1.

Науч

ните знания са строга с-
ма от взаимно свързани 
понятия,   к`   отразяват 
закономерния   п-с   на 
развитието

 

на 

природата   и  човешкото 
общество.   Развитието 
на   с-мата   от   научни 
знания, 
усъвършенстването   и 
преобразуването

 

й, 

както   и   проверкта   на 
научните   резултати   в 
практиката, се извършва 
посредством 
изследване.   Научното 
изсл. е п-с на изучаване 
на   опред.   обект, 
предмет   или   явление, 
имащо за цел да разкрие 
закономерноститена 
неговото   възникване, 
развитие   и   преобраз.   в 
интерес  на  обществото. 
То   може   да   бъде 
емперично,   теоритично 
и компликсно.
Някои   от   явлениято   и 
процесите   са   толкова 
сложни,   че   понякога   е 
невъзможно   да   се 
открие   закон,   по   к`   да 
функционират или да се 
приложат   за   изучаване. 
В   тези   случай   за 
решаването   им   се 
прилагат

 

емирични 

изследвания.

 

Въз 

основа на опитни данни 
се установяват необх-те 
за   тях   закономерности 
на   п-сите.   Затова   само 
експериментът,

 

к` 

представлява   научно 
поставен   опит   при 
точно   отчетни   усл-я, 
позволяващи   да   се 
следи хода на явлението 
и   пресъздавайки   го 
всеки

 

път

 

при 

повтаряне на тези усл-я 
е единствения начин  да 
се   получат   научни 
знания   и   да   се   решат 
поставените   задачи. 
Експеримента

 

е 

специално   планиран 
опит, позволяващ да се 
води   изследването   в 
желаното направление.
Теоритически

 

са 

изслед-ята, к` се базират 
на   аксиоми,   закони, 
принципи,   постулати   и 
теореми,   к`   пък   са 
логически   построения, 
получени в резултат на 
обобщение

 

на 

многовековния   опит   на 
човешкото общество. 
В повечето случаи изсл-
ята   са   комплексни,   т.е. 
експериментално-
теоритически,

 

к` 

взаимно се допълват. 

Експеримента

 

се 

провежда   за   откриване 
на нови св-ва на обекта, 
за

 

проверка 

правилността

 

на 

теоритични   положения 
и   за   демонстрация   на 
някакво явление.

2.

 

Научното 

направление

 

е 

изследване,   в   чийто 
процес   се   решават 
големи   задачи   в   опред. 
отрасли   на   науката. 
Съставните му части са 
комплексни   проблеми, 
проблеми,   теми   и 
въпроси.   Проблема   е 
сложна зад., к` обхваща 
значителна   област   от 
изследването   и   има 
перспективно   значение. 
Той   се   състои   от 
няколко   теми.   В 
повечето

 

случаи 

изследванията   започват 
с   проблема,   а   не   с 
темата.   Практическия 
проблем   възниква   в 
резултат   на   усл-я, 
влияещи в/у нормалния 
ход

 

на

 

п-са. 

Изследователския 
проблем се мотивира от 
недостатъчното   знание 
или

 

заблуждение. 

Формулирането

 

на 

проблема   се   прави   ч/з: 
извеждане

 

на 

централния   въпрос; 
разкриване

 

на 

противоречието,

 

к` 

лежи   в   основата   на 
проблема; 
предполагаемо 
описание на очакваните 
резултати   и   опред.   на 
крайните   резултати   от 
изследването. 
Окончателното 
изясняване

 

и 

формулиране

 

на 

проблема

 

вкл.: 

разделяне   проблема   на 
частни   задачи   и 
въпроси   на   изследване; 
съставяне

 

на 

композиция  от  взаимно 
свързани

 

въпроси, 

съставящи   проблема; 
опред.   границитена 
изследването за да не се 
излезе

 

извън 

очертанията на целта на 
изсл-то.   Комплексния 
проблем  вкл.  в   себе  си 
няколко проблема: тема 
–   научна   зад.,   к` 
обхваща опр. област на 
научните   изсл-я   и   се 
базира   на   отделни 
научнивъпроси, 
назовавайки   се   научни 
зад. или задачи на изсл-
ето.   Научните   въпроси 
са малки научни зад., к` 

са   съставна   част   на 
темата.   Те   могат   да 
бъдат: разработване или 
уточняване на общи или 
частни   методи   и 
средства за провеждане 
на   изсл-ето;   изучаване 
на физико-мех. св-ва на 
материали   или   среда; 
установяване

 

на 

стабилни   връзки   на 
изучавания

 

п-с; 

установ.   на   оптимални 
параметри   и   оптим. 
режими   на   изсл-я   п-с; 
начини за внедряване на 
резултати от изследване 
и

 

оценкана 

икономическия   ефект. 
Изискванията

 

за 

обособяване

 

и 

формулиране   на   научн. 
проблеми   са:   вс.   науч. 
проблем   трябва   да   се 
формулира

 

за 

конкретен, реален обект 
или   предметна   област; 
да   има   такива   теми,   в 
к`отделни

 

науч. 

въпроси   да   могат   да 
получат   осмисляне   и 
решаване;   да   се 
съгласува с вс. части на 
стр-рата на науч. п-с на 
познанието;   да   има   св-
вото разширимост. Най-
важните   проблеми   са 
тези,  к`  се отнасят към 
социални   и   природни 
обект,   свързани   с 
развитието   и   усъвърш-
ето   на   средата   на 
познание,   отнасящи   се 
за   самата   наука   и 
нейните методи за науч. 
изсл-я, възникващи при 
изучаван,   обосноваване 
и оценка на резултатите 
от

 

познавателната 

дейност   в   науката   и 
практиката.

3.   Вс.   науч.   изсл-е   се 
извършва

 

строго 

индивидуално. 
Съществуват

 

общи 

методологически 
подходи,   к`   се   нар. 
изучаване   в   научен 
смисъл.   Комплексното 
и

 

целенасочено 

изучаване   на   обкта, 
разглеждайки   го   в 
резвитие   позволява   да 
се

 

проникне

 

в 

същността  на  проблема 
или

 

п-са. 

Положителното

 

и 

прогресивното

 

от 

старите

 

по-рано 

натрупани

 

знания 

преминават   в   новите   и 
намирайки   се   в 
дилектичсеко 
взаимодействие   дават 
действителността. 
Изучаването   в   научен 
смисъл,   означава   да   се 
провежда изследване, к` 
търси   нещо   ново   и   в 
същото

 

време 

задължитлно   да   бъде 
научно

 

обективно. 

Факти на, к` не може да 
се   намери   практическо 
приложение   или   са 
трудно   обясними   не 
трябва да се отхвърлят. 
При   науч.   изследване, 
изследователя трябва да 
знае, че всичко е важно. 
Вс.   факт   в   науката 
трябва   да   получи 
обяснение.   Събирането 
и   натрупването   на 
научни факти в п-са на 
изследването   е   п-с,   в 
чиято основа е заложена 
идеята   на   учения. 
Идеите   се   раждат   от 
практиката, 
наблюдението

 

от 

заобикалящото   ни   и 
потребностите

 

на 

живота, като в основата 
лежат   реални   факти   и 
събития.   Развитието   на 
идеите   да   стадии   на 
решени зад. е планов п-
с

 

на

 

научното 

изследване.   Макар   в 
науката да има сведения 
за   случайни   открития, 
само   плановото   и 
осигуреното

 

със 

съвременни   средства 
научно   изсл-е   е 
надеждно   и   позволява 
да   се   опознаят   в 
дълбочина   обективните 
закономерности

 

в 

природата.

4.   Проблема   се   състои 
от   няколко   теми   на 
изследване   и   показва 
една   празнота,   к` 
съществува м/у целта и 
реалността.   Те   биват 
предметни

 

и 

процедурни.   Избора   на 
предмет вкл. 3 етапа: І- 
формулиране   на   проб.; 
ІІ – разработване стр-ра 
на   проб.   и   се   отделят 
темите   подтемите   и 
въпросите;   ІІІ   – 
обосноваване 
актуалността

 

на 

проблема.   Когато   един 
проб.   е   решен,   не   озн., 
че   е   завинаги.   С 
времето усл-ята, за к` е 
намерено

 

решение 

могат да се променят и 
да възн. нов проблем.
Предметните   научни 
проб.   се   отнасят   до 
изучаване   на   обекти,   а 
процедурните до начина 
на получаване и оценка 
на

 

знанията. 

Емперичните

 

проб. 

обикн. са за търсене на 
данни,   въз   основа   на 
наблюдения, 
експерименти   и   др. 
Коцептуалните проб. се 
свързват   с   получените 
по-рано   данни   и   се 
заключват   в   анализа   и 
информацията

 

им, 

извеждане

 

на 

зависимости

 

и 

формулиране

 

на 

хипотези,   отстраняване 
на   противораечия   в 
съответствие

 

с 

логическата   строгост. 
Методологическите 
проб.

 

засягат 

планирането

 

на 

изследванията,

 

а 

оценъчните са свързани 
с

 

оценката

 

на 

емперичните   данни, 
хипотезите и т.н.
Всички

 

отделни 

разновидностти

 

на 

проблема   са   много 
тясно   свързани   пом/у 
си.   Проблема   на 
изследване   представл. 
опит   да   се   намери 
слабото   звено,   к`   е 
страна

 

на 

противоречието.