Надклас Hexapoda

Клас

Protura

 - дребни (0,5 - 1,5mm), слепи насекоми, водещи скрит начин на 

живот в почвата и в растителни остатъци. Съчетават в устройството си примитивни 
със специализирани белези. Антените им са вторично изчезнали и тяхната сетивна 
функция се поема от удължените предни крака. Дишат с цялата повърхност на тялото 
или с трахеи.  Устният апарат  е пробиващо - смучещ. Развитието  е с  

анаморфоза

-

първичен тип на развитие, характерен за нисшите членестоноги, характеризиращ се с 
постепенно попълване на броя на телесните сегменти при всяко линеене. Излюпилите 
се от яйцата ларви са с 8 коремни сегменти, като в процеса на развитието броят им 
нараства до 12.

Клас  Collembola

  - повече от 2000 вида. Колемболите са много древна група, 

известна още от девон. Живеят главно в повърхносните слоеве на почвата или сред 
растителни   остатъци   в   постилката,   където   се   хранят   основно   с   гъбен   мицел, 
водорасли, лишеи. Някои видове се срещат на повърхността на живи растения или 
дори върху водната повърхност. Имат дълги антени, очите са развити само при тези 
представители,   които   излизат   на   повърхността,   постоянните   почвени   обитатели   са 
слепи.   Върху   долната   повърхност   на   коремчето   си     колемболите,   обитаващи 
повърхността на почвата, притежават характерен скакателен орган, с чиято помощ 
могат да се отблъскват от субстрата и да извършват дълги скокове. Развитието на 
колемболите е с 

протоморфоза

 - ларвите са подобни на възрастните, като линеенията 

продължават и във възрастно състояние.

Клас  Diplura

  - слепи, водят скрит начин на живот в почвата, обикновено не 

излизат на повърхността. На края на тялото  имат двойка многочленести придатъци - 

церки

.   Устният   апарат   е   от   гризещ   тип.     Хранят   се   с   разнообразна   храна   -   има 

фитофаги,сапрофаги и хищници. Развитието е протоморфоза.

 
Клас Insecta

Подклас Apterygota

Разред Thysanura 

-

 тялото обикновено е покрито с люспи, които го предпазват 

от прекомерно изпарение. Обикновено са развити сложни фасетни очи, антените са 
нишковидни,   на   края   на   тялото   има   2   многочленести   церки   и   среден  

парацерк 

(опашна   нишка).   Върху   коремните   сегменти   са   запазени   зачатъци   на   коремните 
крайници,   върху   които   тизанурите   се   опират   при   ходене.   Развитието   е   с 
протоморфоза.   Хранят   се   с   растителни   остатъци,   с   лишеи.   Обитават   каменисти 
местообитания,   водейки   обикновено   скрит   начин   на   живот,   някои   се   срещат   в 
мравуняци или са 

синантропни

.

Подклас Pterygota
Според   начина,   по   който   протича   метаморфозата,   крилатите   насекоми   се 

разделят на 2 големи групи - 

хемиметаболни 

или насекоми с 

непълно превръщане 

и 

холометаболни

, или насекоми с 

пълно превръщане

. 

Група HEMIMETABOLA (насекоми с непълно превръщане) - преминават през 

три основни фази в развитието си - яице, ларва и имаго. Ларвите по редица черти в 

устройството си наподобяват възрастното насекомо (имагото) - имат сложни фасетни 
очи, крилните зачатъци са добре видими в късните ларвални възрасти. Обикновено 
имат еднакъв с имагото тип устен апарат и често водят сходен начин на живот. При 
някои има усложнено хемиметаболно развитие – 

хиперморфоза

 (отделните ларвални 

стадии се различават съществено).

Разред Ephemeroptera

 (еднодневки) - възрастните имат две двойки мрежести 

крила, втората от които е в различна степен недоразвита и много рядко липсва. Заедно 
с водните кончета еднодневките спадат към инфраклас 

Paleoptera 

(древнокрили). При 

тях в покой крилата не се сгъват и не се прибират към тялото и възможностите им да 
използват различни тесни местообитания са ограничени. На върха на коремчето имат 
3 или рядко 2 членести придатъци – 2 церки и 1 опашна нишка. Възрастните са кратко 
живеещи (продължителността им на живот е от няколко часа до няколко дни) и имат 
редуцирана храносмилателна система - устните органи са недоразвити, а червото е 
изпълнено с въздух и изпълнява аеростатична функция. Мъжките и женските имат 
чифтни   копулационни   органи   (   примитивен   белег).   Копулацията   се   извършва   във 
въздуха,   след   което   мъжкият   умира,   а   женската   отлага   яйца   във   водата,   където 
протича   ларвалното   развитие.   Обикновено   ларвите   живеят   в   бързотечащи   реки   и 
потоци, спадайки  към  

реофилната

  фауна, но има и видове, срещащи се в стоящи 

водоеми.   Дишат   с   метамерно   разположени   коремни   трахейни   хриле,   хранят   се   с 
разнообразна храна – предимно детрит, водорасли и много рядко са хищници. След 
завършване на развитието, продължаващо често 2-3 години, ларвите напускат водата 
и   линеят   в   крилато   насекомо,   наречено  

субимаго

.   За   да   стане   способно   към 

размножаване, субимагото линее още веднъж, привръщайки се в имаго. 

Разред Odonata

 (водни кончета) - имат две двойки мрежести крила, които не 

се   прибират   към   тялото   в   покой.   Близо   до   върха   на   всяко   крило   има   плътно 
тъмнооцветено  петно  -  

птеростигма

, отстраняваща  вредните  вибрации  при полет. 

Съвършеният полет, големите очи, подвижната глава и мощният гризещ устен апарат 
са свързани с хищния живот на имагото, което хваща жертвата си във въздуха. Във 
въздуха   се   извършва   и   копулацията,   съпроводена   със   сперматофорно   оплождане. 
Мъжките   индивиди   имат   вторичен   копулационен   орган   върху   втория   коремен 
сегмент, а половия им отвор е върху 9 сегмент. Яйцата се отлагат направо във водата 
или върху водната растителност, ларвите са водни, хищни, с големи фасетни очи и 
специален  орган за улавяне на жертвата -  

маска

, образувана от силно удължената 

долна устна. Дишат с помощта на външни 

листовидни опашни хриле

 или с 

ректални 

хриле

,   образувани   от   израстъци   на   задното   черво.   Преди   имагиниране   ларвите 

напускат водата, покатервайки се върху различни надводни предмети. 

Подразред Zygoptera

(равнокрили водни кончета) - имат стройно тяло с тънко 

дълго коремче. Очите не се допират. Крилата от двете двойки са почти еднакви, в 
покой високо вдигнати над коремчето. Ларвите дишат с листовидни опашни хриле, 
образувани от 3 листенца, хомоложни на церките и парацерка.

Подразред 

Anisoptera

 (разнокрили водни кончета) -  по-едри, с относително по-

късо коремче. Очите са големи, допиращи се по средната линия. Много добри летци. 
Задните крила са по-широки в основата си от предните. Ларвите дишат с ректални 
хриле.

Разред Blattodea

  (хлебарки) - древна група, известна още от карбон, когато, 

вероятно, хлебарките са представлявали основната част от ентомофауната. Днес са 
известни повече от 2500 рецентни (съвременни) вида, около 80% от които живеят в 

2

тропични и субтропични гори. Водят предимно нощен начин на живот. Тялото на 
хлебарките е плоско, което улеснява скриването им в различни укрития през деня. 
Главата, носеща многочленести нишковидни антени, е покрита от голям щитообразен 
преднегръд. Устните органи са гризещи, пригодени за хранене с разнообразна храна. 
Краката са бегателни, на края на коремчето има членести церки, а при мъжките и 
неначленени стили. Предните крила са превърнати в кожести надкрилия, под които 
често ветрилообразно се сгъват задните. Крилата могат да бъдат скъсени или въобще 
да   липсват,   което   е   особено   характерно   за   женските   индивиди.   Хлебарките   не   са 
добри   летци   по   правило.   Интересно   е,   че   тази   тенденция   се   появява   относително 
късно   в   еволюцията   на   разреда,   късокрилите   и   безкрилите   форми   не   са   познати 
отпреди третичния период. Яйцата се отлагат обикновено в  

оотека  

(капсула, която 

при   хлебарките   е   с   2   реда   яйца),   излюпилите   се   от   яйцата   ларви   по   външен   вид 
наподобяват възрастните. Сред хлебарките има много синантропни видове (видове, 
свързани с човека и неговите жилища), които могат да пренасят патогенни бактерии 
или яйца на хелминти.

Разред Mantodea

(богомолки) - предните крила са по-тесни и по-плътни от 

задните   и   функционират   като   надкрилия.   Както   и   при   хлебарките,   може   да   се 
наблюдава различна степен на редукция на крилата. Тялото е удължено, със силно 
подвижна глава, големи очи,  удължен преднегръд и въоръжени с шипове хватателни 
предни   крака.   Богомолките   имат   гризещ   устен   апарат   и   са   хищници,   хранят   се 
предимно с насекоми, като се среща и канибализмът. Морфологията, окраската на 
тялото  и поведението  им са съобразени  с хищничеството.  Окраската  е  

криптична 

(защитна), с преобладаване на различни оттенъци на зеления, жълтия и кафявия цвят, 
правеща насекомото почти незабележимо сред растителността. Криптичният ефект се 
подсилва и от поведението на ловуващата  богомолка, която застава неподвижно с 
вдигнати предни крака в очакване на жертвата. Яйцата се отлагат в образувана от 
пенеста   маса   и   разделена   на   напречни   камери   оотека,   която   се   прикрепва   към 
растителността. Тялото на ларвите е покрито с шипчета, подпомагащи излизането от 
оотеката.  В България има 4 вида.

Разред   Isoptera

  (термити)   -   обединява   около   2500   вида,   основно   тропични 

насекоми, водещи обществен начин на живот. Колониите живеят в гнезда в почвата 
или   в   дървесината,   някои   термити   изграждат   изключително   здрави   конични 
постройки от глина. При термитите, както и при мравките, е ясно изразен 

кастовият 

полиморфизъм

,   което   отразява   конвергентната   еволюция   на   двете   групи.     Едно 

"семейство" се състои от няколко стотин до 1 млн. индивида, основната част от които 
са "работници".   За разлика обаче от работничките при мравките, тук те са полово 
недоразвити  мъжки и женски,  наподобяващи по редица белези в морфологията си 
ларви.   Обикновено   те   са   слепи,   безкрили,   със   слабо   хитинизирано   и   слабо 
пигментирано, завършващо с церки тяло, приспособени към живот в условията на 
постоянно влажния микроклимат, създаден в гнездото. Специализираните работници 
с увеличена главова капсула и мощни мандибули формират кастата на "войниците". 
Крила притежават само способните към размножаване мъжки и женски, като те са 
ципести,   по-дълги   от   тялото,   без   значителни   различия   между   двете   двойки. 
Обикновено в едно гнездо има 1 яйцеснасяща женска и 1 мъжки. След основаване на 
нова колония женската става неподвижна и отделя 

телергони

, потискащи развитието 

на половозрели крилати индивиди, които се появяват при изтощаване на женската или 
при   нарастване   на   колонията   преди   роене.   Плодовитостта   на   женската   е 

3

изключително висока - до 2000 яйца за 1 денонощие. Термитите се хранят с разлагащи 
се растителни остатъци или със суха дървесина и са основни разрушители на всички 
растителни   остатъци   в   тропичните   гори.   В   разграждането   на   целулозата   участват 
живеещите в храносмилателния им канал симбионтни камшичести. 

Разред Phasmatodea

 - около 2500 вида, предимно тропични, растителноядни, с 

пръчковидна или листовидна форма на тялото. Надкрилията липсват или са скъсени, 
летателните   крила   са   ветриловидни.   Жилкуването   на   надкрилията   може   да 
наподобява това на листата. Особената форма на тялото, защитната окраска, бавните 
движения и способността към  

танатоза

  (замиране при допир или друго дразнене) 

правят тези насекоми трудно забележими върху растителността. При много видове 
женските   се   срещат   по-често   от   мъжките,   като   в   тези   случаи   се   наблюдава 

партеногенетично 

размножаване. 

Разред Ortoptera  

(правокрили) - голям разред, обединява повече от 20 000 

вида,     повечето   от   които   предпочитат   открити   местообитания   -   степи,   ливади   и 
пустини.   Крилата,   когато   са   развити,   се   диференцират   на   по-плътни   надкрилия   и 
широки, ветрилообразно сгъващи се под елитрите летателни крила. Задните крака са 
удължени,   скакателни.   Характерно   за   разреда   е   силното   развитие   на   специални 
звукови (

стридулиращи,  

произвеждащи звук в резултат на триене на хитинизирани 

повърхности)   и   слухови   (

тимпанални

)   органи,   използвани   за   вътревидова 

комуникация. Оплождането е сперматофорно, яйцата се снасят поединично или на 
групи в почвата, на повърхността на растенията или в живи растителни тъкани. Сред 
правокрилите има растителноядни,   хищници и видове със смесено хранене. Редица 
растителноядни видове проявяват склонност към  

каламитети

, при които масовото 

размножаване   се   последва   от   миграции     и   от   унищожаване   на   растителността   на 
големи   територии.   Мигриращата   стадна   форма,   развиваща   се   при   повишена 
популационна плътност, се различава морфологично от единичната, като развитието 
на едната или другата форма се контролира от ендокринната система.

Подразред

  Dolichocera

  (дългопипалести   правокрили)   -   антените   са 

многочленести,   не   по-къси   от   дължината   на   тялото.   Тимпаналният   орган   е 
разположен върху тибиите на предните крака, а звука се произвежда при триене на 
надкрилията. Яйцеполагалото при женските обикновено е дълго, саблевидно. 

Подразред

  Brachycera

  (късопипалести правокрили) - антените обикновено не 

надвишават половината от дължината на тялото, слуховият орган се намира отстрани 
на   първия   коремен   сегмент.   Звуковете   обикновено   се   генерират   при   триенето   на 
бедрото   на   задните   крака   в   една   от   надлъжните   жилки   на   надкрилията. 
Яйцеполагалото е късо, риещо, пригодено за правене на ямки в почвата, в които се 
снасят яйцата. 

Разред Dermaptera

 (ухолазки) - включва над 1700 вида влаго- и топлолюбиви, 

предимно нощно активни насекоми. Тялото на ухолазките е удължено, гъвкаво, силно 
хитинизирано. Първата двойка крила е превърната в къси кожести надкрилия, под 
които   са   скрити   ципести   ветрилообразни   задни   крила,   сгъващи   се   по   дължина   и 
ширина.  Летателните  крила  са с твърда рогова пластинка  в основата  си, понякога 
липсват.   На   края   на   тялото   се   намират   големи   едночленести   церки,   превърнати   в 
подвижни   щипки,   използвани   за   защита   и   нападение.   Щипките   при   мъжките 
индивиди   могат   да   бъдат   по-сложно   устроени   от   тези   при   женските,   в   което   се 
изразява половият диморфизъм при ухолазките. При ларвите на някои примитивни 
рецентни представители, както и при някои фосилни юрски форми, няма формирани 

4

щипки   и   тялото   завършва   с   многочленести   нишковидни   церки.   Ухолазките   имат 
гризещ устен апарат и се хранят с животинска и растителна храна.

Разред Plecoptera  

(перли) - притежават голям брой примитивни белези като, 

например,  

хомономна  

сегментация

на   гръдния   отдел   (трите   гръдни   сегмента   са   с 

едниква форма и големина). Възрастните насекоми се срещат най-често по бреговете 
на реки, водят малкоподвижен начин на живот, някои не могат да летят. Устните 
органи са редуцирани, двата чифта крила са мрежести, в покой лежат плоско върху 
коремчето. На края на тялото имат двойка многочленести церки. Яйцата се снасят във 
водата. Ларвите са водни, предимно реофилни, дънни, със силни назъбени челюсти. 
Дишат   с   помощта   на   външни   хриле,   които   са   най-често   снопчета   от   нишковидни 
израстъци върху различни сегменти на гърдите и коремчето. Обикновено са хищници, 
по-дребните   са   растителноядни.   Развитието   на   ларвите,   съпроводено   с   20   -   30 
линеения, продължава от 1 до 4 години в зависимост от вида и от температурния 
режим на водоема.

Разред   Anoplura

  (въшки)   -   обединява   малко   над   150   вида     кръвосмучещи 

ектопаразити   по   бозайниците.   Паразитният   начин   на   живот   се   отразява   на 
морфологията  и вътрешното им устройство. Тялото е сплеснато,  със слети гръдни 
сегменти.   Крилата   са   напълно   изчезнали,   очите   са   редуцирани.   Късите   крака 
завършват със сърповиден подвижен нокът за захващане за космите. Устните органи 
са   пробиващо   -   смучещи,   представени   от   хоботче   с   3   пробиващи   четинки.   Около 
устния   отвор   има   венец   от   зъбци   за   прикрепване   към   кожата   на   гостоприемника. 
Слюнните жлези са силно развити и секретът им съдържа антикоагуланти. Предният 
отдел на хранопровода е разширен и функционира като помпа. Яйцата (гнидите) се 
прикрепват към космите с помощта на секрета на придатъчните жлези. Ларвите по 
морфология   са   сходни   с   възрастните,   освен   по   размери   се   различават   по 
разположение на космиците по тялото си (

хетотаксия

). Цикълът на развитие може да 

продължава само 16 дена, при това продължителността на живот на женските е около 
2 месеца, поради което паразитите се размножават много бързо.

Разред Homoptera

(равнокрили) - един от най-големите разреди насекоми с 

непълно превръщане, включващ повече от 30 000 вида.  Обединява разнообразни по 
морфология   и   биология   насекоми   с   слабо   подвижна,   насочена   надолу 
(

опистогнатична

)   глава   и   пробиващо-смучещ   устен   апарат   във   вид   на   членесто 

хоботче,   подгънато   под   тялото.   Крилата   в   покой   лежат   покривообразно   върху 
коремчето,   предните   могат   да   бъдат   по-плътни   от   задните,   кожести,   уплътнени 
равномерно   по   цялата   си   дължина.     Хранят   се   с   растителни   сокове.   Понякога 
метаморфозата е вторично усложнена.

Подразред  

 Cicadinea

   (цикади)   -   задните   крака   са   удължени,   скакателни. 

Антените   са   много   къси,   3-членести,   с   връхна   четинка.   Крилата   са   с   надлъжни   и 
напречни жилки, предните често са по-плътни от задните. Ларвите са по-мека обвивка 
на   тялото   от   възрастните   и   често   се   развиват   в   почвата,   смучейки   сокове   от 
подземните  части  на  растенията.  Когато  са  по надземните  растителни  части,  имат 
приспособления, предпазващи ги от прекомерно изпарение.

Семейство   Cicadidae   (пеещи   цикади)   -   едри   дендрофилни   (по   дърветата) 

цикади, при които двата чифта крила са еднакво прозрачни, с мощни жилки. "Пеят" 
само   мъжките,   звуковият   апарат   се   намира   на   долната   страна   на   първия   коремен 
сегмент и представлява чифт изпъкнали пластинки, свързани с мускули, способни към 
бързи   съкращения   и   променящи   степента   на   изпъкналост   на   пластинките. 

5

Възникналият   при   вибрацията   звук   се   усилва   от   допълнителни   резониращи 
пластинки.   Яйцата   се   отлагат   под   кората   на   тънките   клонки   или   в   дръжките   на 
листата в разрези, направени с яйцеполагалото. След излюпването си ларвите падат на 
земята, заравят се в нея и водят почвен начин на живот, смучейки сок от корените на 
различни дървета.

Семейство Cercopidae  - предните  крила могат да бъдат кожести  и понякога 

ярко оцветени. Ларвите се хранят по стъблата и листата на растенията, отделяйки през 
аналния отвор голямо количество течност, съдържаща муцин. Течността се насища с 
въздух, отделян през задните стигми, и образува пенеста маса, покриваща ларвата и 
осигуряваща необходимата за живота й влажна среда. 

Семейство

Membracidae   -   имат   силно   развит   преднегръд,   носещ   гребени, 

шипове или други израстъци, по-силно развити при тропичните видове.

Подразред   Psylloidea   -   обикновено   имат   10-членести   антени,   крилата,   за 

разлика от тези при цикадите, са само с надлъжни жилки, без напречни. Краката са 
къси, с удебелени бедра, задните крака са скакателни. Подобно на листните въшки 
изсмукват   толкова   много   растителни   сокове,   че   не   усвояват   всичките   захари   и 
екскрементите им са сладки.

Подразред   Aleyrodinea   (белокрилки)   -   тялото   и   крилата   им   са   покрити   с 

восъчен  прахообразен налеп. Развитието  е усложнено, с  

хиперморфоза

. От яйцата, 

които се прикрепват към субстрата чрез стълбче, се излюпват подвижни ларви. След 
като ларвата намери подходящо за хранене място върху растението, започващите да 
функционират восъчни жлези я прикрепват плътно към листото или кората и след 
линеене   тя   се   превръща   в   неподвижна   ларва   с   редуцирани   крака   и   антени.   При 
ларвите от 4-та възраст се променя и формата на тялото - тя престава да се храни, 
става изпъкнала, защитена от восъчна капсула и понякога се нарича 

пупарий

. В нея се 

извършват процеси, подобни на тези в какавидата на насекомите с пълно превръщане.

Подразред  

 Aphidodea

   (листни въшки) - живеят в колонии върху надземните 

части  или върху корените на растенията, предизвиквайки деформации, гали и други 
повреди.   Крилата,   когато   са   развити,   са   прозрачни,   задният   чифт   е   по-малък   от 
предния.   Липсват   напречни   жилки.   Много   видове   листни   въшки   отделят   сладки 
екскременти, тъй като меката кутикула и съответно лесното изпарение на вода през 
нея   и   откритият   начин   на   живот   създават   необходимост   от   поемане   на   повече 
растителни сокове, при което се поемат повече от необходимите им захари. Листните 
въшки, които са покрити с восък или живеят в гали, не отделят сладки екскременти, 
т.к.   при   тях   проблемът   с   изпарението   е   решен   по   друг   начин   -   съответно   чрез 
намаляване на пропускливостта на кутикулата и създаване на влажен микроклимат в 
галите.   Листните   въшки   имат   сложен   цикъл   на   развитие,   различен   при   различни 
представители.   Последователно   се   образуват   безкрили,   размножаващи   се   чрез 

партеногенеза

  женски,   крилати   партеногенетични   женски   и   типично   полово 

поколение   (женски   и   мъжки   крилати   индивиди),   появяващо   се   обикновено   през 
есента. За листните въшки е характерно 

живораждане

, което при повечето видове е 

яйцеживораждане

 - развитието на ембриона е в тялото на майката, но е за сметка на 

жълтъка, натрупан в яйцето. Понякога целият цикъл протича върху едно растение, в 
други   случаи   (при   мигриращите   видове)   се   наблюдава   смяна   на   хранителното 
растение.

Подразред

Coccodea

(кокциди,   щитоносни   въшки)   -   най-специализираната 

група   сред   равнокрилите,   в   която   хиперморфозата   е   съчетана   с   рязък   полов 

6