Социологията като наука

1.

Възникване на социологията

Социалистическото познание възниква в най-дъблока 
древност, но формирането на социологията като наука 
става през 19в в резултат на теоретичната дейност на 
големият френски учен Огюст Конт(1798-1857). Времето, в 
което живее и твори О.К. е бурно, драматично, 
противоречиво, това е времето на ВЕЛИКАТА Френска 
бурж. Революция. Настъпва гигантски скок в развитието на 
произв. Сили. Появява се едрата машинна индустрия, 
железници, корабоплаване. Бурно се развиват 
естествените науки – математика, физика, биология, 
химия. Човечеството усвоява законите на функциониране 
и развитие на природната среда и ги използва за 
задоволяване на своите потребности. Обаче от друга 
страна това е период на жестокости, кръвопролития, мъки, 
беди, глад, мизерия и т.н. Човечеството само причинява 
изброените беди на себе си.

Този парадокс от една страна големите постижения в 
рационализацията на производството и от друга страна 
ирационалността на общ живот мотивират О.К. за създаване на 
науката Социология. Той си поставя за цел по примера на 
природните науки и използвайки техните методи, наблюдения 
и експеримент, да създаде наука за обществото, която да дава 
достоверни знания за неговото функциониране и развитие. По 
такъв начин обществото ще се управлява научно и 

цената 

на 

социалните трансформации ще бъде по-ниска.

3/10/2015

2.

Равнища на социологическо познание:

- макро 

– обща социология, най-общи закономерности на 

функционирането и развитието на обществото

- мезо 

– това са различните 

отраслови

(занимават се с 

отделни сфери на социалния живот и нейните 
взаимодействия с другите социални сфери /примери - 
политическа, икономическа, комуникац./) и 

регионални

(изучават особеностите, спецификата на 

определени големи региони) социологии

- микро 

– изследват се нагласите, стереотипите, 

поведението на отделната личност(всекидневното 
поведение на хората) – ЕСИ(Емпирични социологически 
изследвания)

3.

Макросоциологически теории. Функционализъм.

Социологията изучава както функционирането, така и 
развитието на обществото. Функциониране – обмяна на 
вещество, енергия и информация между основните 
социални сфери. Развитието е вид социална промяна. В 
зависимост от своя произход, социален статус, манталитет, 
дори темперамент, всеки социолог акцентира или на 
фукнционирането, или на развитието на обществото. Така 
че в социологията са се оформили две големи направления 
– два основни потока – 

функционализъм и теории за 

конфликта/развитието.

Родоначалник на функционализма е Хърбърт Спенсър. Голям 
принос за развитието на това направление имат Емил 
Дюркхайм, Толкът Парсънс, Роберт Мертон и др.
Основните тези на функционализма са:
- Обществото е органична цялост, система от интегрирани 

части. Основните сфери на обществото – икономика, 
политика, религия, управление, култура и т.н., се намират в 

постоянно взаимодействие помежду си. Всяка от тези 

основни социални сфери задоволява базова потребност на 
обществото. Соц. сфери имат равностойно значение за 

съществуването на обществото.

­

Функционирайки обществото се намира в равновесие. 

Дисфункциите са временно и случайно явление. 
Естественото развитие на обществото е по еволюционен 

път. Революциите са болестно и нежелано явление в 
обществения живот

­

Социалната структура е хармонично единство под 

различни социални класи. Противоречията, сблъсъка на 
интереси, между различните класи/съсловия/прослойки е 

нещо случайно, инцидентно, и при добро желание – лесно 
решимо.

­

Социалният ред се подържа чрез редица механизми за 

контрол – съд, прокуратура, полиция, затвори, религия, 
култура, образование и т.н. Основен фактор за 

поддържане на социалния ред е системата от ценности, 
приета от болшинството членове на социума.

Спрямо функционализма се отправят редица критики. Най-
съществената е че функционализма игнорира 

противоречията и конфликтите в социалния живот. На 
практика функционализма защитава интересите на 

привилегированите класи и статуквото.

4. Теория за конфликта(създател Карл Маркс). Значим 
принос за развитието на това направление имат Карл 

Каутски.
Теориите за конфликта(развитийни теории) акцентират 

основно върху социалното развитие – причини, механизми, 
източници и т.н. на развитието.
Основните тези на теориите на конфликта са:
- Обществото е органична цялост, система от интегрирани 

части. Основните социални сфери - икономика, политика, 

религия, управление, култура и т.н., взаимодействат 
помежду си, организирайки сложна йерархична система. 

Най-важният елемент – ядро на тази система, е икономиката. 
Тя в най-висока степен определя характера и облика на 

обществото.
Социалната структура е противоречиво единство от различни 

социални класи, съсловия, прослойки, слоеве и т.н. има 
сблъсък на политически, идеологически, икономически, 

правни и т.н. интереси. Между тях се води постоянна борба, 
класовата борба е източник на развитието.

­

Основна роля за поддържане на социалния ред имат 

институциите, управниците, заедно с другите 

санкции/механизми за контрол/ - религия, образование, 
култура и т.н., тези механизми за контрол изразяват 

интересите на управляващите класи. Системата от 
ценности също изразява интересите на управляващите 

класи.

Критика на теорията за конфликт. Основните критика срещу 

теориите, е че преувеличават ролята на класовата борба в 
соц развитие. Твърде често революциите и промените в 

обществото са резултат по-скоро на противоречията между 
различните фракции вътре в господстващите класи. 

Революциите „от горе“ са много често явление.

Класически теории за обществото и социалната промяна

1.

Възгледите на Огюст Конт. Освен създател на науката 

социология, той е и създател на нов метод в социалните 
науки – позитивизма. (От тогава(19в) досега позитивизма 
е най-влиятелното направление, методология в 
обществените науки).
Позитивизъм – ясно разграничава обекта и субекта на 
познанието. Обекта на познанието съществува вън от 

субекта и не зависи от него. Науката се занимава не с 
химери, а с опознаване на реалните неща. Позитивната 
наука използва наблюдението и експеримента като 
основни методи, описва емпиричните факти, и е чужда на 
политически, идеологически, религиозни, морални и пр. 
предубеждения. 

В основата на възгледите на Конт за развитието на 
човешкото общество лежи неговата концепция за етапите 
в развитието на човешкия интелект. Етапите са три: 
– Телеологичен етап – на този етап човешкият интелект 
работи с химери; Той приписва на природните явления 
свръхестествена същност. Обожествява ги.;
– Метафизичен етап – при него божествените причини се 
подменят с абстрактни и неизменни същности – 
умозрителен и схоластичен(безсмислени дискусии) 
подход;
– Позитивен стадии в развитието на човешкото познание; 
При него чрез наблюдение и експерименти нещата се 
изследват такива каквито са;

а) Как според Конт е възможно съществуването на 
обществото? Как става функционирането на 
обществото? Как се подържа социалния/обществения 
ред?

За Конт обществото е система. За да съществува една 
система е нужно съгласие между съставящите я 
компоненти. Противоречията в системата имат 
негативно значение. Конт разглежда обществото като 
цялост, като система от С-съществуващи(заедно-
съществуващи) социални явления, които се намират в 
състояние на социален консенсус.

Основната клетка на обществото, последният 
неразмножим неин елемент, е семейството. То е 
първичният и базисен социален феномен. Следващото 
ниво на социален живот на структурна организация на 
обществото над семейството са: социалните групи, 
класи и касти. Те възникват на основата на 
разделението на труда. Класовото деление е резултат от 
разделението на труда. Най-важна роля в разделението 
на труда играе прослойката на хората занимаващи се с 
интелектуален труд, защото именно тази група хора 
осигуряват постигането на социален консенсус. Третото 
най-високо равнище са селищата и големите общности.

Равновесието на социалното цяло зависи от 
взаимодействието на три фундаментални фактора – 
материално-практическа дейност, съвкупност от 
чувства, система от идеи (теоретична дейност). 
Теоретичната дейност е най-важна за постигане на 
консенсус. Тази дейност се упражнява от учените и по 
тази причина те заемат най-високо място в социалната 
йерархия. Под тях са инженерите, чиято дейност е 
сферата на материално-практическата работа, а под тях 
е пролетариата.

б) Как се извършва развитието на обществото? Как се 
извършва социалната промяна?

Функционирайки обществото в същото време се и 
развива. Основен двигател на развитието е дейността 
на учените. Хода на историческото развитие се ускорява 
в третия етап на развитието на човешкия интелект – 
позитивизма, защото развитието на позитивната наука 
води до бързо развитие на индустрията, а също и 

защото по-лесно се постига социален консенсус. Освен 
тези два основни фактора има и други фактори, които 
ускоряват или обратно – забавят човешкото развитие. 
Такива са: климата, расата, броя на населението и пр. 
Влиянието на тези фактори не променя посоката на 
развитието, те обаче го ускоряват или забавят.
За Конт промяната, развитието може и трябва да се 
извършва само по еволюционен път. Социалните 
революции са недопустима, нежелателна форма на 
социална промяна. Индустриалното общество е 
социократи. Конт е противник на политическия 
плурализъм. Според него демократичните движения са 
анархистични. В индустриалните общества мястото и 
функциите на политиците се заемат от социолозите.

2.

Възгледите на Хърбърд Спенсър – роден е през 1820г. в 

град Дарби – Англия.

а) Що е общество? - обществото е агрегат от човешки 
индивиди, но не всеки агрегат от индивиди е общество. 
Има агрегати, в които индивидите са в трайни 
отношения се превръщат в общество. Обществото е 
нещо повече от съставящите го индивиди.

Спенсър прави аналогия между живите организми и 
социалния организъм. – притежават свойството растеж, 
за разлика от неживата природа; – постоянно текат 
процеси на структурна и функционална диференциация; 
– засилват взаимната зависимост между съставните 
части на органичното или социално цяло; Между 
органичната природа и социалния „организъм“ има 
съществени различия. – частите на биологичния 
организъм образуват конкретно цяло, те представляват 

дискретни образования разпръснати на дадена 
територия и могат да съществуват за известно време 
самостоятелно; – взаимодействията на биологичния 
организъм се дължат на „физически влияния“, докато 
взаимодействията в обществото се осъществяват с 
помощта на „словесния и писмения език“; – при 
биологичният организъм съзнанието се намира в 
конкретен орган – мозъка, а при

социалния организъм всички „индивиди“ имат поотделно 
способността да мислят, чувстват, страдат и т.н.; – при 
биологичният организъм съставните единици 
съществуват за благото на конкретното биологично 
цяло, докато обществото съществува за благото на 
своите членове, а не членовете за благото на 
обществото;

б) Каква е структурата на обществото? Най-напред в 
най-ранните общества, структурата е била елементарна. 
Имало е само две класи – отбранителна(господстваща) и 
произвеждаща(подчинителна). В по-сложните общества 
се обособява още една подсистема – за управление. 
Следователно тези общества имат три подсистеми – 
правителствена, отбранителна и произвеждаща.

По-късно в съвременните общества структурата на 
обществото е: – подсистема за управление; – 
подсистема за производство; – подсистема за 
разпределение;

Главните подсистеми на обществото преминават 
последователно през различни етапи на вътрешна 
структурна диференциация; Например в 
производствената система се обособяват аграрния 
сектори и индустрията.

Намирайки се в тясна функционална връзка трите 
подсистеми образуват органично цяло – човешкото 
общество.

в) Как се осъществява равновесието от една страна и 
развитието на обществото то друга страна? 
Функционирайки социалният организъм се намира в 
равновесие. Спенсър разграничава два вида равновесие 
– външно и вътрешно. * Външното равновесие е 
равновесието на социалният организъм с околната 
среда. То бива два вида: – Когато в околната среда 
липсват или няма изменения социалният организъм 
актуализира(подновява) изработените механизми за 
взаимодействие; – Когато в околната среда настъпват 
изменения социалния организъм изработва нови 
механизми за своята адаптация; * Вътрешното 
равновесие се основава на динамичното взаимодействие 
между основните социални потребности и социалните 
дейности, чрез които тези потребности се задоволяват.

Развитието на човешките потребности води до 
структурно и функционално диференциране в 
обществото. При всеки следващ етап на структурна и 
функционална диференциация и интеграция се постига 
ново равнище на равновесие между структурните 
елементи на цялото.

Положителен елемент в разбиранията на Спенсър е че 
той не се стреми да изгради универсален модел на 
обществото.

г) Основни видове общества: * Просто общество – 
представляват групи от хора с елементарна 
организация, с примитивна йерархия, почти без никакво 
разделение на труда, с еднакъв прост начин на живот. В 
тези

общества няма институционална диференциация, не 
съществува семейната като институция. Отношенията 
между половете са трайни и неопределени. Страхът е 
основен регулатор. *Сложни общества – военната 
дейност домина над производствената/военното 
общество е йерархизирано. Различните му структурни 
елементи са подчинени(субординирани). Организацията 
му е подобна на този в армията. Войнственият му 
характер се проявява във всички сфери на обществения 
живот. Индивидите в това общество не са свободни. 
Основен принцип на обществото е подчиняването на 
индивида на целите на социалното цяло.

*Сложно промишлено общество – това е най-висшия вид 
общество. При него принудата като регулативен 
принцип отстъпва на заден план. Стопанската дейност 
става независима от политиката. Отхвърля се 
деспотизма във всички области на живота. Все по-
голяма част от хората участват в управлението – 
самоуправление. Личността е автономна в своето 

самосъзнание и разсъждение. Отношенията между 
хората са на договорна основа, а не на основата на 
принудата.

Mодерни теории за същността и видовете общество

1.

Възгледите на Толкът Парсънс за същността на обществото 

и неговото функциониране.
Роден е 1902- 1972г. Толкът Парсънс също разглежда 
обществото като система взаимно от свързани части. 
Елементарната клетка на обществото е социалното 
действие. Обществото е съвкупност от индивиди, всеки от 
които извършва широка гама от социални действия. 
Отделното социално действие характеризира различните 
социални роли, които изпълнява индивида. Социалното 
действие, Парсънс разглежда като ядро, субстанция на 
социалната воля. За него структурата на обществото е 
институционализиран набор от социални роли. 
Принуждаването и контрола на индивиди към изпълнение 
на социални роли се осъществява чрез два механизма:
* социализация - това е процес на усвояване на социални 
роли, тоест процес на усвояване на културни образци, 
ценности, норми на поведение и т. н. Основните ценности 
според Парсънс са собствеността, парите и властта.
* социалния контрол - това е съвкупност от негативни и 
позитивни санкции. Парсънс изработва универсален модел 
на обществото. Според него има 4 вида основни функции, 
които гарантират съществуването на обществото:
а) функция на адаптиране – предпазване от 
неблагоприятните действия на околната среда;
б) функция да се поставят цели;

в) функция на интегриране;
г) поддържане на формата чрез основни ценности;

Всяка от тези функции се поддържа от определени 
институции, от определени подсистеми. Например 
предпазването от неблагоприятни въздействия на 
околната среда се осигурява от икономиката. Поставянето 
на целите от политиката, от интеграцията, от правото. 
Поддържането на формите чрез основни ценности се 
реализира от семейството, от училището и от църквата. 
Според Парсънс всяка една от подсистемите трябва да има 
4 подсистеми, изпълняващи функциите по адаптация, 
достигане на целите, интеграция и съхраняване на 
формата.

2.

Теория на Уилям Ростоу за стадиите на икономическото 

развитие.

Има 5 вида общества които отговарят на стадиите на 
икономическо развитие:
- Традиционно общество - това е аграрно общество. 
Използват се примитивни оръдия на труда, почти няма 
икономически растеж. Социалната структура е 
йерархична, икономическата власт е в ръцете на едрите 
поземлени собственици;

- Преходно общество - започва след големите научни 
открития на Нютон. В резултат на тези открития настъпва 
бум в развитието на естествените науки. Осъществява се 
технологически скок, появяват се предприемчиви мъже, 
които мобилизират        .... и ги използват за инвестиции. 

Развива се инфраструктурата, възникват националните 
държави;
- Обществото на скока - в него се извършва радикална 
технологическа, икономическа и социална промяна. 
Окончателно се разрушават структурите на традиционното 
общество. Започва ускорено натрупване на капитали. 
Промишлеността става доминиращ отрасъл в икономиката. 
Такова е обществото в Англия в края на 18 век, във 
Франция и САЩ през средата на 19 век, Индия и Китай 
-средата на 20 век;
- Общество на зрялост - при него делът на инвестициите 
достига до 20 процента от чистия вътрешен продукт. 
Градското население достига до 80-90 процента. 
Висококвалифицираният труд доминира при 
производството. Настъпват структурни промени, намалява 
делът на добив на тежката промишленост и се увеличава 
дела на химическата промишленост, енергетиката и т.н.;
- Общество на широкото масово потребление - водещ 
отрасъл става производството на услуги. Увеличава се 
дела на средствата за социална сигурност. Възниква 
особен вид държава - "държавата на общественото 
благоденствие";

3.

Теории за индустриалното и постиндустриалното развитие.

От 50-те години на 20ти век, термините индустриално и 
постиндустриално общество са най- широко използвани за 
означаване на съвременното модерно общество. Най-
значителен принос за разработване на теориите за 
индустриалното и постиндустриалното общество имат 
французина Раймон Арон, австриеца Ралф Дарендорф ,и 
американеца Даниел Бел. За този тип теории е 
характерно, че ограничават два основни вида общество-