Релационни бази данни. Нормализация

2.1. Релационен модел

2.1.1. Основни понятия на релационния модел

Релационният  модел   данни   е   един   от   най-разпространените   и   развити   в

теоретичен и практически план. Релационният модел данни се изгражда само върху
един термин - 

отношение (релация)

. Отношението е подмножество на 

декартовото

произведение от домейни

. Домейнът е просто 

множество от стойности

. Например,

множеството от всички студенти в България е домейн, но домейн е и множеството на
студентите в даден университет в дадена страна. Домейн е и множеството от следните
шест числа {3,23,5,7,8,222222}. Декартовото произведение от домейни D1,D2,..., Dk се
означава с D1 × D2 × ... × Dk и се определя като множество от всички така наречени

кортежи  

- (v1,v2,...,vk), всеки от които е с дължина  k  елемента. Всеки елемент на

кортежа   принадлежи   на   съответния   домейн.   Ако  D1={0,1,2)   и  D2={a,g}   то  D1   ×
D2={(0,a),(0,g),(1,a),(1,g),(2,a),(2,g)}.   Само  

част  

от   тези   двойки   на   декартовото

произведение могат да бъдат допустими като комбинации на реални кортежи на едно
данново отношение, което би описвало реалните обекти в един набор обекти. Ето защо,
отношението   по   определение   е   подмножество   на   декартовото   произведение   от
домейни. Например, ако  

а

  от  D2 е име на човек, а  

1

  от  D1 е тегло, то в един набор

обекти не могат да съществуват екземпляри, допускащи един човек да има две тегла,
както се получава в D1 × D2.

В релационния модел всяко отношение се представя във вид на 

таблица

, като

всеки неин  

ред  

е  

кортеж  (запис)

, а всеки  

стълб

-

атрибут  (поле)  на отношението

,

носещ неговото име.

Фиг.2.1. Релационен модел

2.1.2. Характеристики на релационния модел

Основни принципи:



Всички данни се съхраняват в таблици.



При   създаване   на   приложения,   всяка   таблица   представя   типов   обект   от

реалния свят. 



Таблиците съхраняват данни за процесите и участниците в тях. 



Уникалността на записите в таблиците се гарантира чрез избор на първичен 

ключ -  идентификатор, който включва един или повече атрибута.



Всеки атрибут на типовия обект  представя уникална информация.