Тема2. Механизъм на образуване на пазарните цени. 

Равновесие и неравновесие на пазара

Търсене на пазара
Търсене,   крива   на   търсенето-       движение   по   крива   на   търсенето 
както и изместване на кривата, закон на търсенето и изключенията 
от закона, функция на търсенето и факторите от които  зависи
Предлагане на пазара
Предлагане,   крива   на   предлагането-   движение   и   изместване   на 
кривата   на   предлагането,   закон   за   предлагането,   функция   на 
предлагането и факторите от които зависи
Еластичност на търсенето и предлагането
Ценова   еластичност   на   търсенето,   доходна   еластичност   , 
кръстосана /брутна/ еластичност
Еластичност на предлагането
Търсене, предлагане и равновесие на пазара
Равновесна цена и равновесно количество
Моментно, краткосрочно и дългосрочно равновесие
Неравновесие на пазара
Причини за неравновесието на пазара

Понятието пазар е централно за анализа на разпределението на 

ресурсите посредством системата на цените. Пазарът това е всеки 
сбор от съглашения с помоща на които купувачите и продавачите 
встъпват в контакт по повод покупко-продажбата на дадена стока. 
Всеки   участник   на   пазара   се   ръководи   от   съображения   за 
максимална   изгода.   Пазарите   могат   да   представляват   както 
специални   места,   където   продавачи   и   купувачи   се   срещат   за 
извършване на търговски сделки, така и пазари при които субектите 
не   се   срещат   непосредствено,   а   чрез   посредници   като   например 
фондовите борси.

Всички   пазари,   незевисимо   от   различията   помежду   си   имат 

обща   изходна   икономическа   същност.   Те   се   състоят   от   следните 
елементи:

А. Търсене от страна на купувачите;
Б. Предлагане от страна на производители и търговци;
В. Формиране на цена за покупко-продажбата на стоката;
Г. Получаване и разпространение на информация за цените и 

количеството на сделките

2.1. Търсене на пазара

Търсенето   е   обобщаващ   термин   описващ   поведението   на 

фактическите и потенциалните купувачи на стоката.

За да разберем как функционират пазарите е необходимо да си 

служим с по-точни определения. Първото от тях е за 

количество на 

търсенето.

•

Под   количеството   на   търсенето   на   някаква   стока 
разбираме   това   количество   стоки,   които   купувачите 
желаят да придобият за някакъв период (например ден 
или   година).   Това   количество   зависи   от   цените   на 
дадената  стока и различни други фактори, включващи 
цените на други стоки, а също доходите на купувачите, 
техните вкусове и др. фактори, които ще бъдат изяснени 
по-нататък. ”Желанието да придобият” тук означава, че 
купувачите   действително   имат   желание,   но   и 
възможност   за   заплащане   на   изискваното   количество 
стоки, ако такова има в съответната наличност

•

Важно е да се прави разграничение между  

количество 

на търсенето

 и 

количество на фактическата покупка. 

Така например, ако дадена държава установи за дадена 
дреха цена 1 долар, то количество на търсенето би било 
във всеки един период, вероятно доста високо, но тъй 
като малко продавачи биха могли да продават на такава 
ниска   цена,   то   количеството   дрехи   купени   на   такава 
цена ще е доста малко, защото на пазара не може да се 
намери такова голямо количество дрехи на такава ниска 
цена.   И   така   количество   на   търсенето   определя   само 
поведението   на   купувачите,   което   се   обсъжда   в   този 
въпрос,   а   количество   на   покупките   се   определя   от 
купувачите и продавачите съвместно.

•

Цената

  има   водеща   роля   в   модела   на   “търсене   и 

предлагане”   Опитът   показва,   че   при   равни   други 
условия   (ceteris  paribus),   търсенето   на   стока   се 
увеличава, когато цената (Р) пада, и се намалява, когато 
цената   расте.  Връзката  между   цената  и  количество  на 
търсенето   на   всяка   може   да   бъде   представена   чрез 
скалата на търсене на тази стока;

•

Скалата   на   търсене  

отразява   връзката   между 

количество   на   търсенето   на   стоката   и   цената   на   тази 
стока.   Другите   фактори,   такива   като   цени   на   другите 
стоки   (като   стоки   заместители   или   като 
взаимодопълващи   се   стоки),   които   могат   да   окажат 
влияние на количество на търсенето остават неизменни 
при   построяването   на   тази   скала.   Ако   отбележим 
индивидуалното търсене със символа   dx, а цената Рх, 
при   неизменност   на   останалите   фактори   можем   да 

запишем     dx  =  f(Px),  ceteris  paribus, което означава, че 
индивидуалното   търсене   на   стоката   се   определя   от 
нейната цена

Да вземем един хипотетичен пример: Нека се търси стоката х 
на различни видове цени

Цена за 1 
брой

Купено 
количество

 0

15

1

12

2

9

3

6

4

3

5

0

•

Графика 1 ни показва кривата на търсенето или в случая 
за   удобство   линията   на   количество   на   търсенето   в 
графичен вид всяко значение на цените и при неизменни 
други   фактори,   влияещи   на   количество   на   търсенето. 
Кривата на търсенето по правило се явява с отрицателен 
наклон,   но   има   разбира   се   изключения   (стоки   на     Р. 
Гифен и стоки на Т.  Веблен    учени от 19 век имащи 
разработки   по   тези   въпроси).   Зависимостта   е   обратно 
пропорционална.   Тази   закономерност   валидна   за 
рационалните   индивиди   е   известна   и   като   закон   на 
търсенето. Индуктивно може да се стигне до пазарното 
или съвкупното търсене (D )= f (Px), ceteris paribus

Графически 

кривата на съвкупното търсене

 се представя по 

следния 
начин:

Фиг.2.1.Скала на 
търсенето

Р

5
4
3
2
1

   0    3      6      9     12    15

   Тук на тази фиг.№2.2 поради 
достигането   на   крайните 
параметри   на   пределните 
величини   на   купуваните 
количества   кривата   (DD)   е 
леко   вдлъбната   нагоре. 
Обикновенно   цените   се 
установяват   между   тези   два 
крайни параметъра, затова и в 
средната   си   част   тя   е   леко 
вдлъбната 
(погледнато отгоре)

От казаното дотук може да формулираме:

•

Законът   на   търсенето

  изразява     при   увеличение   на 

цената   на   една   стока   намаляване   на   общото   търсено 
количество, а намалението на цената до увеличение на 
търсеното количество.

От този закон има две главни изключения:

1.

Стоки   на   Гифен

-   това   са   низши   стоки,   чието 

търсене расте при увеличаване на цената и спада 
при намаляване на цената. Това е възможно при 
слаборазвити   страни,   достатъчно   бедни,   така   че 
голяма част от населението изразходва дохода си 
за   някаква   стока,   която   е   основа   за   неговото 
преживяване (примерно ориз, картофи) и не може 
да   си   позволи   да   премине   на   месо   и   други   по-
скъпи   хранителни   продукти.   Дори   и   да   се 
увеличава цената на ориза или картофите , това са 
продукти   с   пъти   по-ниска   цена   от   месото   и   не 
могат да бъдат заменяни с увеличаване на цената 
им, защото и при увеличението тя пак е по-ниска 
от цените на месните продукти. Такова явление е 
наблюдавано в Ирландия в края на миналия век, 
но сега е повече рядкост.

2.

Стоки на Т

.

Веблен  

това са луксозни стоки, като 

бижута,   парфюми   и   др..Ако   такива   стоки   се 
предложат   на  ниски   цени,  те   няма  да  привлекат 
вниманието на купувача. 

Фиг.2.2. Крива 
на съвкупното 
търсене

Р

60
50
40
30
20
10

0    5   10   15   20   30                Q

D

D

2.1.1.Други фактори определящи равнището на търсенето

Pr – цените на други стоки свързани със стоката  х (взаимосвързани 
или     взаимодопълващи се стоки) 
Y – доходът на потребителя;
T – вкусовете и предпочитанията на потребителя;
E – очакванията на потребителя за бъдещите цени;
A – рекламата;
N - броя на населението;
Z – други фактори

2.1.2.Функция на търсенето

Dx = f ( Px, Pr, Y , T, E, A , N, Z )

А. Цени на взаимосвързани стоки 

Стоките които са взаимозаменяеми или субститути , ако се увеличат 
цените на една от тях, влече след себе си ръст на количеството  на 
търсенето на другата при всяко значение на цената.
Стоките, които са взаимодопълващи се или комплиментарни, ако се 
увеличат   цените   на   една   от   тях   се   намалява   количеството   на 

D

Фиг.2.3 

Крива на търсенето на стоки на Гифен и 

Веблен

Р

D

Q