Корпоративна социална отговорност и

ролята на бизнеса в обществото

Когато се говори за целеполагане при фирмите и организациите, обикновено на 

преден план се поставят икономическите  цели. Въпреки че те са определящи  за 

тяхното   съществуване,   не   трябва   да   се   пренебрегва   фактът,   че   всяка   фирма 

функционира   в   определена   среда,   която   създава   условия   и   до   голяма   степен 

осигурява   функционирането   на   фирмата.   Тази   среда   може   най-общо   да   бъде 

наречена социална, защото тя синтезира в себе си общински структури, доставчици, 

средства за информация, различни съюзи, а също и собствениците на акции. До 

голяма   степен   всички   те   встъпват   в   ролята   на   посредник   между   фирмата   и 

обществото като цяло, осигурявайки възможност за постигане на фирмените цели.

Средата, в която функционират фирмите, образува своеобразна инфраструктура, 

без   чието   съществуване   са   невъзможни   фирмените   успехи.   В   този   смисъл 

фирмените   цели   са   опосредствани   от   тази   социална   инфраструктура.   Връзката 

между фирмените цели и социалната инфраструктура е двустранна – от една страна, 

социалната   инфраструктура   създава   условия   за   фирмена   дейност,   а   от   друга   – 

икономическите резултати (стоки, услуги) на фирмите и организациите могат да се 

използват   от   тази   инфраструктура.   Тези   зависимости   могат   да   се   проследят   от 

следващата схема:

Схема № 5-1

Цели на фирмата

Социална

Инфраструктура

Фирма

(организация)

1

Понятието   социална   инфраструктура   синтезира   в   себе   си   всички   онези 

допълнително необходими условия, които създават нормална среда за функциониране 

на   фирмата.   Постигането   на   икономическите   цели   (реализацията   на   печалба)   при 

спазването на определена нормативна уредба е само една от страните на дейността на 

фирмата. Освен тях фирмата може да се ангажира с реализацията на дейности извън 

предмета на дейност на обкръжаващата я среда и в този смисъл да изпълни и социални 

цели. За разлика от първите те нямат приоритетно значение за фирмата, но са част от 

множеството фактори, които утвърждават нейното име.

Всяка фирма или организация освен ефективното използване на своите ресурси има 

социална отговорност, която произтича от това, че без обществената среда може да се 

обезсмисли и дейността  на самата  фирма. Трябва да се разграничава  социалната от 

юридическата  отговорност. Последната  е свързана  с редица  законови  и нормативни 

актове със задължителен характер – например, какви са екологическите изисквания към 

дадено производство, какви стоки могат да се продават в други страни и т.н.

За   разлика   от   юридическата   отговорност,   която   има   задължителен   характер, 

социалната   отговорност   е   своеобразен   отклик   към   социалните   проблеми   на 

обществото. Тя не зависи от законите и държавното регулиране.

Както ни е добре известно икономическите цели са определящи за съществуването на 

фирмите и организациите. Определената среда, в която функционират фирмите можем 

обобщено   да   наречем   социална.   Тя   обединява   в   себе   си   собствениците   на   акции, 

доставчици, общински и държавни структури, средства за информация, различни съюзи 

и др.

Връзката между целите и социалната среда на фирмата е силна и двустранна, тъй като, 

от   една   страна,   социалната   среда,   обединяваща   в   себе   си   всички   допълнително 

необходими   условия,   създава   нормални   условия   и   среда   за   функционирането   и 

осъществяването   на   целите   на   фирмата,   а   от   друга   –   получените   икономически 

резултати могат да бъдат използвани от същата тази социална среда. 

Всяка   фирма   носи   социална   отговорност   и   липсата   на   социална   среда   може   да 

обезмисли   нейната   дейност.   Социалната   отговорност   е   различна   от   юридическата. 

Юридическата  отговорност  на  фирмата  има  зъдължителен   характер   и се  изразява  в 

изпълнението   на   редица   законови   и   нормативни   актове   (екологични,   хигиенно-

санитарни, архитектурно-строителни изисквания към дадено производство, забрана за 

внос, износ и разпространение на определени стоки в страната и чужбина и др.). Докато 

2

при социалната отговорност фирмата сама може да определи какъв вид и дали изобщо 

да има такава. Социалната отговорност е отговор на социалните обществени проблеми.

Съществуват различни становища относно „за” и „против” социалната отговорност на 

фирмите. Накои смятат, че истинската роля на бизнеса се изразява в „използването на 

неговата енергия и ресурси за дейността, насочена към увеличаване на печалбата”. Това 

схващане е изразено и от Милтон Фридман, което бихме могли да разтълкуваме като 

основно   задължение   на   фирмата   да   изпълнява   единствено   икономически   функции, 

осигурявайки работа на гражданите и максимизиране на печалбата. Но дали човекът е 

машина, грижеща се и осигуряваща печалба на малка избрана част от обществото, без 

никакви потребности, желания и мечти? И не би ли полагал той по-големи усилия за 

максимизиране на печалбата на фирмата, в която работи, ако тя му осигури по-добри 

условия на труд, регламентирано работно време, годишен отпуск, парк за отдих, или 

ако знае, че част от печалбата се отделя и влага за благотворителност.

Съвременното схващане за ролята на бизнеса в обществото е, че той не само преследва 

икономически цели и реализира печалба, но и че обществото разчита на бизнеса за 

постигането   на   социални   цели.   Или,   казано   иначе,   бизнесът   не   трябва   да   действа 

аморално, а трябва да допринася за благосъстоянието на обществото.

Л.   Ангелов   дава   синтезиран   вариант   на   аргументите   „за”   и   „против”   социалната 

отговорност. Като аргументи „за” той изтъква:

- благоприятни  дългосрочни  перспективи – разходите,  вложени за социални  цели и 

задачи   стимулират  печалбата   в  дългосрочен   план.  Това  е следствие  от  формирания 

положителен имидж на фирмата в местната общност, потребителите и контрагентите. 

Такава   благоприятна   перспектива   е   и   преквалифицирането   или   повишаване 

квалификацията на служителите на фирмата, което води до повишаване на качеството 

на труда и съответно повишаване на печалбата за фирмата.

-   изменения,   потребности   и   очаквания   от   обществеността   –   през   60-те   години   на 

миналия век, следствие на радикалните промени в социалните очаквания от бизнеса, 

фирмите активно са въвлечени в решаването на социални проблеми. След този период 

обществото започва да очаква следващите жествое като необходимост. Свидетели сме 

на много  на брой  благотворителни  кампании,  чиито  рекламни  клипове директно  се 

обръщат към големите фирми с призив за помощ. 

-   наличието   на   ресурси   за   решаването   на   социални   проблеми   –   една   част   от 

значителните   финансови   средства   и   човешки   капитал   би   следвало   да   се   вложат   за 

решаване на социални потребности.

3

-   морално   задължение   е   фирмата   да   бъде   социално   отговорна   –   както   отделният 

индивид спазва общоприетите морални норми, така и фирмата би следвало да бъде 

управлявана от тези норми. Тук важна роля играе и фирмената култура – традициите, 

създадените социални контакти, утвърденото добро име пряко влияят върху социалната 

отговорност.

Като аргументи „против” социалната отговорност Ангелов изтъква:

- нарушаването на принципа за максимизиране на печалбата – отклоняването на част от 

средствата на фирмата за решаване на социалните потребности.

-  разходите  за  социални   потребности   повишават   цените   –  средствата,  отклонени  за 

решаването на социални потребности, увеличават разходите на фирмата и следствие на 

това те отиват до потребителя под формата на повишени цени. 

-  недостатъчните   умения   у  ръководителя   или   мениджърския   екип   при   решаване   на 

социални проблеми – обикновено служителите на фирмата са подготвени отлично да 

действат   в   сферата   на   икономиката,   пазара,   техниката   и   технологиите,   но   няма 

достатъчен опит при решаване на социални проблеми.

Вземайки   под   внимание   и   областите,   в   които   предприемачеството   се   нуждае   от 

съществено социално новаторство Питър Дакър поставя акцента върху две основи:

- грижа за излишните служители – осигуряване на целеви средства за квалификация и 

преквалификация   на   нискоквалифицираните   и   образовани   служители;   създаване   на 

система за обвързване на освободените служители с вноски в общинските бюджети от 

фирмите   за   повишаване   на   квалификацията   и   преквалификацията   на   освободените 

служители. 

- създаване на нормативна уредба мотивираща фирмите, от една страна, към по-голяма 

социална   отговорност   и,   от   друга   страна,   освобождаваща   тяхната   икономическа 

инициатива – без да се смесва социалната с юридическата отговорност, трябва да се 

създаде благоприятна среда, която да мотивира фирмите към социална отговорност, 

като   например   се   даде   на   фирмите   свобода   за   социално   договаряне   между 

заинтересованите   страни,   водещо   до   конкретни   специфични   средства   и   мерки   за 

фирмата,   функционираща   на   определена   територия,   без   да   се   намалява   притока   на 

средства в държавната хазна чрез данъчни  облекчения  (това също би рефлектирало 

върху решаването на социалните проблеми).

На   база   на   изброените   аргументи   „за”   и   „против”   бихме   могли   да   отбележим,   че 

социалната отговорност на фирмата се изразява в благотворителни кампании и грижа за 

служителите;   ангажимент   да   допринася   за   устойчиво   икономическо   развитие   и 

4

гарантиране връзки с обществото с основна цел – подобряване качеството на живот; 

мерки за опазване на околната среда, добри и безопасни условия на труд; оказване на 

помощ  при   възникването   и  решаването   на  важни   социални   проблеми   (не  само   при 

създаването на които фирмата е оказала влияние); поставяне на акцент за оптимално 

взаимодействие между бизнеса и обществото.

При   асоциалното   поведение   (липса   на   социална   отговорност)   на   фирмата   е   налице 

липса   на   заинтересованост   за   чувствата   на   другите;   липса   на   връзка   с  обществото; 

пренебрегване   на   безопасността   и   опазването   на   околната   среда;   нарушаване   на 

общоприетите морални норми и законите.

Социалноотговорното   поведение   на   фирмите   представя   бизнеса   в   положителна 

светлина   и   издига   неговата   роля   в   обществото.   Колкото   по-социалноотговорен   е 

бизнеса, толкова по-положителна е и обратната връзка, а именно на обществото върху 

него.

Социалната   среда   въздейства   върху   бизнеса   чрез   осигуряване   на   квалифицирани 

служители   и   организационни   форми   за   неговата   подготовка   (образованието);   чрез 

нормативни, социални и икономически механизми; чрез средствата за комуникация в 

рамките   на   територията;   транспортната   инфраструктура;   административното 

обслужване; културни институти и социални заведения и др. 

При разработването на фирмените стратигии задължително трябва да бъдат включвани 

и социални цели. Взаимодействието между бизнеса и социалната среда трябва да бъде 

гъвкаво и динамично.

Социално отговорни фирми в България

Глобалният договор

 на ООН стартира в България през януари 2003г. под егидата на 

президента Първанов. Инициативата обединява на доброволен принцип  

широк кръг 

компании   и   организации,   приели   принципите   на   отговорното   корпоративно 

гражданство.

 Глобалният договор призовава активни и социално отговорни компании 

да възприемат и приложат в техните дейности десет универсални принципа в сферата 

на   околната   среда,   работните   стандарти,   човешките   права   и   борбата   с   корупцията. 

Глобалният договор има за цел да ангажира бизнеса в борбата с главните социални и 

екологични   предизвикателства,   които   растящата   глобализация   влече   след   себе   си.  

От своя старт в България Глобалният договор обединява повече от 120 компании в 

неформална   мрежа.   Българската   мрежа   на   Глобалния   договор   е  

неформално 

сдружение   на   компании,   неправителствени   организации   и   академични 

5

институции, които споделят

принципите

 на Глобален договор и прилагат 

социално 

отговорни практики

; стремят се да обменят опит, инициират диалог или партньорства 

с други лица, като  правителството,  местните  власти, работодателските  организации, 

организациите на гражданското общество и академичните институции. За да се усили и 

повиши ролята на мрежата на Глобалния Договор в България, през 2006г. бе е въведена 

структура за управление, състояща се от Консултативен Съвет и Секретариат.

Принципите   на   Глобалния   договор

  се   основават   и   произтичат   от   следните 

декларации   и   конвенции,   целящи   постигането   на   глобална   и   равна   за   всички 

икономика: 

•

Универсална Декларация за правата на човека

•

Декларацията   на   Международната   Организация   по   Труда   за

    основните

принципи и права на раборното място 

•

Декларацията от Рио за околната среда и развитието

•

Конвенцията на ООН срещу корупцията

Глобалният Договор призовава компаниите да възприемат, подкрепят и приложат в 

своята сфера на влияние, сбор от ценности, разделени в четири основни категории: 

Права на човека: 

Принцип 1. Зачитане и подкрепа за опазването правата на човека. 

Принцип 2. Гаранция за необвързване с действия, нарушаващи правата на човека. 

Трудови норми: 

Принцип 3. Приемане свободата на сдружаване и ефективно признаване на правото на 

колективно договаряне. 

Принцип 4. Премахване на всякакви форми на насилствен и принудителен труд. 

Принцип 5. Ефективно премахване на детския труд. 

Принцип 6. Изкореняване на дискриминацията по отношение на правото на труд и на 

професия. 

Околна среда: 

6

Принцип 7. Подкрепа за превантивните подходи в опазването на околната среда. 

Принцип 8. Подемане на инициативи, стимулиращи поемането на по-голяма 

отговорност

към

околната

среда.

Принцип   9.   Насърчаване   развитието   и   разпространението   на   технологии,   щадящи 

околната

среда.

Антикорупция:

Принцип 10. Подкрепа на антикорупционни инициативи и политика на прозрачност. 

Предимства от присъединяването в ГД:

От стопанска гледна точка подкрепата за осъществяването на принципите на Глобалния 

договор е целесъобразна и в подкрепа на това твърдение могат да се изтъкнат много 

доводи, сред тях и следните: 

•

Управление на преките разходи за осъществяването на стопанска дейност; 

•

Ангажирате нови възможности за бизнес; 

•

Инвестирате в устойчива бизнес среда; 

•

Възприемане на европейски стандарти; 

•

Получавате обществено признание; 

•

Маркетингови възможности, свързани с подкрепата на определени каузи; 

•

Възможности за връзки с обществеността; 

•

Ставате партньори в обществени дейности и дейности за развитие. 

Глобалният договор разчита на отговорността си пред обществото, прозрачността на 

работата си и интереса на компаниите, профсъюзите и гражданските организации при 

инициирането   и   споделянето   на   съвместни   дейности   по   следването   на   принципите, 

върху които инициативата се основава.

28 февруари, в Гранд хотел България се проведе официално представяне и дискусия 

върху резултатите от  

базовото проучване за “Корпоративната социална отговорност в 

българския   контекст”

Базовото   проучване   на   разбирането   и   практиките   на 

7