ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ 
И МЕТОДИЙ”

=================================================================

Исторически факултет

Специалност : Български език и История

РЕФЕРАТ НА ТЕМА:

България   периодичен   печат   през   възраждането: 
представители,обществени функции,значение

. 

Изготвил: Илонка Игнатова Алипиева Настевска
Факултетен номер: 0091
Курс: II

Дата: 21.06.2016г



Първата и важна предпоставка



Разширяване на кръгозора- грамотни хора



Навика за четене на вестници и списания



Редактори,сътрудници и издатели



Технически предпоставки :поща и печатници



Първото списание „Любословие“



Първите български вестници  – „Български орел“ и „Цариградски вестник“



Списания – „Мирозрение“ и „Смесна китка“



Заключение

По време на Възраждането 

107 

български вестника и друга  периодика се печата в 

15 града. От тях 4 са в рамките на Османската империя (Цариград, Смирна, Одрин 
и Солун), 5 са в Румъния, 2 в Сърбия, а в  Германия, Русия, в днешните Австрия и 
Чехия – по едно. 
От общо 107-те вестника,38 се издават в рамките на Османската империя, а 69, 
или   над   65%   –   извън   нея,   предимно   в   градове   със   значителни   български 
общности.По-известни издания от този период са:   "Българска дневница", "Дума 
на   българските   емигранти"   и   първият   български   всекидневник:   "Секидневний 
новинар" .
Пловдив е един от градовете, в които журналистиката ни има сериозна биография 
още   преди   Освобождението.   В   Пловдив   д-р   Иван   Богоров   редактира   първото 
българско   специализирано   периодично   издание   (на   икономическа   тематика)   – 
сп."Журнал за наука, занаят и търговия". То започва да се печата през 1862 в 
Белград. От Пловдив Христо Г. Данов прави много популярният "Летоструй или 
домашен календар" (1869-1876), печатан във Виена.
Първото българско селскостопанско периодично издание сп."Ступан" (1874-1876) 
през 1875 се редактира и администрира в Русе.
Най-много   вестници   обаче   се   печатат   в  Цариград  –   "Македония"   и   "Гайда"   на 
Петко   Славейков,   "Право"   и   "Век"   на   Марко   Балабанов,   униатският   вестник 
"България"   на   Драган   Цанков,   протурският   "Турция",   пробританският   "Източно 
време"   и   т.н.   Сред   емигрантските   вестници   можем   да   откроим   "Свобода"   и 
"Независимост", издавани от Л.Каравелов в Букурещ, "Бъдущност" и "Бранител" на 

Г.С.Раковски,   "Знаме"   и   "Дума   на   българските   емигранти"   на   Христо   Ботев, 
"Дунавска зора" на Добри Войников и т.н.
  Вестникът е първото модерно средство за масово осведомяване, възникнало в 
подобен   на   сегашния   си   вид   през   XVII   век   в   Европа   (в   частност   —   Германия, 
Нидерландия,   Италия,   Франция,   Англия).   Той   представлява   хартиен   носител   с 
поне   няколко   страници,   съдържащ   новини,   оформени   в   различен   тип   статии 
(строго информативни, мнение, анализ, специализирани съобщения и др.), често 
придружени с илюстрации и снимки.
Вестникът   възниква   като   отговор   на   нуждата   за   по-бързо   средство   за 
разпространение   на   информация   от   книгите,   които   отнемали   много   време   за 
списване   и   печат.   Предшественикът   на   вестника   са   писмата,   които   търговци   с 
общи интереси си пишат от различни точки на света – близки или далечни, в които 
описват   общата   ситуация,   конкретни   икономически   и   политически   реалности   и 
други. С времето икономическото натрупване на блага прави тази информация 
толкова ценна, че отделни хора се специализират само в събирането на новини и 
в публикуването им под формата на вестници.
"Както е потребен на земните животни въздух, а за рибите вода, така също, за 
човека е потребна най-напред от всичко свобода!" – прокламира веруюто си на 
публицист и журналист Каравелов.
Вестниците   печелят   от   абонамент,   който   е   доста   скъп   –   един   вестник   излизал 
около 16 хляба като причината е в скъпото производство, ниския тираж и липсата 
на   обяви.   Разпространението   е   било   трудно   и   слабо.   Най-четения   вестник   – 
"Македония", е бил с 3600 абоната. "Свобода" – 1000, "Дунавски лебед" – 700, 
"Право" – 435, "Турция" – 400.
Темите на първите издания нерядко са религиозни (напр. "Духовно прочитание – 
за праздната слава и за покаяние какво очаква съгрешилите, когато се изправят 
пред   Страшний   съд"),   научнопопулярни   (за   създаването   на   телескопа, 
естествознание - описание на лъвъ, лисица, бяла мечка, бълха и т.н.) или очерци – 
за   Исландия,   Финландия   и   т.н.   Още   във   вестниците   на   Фотинов   се   засягат 
прогресивни   идеи   за   равенството   между   половете,   необходимостта   за 
образование на жените наред с дописки за постижения в сферата на науката.
Тематиката   бързо   се   разширява,   като   вестниците   често   си   поставят   доста 
сериозни образователни цели, което не е характерно за съвременната преса. В 
печата от това време намираме статии за хигиената на храненето, отглеждането 
на децата и др.
В много издания политическите теми са широко застъпени, особено след 60-те 
години, като става дума основноза църковните борби. Намираме също и новини от 
чужбина,   исторически   материали,   търговски   сведения,   както   и   справочна 
информация   като   статистики,   телеграфски,   железопътни   и   други   тарифи   също 
присъстват във възрожденските вестници.

През Възраждането той е оръжие в ръцете на българския народ, в усилията му за 

прераждане   на   духовния   и   материалния   живот,   в   борбата   му   за   независима 
църква и свободна държава, за човешки свободи и равенство.
Двете   основни  идейни   течения

в   българската   възрожденска   журналистика   са 

"еволюционисткия печат" и "революционния печат". Те водят постоянни и много 

често   злостни   полемики,   но   това   не   пречи   пресата   като   цяло   да   движи 
българското общество в една обща посока, да решава обща стратегическа задача 
–   очертаване   на   националния   консенсус   в   неговите   исторически,   духовни, 
културни   и   географски   измерения   и   извеждането   на   "сичката   България"   върху 
европейската политическа сцена под национален флаг.

   Два века след като Западна Европа се зародили първите вестници и списания ,в 
българските земи и за българския народ все още не съществувал периодичния 
печат.За това били необходими съответните условия,предпоставки и политически 
климат.В   началото   на  XIXв  старите  феодални    форми   на  икономически   и 
политически ред в Турция започнали бавно да се пропукват и на тяхно място се 
наложил нови капиталистически отношения.В такава атмосфера още в края на 
XVIII в започнала да се заражда българската национаноосвободителна идеология.

 Борбата национално-църковна самостоятелност,начело на която застава Неофит 
Бозвели   и   Иларион   Макариополски   в   началото   на   четиридесетте   години   се 
превръща в масово движение на българския народ. Връзката между българи и 
чужденци   при   мирна   обстановка   помонала   много   за   културното   повдигане   на 
българския народ. 

  В първата половна на  XIXв все повече се засилва руското културно влияние в 
България.Особено важен фактор за развитието на българската просвета била все 
повече   разцъфтяващата   търговия.За   търговията   имало   нужда   от   грамотни     и 
просветени   хора.Създадените   в   началото   на   културното   пробуждане   килийни 
училиша не удовлетворявали вече изискванията на българите. Елино-славянските 
училища в България също не отговаряли на новите разбирания и нужди.Започва 
силно развитие на учебното дело.

 Налице била друга предпоставка  за да се създаде български периодичен печат – 
грамотни   хора,жадни   за   знания,да   намерят   някъде   отразени   своите 
въжделения,своя светоглед.

 Когато вече били налице предпоставките ,старите форми за разпространяване на 
новини и обществено въздействие се оказали негодни да задоволят обществените 
нужди.Грамотните   и   богатите,като   нямали   български   вестници   и 
списания,започнали да четат чуждестранни. От страните,с които България била в 
оживени   културни   връзки,в   Русия   най-рано   се   зародил   периоичния   печат.Той 
възникнал във великата славянска страна още през XVIIIв и в началото на XIXв в 
Русия има значителен брой влиятелни,добре информирани и уредени вестници и 
списания.Руският   периодичен   печат   бил   четен   от   живеещите   в   Русия   или 
посещаващи я българи.Няма достатъчно изследвания,от които да се вижда кога за 
пръв път проникват в България руски вестници и списания,но хубавото е че това