1. Педагогическа проблематика през Реформацията и Контрареформацията.

Реформацията е религиозно по форма и социално - политическо по съдържание 

движение в Централна и Западна Европа от 16 и 17 в. С него започва 
разпространението на протестантството, насочено срещу католицизма. Девизът на 

протестантите (в превод “публично доказващ”) е : “Далеч от папата и Рим”. 
Реформацията започва с дейността на Мартин Лутер в Германия и Улдрих Цвингли и 

Жан Калвин в Швейцария. Така възникват първите направления на протестантството: 
лутеранство, цвингилианство и калвинизъм.  

     Протестантите се обявяват срещу редица догми, канони и практики на 

традиционното дотогава християнство. По – съществените от тях са: връзката с 
Бога може да бъде пряка, а не чрез църквата и духовенството; признават се само 2

тайнства – кръщение и причастие; отрича се безбрачието на духовенството; отричат
се икони, мощи, светци, манастири и монашество; не се приема практиката на 

индулгенциите; не се счита за нужно плащането на данъци на папската курия и т.н.
Образователните измерения са най – вече за това, че всеки трябва да може да чете

Библията сам – идея за масова просвета. Дейците на Реформацията вземат пряко и 
косвено участие в масовото възпитание и образование.

     Мартин Лутер (1483 – 1546 г.) е немски теолог, който полага началото и 
разпространението на лутеранската Реформация и на лутеранството, като вид 

протестанство.. През 1505 г. постъпва в манастира на августинците в Ерфурт, а от
1509 г. започва преподавателската си дейност в новооснования университет на 

малкото градче Витенберг, провинция Саксония – Анхалт. След посещение в Рим 
става доктор по теология и професор по Светото Писание. Лутер написал и окачил 

протестантски тезиси през 1517 г. на църквата във Витенберг.  Окончателното му 
скъсване с католицизма станало през 1520 г., когато публикувал три произведения 

с реформационни идеи. През юни 1520 г. папа Лъв Х  в специална була обявил общо 
41 от тезисите на Лутер за еретични, творбите му за недостойни и осъдени на 

изгаряне. През септември същата година Лутер изгорил папската була, а заедно с 
нея множество псалтири, часослови и други богослужебни книги. На 3. 01. 1521 г. 

Лутер бил отлъчен от католическата църква. Подложен бил на преследване, но 
междувременно превел през 1521 г. Новия завет на немски език, а до 1534  г. и 

Стария Завет. Да се твърди, че с тези преводи немският език станал книжовен е 
пресилено, защото преводи на библията на немски е имало и преди Лутер. Идеите на

Лутер се разпространили бързо и той започнал да чете лекции в някои немски 
университети, а в богослуженето да премахва някои католически практики. През 

1524 г. отхвърлил религиозното облекло, а през 1526 г. се оженил за Катерина 
Бора (1499 - 1552 г.) – дотогава цистерцианска монахиня. Същата година издал 

“Немската обедна служба и чинове на богослуженето”, в което настоял за 
простичък, безискусен и добре написан катехизис на немски език. Негови 

произведения са “Малък катехизис”, “Голям катехизис”, публикувани диспути (1529 
г.),  “Върху брачния живот” (1519 г.), “Послание до кметовете и градските съвети

във всички градове на Германия да отврят и издържат училища (1524 г.), “Да се 
пращат децата на училище”, “Правилник на надзирателите”. 

      Основните му педагогически възгледи са: 
в децата може да се намери божието всемогъщество, мъдрост и изкуство;

майките са задължени да кърмят децата си, а не да ги дават на дойки;
родителите са виновни в грешките на възпитанието по два основни наина – или 

прекалено глезене или извънмерна строгост и раздразнителност;
възпитанието е едно от най – великите дела;

основното е децата да с възпитат в страх Божий и стремеж за познанието на Бог;
това да стане според техните способности;

в нравстено отношение не трябва да  стига до двете зловредни крайности – злоба 
или малодушие;

много от учениците и децата губят своите способности, вследствие на грубото 
отношение към тях;

особено са вредни физическите наказания;
учениците да не се съблазняват с думи и дела;

да се приучват към молитви, скромност, покорност, умереност, правдивост, да не 
се кълнат, да не ругаят, да се държат добронравно;

юношите да се предпазват от възпламеняване на злоба и въвеждане в съблазни;
всеки родител да обръща повече дълбоко и ревностно внимание на духа на децата, 

отколкото на тяхното тяло;