Тема:

Конотативни 

функции на 

елементите 

от 

морфологичн

ото равнище 

на езика

Морфема – значение и произход

•

Морфема 

– произлиза от гръцки и 

означава 

     най-малката езикова единица. 

•

Терминът 

морфема 

е въведен от Ян 

Бодуен дьо Куртене през 80-те години на 
XIX век.

Ян 

Бодуен

 дьо Куртене

Морфология

•

Морфологията 

е наука за думата като словоформа. 

Изучава формите на думите, техния строеж и значение, 
както и морфологичните категории на езика.

Йохан Волфганг Гьоте

•

Терминът е създаден от 

Гьоте

 и може да 

се използва както в езикознанието, така и 
в биологията и астрономията.

I. Словообразувателен аспект. 

Морфемите и техните 

словообразувателни функции (1/2):

•

Спрямо своя строеж, 

думите

 се делят на прости, 

еднокоренни и сложни. Сложните се използват рядко, 
предимно в специфични текстове. Голяма част от 
сложните думи се възприемат като термини.
Пример

: 

шестмесечие, триъгълен, покупко-продажба, 

свръхмощност;

•

Афиксите

 по функционалност се делят на продуктивни и 

непродуктивни; Непродуктивните нямат способността да 
образуват нови думи. За българския език такива афикси 
са: -аш, -тай, -ун, -ур, -ух, -уша, -уга, -я, -оля;
Пример

: 

сладун, дебелуша

I. Словообразувателен аспект. 

Морфемите и техните 

словообразувателни функции (2/2):

Характерни за българския език 

са(1/4):

•

Умалителни

 съществителни имена - те обикновено 

изразяват положителна оценка за предметите. Образуват 
се с морфемите: -ец, -е, 
-ле, -че, -ица, -чица, -ка, -ичка, -е, -це, -ен-це, -ице; 
Пример

: 

ветрец, дечица, ръчичка, носле, ушенце, чашка, 

чинийка;

•

Увеличителни

 съществителни имена – те обикновено 

изразяват отрицателна оценка за предметите. Образуват 
се с морфемите: -ище, -ов, -ище, -ага, -яга, -чага, -уга;
Пример

: 

ръчище, мечище;

•

Главно за разговорната реч са характерни 

глаголите

 с 

турски и гръцки наставки: -диса, -аса, -яса, -еса, -иса, - 
оса;
Пример

: 

боядисам,белосам,сефтосам, сватосвам;

Характерни за българския език 

са(2/4):

Характерни за българския език 

са(3/4):

•

Прилагателни

 имена с 

представка

 въз-, пре- и при- 

Пример: притеснен, възгорчив, предобър;

•

Наречия

, които по произход са членувани форми на 

прилагателни има за ж.р., ед.ч. Пример: здравата, якаа, 
куцешката, бързешката.

•

Скъсени форми на 

притежателни местоимения 

– 

моята-мойта, твоята-твойта, нашата – нашта, моите-
мойте, твоите-твойте.

•

Прилагателни

 имена с 

наставка

 –ат. 

Пример

: 

брадат, рогат, зъбат, космат;

Характерни за българския език 

са(4/4):

II. Граматически аспект.

Реторични функции на 

формообразувателните морфеми 

(1/3):

•

Граматическото значение 

на думите няма номинативна 

функция, а може да характеризира думата, назоваваща 
това явление, от определени гледни точки. 

•

Лексикално значение 

се отличава от граматическото по 

своите функции

•

Противопоставящите се, но еднотипни граматически 
значения се обединяват в 

граматични категории. 

Те са 

теоретични понятия със систематизираща и обяснителна 
стойност 

•

Двучленни морфологични категории

 – те имат един 

маркиран и един немаркиран член.

•

Многочленни морфологични категории 

– в тях може 

да има само един немаркиран член и два или повече 
маркирани.

•

Морфологични опозиции: 

единствено и множествено – 

в рамките на категория число, мъжки и женски – в 
рамките на категория род;

II. Граматически аспект.

Реторични функции на 

формообразувателните морфеми (2/3):

•

Лексико-граматични категории: 

при тях граматичното 

значение не се изразява от структурата на 
словоформата, а от думата като цяло;

•

Лексико-граматични разреди: 

броими и неброими 

съществителни,качествени и относителни прилагателни, 
преходни и непреходни глаголи и др.

II. Граматически аспект.

Реторични функции на 

формообразувателните морфеми 

(3/3):

Конотативни функции на 

морфемите с граматическо 

значение

•

Първи

 вид- определена граматическа морфема може да 

остарее и да я 

замени

 друга. 

Пример:  не ще дойда – няма да дойда, не ще замина – 
няма да замина и др. Тези форми ги наричаме 

морфологични дублети

.

•

Втори

 вид- определена граматическа морфема се 

употребява 

вместо

 друга. Пример:  Той би дошъл с нас. 

– Той щеше да дойде с нас. Това явление наричаме 

граматическа метафора

.

III. Граматични дублети 

(1/3):

•

Първи

 случай: Употреба на две различни морфеми за 

число

:

Пример: 

рога/рогове

: Някои животни нямат 

рога./Роговете 

на вилата са се изкривили. 

листове/листа: 

Подай ми 

листовете

 хартия./ Дърветата 

имат зелени 

листа

.

•

Втори

 случай: Образуване на формите за 

род

, при 

смяната на рода при някои съществителни имена. 
Пример: съществителното 

вечер

 от мъжки род 

преминава в групата на женския 

добър 

вечер/

добра 

вечер.

•

Трети

 случай: Форми завършващи на 

–о

 на 

прилагателните

 за среден род, образувани от 

разширени с 

–и 

основи след 

ж,ч,ш

.

Пример: овч

и

>овч

о

, овче; кокош

и

>кокош

о

, кокоше;

•

Четвърти

 случай: Форми на 

прилагателните

 и 

числителните

 имена, които завършват на 

–й

. Те звучат 

архаично.
Пример:  хладни

й

, морски

й

, готски

й

, лъжовни

й

;

•

Пети

 случай: Падежни форми на 

имената

.

Пример: 

доброму

/добро да прави; 

всекиму

/ всекиго;

III. Граматични дублети 

(2/3):