РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“

ФАКУЛТЕТ „ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И ЗДРАВНИ ГРИЖИ“

Катедра „Обществено здраве и социални дейности“

Професионално направление „Социални дейности“

КУРСОВА ЗАДАЧА

по учебната дисциплина: 

„Антидискриминационни и антипотискащи перспективи в клиничната 

социална работа“

Тема

: 

„Модели за уврежданията и формиране на антидискриминационна и 

антиподтискаща ориентация“

Изготвил:                                                                       Проверил:
Биляна Тихомирова Рекинова                                       доц. д-р Сашо Нунев
Специалност „Клинична социална работа“                      .….……………        
ОКС, „магистър“
Фак. № 179 731
задочна форма на обучение

РУСЕ

2018

1

СЪДЪРЖАНИЕ

  Въведение

3 стр.

5 стр.

9 стр.

16 стр.

1. Първа глава

-   Модели,   които   поставят   в   основата   си   традиционната 

медицинска парадигма за уврежданията

2. Втора глава

-   Модели,   които   се   базират   на   посттрадиционната   социална 

парадигма за уврежданията

Заключение

Използвана литература

2

Въведение

Приблизително 80 млн. души в Европейския съюз, една шеста от населението 

му,   имат   увреждания.   Често   те   са   възпрепятствани   да   участват   пълноправно   в 

социалния   и   икономическия   живот   от   бариери,   свързани   с   отношението   към   тях   и 

заобикалящата ги среда. Освен това нивото на бедност сред хората с увреждания е 70 % 

по-висока отколкото средното ниво.  Над 30 % от хората над 75-годишна възраст са 

ограничени  до  известна   степен,  а  над  20  %  са  сериозно   ограничени.  Процентът  на 

хората с увреждания се увеличава със застаряването на населението на Европейския 

съюз.  Няма универсално  приета  дефиниция  на „увреждане“,  въпреки че  са  правени 

различни опити за това. Световната здравна организация /СЗО/ в своята Международна 

класификация   за   функциониране,   увреждания   и   здраве   /МКФ/   отчита   социалните 

аспекти   на   уврежданията   и   не   ги   разглежда   единствено   като   „медицинска“   или 

„биологична“ дисфункция. 

СЗО раграничава две основни концепции, а именно:

•

Недостатъчност: Загуба или нарушение на психологическата, физиологическата 

или телесната конструкция или функции, например парализа или слепота.

•

Увреждане:   Ограничение   или   загуба   /в   резултат   на   недостатъчност/   на 

способността да се извършва дадена дейност по начина или до степен, считана 

за нормална за човека. 

Хората   с   увреждания   имат   същото   право   като   всички   останали   на   достойнство, 

независимост   и   пълноправно   участие   в   обществения   живот.   Предоставянето   на 

възможност да се възползват от това е в центъра както на дейностите на Европейския 

съюз и всяка държава членка, така и на Конвенцията на ООН за правата на лицата с 

увреждания, подписана от Европейския съюз. Целта на конвенцията, влязла в сила на 3 

май   2008   г.   заедно   със   своя   протокол,   е   да   насърчава   и   защитава   пълноправното   и 

равноправното използване на всички човешки права и основни свободи от всички хора 

с   увреждания.  Актуалност   придобива   иновационният   модел,   който   се   основава   на 

гражданските и социалните права на хората с увреждания. Възможността за достъп има 

основно   значение   за   индивида   за   участието   в   обществото.   Хората   с   увреждания   и 

техните   семейства   трябва   да   имат   възможност   на   участват   равноправно   заедно   с 

останалите във всички аспекти на социалния и икономически живот. Те трябва да могат 

да   упражняват   своите   права   като   граждани,   включително   правото   на   свободно 

3

придвижване, да избират къде и как да живеят и да имат пълен достъп до културни, 

развлекателни   и   спортни   дейности.   Политическите,   социално-икономическите   и 

културните   трансформации   у   нас,   осъществени   в   посока   към   изграждане   на 

демократично и със социална насоченост общество, допринасят не само за постигане 

на промени в социалната политика и социалната работа в сферата на уврежданията, но 

и за тяхното определяне и формиране като важно направление в държавната политика, 

гарантиращо равни права и възможности за всички хора.   Анализът в разглежданата 

област позволява да се откроят единадесет модела, които през предходни етапи и днес 

оказват   влияние   върху   формирането   на   социалната   политика   и   реализирането   и 

развитието на социалната работа в антидискриминационен и антипотискащ аспект. В 

зависимост от застъпената в тях парадигма, моделите за уврежданията могат условно да 

се обособят в две основни групи: 

•

модели, които поставят в основата си традиционната медицинска парадигма за 

уврежданията;  

•

модели,   които   се   базират   на   посттрадиционната   социална   парадигма   за 

уврежданията;         

Съществува   виждане   за   възможност   в   бъдеще   да   се   обособи   ”нова”   парадигма   за 

уврежданията, което би довело до промени в диференциацията на моделите [18] .

4

1. Първа глава - Модели, които поставят в основата си традиционната медицинска 

парадигма за уврежданията

•

Религиозно-културен модел на уврежданията:  

в  идейно-концептуален план се 

определя от религиозните постулати (християнски, мюсюлмански и др.), които имат 

отношение   към   уврежданията   и   хората   с   увреждания.   От   тези   позиции   възниква 

двойнственост,   изразяваща   се,   от   една   страна,   в   разглеждане   на   увреждането   като 

”наказание   за   грехове”   на   човека,   а   от   друга   страна   –   в   определяне   на   хората   с 

увреждания   за   мъченици.   В   някои   културни   общности   уврежданията   се   свързват 

основно с наказание от бог или с религиозна вина и срам, а в други – преди всичко с 

нисък социален статус и с изолиране на грешния и неговото семейство, дори и в случаи 

на необоснованост на това отношение в религиозен аспект [3]. Хората с увреждания 

интерпретират   модела   като   негативно   ориентиран   и   пораждащ   етикетиране, 

дискриминиране,   социално   изключване,   общностна   ненавист   и   самообвиняване.   В 

съвременните условия той не се използва при формиране на социална политика. Но при 

реализиране   на   социална   работа   е   възможно   да   влияе   върху   ефективността   на 

подкрепата   в   общността,   както   в   негативен   план   –   посредством   нагласите   и 

отношението към хората с увреждания като ”грешници”, така и в позитивен аспект – 

чрез засилване на неформалната подкрепа от общността, основаваща се в ценностен и 

дейностен   план   на   състраданието,   милосърдието,   уважението   и   почитането   на 

”мъченичеството” на човека с увреждане;         

•

Медицински   модел   на   уврежданията:  

разглежда   се   като   теоретикоприложна 

конструкция   с   ”административен”   или   ”нормативен”   характер,   защото   е   създаден   в 

сферата на здравеопазването и социалните дейности и намира най-широко приложение 

за продължителен период от време в тях. Последователите му го определят за ”научно 

обоснован” и ”високо хуманен”. В идейно-концептуален план поставя в основата си 

виждането за уврежданията като патология, аномалност и дефицитарност. Акцентира 

върху   ”здравето”   и   ”болестта”,   ”нормата”   и   ”патологичните   характеристики   и 

отклонения”,   наличието   на   физически   и   психични   различия   между   хората   и 

”непълноценността” и ”неравнопоставеността” на хората с увреждания по отношение 

на ”пълноценните”, ”здравите” и ”полезните за обществото” хора [17]. В концептуален 

и дейностно-процесуален аспект медицинският модел на уврежданията и днес оказва 

влияние   върху   законодателството,   формирането   и   осъществяването   на   социална 

политика,   организацията   и   реализирането   на   социална   работа.   Установяването   на 

5

степен увреждане в съответствие с изискванията на нашето законодателство и социална 

практика става чрез медико-социална експертиза, която в значителна степен се базира 

на клинична функционална диагностика. От позициите на медицинския модел хората с 

увреждания се оценяват като недостатъчно компетентни и неспособни да живеят и се 

трудят самостоятелно, да поемат отговорност за действията, поведението и живота си и 

поради това те се нуждаят от надзор и специални грижи. Подобен подход игнорира 

възможността за пълноценно участие на хората с увреждания в живота на обществото и 

предвижда   изолирането   им   в   специализирани   институции   от   интернатен   тип, 

предоставянето   на   социални   помощи,   помощни   средства   и   др.,   които   осигуряват 

минимално равнище благополучие. Медицинският модел на уврежданията допринася за 

утвърждаването не само на ниския социален статус на хората с увреждания, но и на 

доминиращите обществени стереотипи за тях като несамостоятелни, непълноценни и 

зависими   изцяло   от   грижите   на   близкото   им   обкръжение   и   на   обществото.   При 

медицинския   модел   се   изключва   възможността   хората   с   увреждания   да   бъдат 

равноправни и равностойни субекти в обществената дейност и помагащия процес [7]; 

•

Икономически модел на уврежданията: 

възниква в резултат на използването на 

медицинския модел и представлява конструкция, която е негово продължение. Свързан 

е   с   използването   и   преразпределянето   на   ресурси   и   доходи   от   различни   групи   в 

общества, в които медицинската парадигма за уврежданията е водеща и представлява 

методологическа основа за определяне на увреждането. В очертания контекст хората с 

увреждания се разглеждат като физически и психологически непълноценни и поради 

това при осъществяване на трудова дейност не могат да бъдат полезни за себе си и за 

обществото,   колкото   ”здравите”   хора.   Ограничената   трудоспособност   на   хората   с 

увреждания   ги   поставя   в   групата   на   причиняващите   икономически   загуби, 

неспособните да осигуряват себе си и своите семейства и представляващите излишен 

товар   за   обществото.   Икономическият   модел   упражнява   най-силно   влияние   върху 

социалната   политика   и   социалните   дейности,   когато   в   концептуален   план   при   тях 

увреждането се определя за неработоспособност и в съответствие с утвърдени норми за 

здраве, работоспособност и производителност на труда се въвеждат ограничения по 

отношение   на   трудовата   заетост.   Визираните   тенденции   са   повод   експертите   да 

направят  извод,  че  ”в условията  на  силен  недостиг  на  работна  сила,  дори  хората  с 

ограничена работоспособност са необходими на пазара на труда. За да се предотврати 

бъдещ недостиг на работна сила, още сега трябва да бъдат ясно определени категориите 

6