 г. Оформени са 

три подпериода,  в които се проследявят идеите и тенденците на скритите движения в 
областта на печата и неговото място в обществено-политическия е културен живот. 

1.Руско-турската освободителна война, избирането на Александър  I 

Батенберг   и   неговото   управление   –   режимът   на   пълномощията   , 
Съединението и Сръбско-българската война, превратът на 9 август 1886г. и 
окончателната абдикация на княза.

  Динамичен  и променлив период. Свободата на словото е трудно достижима 

след   освобождението.   Изпъква   личността   на   Стефан   Стамболов   като   журналист   и 
публицист.

В тази  подпериод   има  едно  изключително  важно  за  журналистиката  ни 

събитие, а  имено печата на първия наш всекидневник „Секидневний новинар” печата 
се в Букорещ през 1877 г. Първия редактор  на всекидневника е Павел Бобеков

2. Времето от управлението на Регентството и режимът на Стефан 

Стамболов (1887-1894)

За   този   подпериод   са   характерни   репресиите   и   цензората   срещу   главни 

редактори   и   периодични   издания.   Появява   се   и   се   развива   Българската   телеграфна 

агенция.   Възникват   нови   специализирани   издания   за   стопанския   и   икономическия 
живот на страната. През този подпериод се ражда сп. „Мисъл” на д-р Кръстъo Кръстев 
и формирането на кръга „Мисъл”, с участници Пенчо Славейков, Петко Тодоров, Пейо 
Яворов. 

3.Времето от средата на 90-те години на ХIХ век до края на първото 

десетилетие на ХХ век.

  Начало   на   демократичните   процеси   в   страната.   Режимът   на   цензората 

приключва през 1892г.Първият събор на българските журналисти и писател, открит с 
реч на д-р Иван Щищманов. Наред с партийните вестници се заражда и истинският 
информационен печат”. Печатът става важен фактор на политиката и капитала. Налага 
се жанрът интервю и сатирата.

Трети период

: Българската журналистика от провъзгласяването на  

независимостта през 1908г. до Отечествената война 1944-1945г.  

Обособени са три подпериода:

Журналистиката ни намира нови пътища на развитие, белязани от драматичните 

събития на войните и двете национални катастрофи. През този период се ражда още 
една изключително важна медия- Радио София. Разделен е на три подпериода:

1.От   1908г.   двете   балкански   войни   и   Първата   световна   война   до 

погромите.

Появява се първият български магнат Атанас Дамянов, който през 1911г. създава 

първото модерно вестникарско предприятие след като закупува в. Дневник и създава 
нов масов вестник – „Утро”. Настъпва истинска промяна в отношението към новината, 
монополът на следобедните вестници вече е разбит. 
През   времето   на   войните   се   развива   и   нашета   военна   журналистика   –   „Военни 
известия”, „Отечество”.

2

. От абдикацията на цар Фердинанд и възкачването на неговия син 

Борис III на престола до преврата на 19 май 1934г.

Управлението  на   БЗНС  довежда   до  разрастването  на   земеделския   печат  като 

освен   в.   ”Земеделско   знаме”   за   втори   официоз   е   създаден   в.   „Победа”.   За   този 
подпериод са характерни бърните обществено-политически процеси, настъплението на 
реакцията   и   журналистите   ни.   Изключително   въздействащи   статии   се   появяват   в 
списанията   на   Гео   Милев   „Везни”   и   „Пламък”.   Динамични   години   ,   преврати   и 
убийства и отразяването им в пресата.

3. От 19 май 1934г. до 9 септември 1944г.

Журналистиката ни навлиза в новата територия на електронните медии. Водещо място 
заемат вестниците „Утро” и „Зора”

Четвърти период:

Българската журналистика от края на Втората 

световна война до 10 ноември 1989г

Сложен и богат на промени период, който може да се раздели на два подпериода:

1.От средата на 40-те години до края на 60-те години на ХХ век

Промени   в   структурата   на   радиото   и   печата,   появяват   се   новите   вестници   – 

„Отечествен   фронт”   и   „Свобода”.   Закриват   се   редица   издания.   105   журналисти   и 
писатели са осъдени от народният съд.