НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ”

ФАКУЛТЕТ „ОБЩОВОЙСКОВИ”

КАТЕДРА „СТОПАНСКА ЛОГИСТИКА”

ДЕЛОВА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Курсова работа

НА ТЕМА:

КОМУНИКАЦИЯ В ОРГАНИЗАЦИЯТА – ВИДОВЕ, ЗАТРУДНЕНИЯ, 
КОМУНИКАЦИОНЕН КЛИМАТ

 Съставил:

            Проверил:

Даниела Стоянова

                                 доц. Д. Тимова

Факултетен номер 1166155

             В.Търново 2018г.

2

Съдържание

1. Увод............................................................................................................................2
2. Същност……………………….................................................................................3
3. Видове делова комуникация....................................................................................4
4. Затруднения за деловата комуникация...................................................................9
5. Комуникационен климат........................................................................................11
6. Заключение..............................................................................................................12
7. Използвани материали............................................................................................13

1

УВОД

Организацията е общност от хора, които работят съвместно и осъществяват

професионална   дейност.   Във   всяка   организацията   трябва   да   има   добра
комуникация, за да може да се осъществява ефективна дейност.  Организациите
се различават помежду си по начина, по който се осъществява комуникацията в
тях.  За   ефективното   управление   на   хората   в   една   организация   е  необходимо
осмислянето на няколко поведенчески фактора. Комуникацията е един от тях. Тя
е едно от най – важните качества, които трябва да притежава един мениджър,
защото мениджърите не работят със самите неща, а по­скоро с информацията за
тях. Комуникацията стои в основата на всички мениджърски функции. 

2

1.

СЪЩНОСТ

Думата “комуникация” има латински произход и се определя като заемка,

която   означава   съобщаване,   споделяне,   предаване,  разговор,   общуване   и   се
употребява   паралелно   с   българския   синоним   “общуване”.   Използва   се   за
представяне на връзки от различен характер, при които се осъществява предаване
на  знание, мисъл, сигнал и изобщо – порции информация, от един  източник на
друг, по определени канали чрез специфични носители при спазване на система

от   определени   правила.

Тя   (комуникацията)   е   основна   форма   и   начин   за

реализиране на човешко разбиране. Комуникацията може да се анализира и като
двустранен   процес,   защото   в   нея   участват   две   страни   –   един   или   група
събеседници, които разменят информация, споделят (или прикриват) чувства и
изразяват отношения.

Обобщено, комуникацията е взаимен обмен на идеи (мисли,  съдържание,

информация, съобщение) между хората.

Деловата   комуникация   в   някои   организации   е   по­ефективна   и   полезна,

отколкото   в   други.   Изследванията   сочат,   че   компаниите,   които   съумяват   да
провеждат   по­ефективна   професионална   комуникация,   имат   и   по­ефективни
резултати   –   те   са   по­известни,   представата   и   мнението   за   тях   е   позитивно,
служителите са по­отговорни в работата си. Като цяло комуникирането е процес
на   установяване   на   контакт,   при   който   хората   обменят   помежду   си   мисли,
настроения по повод на тяхната съвместна дейност. Този процес е насочен към
постигането на определена цел.

3