1. Възникване и развитие на търговията и размяната

В   основата   на   търговията   лежи   размяната.   Тя   е   едно   от   най­древните

икономически   явления   в   развитието   на   човешката   цивилизация.   Според   академик
Демостенов („Теория на икономиката”) размяната е „пространствено прехвърляне на
блага от един субект на друг върху принципите на доброволността и еквивалентността”.
От това общо определение на размяната той извежда четири необходими икономически
условия, за да се осъществи процесът на размяната:

­ да са налице най­малко две страни;

­ всяка от страните да притежава материално благо, което да има стойност за другата
страна;

­ всяка от страните да може да приеме или да отхвърли предложението за размяна;

­   материалното   благо   да   премине   в   притежание   от   един   субект   на   друг,   т.е.   да   се
извърши прехвърляне на собствеността на материалните блага.

В съвременните условия, когато размяната се разглежда като ключово понятие в

областта   на   маркетинга,   икономистите   се   стремят   да   конкретизират   и   обогатят
съдържанието   на   размяната   като   процес.   Филип   Котлър   конкретизира   условията   за
осъществяване на процеса на размяната в пет групи:

1) Страните да бъдат най­малко две.

2) Всяка страна трябва да притежава материално благо, което да има ценност за другата
страна.

3)   Всяка   страна   може   да   приеме   или   да   отхвърли   размяната   (да   е   в   състояние   да
преговаря и да доставя стоката).

4) Всяка страна да е съвършено свободна да приеме или отхвърли предложението за
размяна.

5) Всяка страна да е убедена, че сътрудничеството с другата страна е изгодно и за нея.

Тук   акцентът   е   насочен   не   толкова   към   акта   на   размяната,   а   към   подобряване   на
благосъстоянието на всяка от страните. Котлър разглежда размяната като процес на
създаване на стойност, като и двете страни се облагодетелстват.

Размяната възниква на определен етап от общественото развитие. Съществува теория,
според която размяната е вътрешно присъща черта на труда и възниква заедно с появата
му. Основание за това схващане дават археологическите разкопки, които показват, че
още по времето на пещерния период, са открити произведения на труда, произведени от
други племена. Основна част от икономистите считат, че дълбоките корени на размяната
трябва   да   се   търсят   в   общественото   разделение   на   труда,   в   безграничността   на

човешките потребности, в ограничеността на материалните ресурси и в обособяването
на стокопроизводителите въз основа формата собственост.

Първото   обществено   разделение   на   труда   е   свързано   с   отделяне   на

скотовъдството   от   земеделието.  То   е   дало   възможност   да   се   произвежда   по­голямо
количество   растениевъдна   и   животновъдна   продукция   спрямо   потребностите   на
затвореното патриархално стопанство. 

Излишъкът, който се появява и необходимостта от задоволяване на необятните

потребности,   са   тласнали   човекът   към   размяната.   Този   процес   е   тясно   свързан   с

разположението на религиозните центрове и манастирите. В дни на големи религиозни
празници   населението   от   различни   населени   места   е   идвало   и   е   носело   със   себе   си

материални блага, които е желало да обмени срещу други, от които е имало нужда. Тези
религиозни центрове се явяват първите средища на размяната, но самата тя е имала

случаен характер, защото никой от участниците в нея не е бил сигурен, че там ще намери
необходимото материално благо.

Второто   крупно   обществено   разделение   на   труда   е   свързано   с   възникване   и

развитие на занаятите.  То допринася за разширяване и обогатяване на продуктите за

размяна.   През   този   период   се   променя   характерът   на   размяната.   От   случаен,   тя
придобива   организиран   характер.   За   този   процес   е   въздействало   и   възникването   на

градовете,   които   постепенно   създават   свои   правила,   на   основата   на   които   да   се
осъществява размяната. Тя е трябвало да се извършва на точно определени места (около

църквата); в определени дни, точно определени часове. Регулирали са се участниците в
нея,   като   се   е   осъществявал   и   контрол   върху   продуктите,   които   се   предлагат.

Първоначално   размяната   е   имала   натурален   характер.   Този   обмен   създава   сериозни
затруднения между участниците в него, защото е можел да се осъществи, само ако и

двете страни са предлагали стоки, които взаимно удовлетворяват потребностите им. В
тази връзка, за предотвратяване на тази трудност, са се обособили няколко стоки, които

играят   ролята   на   всеобщ   еквивалент   (за   България   това   са   гроздето   и   тютюнът).   С
появата на златото и парично­разменния акт, се разглеждат като две свързани помежду

си сделки:

­ покупка, при която с получаване на пари, се придобиват стоки;

­ продажба – процес на отчуждаване на стоките срещу пари.

Този   процес   на   покупко­продажба   се   извършва   от   търговците   и   прераства   в

търговия. Търговията и търговската дейност възникват с третото обществено разделение
на труда, когато част от индустриалния капитал (чистия) капитал се отделя и започва

свой собствен кръговрат. Това е търговски капитал, свързан с покупко­продажбата на
стоки. Този капитал има свои специфични черти. По­важните от тях са: 

­ той обслужва оборота не на един, а на много промишлени капитали, функциониращи в
различни области на стопанството;

­ търговският капитал дава възможност на производителите да осъществяват дейността
си в по­крупни мащаби, съдейства за диференциация на продуктите и повишаване на

рентабилността и производителността на инвестирания капитал.

Специфичното в акта на покупката е, че търговският капитал съкращава времето

на обръщение на общия капитал; ускорява неговия кръговрат.

2.Характеристика   на   търговията   като   функционална   и
стопанска дейност

Основно значение при разкриване същността на

търговията имат участниците при размяната. При натуралната размяна всеки разменя
стоката си със същото лице, от което получава необходимата му стока. При паричната
размяна всеки продава своята стока на едно лице, а купува необходимото от друго.
При нея отпада необходимостта при всяка разменна сделка да се срещат две лица,
които имат нужда от своите стоки, защото при паричната размяна във всяка сделка
участват парите, срещу които може да  се придобие необходимата стока. В ролята на
свързващо звено между купувачите и продавачите се явяват търговците.

Процесът   на   размяна   не   само   се   опосредства   от   парите,   но   и   се   обособява   в
самостоятелен   вид   стопанска   дейност.   Търговците   инвестират   своя   капитал   в
покупката на стоките и тяхната по-нататъшна реализация (продажба) с цел получаване
на продукт или задоволяване на обществени потребности. В процеса на общественото
разделение на труда търговията се обособява в самостоятелен вид специализирана
професионално-стопанска   дейност   по   покупко-продажбата   на   стоките,   осигуряваща
повишаването на ефективността на общественото производство, защото разделението
на труда и принципите на ефективността пораждат необходимост от различни видове
стопански дейности, в това число и от търговия.

По-конкретно, повишаването на ефективността  на общественото производство

чрез развитието на търговията и търговска дейност се осъществява под влиянието на
следните икономически предпоставки:



Търговията освобождава производителите от необходимостта сами да организират

реализацията на своята продукция и да насочат вниманието си към диференциация и
диверсификация   на   производството,   от   където   следва   разширяване   на
рентабилността и производителността на инвестирания капитал;



Специализирал се в покупко-продажбите на стоките, търговеца съкращава времето

на движение на стоките от производството до потреблението, т.е. ускорява оборота на
обществения капитал, защото търговеца със своите структурни звена е най-близо до
пазара. Той е на пазара и много бързо може да откликва на пазарната конюнктура.
Самата тя е участник на пазарната конюнктура и по този начин осигурява процесите на
стоковото движение от производството до потреблението;



Под   влияние   на   развитието   на   производството   и   общественото   разделение   на

труда непрекъснато се разширява, което води до разширяване на обхвата на стоково-
паричните отношения и до по-нататъшното развитие на общественото производство и
пазара. Общественото производство не може да се развива успешно без търговеца на
пазара;



В условия на разгърнати стоково-парични отношения, произведената продукция е

предназначена за пазара, което означава, че търговеца не само довежда стоките до
потребителите,   но   и   реализира   тяхната   стойност,   а   от   своевременната   и   пълна
реализация   на   стойността   на   стоките   зависи   възстановяването   на   направените
разходи, получаването на печалба и задоволяването на обществените потребности;

Като специализирана стопанска дейност търговията има обективен и субективен

характер.

Обективността й произтича от това, че тя е обект на икономическите отношения

между   стопанските   субекти   на   пазара,   които   възникват   по   повод   на   покупко-
продажбата   на   стоките.   Тези   отношения   непрекъснато   се   задълбочават   и   намират
пряк   израз   в   прехвърлянето   на   собствеността   на   стоките   и   обслужването   на
потребителите, т.е. търговията е тази, която осъществява икономически връзки между
стопанските   субекти   на   пазара,   опосредства   разменните   отношения   и   организира
разменните отношения при регулиращото въздействие на държавата. Осъществявайки
разменните отношения, търговията е най-активният участник на пазара. Тя се вгражда
в   пазарния   механизъм   чрез   неговите   елементи   –   търсене,   предлагане,   покупни   и
продажни цени и др.

Обособяването на търговията като самостоятелна стопанска дейност е свързана

със   създаването   на   специални   стопански   субекти   за   търговска   дейност.   В   това   се
проявява субективния й характер, т.е. организира се от хора, които са обединени на
юридическа основа в самостоятелни търговски фирми, осъществяващи   специфични
дейности. По-важните от тях са:



Проучване на пазарите и предоставяне на събраната информация на доставчиците

и клиентите;



Сключване на търговски сделки;



Организиране на доставките на стоките на точно определено място и време;



Формиране   и   съхраняване   на   стоковите   запаси   при   определени   условия   с   цел

запазване и подобряване на качествените им характеристики;



Организиране   на   предлагането   на   стоките   в   търговските   зали   и   складове,   т.е

осъществяване на операциите по мърчандайзинга;



Осъществяване   на   самата   продажба   при   определена   култура   на   търговско

обслужване;



Организиране   на   след   продажбено   обслужване   и   участие   в   организирането   на

потреблението;
Всички тези дейности формират специфичните характеристики на продукта на 
търговската дейност.

Особено развитие в България търговията получи след 1990г. В резултат на 
икономическата реформа настъпиха съществени изменения в икономическото 
съдържание на категориите – търговия, търговец и търговска дейност. Измененията са
породени от влиянието на 2 групи икономически фактори :

1. Свързана с въвеждането и прилагането на търговския закон през 1991г.. по 

смисъла на този закон търговец е всяко ФЛ или ЮЛ, което по занятие извършва
търговка дейност, а това означава, че търговецът се определя по три признака:



Да е ФЛ или ЮЛ т.е. той е субект на гражданското право  и може да 
придобива права и задължения;



Да извършва търговска дейност – законът посочва групите дейности за 
извършване, на които се определя търговеца;



да извършват търговска дейност по занятие, т.е. тя трябва да осигурява 
постоянни доходи  и да бъдат осъществявани регулярни търговски 
сделки

2. Свързана   с   разширяване   обхвата   на   стоково-паричните   отношения   и

либерализиране   на   движението   на   стоките,   услугите,   работната   сила   и
капитала. Това създава необходимостта търговията да застане на входа и на
изхода   на   всяка   стопанска   единица,   независимо   от   предмета   на   нейната
дейност. С цел организиране на тази дейност , тя закупува  различни видове
ресурси при определени равнища на пазарните цени. Произведените стоки или
услуги имат пазарна насоченост, т.е. извършва се акта продажба следователно
акта покупко-продажба, а от там и търговската дейност се вписва в дейността
на   функциониращите   при   пазарни   условия   икономически   субекти.   Това
означава, че търговската дейност е водеща функция на фирмите, работещи в
пазарната  среда,   т.е.   търговията  има  функционален   характер.   Този  характер
означава,  че търговията  и търговската  дейност се вписват  в икономиката  на
всяка   една   единица   и   по   такъв   начин   търговията   се   разглежда   като
кръвоносната система на икономиката на страната.

Икономическите   отношения   между   пазарните   агенти   се   осъществяват   на

търговска   основа.   Еволюцията   на   търговията   от   класическото   й   разбиране   като
организирана стопанска дейност от покупко-продажбата на стоките до функцията на
всяка стопанска единица е пряк резултат от извършващи се изменения през втората
половина   на   20-ти   век   в   икономиката   и   пазара   на   индустриално   развитите   страни,
както и на прехода от централизирана към пазарна икономика в страните от Централна
и Източна Европа.

Пазар и търговия – връзки и зависимости

Търговията е и самостоятелен отрасъл на икономиката на страната. След 2000-та год. 
В България е въведена национална отраслова класификация, съобразена с 
изискванията на съвета на комисията на Европа. Подхода, който е използван за 
създаване на класификацията се основава на бизнес дейностите в стопанството. В 
националната отраслова класификация търговията е отразена като отраслов сектор 
„търговия и ремонти”. Икономическите дейности, които са включени в нея са: Търговия 
и ремонт на автомобилни, горивни и строителни материали, ТЕ и ТД, ремонт на лични 
вещи и стоки на домакинството. 

Съвременните концепции разглеждат търговията като бизнес дейност за добавяне на 
стойност и създаване на ценност за потребителя. Прехода към пазарна икономика и 
свързаните с него радикални изменения в икономическите отношения изискват от 
търговските и други фирми нов тип поведение на пазара – изискват те да приспособят 
иновационната, маркетинговата и икономическата политика към променящата се 
пазарна среда и да се състезават с конкурентите си, а в конкурентната борба успяват 
тези ТФ, които притежават способността да предложат такива характеристики на 
търговския продукт, които формират преимуществата за потребителите, получавани в 
процеса на покупката. Продуктите които предлагат ТФ имат комплексен характер. Той 
включва в себе си не само стоката и нейното качество и цена, но и широк кръг услуги, 
свързани пряко с процеса на покупката и потреблението. Тези стоки и услуги 

осигуряват определена ценност за потребителя, а осигуряването на висока ценност за 
клиентите е свято Задължение на всеки търговец. Затова търговията се разглежда 
като дейност по добавяне на стойност – търговски надбавки и отстъпки, които 
получава фирмата за извършваната от тях търговска дейност. Те са задължителен 
елемент на продажната цена, по която се предлагат стоките и услугите в търговията. 

Пазар, търговия и икономически взаимоотношения

Между търговията и пазара съществуват силни връзки и зависимост. Понятието пазар 
обаче се отличава от търговията и притежава своя характеристика и дефиниция. Тази 
дефиниция произтича от неговата многофункционална характеристика. Най-често в 
исторически план пазарът се разглежда като място ,където се извършва покупко-
продажбата на стоките, където се срещат търсене и предлагане – това е т.нар. 
технологично разглеждане на пазара. В този аспект е определянето му като средище 
за обмен на продукти и услуги.

В съвременното общество пазарът е не толкова физическо място, където се 
осъществява покупко-продажбата. Той е социално-икономическа категория със свои 
характеристики:

1)Пазарът е организационна-съвкупност  от икономически отношения. Той вгражда 4 
групи отношения: 

­

Отношение на собственост – на пазара се срещат, 
противодействат и взаимодействат организирани върху основата 
на собствеността различни стопански субекти. Борбата между тях 
е за разпределение на собственост, нейното реализиране и 
резултатите от нея.

­

Стойностни отношения (разменни) обуславят се от 
обстоятелството, че всички връзки  и взаимоотношения между 
пазарните агенти се опосредстват от стойността. Това е валидно 
не само за факторите на производството, но и за резултатите от 
цялостната икономическа дейност. Т.е. съотношението между  
субектите има стойностен характер. Стремежа на всеки участник 
е да получи печалба, която да капитализира и да увеличи участие 
на пазара;

­

Разпределителни отношения – свързани и обусловени от 
стойностните отношения. Те отразяват разпределението на 
добавената от обществото стойност между всички участници на 
пазара.

­

Конкурентни отношения – най-характерния белег на пазара, 
неговата иманентна същност . всички пазарни участници се 
конкурират  на пазара и с пазара. Доказателство за неговата 
конкурентна същност е постоянния избор, който имат пазарните 
участници.

1) Пазарът е сфера на стоковото обръщение – пазарните отношения са 

стоково-парични. Това е съотношението между  производители,търговци 
и потребители, които се осъществяват в сферата на обръщението. 
Именно тя е мястото, където се извършват процесите на покупко-
продажба. 

2) Пазарът е съвкупност от покупко-продажби. Като обективна реалност, 

пазарът се явява начин на връзка между производителите и 
потребителите. Формата на тази връзка е стоково-парична, а начина на 
осъществяване е покупко-продажбата.

3) Пазарът е съвкупност от потребители със сходни потребности, различни 

покупателни способности и предпочитания. Това, което ги обединява са 
техните потребности, които се задоволяват чрез пазара, а това което ги 
разпределя са паричните им доходи, социалния статус, пазарни навици и
желания. Този аспект на разглеждане на пазара е маркетингов и е 
свързан с отчитане на въпроса – какво купуват потребителите, колко, 
кога, защо….?

От направената социално-икономическа характеристика на пазара следва 
обобщаващия извод, че обществена система от икономически отношения. Те се 
осъществяват по повод на покупко-продажбата на стоки и услуги, работна сила, 
капитали. Това дава основание той да се определя като разгърната система от 
покупко-продажби, осъществявани чрез парите и цените. Конкретно развитието на 
пазара се оценява с размера на реализираните продажби, извършени от търговските 
фирми. При осъществяване на покупко-продажбите стопанските субекти  са 
икономически свободни сами да определят и свободно да договарят  по между си 
равнището на цените на предлаганите стоки и услуги, за количеството на 
производството и предлагането, за начините на разплащане и т.н. от тук следва, че 
между пазара и търговията съществуват силни връзки и взаимозависимости. 
Търговецът осъществява своята дейност на пазара. Тя се вгражда в него. Тя е 
кръвоносна система, а двигателят му е конкуренцията, които чрез елементите на 
пазарния механизъм осигуряват регулиране на общественото производство. Не може 
да има пазар без търговия, както и обратното. В същото време между тях съществуват
различия. Те са обусловени от обстоятелството, че пазара има много функционална 
характеристика, т.е. богато социално-икономическо съдържание. Търговията се 
проектира върху него чрез извършване на покупко-продажба. Тя е организирана, 
професионална, стопанска дейност, осъществявана чрез създадени  за целта ТФ.

3.Функции на търговията

В   специализираната   литература   няма   единно   становище   относно   функциите   на
търговията. Като основни обаче се извеждат четири функции:

1.

Икономическа   функция   –   тя   произтича   от   връзката   на   търговията   с   пазарния

механизъм. Разглежда се като основна, защото пазарния механизъм съдържа в себе
си изисквания за ефективното икономическо развитие и интензивен подем в цялостния
икономически и стопански живот на страната.

Разгледан   в   дълбочина,   пазарният   механизъм   е   търговски   механизъм.   Той

изцяло се основава на търговската дейност на търговските взаимоотношения между
стопанските   субекти.   Икономическите   категории,   респ.   елементите   на   пазарния
механизъм,   винаги   са   съпътствали   развитието   на   търговията   и   се   прилагат   в
търговската теория и практика. Това са категориите: покупни и продажни цени; пазарно
търсене и предлагане; продажби. 

Пазарният   механизъм   се   развива   динамично.   Той   възниква   като   механизъм,

чиито двигател са икономическите интереси на пазарните субекти. С историческото
развитие   на   общественото   стопанство   преследването   на   личните   интереси   на
стокопроизводителите,   търговците   и   потребителите   постепенно   се   трансформира   в
обществените интереси. Особено силно развитие този процес получи в края на 20-ти
век, когато настъпват дълбоки промени в подхода за реализация на стоките.

От   пазар   на   производители   съвременния   пазар   се   превръща   в   пазар   на

потребители.   В   резултат   на   това   икономистите   направиха   ревизия   на   действащата
тогава концепция, при която се стимулира реализацията на това, което е произведено

преминава   в   маркетингова   концепция,   в   съответствие   с   която   се   произвежда   това,
което може да се продаде.

Пазара   и  търговската   дейност   имат   решаваща   роля   в   трансформирането   на

личните   интереси   в   обществени.   В   прагматичен   план   това   означава,   че
производителите произвеждат продукцията си за пазара при спазване изискванията на
потребителите   и   я   реализират   чрез   търговията   в   условията   на   остра   конкуренция.
Неговият   икономически   интерес   е да  я  продаде   максимално   бързо   и  да  реализира
печалба. От своя страна обаче потребителят не закупува всичко, което му се предлага
на пазара. Той купува необходимите му стоки и услуги там, където при равни други
условия   те   са   най-евтини   и   му   осигуряват   максимална   изгода.   Следователно   чрез
непрекъснато   преследване   на   икономическите   интереси   на   производителите   и
потребителите с участието и посредничеството на търговията се постига нарастване
на общественото благосъстояние. За това приходите от продажби, респ. обема на това
благосъстояние се явяват един от най-важните количествени и качествени показатели
на пазара за всички стопански субекти. За това те са отразени и в Отчета на приходите
и разходите на първо място. Реализирането на максимални продажби не е главна цел
на стопанските единици.

Икономическата   функция   на   търговията   произтича   не   само   от   връзката   й   с

пазарния   механизъм.   Тя   намира   израз   и   във   връзката   й   с   финансово-кредитната
система   на   страна.   Реализирайки   стойността   на   стоките,   търговията   реализира   и
съдържащите се в цените косвени данъци – ДДС, акцизи, мита, такси, които са основен
източник   на   приходи   в   държавния   бюджет.   Освен   това   част   от   печалбата,   която
реализира   търговските   фирми   също   постъпва   в   държавния   бюджет   по   линията   на
преките данъци.

Връзката на търговията с кредитната система се проявява в две направления:



Първото   произтича   от   обстоятелството,   че   търговските   фирми   са   по-големи

потребители на банкови кредити. От тук реализацията на стоките пряко влияе върху
изпълнението на кредитния план на търговските банки;



Второто   произтича   от   връзката   на   търговията   с   паричното   обращение   на

страната.   Съгласно   Закона   за   паричното   обращение   количеството   на   парите   в
обращение   е   правопропорционално   на   стойностния   обем   продажби   и
обратнопропорционално на скоростта на обращение на стоките;

2.

Контактно-информационна   функция   –   разглежда   се   като   една,   тъй   като   са

взаимно свързани помежду си.

Контактната функция е свързана с обстоятелството, че главна предпоставка за

успешната   реализация   на   разнородна   стокова   продукция   в   страната   са
непосредствените контакти между стокопроизводителите и търговците, между самите
търговци,   както   и   между   тях   и   потребителите.   Организирането   на   тези   контакти   в
съвременни условия е водеща функция на търговския мениджмънт. Не всеки контакт
завършва   със   сключване   на   сделката,   поради   което   ефективността   на   търговската
дейност   се   оценява   с   дълготрайност   на   партньорството   и   с   броя   на   сключените   и
реализирани търговски сделки.

В неразривна връзка с контактната е и информационната функция. Тя намира

израз   с   предоставянето   на   информация   от   страна   на   търговските   фирми   на
стокопроизводителите   и   потребителите.   На   стокопроизводителите   търговците

предоставят   информация   за   потребностите   и   потреблението   на   различни   групи
потребители.

Търговията   на   дребно   със   своите   структурни   звена   е   единственото   място,

където   може   да   се   получи   професионална   информация   и   тя   да   се   доведе   до
стокопроизводство чрез сключване на договори с тях. В същото време мениджърите на
търговските   фирми   не   трябва   да   забравят   че   поведението   на   потребителите   е
изключително   динамично,   то   се   определя   от   редица   фактори.   Набирането   на
информация   за   поведението   на   потребителите   и   предоставянето   й   на
стокопроизводителите  следва  да се разглежда като  скъпоструваща,  но и обективно
необходима   дейност   на   търговските   фирми.   Производството   и   търговския   бизнес,
които не се осъществяват върху търговията, са обречени на неуспех. 

Търговските   фирми   предоставят   информация   и   на   потребителите.   Това   е

информация, свързана с новостите в производството; с качествените характеристики
на   предлаганите   стоки;   с   начина   на  използването   им   в   процеса   на  потребление;   с
икономическата изгода, която те осигуряват на потребителите и др. Тази информация
се предоставя чрез организирането на изложби, пазари, панаири, каталожна търговия
и др.

3.

Обслужваща функция – 

Тя   произтича   от   тясната   връзка   на   търговията   с   потреблението.   По-конкретно,
основание за проявление на тази функция дават няколко съображения. 



Търговията   на   дребно   обслужва   крайните   потребители.   Икономическите
изследвания показват, че тези потребители очакват да получат от търговците
информация, удобство, бързина на обслужване и други допълнителни услуги
(доставка, кредитиране, опаковане). В условията на богато стоково предлагане
главно   условия   на   успешната   конкурентна   борба   е   покриване   на
потребителските   очаквания   чрез   съответното   обслужване.   Успешен   е   онзи
търговец,   който   предлага   в   рамките   на   избрания   формат   по-добро
обслужване.



Обслужването  е част от общото продуктово предлагане,  част от търговския
продукт, който се предлага.



В   изобилие   от   алтернативи   за   покупка   и   силната   конкуренция,   отделният
търговец трябва да намери своето място. Път за решаване на този проблем е
той   да   диференцира   продуктовото   си   предлагане   спрямо   останалите   чрез
предоставяне на специфични услуги.

Обслужващата функция на търговията се предопределя от предлаганите услуги и
качеството на тяхното изпълнение. За да се определи какво услуги да предлага
всеки търговец трябва да отговори на 2 въпроса:

­

Обхвата на тези услуги:

­

Как да осигури необходимото им качество

Когато се дава отговор се счита, че в търговията функционират 2 групи фирми:



ТФ за услуги – ядрото на търговския продукт, на общото продуктово предлагане
е услугата.физическият продукт има допълващ характер. Услугата е главното
условие за съществуване на тези фирми. Такива са застрахователните фирми,
фирмите за недвижими имоти и др.



ТФ, при които услугите са част от продуктите но не единствено основание за
тяхното   съществуване.   Към   тези   услуги   се     отнасят   работното   време   на

търговските обекти; осигуряване на доставки по домовете; право за връщане на
стоките; осигуряване на поправка на стоките; опаковане, приемане на жалби от
потребители,   осигуряване   на   паркинг   и   други.   Този   микс   от   условия   се
разширява  и обогатява.  В тази  връзка  съществува  критерии,  на основата  на
които услугите се групират в 3 групи:



Услуги   преди   покупка   –   рекламни   материали,   местоположение   на   ТО,
наличие на подходяща инфраструктура, детски площадки и други.



Услуги   по   време   на   покупката   –   възможност   за   без   налично   плащан;
консултанти; дегустация; опаковане; осигуряване на помещение за личен
багаж; подпомагане при избора на стоките.



Услуги   след   покупката   –   сервизно   обслужване;   връщане   на   стоката;
доставка по домовете и други.

Една част от тези услуги се заплащат, а друга не. Всички те са неделими от самата
покупко-продажба. Те улесняват клиентите, създават им удобства, пестят време.

В   условията   на   богато   асортиментно   предлагане   конкуренцията   между

търговските вериги се води по количеството и обхвата на оказваните търговски услуги.

4.

Социална   функция   –   проявява   се   най-ярко   при   кооперативната   търговия   от

потребителските   кооперации.   Намира   израз   в   изграждането   и   поддържането   на
търговските обекти във високопланински населени места; в отдалечени от шосейните
и пътни магистрали населени места (села до 500 жители, в които частния капитал не
желае  да  инвестира);  Те  осигуряват  снабдяването  на  тези   обекти  с   необходимите
стоки за задоволяване на потребностите на населението. Тези ТО са губещи, т.е. те
реализират загуба тъй като населението е в пенсионна възраст с ниски доходи, което
създава затруднения в заплащането на стоките.

4.Частната търговия и развитието й в България

Появата на различни форми на собственост произтича от възникването на държавата,
семейството и институциите, които конституционно утвърждават различни форми на
собственост.

Частната собственост върху имуществото и капитала е икономическата форма, върху
която се развиват различни видове стопански дейности, в т.ч. и търговски. Частната
търговия се обособява икономически и тя най-пълно отразява персонификацията на
собствеността   върху   капитала.   Икономическото   обособяване   на   търговците   върху
основата на частната собственост им дава правото те да се разпореждат с нея, със
стоките, които те купуват с доходи, които са получили без да се нарушават правилата,
установени от държавата. Частната търговия има свои отличителни особености, които
я разграничават от другите форми на търговия. По-важните от тях са:



Частната   търговия   е   персонифицирана   форма   на   търговската   дейност.   Това

означава, че търговските фирми се регистрират и представят от техните собственици.
Те   упражняват   всички   дейности   от   свое   име   за   своя   сметка,   на   свой   риск   и
отговорност.   Степента   на   тази   отговорност   е   в   зависимост   от   правната   форма   на
организация на фирмата;



Собственика   пряко   ръководи   цялостната   дейност   на   фирмата,   т.е.   извършва   се

сливане   между   собственика   на   капитала   и   мениджъра.   Този   процес   има   своя
диалектика,   а   именно   с   разрастване   на   дейността   на   фирмата   се   извършва
усложняване на ръководството, отчетността, контрола, което поражда необходимост
от  наемане  на  работници,   мениджъри и  специалисти.  Всички   те  изпълняват  своите
функции и задължения, съобразно договореностите със собственика на капитала;



Управленската структура и взаимоотношенията между обектите и подразделенията

на частните търговски фирми се определя без административната намеса, формата и
начина на управление се определят от собственика

Формата   и   начина   на   управлението   се   определят   от   собственика   или   от

неговите мениджъри като се спазват изискванията на Закона за корпоративно данъчно
облагане или Закона за облагане на ЕТ;



В сферата на частната търговия търговския капитал е най-мобилен и гъвкав.

Развитието на частната търговия в България преминава през различни етапи,

които съответстват на икономическото устройство на страната през отделни периоди.
До   и   по   време   на   Втората   световна   война   частната   търговия   е   била   развита   във
висока  степен  чрез   изградените  частни  складови  бази   за  търговия   на едро,   частни
изкупвателни   пунктове   и   търговска   мрежа   с   различна   степен   на   концентрация   на
капитала. В сферата на търговията на едро частната търговия е основана до 1948 г., а
в търговията на дребно до 1952 г.

След   войната   се   извършва   процес   на   обобщаване   в   търговията.   Той   се

изразява във постепенно изтласкване на частния капитал от сферата на обращение
чрез имуществено централизирано снабдяване на държавни и кооперативни търговски
предприятия. В резултат на това частните търговци постепенно фалират и до 1952 г.
държавната   търговия   става   основна   форма   на   собственост.   Държавната   намеса
обхваща   всички   области   на   дейността   на   търговските   предприятия.   По-конкретно
цените   се   определят   от   създадените   за   целта   ценообразуващи   органи.
Инвестиционните   решения   се   вземат   от   Министерството   на   търговията.
Асортиментната   политика   също   бе   държавно   определена   от   една   страна   чрез
въвеждане   на   т.нар.   задължителен   асортиментен   минимум   във   всички   търговски
обекти, а от друга страна чрез централизираното разпределение на стоковите ресурси
между търговските организации.

Положителен   момент   в   развитието   на   търговията   през   годините   на

централизирано   управление   на   икономиката   е,   че   за   кратък   период   от   време   се
изградиха крупни държавни и общински търговски предприятия. При това търговията
на едро бе изцяло държавна, а в търговията на дребно се установиха двете форми на
собственост – държавна и кооперативна. Държавната обхваща около 70% от обема на
продажбите, а кооперативната – 29%. Само 1% е кооперативно-пазарната търговия,
която съдържа елементи на частната търговия.

След 1980 г. бе приложена т.нар. фирмена организация на стопанската дейност.

Тя даде възможност за навлизане на рентата и акорда в търговията. Целта беше да се
реагира гъвкаво на изискванията на пазара и да се осигури определена икономическа
самостоятелност на търговските предприятия и на работещите в тях. Независимо от
налаганите   ограничения   през   този   период   може   да   се   приеме,   че   той   се   явява
подготвителен етап за прехода към повсеместно разпределяне и развитие на частната
търговия у нас, осъществен след 1990 г.

Само за 10 години тя стана водеща в търговската сфера дейност, защото с най-

високи темпове на частната търговия се разпространява в сферата на обращението.
Търговските фирми имат най-голям дял в частния сектор – около 80% и чрез тях се
реализират 90 % продажби.

Развитието   на   частната   търговия   в   България   се   осъществява   по   няколко

начина:



Чрез процесите на приватизация на държавни и общински търговски предприятия,

т.е.   чрез   т.нар.   малка   приватизация.   За   това   съдействаше   и   високата   степен   на
делимост на търговските организации;



Чрез наемане и преустройство на редица малки помещения, част от които дотогава

се използват за други цели;



Чрез   реституция   на   едрата   градска   собственост,   която   е   била   отнета   от

собствениците й през 1949 г. Върнатите жилищни сгради на старите собственици в
градовете   създаде   условия   по-голямата   част   от   тях   да   се   използват   за   частно-
търговска дейност;



Чрез   инвестиране   на   наши   и   чужди   капитали   за   изграждане   на   нови   търговски

обекти;

Под влияние на вътрешна и външна конкуренция, частната търговия претърпя

съществени   количествени   и   качествени   промени   през   годините   на   преход.   През
първите години основно място имаха малките търговски фирми (микрофирми), които
са   с   незначителен   пазарен   дял   и   с   всички   произтичащи   от   това   неблагоприятни
последици, а именно малко по обем продажби, нисък финансов резултат, ниска степен
на професионална квалификация на заетите и висока степен на банкрути.

С осъществяването на процесите на приватизация с участието на наши и чужди

капитали   в   националната   търговия   и   със   създаването   на   браншовите   съюзи,   в
търговията се създават предпоставки за уедряване на частно-търговския капитал.

За   последните   пет   години   (2002   –   2007   г.)   относителния   дял   на   големите

търговски фирми достигна 5%, участието им в обема на продажбите е около 30%, а
добавената   стойност   е   38%.   Все   още   обаче   основно   място   в   структурата   на
търговските фирми имат микрофирмите – 60%. Те имат и най-голям дял в броя на
заетите – 65%.

5.Характеристика на кооперацията като стопански субект

В   основата   на   кооперацията   лежи   кооперативната   собственост.   В   икономическата
литература   няма   единно   становище   относно   характеризирането   на   кооперативната
собственост. Една част от икономистите я разглеждат като разновидност на частната
собственост. Те се позовават на разглеждането на кооперацията като обединение на
частни лица за извършване на стопанска дейност. Друга част от икономистите считат,
че   тя   е   механичен   сбор   от   частната   собственост   на   членовете   кооператори.   Тя   е
разглеждана като нова форма на собственост, която е сложно съчетание на частни
кооперативни и обществени икономически интереси. 

Кооперациите   и   кооперативното   движение   обхващат   милиони   хора   по   света.

Според данни на Международния кооперативен съюз в кооперации са обединени над
700 млн. души.  При това  много силно развити са във Франция, Германия, Дания и
други страни от ЕС. В България също е силно развито – над 150 годишна история и
голям   брой  кооперативни  членове.   През  2007  г.   броят  на членовете  кооператори   в
страната   е   7000   души   с   92   кооперативни   предприятия,   46   междукооперативни
предприятия и 1200 кооперации.

Произходът   на   кооперацията   е   латински   и   означава   „сътрудничество”   и

„взаимопомощ”.   Те   имат   три   основни   характеристики:   кооперацията   означава
сдружение   на   хора;   тя   е   обществена   стопанска   организация;   тя   е   форма   на
организация на обществения труд.

Съгласно  Закона   за   кооперациите   тя   е  доброволно   сдружение   на  физически

лица   с   неограничен   променлив   капитал   и   променлив   брой   членове,   които   чрез
сътрудничество   и   взаимопомощ   извършват   стопански   и   други   дейности   за
задоволяване на интересите си. От тук следва, че:



Кооперацията   е   организация   на   неограничен   брой   физически   лица,   т.е.   тя   е

организация   на   хора,   а   не   на   капитали.   Капиталът   служи   на   кооперацията,   но   не
господства   в   нея.   Той   е   необходим   на   кооперацията   да   осъществи   и   развие
стопанската й дейност, но няма водеща роля. Централна фигура е член-кооператора;



Кооперацията е стопанско предприятие, което има за цел да увеличава доходите

и   да   разширява   стопанството   на   своите   членове.   Това   означава,   че   членовете-
кооператори се обединяват за извършване на стопанска и други дейности с цел да
задоволят своите интереси и потребностите на своите домакинства;



Кооперацията е стопанско предприятие, което постига целите си чрез задружно

извършване на дейността. Тя се управлява от Управителния съвет, който се избира от
Общото събрание. 

Основните предимства на кооперацията произтичат от уникалната й ценностна

система, която е вградена в кооперативните й принципи и ценности. Те са определени
от   Международния   кооперативен   съюз   и   задълженията   се   прилагат   в   процеса   на
създаване и развитие на кооперацията. Съвременните кооперативни ценности са:



Демокрация, която намира израз в девиза в управлението на кооперацията: „Един

член,   един   глас”.   Дяловите   вноски   са   ниски   и   достъпни   за   най-ниско   доходните
членове от населението. Принципът „ценността за демокрация” осигурява свободния
достъп до членство в нея, именно след 16 г. независимо от пол, религия, политически
убеждения. Едно лице може да бъде член на няколко кооперации;



Равноправие,   което   се   изразява   в   справедливо   разпределение   на   ползите   от

кооперацията. При нея се изключва възможността един член да спечели за сметка на
друг, а това означава, че приходите и печалбата принадлежат на всички членове на
кооперацията и трябва да се разпределят пропорционално на участието им в нея или
да се насочат за развитието й;



Самопомощ, което означава, че членовете кооператори разчитат само на своите

сили при постигане на стопанските си цели;



Универсалност,   което   означава,   че   кооперацията   може   да   извършва   всички

дейности,   които   интересуват   членовете-кооператори   или   мнозинството   от
населението, което е териториално разположено в рамките на него;



В дълг към обществото, т.е. тези дейности трябва да бъдат в интерес на цялото

общество,   а   не  на   отделни   групи   от   собственици,   чиято   цел   е   да   увеличат   своите
доходи. 

Посочените ценности са взаимосвързани помежду си и взаимно се обуславят,

те се реализират чрез полагане на кооперативни принципи, а те са:



Открито   и   доброволно   встъпване   в   членство   и   свободно   излизане   на

кооперацията;



Демократично управление, съчетано с равноправие, т.е. „един член, един глас”,

независимо от размера на местния капитал;



Справедливо разпределение, което се осъществява чрез прилагане на три вида

дивиденти – дивидент за трудово участие; за дялово участие; консумативен дивидент;



Широка просветна и културна дейност, включваща и прилагане на образователна

политика сред членовете-кооператори;



В   международен   план   се   изградени   и   създадени   международни   кооперативни

съвети, в които с предимство се обучават член-кооператори и техните деца;



Силно   развито   сътрудничество   между   кооперациите   по   места.   Това   са

кооперативни   съюзи,   които   са   обединени   в   рамките   на   страната   –   Централния
кооперативен съюз, а той е член на Международния кооперативен съюз;

Видовете кооперации са:

1.

Кредитни кооперации:



Обикновени кредитни кооперации – организации на бедни слоеве от населението,

което се нуждае от пари. Те събират своите спестявания и ги използват за финансово
подпомагане на нуждаещите се членове в даден момент. Своеобразната форма на
този вид кооперации са т.нар. “взаимно спомагателни каси”;



Популярни   банки   –   те   също   събират   средства,   но   не   от   членство,   а   от

коопериране   под   формата     на   дялов   капотал.   Те   формират   средства   и   от
предоставени кредити и от собствени приходи.

2.

Кооперация   на   потребителите   –   към   тях   се   отнасят   жилищностроителните
кооперации, застрахователните кооперации и потребителските кооперации.

Потребителските кооперации извършват основна търговска дейност, изграждат

мрежа от магазини за хранителни и нехранителни стоки, както и заведения за хранене.
Всички   потребителски   кооперации   развиват   и   произвеждат   дейност,   а   именно
хлебопроизводство, производство на зеленчукови и плодови консерви, безалкохолни.
Те   извършват   и   изкупвателна   дейност   на   селскостопанско   производство   –   билки,
диворастящи плодове, както и външнотърговска дейност;

3.

Производителни   кооперации   –  трудово-производствени   кооперации,   кооперации

на земеделските производители, кооперации на слепите;

4.

Кооперации за общи доставки и общи продажби;

5.

Кооперативни   съюзи:   централен   кооперативен   съюз(ЦСК);централен   съюз   на
земеделските   кооперации;   централен   съюз   на   кооперациите   на   …………;
международен кооперативен съюз.

6.Търговската дейност на дребно. Икономическа 
характеристика на стопанските субекти, които я осъществяват

I.

В исторически план търговията на дребно е първата форма на търговска дейност.

Тя възниква като амбулантна търговия, която осигурява изхранване на семейството.
Постепенно се съсредоточава на определени места, изграждат се първите магазини,
за да се достигне в съвременни условия до осъществяването й чрез хипермаркети,
супермаркети и МОЛ-ове.

По   своята   икономическа   същност   търговията   на   дребно   е   стопанска,

професионална   дейност   по   покупко-продажбата   на   стоки   и   услуги,   предлагани   на
непосредствен   потребител   (населението)   или   на   отделни   домакинства   с   цел
получаване на печалба. От това общо правило като характеристика на търговията на
дребно съществува и изключение, а именно, че като крайни клиенти при нея могат да
бъдат   организации,   фирми   и   други,   които   закупуват   потребителски   стоки   с   цел
колективно   и   нестопанско   потребление,   респ.   за   детски   градини,   училища,   офис
оборудване. Тези клиенти обаче имат незначителен дял в общия обем на продажбите
и др.