Висши функции на нервната система - обучение, 

памет, емоции и реч.

Човешкото развитие се определя от взаимодействието със средата, 

при   което  основно   значение  имат   системите  за   регулация.  Нервната 

регулация на функциите на вътрешните органи, както и на съкращенията 

на скелетната мускулатура се осъществява чрез рефлекси. Центровете на 

рефлексите, разположени в отделите на гръбначния мозък и главния мозък, 

получават нервни импулси от сетивните системи и изпращат „команди”, 

също във вид на импулси, до периферните органи. Така организмът се 

приспособява към измененията на средата.

Силно развития краен мозтк и кора на големите полукълба при 

бозаиниците  и   ,  особено  при   човека,  изпълняват  и   други,  по-сложни 

функции, които още не са добре проуени и крият много загадки. Тези 

функции це наричат висши, за да се отличат от обикновената рефлексна 

дейност и за да се подчертае, че са свързани с най-висшите отдели на 

централната нервна система. Чрез тези функции се извършват висшите 

форми на приспособеване. За човека една от тези функции е обучението и 

свързаното с него запаметяване.

Обучение.  В   постоянния  контакт   на   човека  с   околната  среда 

постоянно  протичат  разнообразни  реакции  (рефлекси),  които  общо   се 

наричат поведение. Но поведението не е постоянна, неизменна дейност.

При   реагиране  на  различни  дразнители  човек  придобива  опит, 

който прменя няговото поведение, т.е. промяната на реакциите, се нарича 

обучение. При обуението човек придобива нова информация и познания. 

Привикването е проста форма на обучение за отделни единични 

дразнители. Такива деазнители (светлинни, механични, химични и др.) 

предизвикват обикновени рефлекси, наречени безусловни, защото те не 

зависят от условията на средата. Те са вродени.

По сложна форма на обучение е когато се учи за връзката на един 

дразнител с друг.. Тогава се появява друг тип рефлекси- условни. ТЕ  се 

различават от безусловните по това, е се образуват споед условията на 

средата. Те не са вродени. За тяхното образуване са необходими висшите 

отдели на мозъка. Условният рефлекс представлява рефлексен отговор на 

дразнител (условен), който преди, при други условия, не е предизвиквал 

реакция  (безразличен  дразнител),  той   става   способен  да   предизвика 

самостоятелно същата реакция. Един дразнител се превръща в условен, 

когато   предшества  по   действие  безусловенм.  Условните  рефлекси  се 

създават върху съществуващ условен рефлекс. 

Допуска се, че условен рефлекс възниква, когато между коровите 

части  на  два  анализатора  се  образува  временна  функционална  връзка 

(временна връзка). 

1