Великотърновски Университет

„Св.св. Кирил и Методий“

Р  Е  Ф  Е  Р  А  Т

по дисциплината

„Регионална география на туристическите

дестинации“

На тема

:

 Кипър 

Студент:

Ръководител:

Стела Дойчева Чакърова

проф. д-р Слави Петров Димитров

Специалност:

 „Туризъм“

Фак. №

 2106013659

История

Кипър е третият по големина остров в Средиземно море, разположен в 

източната му част. Ако погледнете картата на Европа, става ясно защо историята 

на Кипър е преди всичко история на набези и завоевания. За много съседни 

държави и монарси Кипър служи като база в Средиземно море, както и източник 

природни ресурсии и събиране на данъци. Завоевателите непрекъснато са се 

сменяли един друг. Древен невероятен Кипър - историята е на всяка крачка, всяко

парче земя помни велики хора, велики събития и големи катаклизми.

Праисторически период

Първите хора се появяват в Кипър 9-10 хиляди години пр.н.е. в началото на 

неолита. 

Античен Кипър

През този период Кипър сменя собственика 

си много пъти. Тук са управлявали египтяни, 

гърци, перси. Александър Велики, който 

присъединява острова към елинистически 

Египет, също оставя своя отпечатък. 

Столицата на Кипър е бил Пафос. След 

смъртта на Македонски владетелят на Египет

Птолемей поема управлението и повече от 

два века Кипър остава провинция на Египет.

Римски период

През 58 г. пр.н.е. Кипър става римска 

провинция. Императорите Антоний и Гай 

Юлий Цезар последователно представят 

острова като подарък на кралицата на 

Египет Клеопатра, но след нейната смърт 

през 30-те години. пр.н.е  Кипър се връща в 

Рим и римската ера в Кипър продължава почти 400 години. Това бил разцветът на

Кипър: бяха построени пътища, нови храмове, театри, водопроводи. Населението 

на островите се приближило до почти милион души. Главният град бил Пафос.

Византийски период

От 395 г. Кипър попада под властта на Византия за почти 800 години, с 

изключение на 648-965 г., когато арабите доминират на острова. По това време 

възниква и се засилва Православната църква, която оттогава, е неразделна част 

от обществения живот на държавата.

По това време са построени сегашната столица Никозия и бъдещият известен 

манастир Кико.

Кипър под властта на кръстоносците

През 1191 г., по време на Третия кръстоносен поход, 

английският крал Ричард I Лъвското сърце атакува 

острова, разбива византийските войски, ограбва 

острова и заминава за Светите земи, докато Кипър 

остава база за кръстоносците.
През 1192 г. френският рицар Ги дьо Лузинян 

получава острова от рицарите тамплиери. 

Династията на Лузиняните управлява Кипърското 

кралство на острова до 1489 г. На острова царуваха нравите на феодалните 

страни в Европа. Никозия стана столица. Мигриралите в Кипър кръстоносци се 

къпеха в лукс, а кипърците не живееха добре.

През тези времена са построени величествени католически катедрали, като 

Света София в Никозия, Свети Никола в град Фамагуста. Католицизмът 

доминира, а православието е потиснато.

Венециански период

Кралица Катрин Корнаро е съпругата на последния 

от династията на Лузиняните. След неговата смърт 

отстъпва острова на Венецияните през 1489 г. и 

това слага край на управлението на династията на 

Лузинян.

Османски период

През 1570 г. османците атакуват Кипър.

Католическият управляващ елит е изгонен или

обърнат към исляма, Православната църква е

възстановена, а архиепископът е назначен за

представител на кипърския народ в двора на

султана.

Британски период

Османската империя губи предишната си мощ и за 

победената Турция в Руско-турска война през 1878 

г. тя е принудена да даде Кипър на Великобритания,

докато формално остава в Османската империя, 

султанът остава начело на острова. И накрая, Кипър е анексиран от 

Великобритания през 1914 г. поради факта, че Турция застава на страната на 

Германия в първата. През 1925 г. Кипър официално става британска колония.

Британците донесоха европейската система на управление, образование и 

правосъдие на острова и започва да се появява средна класа. Кипърските гърци 

започват да изразяват желанието си да се присъединят към Гърция, която 

кипърците смятат за сродна страна.

Република Кипър и междуобщностното напрежение

Едва през 1960 г. Кипър получава независимост от Великобритания. По време 

на преговорите, в които участват Гърция, Англия и Турция, островът е разделен 

на две общности – гръцка и турска, като се въвеждат малък брой гръцки и турски 

войски. Съгласно Конституцията от 1960 г. са признати две самоуправляващи се 

общности, гръцка (около 70%) и кипърско турска (около 30%). На кипърските турци

са дадени 30% от постовете в управителните органи,както и постът на 

вицепрезидент на страната и е дадено право на вето.

За съжаление, двете общности не могат да намерят компромис, в резултат на 

което напрежението се увеличава и през 1963 г. води до въоръжен сблъсък. Само

въвеждането на мироопазващите сили на ООН помогна за спиране на конфликта, 

но напрежението остава.

Военен преврат, турска инвазия и разделяне на Кипър на

северен и южен

Ново развитие на напрегнатата ситуация настъпва през 1974 г., когато на власт в

Гърция идва военна хунта. С нейна подкрепа на 15 юли 1974 г. кипърските гърци 

десни екстремисти се опитаха да извършат военен преврат на острова. Законно 

избраният за президент архиепископ Макариос III е свален и е обявено 

обединението на Кипър с Гърция. Пет дни по-късно Турция, под предлог, че 

защитава кипърските турци, изпраща войски на острова и окупира почти 40% от 

северната територия на Кипър. Повече от 200 хиляди кипърци, както гърци, така и

турци са били принудени да напуснат домовете си, около 6 хиляди души загинали.

85 хил. турци са били незаконно преселени от Турция в окупираната част на 

острова. Гръцките кипърци са били принудени да напуснат домовете си в рамките

на 24часа. Като са изоставили имуществото и покъщнината си, които са били 

присвоени или разрушени от турците. На окупираната от турците земя са 

разрушени или ограбени паметници, византийски църкви и антични паметници, 

много предмети на художествената култура са били незаконно изнесени в 

чужбина.

През февруари 1975 г. кипърските турци от северната част на Кипър официално 

обявяват създаването на държава, а на 1 ноември 1983 г. я провъзгласяват за 

Севернокипърска турска република, която все още не е призната от никоя 

държава освен Турция.

Република Кипър е образувана в южната част на остров Кипър. Проблемът с 

разделянето на Кипър все още тревожи всички кипърци. 

Географско положение ,граници и големина

Столица: Никозия.
Площ: 9,251 km² (23,572 mi²).
Население: 966 000 (данни за 2012 г.).
Официален език: гръцки, турски.
Официални религии: християнство, ислям.
Географски координати: 34-35 ° северна ширина, 33-34 ° източна дължина.
При по -внимателно разглеждане ще забележите, че островът на безкрайното 

лято се намира почти на еднакво разстояние от Азия, Европа и Африка. 

Границите на морето на картата на света:
от турското крайбрежие - 70 км.
от Сирия - 103 км.
от Египет - около 350 км.
от Гърция - около 800 км.
Кипър на картата на света е много малък остров, почти невидим. Той наистина не 

се отличава по размер, можете да го пресечете по дългата магистралата само за 

няколко часа. Дължината му е около 240 км (изток -запад), а от юг до крайната 

точка на север е два пъти по -малка - около 100 км. Островът се намира в 

Средиземно море.                                                                                                     

Кипър е третата по големина остров в Средиземноморието (след Сардиния и 

Сицилия).

Население

Население в Република Кипър: 888 000 (2019 г.)
кипърски гърци (690 900)
Чуждестранни жители (161 000)
Кипърски турци (190 000 през 2011 г.)

Население на главните градове
През 2019 г. населението на основните градове на острова е както следва:
- Лефкосия (Никозия): 346 400 (част от Лефкосия в контролираната от 

правителството зона)
- Лемесос (Лимасол): 248 300
- Ларнака (Ларнака): 149 000
- Пафос (Пафос): 95 000
- Амохостос  (Фамагуста) селски район: 48 900

Стопанство

Основните икономически дейности на острова са туризмът, енергетиката, 

строителството, селското стопанство износът на текстилни и занаятчийски 

изделия и търговското корабоплаване. Голяма част от развитието на малки и 

средни предприятия в страната е свързана с продукти и дейности, обслужващи 

туризма, строителството и търговията. Традиционните занаяти включват 

изработката на бродерии, грънци и медни изделия. Енергетиката на страната е 

динамично развиващ се отрасъл, като все по-преобладаващ дял в енергийния 

микс имат възобновяемите енергоносители като ветро и фотоволтаични 

централи. За тяхното бързо налагане на пазара способстват климатичните 

особености на острова - постоянни ветрове и над 300 слънчеви дни годишно.
Селското стопанство на острова има богати местни традиции, но и 

физикогеографски предпоставки за интензивно развитие. Благоприятният и мек 

Средиземноморски климат предоставя отлични условия за отглеждане на много 

богато видово разнообразие на плодове, зеленчуци и зърнени култури през 

цялата календарна година. А произведените в обилни количества растениевъдна 

и животновъдна продукции се радват на все по-нарастващо потребление на 

място, благодарение на непрекъснато развиващия се туризъм. Повечето от 

културите, които се отглеждат в Кипър, са познати, но интересна част от 

стопанството е коренът на растението трилистник, наричан също „холукаси“.