РАПИЦА

ТЕХНОЛОГИЯ 

НА  

ОТГЛЕЖДАНЕ

 И НАЧИН ЗА 

ПОЛУЧАВАНЕ 

НА 

БИОГОРИВО

ИЗГОТВИЛ: ГЕРГАНА ГОЧЕВА, АП Фак. № 06105

Земеделски култури от рода на 

рапицата се отглеждат в района на 

Средиземноморието от преди 4000 

години. След това те се 

разпространяват в Азия, а през XIII 

рапицата става важна и за Европа 

като източник на масло, храна за 

животни, 

 а по­късно и за получаване на 

биогориво.

Името “канола” за рапица е 

регистрирано през 1979 г. от 

Канадската асоциация на 

маслопреработвателните компании, 

като наименование на т.нар. 

“двунулеви сортове”. “Двунулев” 

означава, че полученото масло 

съдържа под 2% ерукова киселина, а 

шрота – под 3 мг/г глюкозинолати.

 Историческа 

характеристика

Стопанско значение

•

Рапицата (Brassica 

napus)

 принадлежи към 

семейство Кръстоцветни, 

род Brassica. Тя се 

отглежда за семената, 

които са богати на 

мазнини (30­49%). Това я 

прави най­важното богато 

на масло и белтъчини 

растение в умерения 

климатичен пояс. 

Благодарение на това 

през последните няколко 

десетилетия рапицата 

заема почетно трето 

място в световното 

производство на 

растителни масла.

•

Днес световното 

производство на рапично 

масло възлиза на над 13 млн. 

върху площ от над 260 млн. 

дка. Основни прозводители 

на рапица в световен мащаб 

са ЕС ( 21%) и Канада (20%). 

След тях са Китай (15%), 

Индия (14%) и Австралия 

(5%).

Кратка 

ботаническ

а 

характерис

тика

Рапицата е едногодишно тревисто растение. 

Кореновата система е с осев тип и е съставена от 

добре развит централен главен корен с дължина 

достигаща 150 – 180 сm и странични 

разклонения.  Основната й маса се разполага 

предимно в орния слой. Стъблото достига 190см 

височина и е цилиндрично. Стъблото се разклонява в 

различна степен в зависимост от условията на 

растеж.  Листата са полиморфни, тревисто зелени с 

восъчен налеп, от долната страна слабо 

окосмени.  Цветовете са събрани по 20 – 40 в големи 

рехави гроздовидни съцветия,  Броя на цветовете в 

едно растение са от 300 до 600.  Плодът е шушулка, 

достигаща 6­12 сm дължина.  Семената са 

тъмнокафяви до черни, дребни (абсолютна маса 3,0 – 

6,0 g) с неправилна сферична форма и мрежеста 

повърхност.