Социални нагласи и промяна на нагласите

        Всеки   човек   тръгва   с   определена   нагласа   към   света,   другите   хора,
политиката, образованието, медицината, и т.н. До голяма степен начинът на
реакция на човека, действията му в определена ситуация, решенията, които
взема се  предопределят от това какъв тип социална нагласа има той към
разглеждания обект.
    Понятието „ социална нагласа „ се въвежда в социалната психология от
У.Томас и Ф. Знаницки в  знаменателното произведение  „За адаптацията на
полските емигранти в САЩ ”1918 г. 
  Най­общо определение на социални нагласи : 
 „ Това са предварителни схеми  ( предиспозиции) за даване на определен
вид отговори на дадени класови стимули”



емоционален отговор – „ не ми харесва” – включващ чувства да
харесваш или не харесваш



когнитивен   отговор   –   познавателен   отговор,   който   включва
определени   типове   вярвания,   мнения   или   идеи   за   обекта   на
нагласата 



волево­поведенчески   отговор   –   отнася   се   до   поведението,
намеренията и тенденциите да се действа по определен начин  

            Ако   разглеждаме   нагласите   по   отношение   на   тази   схема,   ние
разсъждаваме по логиката на трикомпонентния модел на социална нагласа.
Трикомпонентното   разглеждане   на   социалната   нагласа   логически   е
изведено от факта, че човешкия опитотдавна разграничава трите измерения
–   мисъл,   чувство,   действие.   Това   деление   исторически   може   да   бъде
проследено. Още  Платон поддържа подобно разграничение.
          Социалните   нагласи   могат   да   се   определят   и   с   помощта   на
еднокомпонентния модел. Основното е емоцията, отношението към обекта
на нагласата , оценката дали наблюдаваното е добро или лошо за човека .
     Работното определение за нагласа на Макгуайър гласи, че тя е отговор,
който   разполага   обектите   на   мисълта   върху   определени   величини   за
обсъждане. Обекти на мисълта са мислите или хората, за които другите
имат някакво определено мнение. Величините за обсъждане се отнасят до
обхвата на оценъчните съждения от положителни до отрицателни, от добро
към лошо.
    Създаване на социални нагласи :