Военните ордени: постоянното присъствие на Запада
Веднага   след   разгрома   при   Хатин   великият   наставник   на
тамплиерите   Тиери   изпраща   на   Запад   новините   за
катастрофата. От неговия орден през май на бойното поле на
Фонтен-дьо-Кресон   остават   60   рицари;   230   загиват   при
Хатин,   повечето   от   тях   са   обезглавени   по   заповед   на
Саладин. Разбира се, остават други боеспособни тамплиери,
но те се затварят в крепостите си – тази в Сафет осигурява
добра   защита.   Положението   на   хоспиталиерите   е   подобно.
На практика силите на двата ордена са унищожени.
Обаче,   когато   Ричард   Лъвското   сърце   повежда
кръстоносната   войска   по   пътищата   на   Палестина,   там   има
контингенти и на двата ордена. Когато Жерар дьо Ридфор е
убит, английският крал прави негов наследник като магистър
на тамплиерите един от своите васали, Робер дьо Сабле. И
именно на тамплиерите той отстъпва остров Кипър, където
орденът   праща   едно   отделение   рицари,   сержанти   и
туркопули,   като   същевременно   изплаща   на   краля   много
голяма   сума.   Тъй   както   Ордена   на   хоспиталиерите,   така   и
Орденът   на   тамплиерите   възстановява   своите   загуби   в
учудващо кратък срок.
В   това   се   крие   една   от   основните   причини   за   мястото   на
военните   ордени   в   Сирия   във   времето   след   Хатин.   Там,
където   кралете,   принцовете,   бароните,   прелатите   се
затрудняват   да   възстановят   своите   войски   и   богатства,
магистрите на ордените на тамплиерите, на хоспиталиерите
и   скоро   след   това   и   на   тевтонците,   които   се   оформят   по
примера на двата предходни ордена, могат да черпят видимо
неизчерпаеми резерви.
Въпреки това тамплиери и хоспиталиери губят доста. Те са
прогонени   от   своите   обиталища   в   Йерусалим,   чиято
значимост   удивява   пътниците   (конюшните   на   тамплиерите
побират   до   2 000   коня).   Орденът   на   тамплиерите   губи
големите   си   замъци   в   Газа   и   Сафет;   Орденът   на
хоспиталиерите   –   тези   в   Бетгибелин   и   Белвоар,   без   да   се
броят   укрепленията,   които   контролират   пътя   от   Яфа   за
Йерусалим.   Тамплиерите   също   губят   укрепените   си   места,
разположени   по   границата   на   Антиохийското   княжество   с
Киликия,   Дарбсак   и   Баграс;   и   когато   Левон   Арменски   ги

възстановява, то до 1216 г. той не се съгласява да ги върне
на тамплиерите въпреки настояването на папата; за сметка
на това Рубенидът демонстрира голямо благоразположение
към  хоспиталиерите,   като  им  отстъпва  множество   крепости
(Тил, Селевкия) и съседни на тях имения, преди да отстъпи
Амуден   на   тевтонците.   От   своя   страна   Орденът   на
тамплиерите   се   радва   на   големи   дарения   в   Кипър.
Завоеванието   на   Саладин   оставя   на   практика   незасегнати
двата   големи   домена,   които   двата   ордена   притежават   на
границата  между княжеството и Триполитанското  графство:
Тортоса и Шател-Блан на тамплиерите, а за хоспиталиерите,
създадения между 1142 и 1180 г. от графовете на Триполи
домен по протежение на границата, покриваща графството от
страна   на   долината   на   Оронт,   с   важни   крепости,   най-
значимата от които е Крак де Шевалие. Малко пљ на север,
през   1186   г.   господарят   на   Маргат   отстъпва   срещу   голяма
рента своя замък на хоспиталиерите и Саладин не успява да
го   завземе.   Боемон   III   дори   иска   да   добави   към   него
разрушения от мюсюлманите замък в Мараклея, с поемане от
хоспиталиерите   на   задължението   да   го   възстановят,   но
Исмаилитите,   респектирани   вече   от   тези,   на   които   плащат
данък,   се   опасяват   от   нарастване   на   тяхната   мощ   и
принуждават Боемон, под заплаха да бъде убит, да отменят
своята   концесия   (1199).   Следователно   двата   ордена   са
притежатели на големи и доходоносни сеньории.
Налага се да се разчита на тях, за да се осигури охраната на
тези   от   крепостите,   които   кръстоносците   се   опитват   да
възстановят отново. Такъв е случаят с Шател-Пелерен през
1217   г.,   който   е   предаден   на   тамплиерите;   същите   вземат
Сафет,   когато   Беноа   д’Алинян   построява   наново   замъка.
Въпреки   това   договорът   от   Яфа   е   доста   разочароващ   за
тамплиерите,   които   успяват   да   получат   само   един   малък
замък   на   мястото,   където   пътят   от   Яфа   за   Йерусалим   се
врязва   в   планината;   папата   се   оплаква,   че   орденът   не
изпълнява задоволително  първоначалното  си призвание  да
защитава поклонниците, които следват този път. За сметка на
това   кръстоносният   поход   на   Фридрих   се   оказва   много
изгоден за тевтонците, които получават замък в Йерусалим и

придобиват доста обширен домен на север от Акра, старата
сеньория на граф Жослен.
Между 1234 и 1238 г. хоспиталиерите се опитват да приложат
на дело правата си върху Монферан, Рафнея и съседните
земи, като обявяват война на мюсюлманския принц на Хама,
но   операциите   им   не   са   нещо   повече   от   спорадични
стълкновения   и   реципрочни   грабителски   набези;   явно
орденът   не   е   в   състояние   да   си   върне   отнетото   от
мюсюлманите.   Най-много   да   преговарят   със   султана   на
Дамаск   за   подялбата   на   доходите   от   някои   гранични
територии, както научаваме от един инцидент по времето на
кръстоносния поход на Свети Луи.

На   практика,   макар   ордените   да   не   подценяват   доходите,
които   извличат   от   експлоатацията   на   ориенталските   си
домени,   то   основната   част   от   техните   средства   идват   от
другаде.   В   Ориента   те   притежават   казали,   чиито   селяни
плащат повинности, плантации, в които се извлича полза от
робите, а също и крепости, ренти, къщи и укрепени замъци в
градовете;   на   Запад   те   разполагат   с   цяла   мрежа   от
командорства, които са и селски домени.
Командорствата на Ордена на тамплиерите и на Ордена на
хоспиталиерите в по-голямата си част са съставени от селата
и от недвижимите имоти, дадени на двата ордена по случай
влизането в редиците им на сеньори или на рицари, или при
други обстоятелства, от набожни дарители. Те имат и един
завиден   брой   милосърдни   заведения,   като   Божите   домове,
предназначени   да   приютяват   пътниците   по   протежение   на
пътищата,   което   води   до   предположението,   че   и   двата
ордена   са   се   опитвали   да   жалонират   с   домовете   си
маршрутите,   водещи   до   Светите   земи;   на   практика,   много
често   те   се   стремят   да   осигурят   нормален   живот   на   тези,
които   обслужват   тези   домове,   приемайки   ги   в   признатите
ордени.
Броят   им   е   значителен;   всеки   от   двата   ордена   наброява
няколкостотин човека, разпределени в целия Запад и дори в
слабо засегнатата от кръстоносните походи, но не чужда на
поклонничеството   Испания.   Всеки   дом   представлява   малка