ОСНОВИ НА ПРАВОТО

Същност на правото. Източници на правото.

І.Право

 – съвкупност от всички правно-нормативни актове на държавата.

Правото има за предмет регулиране на обществените отношения. 
Обществените науки имат за предмет изучаването на обществото, не като сбор 
от индивиди, а като система от обществени отношения и връзки, в рамките на 
които социалните субекти си взаимодействат, реализирайки права и 
задължения, по повод определени блага от материален или духовен характер, с 
помощта на които се задоволяват потребности и интереси. Тези обществени 
отношения не биха могли да просъществуват, ако няма социални регулатори, 
които да ги регулират. Най-важен елемент на регулацията е правото. То се 
охранява, то се защитава чрез публична власт, елемент от едно друго явление – 
държавата. Правото е охранявано със санкционна защита от страна на 
държавата. 

Определение

  – правото е система от правни норми, установена и/или 

санкционирана от обществото чрез държавата, регулираща фактическите 
обществени отношения чрез предоставяне на субективни права и възлагане на 
юридически задължения на участниците в тях и гарантирана (защитена) чрез 
принуждаващата власт на държавата. 

Правото, по определение, е система от правила за поведение. Тази 

система включва: правилата за поведение; субективните правила и юридически
задължения, чрез които социалните субекти си взаимодействат; институциите, 
които са призвани да реализират тези правила за поведение.

ІІ. Източници на правото

.

В момента в света има три утвърдени 

правни системи. Те се различават помежду си по основният си източник, 
който предопределя характера на цялата правна система. Тези три системи 
са: континенталната правна система (романо-германска); англо-саксонска 
система и религиозни системи. 

Основен източник на правото в 

континенталната правна система

, 

към която принадлежи позитивното право на Република България, е 
правният нормативен акт. Континенталната правна система, която включва
държавите от континенталната част на Европа, по-голямата част от Азия, 
Африка и Латинска Америка ,се характеризира с наличие на писана 
конституция. Тя е акт с висша юридическа сила и определя характера на 
цялостното позитивно право в тези страни, които принадлежат към 
континенталната правна система. Тя регулира основните обществени 

отношения и съдържа изведени на преден план правата на личността. 
Правата на личността се подразделят на права на човека и права на 
гражданина. Правата на човека са тези, които основно можем да наречем 
естествени права - с които човек се ражда и само се закрепват в 
конституцията. Правата на гражданите разкриват специфичната политико-
правна принадлежност на човека към съответната държава. Цялостното 
законодателство доразвива, доурежда, регламентираните по най-общ 
начин обществени отношения от Конституцията.

Англо-саксонска правна система

 – има за основен източник на 

правото правният прецедент. Основният източник на правото е не висшият
законодателен орган, а Съдебната власт. Прецедентът е присъда или 
решение, т.е. акт на съдебната власт, по повод решаването на конкретен 
казус, които служат за нормативна основа при решаването на сходни, 
аналогични, идентични казуси. Образно казано в тази система съдията 
твори право. В англо-саксонската правна система липсва писана 
конституция, липсва конституция във формалния смисъл на думата. Само 
в САЩ има писана конституция. Англо-саксонската система се нарича 
система на прецедентното право. Тя води началото си от спонтанно 
възникналия обичай. 

Религиозни правни системи

 – трудно е тези системи да бъдат 

обединени в една единна. В основата на религиозните системи са 
религиозните норми и догми. Най-разпространена в света е ислямската 
правна система, която има религиозен характер (шериатското право). Към 
нея принадлежат по-голямата част от 

РАЗНООБРАЗИЕ НА ПРАВНИТЕ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Правните нормативни актове биват три вида – надзаконови, законови

и подзаконови. Тълкувателните решения на Конституционния съд, 
Върховния административен съд и Върховния касационен съд също са 
източници на правото, но нямат характера на правни нормативни актове. 
Правните нормативни актове имат специфичен строеж, който не е 
характерен за решенията. 

1.Наздаконови нормативни актове

 – конституция и международни 

договори. 

А/Конституцията 

е висш орган на правото, притежаващ висша 

юридическа сила. Висшата юридическа сила на конституцията се определя
от 2 фактора:

- характерът на обществените отношения, които тя регулира - основните 

обществени отношения, основните права и задължения на личността, 
очертаване на компетентностите и правомощията на трите основни 
власти – Законодателна, Изпълнителна и Съдебна, правомощията на 
държавния глава, урежда формата на държавно устройство и 
управление

 -    мястото на органа, който я приема в йерархията на държавния апарат - 
у нас този орган се нарича Велико народно събрание. 

Б/Международни договори

 – чл. 5 от Конституцията указва, че 

международни договори сключени по конституционен път, ратифицирани 
от Народното събрание със закон и обнародвани в Държавен вестник, 
стават част от вътрешното законодателство. При противоречия между 
вътрешното законодателство и сключените по този начин международни 
договори, предимство имат международните договори. 

Различия между така сключените договори и договора за 

присъединяване към Европейския съюз – това са различни актове. Вторият
ни прави държава, върху която примат (предимство) имат законите на 
Европейския съюз. В някои страни се възприема становище, че 
законодателството на Европейския съюз не може да има превес над 
местната конституцията. 

2.Законови нормативни актове

 – три вида – конституционни 

закони, кодекси и текущи закони.

А/Конституционните закони

 са нормативни актове, с помощта на които 

се изменят или отменят отделни разпоредби на конституцията. Тези закони
по принцип се приемат от Обикновеното народно събрание. Не могат да 
бъдат променяни от Обикновено народно събрание нормите, уреждащи 
формата на държавно устройство, държавно управление и териториалните 
граници. Те могат да бъдат променяни единствено от Велико народно 
събрание. За да се промени конституционен текст Обикновеното народно 
събрание трябва да гласува кворум ¾ (180 от 240 души. Промените в 
конституцията се приемат на три четения, а не на две.

Б/Кодекси

 – Кодексът е закон, който съдържа в себе си един цял правен 

отрасъл. Под правен отрасъл се разбира съвкупност от правни норми, 
които регулират изцяло определен род обществени отношения, с помощта 
на единен метод на правно регулиране. Извън кодексът не съществуват 
правни норми, които да регулират дадено обществено отношение. Всеки 
кодекс съдържа две части – обща и специална (особена). В общата част са 

изведени някои основни принципи и дефининиции правни норми. 
Същинското регулиране на отношенията се осъществява от особената част.

В/Текущи закони

 – законът е с висша юридическа сила, наред с кодекса, 

подчинен единствено на конституцията и международните договори. 

Кодексите и законите се приемат с обикновено мнозинство. За да 

бъде гласуван един закон трябва да има мнозинство в пленарна зала – 121 
депутати от 240 да присъстват на заседанието. За да бъде приет даден 
закон от присъстващите трябва да гласуват “ЗА” повече от половината, т.е.
61 депутати могат да приемат закон или кодекс. 

3.Подзаконови нормативни актове

 – актове на административната 

и местната власт (на МС, на Министерства, ведомства и на общинските 
съвети). Най-важно значение сред подзаконовите нормативни актове имат 
актовете на Министерски съвет, като висш разпоредителен орган с обща 
компетентност. Неговата дейност обхваща две групи дейности –изпълнява 
изискванията на закона, а от друга страна има право на административна 
самостоятелност, в рамките на която се разпорежда. Изпълнително-
разпоредителната дейност също се осъществява в рамките на правото. 
Поздаконовите нормативни актове, приемани от МС се наричат 

Постановления

. /Има два вида постановления – първият вид регулират 

гъвкави, нетрайни обществени отношения, т.е. регулират същинските 
обществени отношения. Можем да ги наречем постановления, свързани с 
разпоредителната власт на МС. С втората група постановления се приемат 
правилници, наредби и инструкции. Тези постановления се приемат във 
връзка с изпълнение и прилагане на закона, това е т.нар. делегирано 
законодателство. Подзаконови нормативни актове приемат и съответните 
ръководители на ведомства. В рамките на своята компетентност, всеки 
министър може да приема същите актове (правилници, наредби и 
инструкции). 

Актове на Общинските съвети – като органи на местната власт и 

местното самоуправление те приемат наредби. Характерно за наредбите на
общинските съвет е, че те имат локален характер, т.е. действат на 
територията на съответната община. 

СТРУКТУРА НА ПРАВОТО

Правото е изключително сложна система, съставена от множество 

елементи. В същото време, правото е добре структурирано, именно защото 
се основава на двата принципа за йерархичност и вътрешна 
съгласуваност.Огромният масив от правни норми не е произволен, а е 

пореден и обособен по два основни критерия: предмет и метод на правно 
регулиране. 

Под 

предмет на правно регулиране

 се разбира характерът на 

обществените отношения, които подлежат на правно регулиране. В най-
общ план една не малка част от обществените отношения, по силата на 
своя характер, на своята същност, въобще не подлежат на правно 
регулиране. Това са отношения, свързани с любовта, приятелството, 
морални, естетически, религиозни отношения, обичаи, традиционни 
отношения. Съществуват и обществени отношения, които законодателят 
задължително трябва да регламентира, защото без тях съществуването на 
отделния индивид и обществото като цяло е застрашено. Правото насочва 
своето регулиране именно към тези обществени отношения. Изначално 
правото се насочва към два типа обществени отношения. Едните са 
свързани с обществения интерес – отношения, които се наричат публично 
право. Другите обществени отношения са свързани със задоволяване на 
индивидуални интереси и се наричат частно правно. 

Вторият критерий е т.нар. 

метод на правно регулиране

. Метод на 

правно регулиране се наричат юридическите средства, с помощта на които 
се извършва същинската правна регламентация. Тя зависи от характера на 
обществените отношения. Съществуват два основни метода на правно 
регламентиране:

Метод 

на власт и подчинение или 

императивен метод

 – по силата 

на този метод държавата /държавен орган/ задължава адресатите на 
правото към един единствен вариант за поведение. Този вид регулация 
забранява свободното договаряне. 

Диспозитивен метод

 на правно регулиране - има обществени 

отношения, които могат да бъдат регулирани единствено чрез 
предоставяне възможността на участниците в тях да съгласуват своите 
воли, да преговарят, да се договарят. Двете страни разполагат с автономия 
на действие и от тяхната съгласувана воля зависи как ще бъде уредено 
отношението между тях. 

МАКРОСТРУКТУРА НА ПРАВОТО

ПУБЛИЧНО И ЧАСТНО ПРАВО 

Публичното право

 регулира обществени отношения свързани с 

достигането до и упражняването на държавната власт. Това са 
обществените отношения, свързани с избирателния процес - избирателните
системи, уредбата на политическите партии. Друг вид отношения в 

публичната сфера е упражняването на властта. Основните отрасли са 
конституционно, административно, финансово, данъчно и наказателно 
право, които съставят публичното право.

Частното право

 регулира обществените отношения в интерес на 

индивида. Свободната размяна – облигационно право; свободен търговски 
обмен – търговско право; собствеността на движими и недвижими вещи – 
вещно право; правото да се сключва брак – семейно право; осигурено 
равно участие при наследяването – наследствено право. 

Трудово и осигурително право – няма пълна равнопоставеност 

между страните. Съдържат се норми, които принадлежат едновременно 
към публичното и към частното право. 

Публично право = императивен метод. 

Частно право = диспозивитен метод = свобода на договаряне. 

Всеки от посочените дялове се подчинява на съответни 

фундаментални принципи на правно регулиране. Фундаменталният принц 
на формулиране на публичното право гласи “На държавата, в лицето на 
държавния орган, й е разрешено единствено и само това, което изрично и 
изчерпателно е посочено в закон или друг източник на правото.” Този 
принцип определя границите, в които държавата може 
правнорегламентирано да действа. Тези граници са наречени 
компетентност. 

Компетентност е съвкупността от всички изрично и 

изчерпателно посочени правомощия

. Актовете, издадени извън 

компетентността са нищожни, т.е. не пораждат правни последици. 
Публичното право лимитира въздействието на държавата по отношение на 
гражданското общество. 

Частното право се подчинява на друг фундаментален принцип, който

гласи “Разрешено е всичко, което не е изрично забранено със закон или 
друг източник на правото.” Нормата тук дава възможност на правните 
субекти да се договарят. Но веднъж договорили се и подписали договор, 
той става закон за двете страни. 

МАТЕРИАЛНО И ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО

Материалното право

 съдържа възможностите, наречени субективни

права, които има един субект на правото да достигне до едно благо, с което
да задоволи своя потребност или интерес. Материалното право отговаря на
въпроса “На какви блага имам право?”. 

Процесуалното право

 отговаря на въпроса “Как да достигнем до 

това благо?”. Правото е най-силно формализираното обществено явление. 
За правото не е без значение процедурата, по която се достига до едно 
благо. Процесуалното право е формата на реализация на материалното 
право. Материалното право не може да се реализира без процесуалното 
право. 

МИКРОСТРУКТУРА НА ПРАВОТО

Микроструктурата на правото е разделянето на правото на отрасли, 

институти и отделни правни норми. 

Правен отрасъл

 – система от правни норми които регулират 

система от правоотношения чрез единен метод на правно регулиране. 
Всеки дял е съставен от няколко отрасъла. Публичното право – 
конституционно, административно, финансово, данъчно, процесуално 
Частното право – гражданско, облигационно, семейно, наследствено, 
търговско, вещно. В рамките на отрасъла също се забелязва сложен строеж
– всеки отрасъл е съставен от краен брой институти. 

Правен институт

 – система от правни норми, които регулират 

определен вид обществени отношения. Има както отрасли които 
принадлежат едновременно към два дяла така и институти които 
принадлежат едновременно към няколко отрасъла (например институтът 
на представителството се среща и в гражданското, и търговското право, 
дори в конституционното право, институтът на гражданството пронизва 
цялата правна система). 

 Правна норма. 

Правната норма е основният градивен елемент на 

правната система. Етимология на думата норма показва, че това е мащаб, 
мяра, еталон за поведение. Всички норми съдържат в себе си правила за 
поведение. За разлика от всички останали социални норми, единствено 
правната норма съдържа в себе си държавно властническо предписание. 

Характерни черти на правната норма

 – правилото за поведение, което е 

общо формулирано

. То се отнася до всички идентични житейски 

ситуации, без да отчита специалните условия или специфичните 
особености на една или друга житейска ситуация. 

На второ място правилото за поведение има 

абстрактен характер

 –

има 

неперсонифициран характер

. Адресатите на правната норма се 

определят по техните родови или видови признаци, а не по 
индивидуалните им.