Мисия, визия, предприемачество

1. Дайте кратко определение 

на понятията за мисия, визия и цели

Мисия –

Визия – 

Цели –

2. Приведете примери за мисия, визия, цели 

(за целта можете да използвате и търсачка в интернет)

Мисия – 

Визия – 

Цели ­ 

3. За какво служи мисията? За какво служи визията? 

За какво служат целите?

Мисия

Визия

Цели

4. На какви въпроси трябва да си отговорим в мисията, визията,

целите?

Мисия

Визия

Цели

Моля, отговорете на въпросите, след  като внимателно прочетете текста:

Мисия

Мисията   трябва   да   бъде   вдъхновяващо   послание   отговарящо   на   въпроса:   "Как
възнамеряваме да спечелим в този бизнес?" (определение на Джак Уелч, президент

на Дженерал Електрик 1981­2001г).

  
За разлика от визията, мисията е насочена в по­голяма степен към външната среда

(клиенти, доставчици), отколкото към вътрешната (служители).

Мисията   представлява   публично   изявление   за   бизнеса,   който   ще   развива

организацията, или декларация за бъдещите й намерения. 

Тя   дава   отговор   на   въпроса:   Защо   съществува   организацията?  

Решенията   за   мисията   са   първостепенните   стратегически   решения   и   начало   на

стратегическия

процес.

Мисията   е   основното   намерение,   заради   което   е   създадена   организацията.   Тя

съдържа   генералната   й   цел.   Определя   ролята,   която   организацията   има   в
обществото и показва какви социални потребности задоволява в него. В мисията се

съдържа информация за клиентите, продуктите (услугите), пазарите, технологиите,
позицията на организацията спрямо останалите в бизнеса, ценностите, самооценката

и

имиджа.

Мисията   трябва   да   се   оценява   периодично,   за   да   бъде   актуална.   В   малките

организации това обикновено изисква собственикът или собствениците да определят
какво точно произвежда и /или продава организацията и какви пазари се опитва да

обслужва. В големите организации същите тези въпроси трябва да се съгласуват с
корпоративното   управление   и   Съвета   на   директорите.

Основните елементи на мисията са: 

идентификация на бизнеса, т.е. какъв тип са основните продукти (услуги), които

произвежда

и

/или

предлага

организацията;

деловото   кредо   (мотото   или   девиза   на   организацията);

ръководните   принципи   и   ценностите   й   (фирмената   философия);     индикации   за
бъдещото

развитие.

Мисията   на   организацията   може   да   се   променя   във   времето.  
Изборът на една мисия представлява продължителен и много отговорен процес. Той

е свързан с усилията на много хора и изисква голям професионализъм. 

По­важните етапи при формулирането и избора на мисията са следните: 

Потребност   от   формулиране   на   мисия   при   новосъздадени   организации   и

преформулиране на съществуващата мисия при настъпили промени. 

Събиране, обработка и оценка на информацията за елементите, съдържащи мисията.

Разпространение   на   резултативната   информация   сред   целия   персонал,   вкл.   и
мениджърите,

както

и

на

собствениците.

Събиране на предложенията за мисия. В този етап при разработване на вариантите
могат да се използват различни експертни методи, ако такива групи се използват 

напр.

мозъчна

атака

и

др.

Избор на най­подходящия вариант за мисия  от Борда на директорите или УС.  

Запознаване   на   състава   с   избраната   мисия   на   организацията.

Представяне

на

мисията

сред

обществеността.

Избор   на   бизнес   мисии   въз   основа   на   приетата   мисия   на   организацията.  

Всяка организация може сама да направи схема на организацията по формулирането
и   избора   на   мисията   си.   Най­важното   е   тя   да   бъде   приета   от   всички.  

Визия

Визията   се   състои   от   два   основни   компонента.   Първият   определя   постоянните

качества,   ценности   и   убеждения   на   организацията,   които   не   се   променят   с
годините.  Този компонент, също така, описва основната цел за следващите поне 70­

100 години.   Основната цел е главната причина за съществуването на компанията
(например   целта   на   Walt   Disney:   "Да   правим   хората   щастливи.").   Вторият

компонент   е   дефиниране   на   голяма   дръзка   цел   за   следващите   10­25   години. 
Вероятността за успех на такава голяма дръзка цел трябва да е не повече от 60­80%,

но   фирмата   трябва   да   вярва,   че   може   да   я   постигне.   Много   важен   момент   за
добрата   визия   е   описването   на   "жива"   картина,   конкретна   и   завладяваща,   на

постигнатия резултат.   Тази картина създава образ, който служителите да носят в
представите

си.

Визията,   за   разлика   от   мисията,   е   насочена   изцяло   към   служителите   на
организацията.

Цели

Целите на организацията дават отговор на въпроса: Какво иска тя да постигне? Те

са   специфични   видове   резултати,   които   организацията   търси   да   достигне.  
Целта е желаното достижимо състояние, което организацията трябва да постигне за

определен период от време.

Елементи на целта

:  областта, към която се насочва (target) ­ социална, финансова,

инвестиционна,   пазарна   и   др.;   количествено   измерение;

мащаб

(scale);

времева рамка.

В   практиката   най­често   се   прилага   следната   класификация   на   целите:  

ГЛОБАЛНА   ЦЕЛ.

  Това   е   формулираната   причина   за   съществуването   на

организацията. Тя отразява в концентриран вид намерението й да произвежда стоки
и услуги и по такъв начин да просперира. Глобалната цел е условие за определяне на

мисията.

СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ

. Те са дългосрочни, поставят се от най­високото ниво

на ръководството на организацията и са в сравнително абстрактна форма. Отворени
са   ­   за   тях   не   се   определят   време   за   изпълнение   и   количествено   измерение.  

ТАКТИЧЕСКИ ЦЕЛИ

. Те конкретизират стратегическите и са за по­къс период

от   време.   За   тях   е   отговорно   средното   ниво   на   управление   на   организацията.

Тактическите   цели   са   с   по­конкретна   формулировка.   Според   П.   Дракър   са:
маркетингови,   иновационни,   свързани   с   печалбата,   финансови,   свързани   с

материалните   ресурси,   кадрови,   производствени   и   социални.

ОПЕРАТИВНИ   ЦЕЛИ

.   Те   конкретизират   още   в   по­голяма   детайлност

тактическите цели на организацията. Тяхното предназначение е към най­ниското
ниво на управление. Затворени са, т.е. те са не само конкретни, но и определят

точния критерий за оценка на изпълнението им и времето за това изпълнение. 

Развитие на възгледите за предприемачеството

Преглед на възгледите за предприемача и предприемачеството
от средните векове до наши дни:

Предприемачът:

1. В Средните векове – се занимава с някакво производство.
2. През XVII в. – поема рискове от загуби; получава печалби

от договори с държавата, в които са заложени фиксирани
цени.

3. Ришар Кантийон (1725 г.) – поема рискове, различни от

тези, които поемат предоставящите капитали.

4. Бодо   (1797   г.)   –   поема   риска   да   планира,   контролира,

наблюдава, организира и притежава.

5. Жан   Батист   Сей   (1803)   –   разграничава   печалбите   от

дадени начинания, от тези, получени от предоставянето
на капитал; прехвърля ресурсите към сфери с по­висока
печалба и производителност.

6. Франсис   Уолкър   (1876   г.)   –   печели   благодарени   на

управленските си способности.

7. Левингтън (1922 г.) – приема различни форми от частен

бизнесмен до държавна институция.

8. Йозеф   Шумпетер   (1934   г.)   –   е   иноватор   и   прилага

неизползвани технологии; прави неща, които по принцип
не влизат в нормалната бизнес­дейност.

9. Ели и Хес (1937 г.) – поема задачата и отговорността да

съчетава   факторите   на   производствотов   една   бизнес­
организация   и   поддържането   на   тази   организация   в
действие.

10.

Дейвид Макклиланд (1961 г.) – е енергична личност,

склонна да поема умерени рискове.

11.

Питър   Дракър   (1964   г.)   –   максимизира

възможностите.

12.

Дейвидс (1963 г.) – е основател на нов бизнес.

13.

Палмър (1971 г.) – пресмята риска в една бизнес­

организация   и   поемането   на   този   риск;   преценява
рисковата   ситуация   и   след   това   определя   политиката,
която ще сведе до минимум съществуващия риск.

14.

Лайлз (1974 г.) – е специфичен тип индивидуалист –

човек – изключение.

15.

Алберто   Шаперо   (1975   г.)   –   взема   инициатива,

организира дейности в социално­икономическата област и
поема риска от това.

16.

Брокхаус   (1980   г.)   –   е   главният   собственик   и

мениджър на рисково предприятие; не работи на друго
място.

17.

Лакмън   (1980   г.)   –   използва   нови   съчетания   на

факторите   на  производство,  за  да  получи   нещо  ново  в
това производство.

18.

Карл Виспер (1980 г.) – вижда нещата по­различно

от икономисти, психолози, бизнесмени и политици.

19.

Джордж   Гилдър   (1984   г.)   –   е   новатор,   който

предизвиква търсене.

20.

Джифърт   Пинчът   (1985   г.)   –   „вътрешният

предприемач” поема отговорност за създаване на новости
от   всякакъв   характер   в   организацията;   знае   как   да
превърне идеята в изгодна реалност.

21.

Робърт Хайриш (1985 г.) – осъществява процеса на

създаване   на   различни   стойности   чрез   отдаване   на
необходимото   за   това   времеи   усилия   и   поемане   на
съпътстващия   финансов,   психологически   или   социален
риск.

22.

Питър   Дракър   (1985   г.)   –   е   практик;   търси

промяната, реагира на нея и я използва като възможност.

23.

Робърт Ронстейт – поема рискове под формата на

влагане   на   средства,   време   и/или   кариера,   създавайки
нови   стойности   под   формата   на   услуги   или   продукти;
тяхната   стойност   трябва   да   бъде   усвоена   чрез
осигуряване   и   разполагане   на   необходимите   знания,
умения и ресурси. 

 Елементи на предприемаческата дейност

Предприемачеството е процес на организиране, управление и
поемане на рисковете на бизнеса. Предприемачът се определя
като човек, който свързва парите, суровините и труда в ново
произведение,   бизнес,   производствен   процес   или   в   по­
съвършена организация. 

Елементите   на   предприемаческата   дейност   са   много.   То   се
състои   от   безспирно   променящо   се   съчетание   от   амбиция,
съчетана  с   разумна  преценка,   смели  идеи,   способност   да   се
убеждава, решителност, оптимизъм, смелост, издръжливост и
дарба за изграждане на сътрудничество, способно да открива
пазарните възможности и да създава надеждни технически и
организационни   средства   за   тяхното   използване.   Те   се
изследват от три различни страни: къде и как се прилагат; как
влияят   върху   структурата,   организацията   и   общия   успех   на
малкото   предприятие;   как   държавата   може   да   създаде
благоприятни   условия   за   разгръщане   на   предприемаческата
инициатива. 
Във   всяко   едно   стопанско   предприятие   личат   едни   и   същи
елементи на предприемачеството: нюх към новото в науката и
техниката,   проучване   на   пазара,   готовност   да   се   рискуват
капитали, прозорливост, способност за анализ и преди всичко
въображение.   Те   се   проявяват   винаги,   когато   трябва   да   се
разработи стопанския потенциал на ново откритие или когато
се появи конкуренция.
Предприемачите са хора, които търсят плодотворни решения
на настоящите и бъдещите нужди и проблеми. Те категорично
се   различават   от   капиталовложителите,   дължащи   успеха
единствено   на   факта,   че   са   се   задържали   на   повърхността,
вложили са парите си в  утвърдени компаниии или не са имали
истинска конкуренция. 
Предприемаческата   дейност   се   разгръща   и   когато
притежателите   на   капитали   дадат   възможност   на   доказани
управленски таланти  да се насочат към неизползвани пазарни
възможности.   Някои   големи   фирми   имат   собствени   звена,
натоварени да откриват и финансират външни предприемачи,
за   които   има   изгледи   да   разработят   стоки,   представляващи
интерес за компанията. Други фирми имат програми, даващи