“Дон Кихот” – пародия на рицарски роман

Един писател, колкото и да е велик, колкото и да е гениално 
неговото творчество не изчерпва литературното богатство 
на една нация през дадена епоха, но с цялото си 
наследство или само с една своя творба може да бележи 
най-високите върхове на литературата.

По заслуги и по достойнство Мигел де Сервантес Сааведра 
заема първо място в литературата на Испанския ренесанс, 
защото на-дълбоко и с изключителна художествена сила е 
отразил духа и смисъла на своето време. По гениално 
неповторим начин той е разкрил битката между старото и 
новото в своята епоха от позициите на хуманизма.
В историята на световната литература Сервантес е 
известен преди всичко като автор на романа “Дон Кихот”.
Още в началото на творбата авторът иска да ни увери, че си 
е поставил скромната задача да сътвори пародия и 
карикатура на рицарските романи, а именно да осмее 
твърде разпространените в Испания произведения, които 
подхранвали горещото въобръжение на много свободни 
дворяни към приключения и чудновато – фантастични 
дела. В пролога на произведението си той пише: 
“Единственото му желание беше да възбуди отвращение 
към глупавите и лъжливи рицарски книги, които поразени 
от моята истинска история с Дон Кихот се разклащат, губят 
равновесие, скоро ще паднат съвсем и никога вече не ще се 
вдигнат”.
Намерението на Сервантес да осмее рицарските романи, 
които чрез невероятна и фалшива представа за света 
замъгляват съзнанието на хората се осъществява с 
написването на романа. След “Дон Кихот” не е написан нито 
един рицарски роман, а старите престанали да итересуват 
читателите.
В борбата срещу тази вредна литература, изпълнена с 
фантастични измислици – с вълшебства, феи, омагьосани 
принцове и принцеси и други чудовища авторът си служи 
не със силата на оръжието, а със силата на смеха. Както 
всички велики мъдреци той е разбирал силата на това 
оръжие.