Колеж по туризъм – гр. Варна
Курсова
работа
на тема
Югоизточна България – развитие на
туризма. Центрове
Изготвил: Кристина Йорданова Ганчева
Група: МТ2
Факултетен номер: 7785
Дата: 12.12.2008
Съдържание:
1 Увод
2 Изложение
2.1 Природо-географски условия
2.1.1 Географско местоположение
2.1.2 Релеф
2.1.3 Климат
2.1.4 Води
2.2 Антропогенни фактори
2.2.1 Исторически и културни фактори
2.2.2 Икономически фактори
2.2.3 Организационни фактори
2.2.4 Психологически фактори
2.4 Развитие на туризма. Центрове
2.4.1 Развитие на туризма в градовете по Южното черноморие
2.4.2 Курортни селища и комплекси по Южното черноморие
2.4.3 Развитие на туризма в градовете в Югоизточна България без излаз на море
2.4.2 Курортни селища в Югоизточна България без излаз на море
3 Заключение
4 Приложение
2
5 Библиография
1 Увод
Югоизточна България е регион с ключово и изключително благоприятно географско
местоположение, разнообразен релеф, мек и лечебен климат, наличие на морски и
минерални води, прекрасни обширни плажни ивици и много други природни богатства.
Районът, познат още от дълбока древност като кръстопът на културите е известен и с
богатата си история и културни забележителности. Тази комбинацие между прекрасни
природни и антропогенни дадености прави Югоизточна България особено
предпочитана за туристически посещения. Всички тези фактори, влияещи върху
развитието на туризма – природните условия, стопанското развитие, политическата
обстановка, етно-културният облик на населението, географското положение, богатото
историческо и културно наследство, държавната политика в областта на туризма и
законодателството, рекламната дейност, наличието на квалифицирани кадри и др.
могат да се обединят в няколко групи – приридо-географски, антропогенни и
организационни фактори. Самостоятелно въздействащ фактор е и географското
положение на страната. България се намира на кръстопът между Европа и Азия, което
има голямо значение за развитието на държавата. Факторите, влияещи върху
развитието на туризма предопределят мястото на нашата държава в рамките на
европейския и световен туризъм.
2 Изложение
2.1 Природо-географски условия
2.1.1 Географско местоположение
Югоизточна България граничи на изток с Черно море, а на север обхваща източните
разклонения на Стара планина. На юг-югозапад включва част от Странджа. Липсата на
високи планини и големи реки в територията на региона спомага за вързките между
селищата и повишава компактността на територията му. Регионът има площ от 14645,1
кв.км, или 13,2% от територията на страната. В него живее 10% от населението на
България. Свободният достъп до Черно море определя благоприятното му транспортно,
природно и стопанско географско положение. Той дава възможност за развитието на
международен туризъм и за ориентирането на транспортната, техническа и социална
инфраструктура към крайбрежието и основно към регионалния център Бургас.
Източната граница на региона има и важно геостратегическо положение, тъй като чрез
нея България се свързва със Средиземно море и Световния океан. Връзката на Черно
море с потоците Босфора и Дарданелите благоприятства нейното транспортно-
географско положение. Северната граница на областта минава по Източна Стара
планина. Чрез ниските и удобни старопланински проходи /Върбишки, Ришки/ се
осъществява връзката на областта с Варненска и Русенска област. Бургаска област е
широко отворена и на запад към вътрешността на страната, като поддържа оживени
икономически връзки с Горнотракийската низина и Родопите и промишлената
агломерация София-Перник. Южната граница съвпада с част от държавната граница на
България с Република Турция по Странджа. През територията на областта преминават,
3
важни шосейни и жп трасета: София-Пловдив-Бургас; София-Казанлък-Бургас;
панорамния път от Констанца-Варна-Бургас-Малко Търново – Истанбул.
Югоизточния причерноморски регион включва градовете Обзор, Несебър, Поморие,
Бургас, Созопол, Приморско, Царево, Ахтопол и др., намиращи се по Южното
черноморие на България. Град Бургас е областен център и се намира в най-западната
точка на Бургаския залив и в източната част на Бургаската низина, която се намира на
изток от Горнотракийска низина. Бургас е разположен на брега на Черно море и дава
името на Бургаския залив - най-големият и най-вдаденият в континента на българското
Черноморие. Бургас се намира на 389 км от София, на 272 км от Пловдив, на 134 км от
Варна, на 180 км от Стара Загора и на 350 км от Истанбул. Заобиколен е от езерата Вая,
Атанасовско и Мандренско езеро. През Бургас минава европейският транспортен
коридор 8.
Oбласт Бургас се посещава от по-голямата част от чуждите и български туристи и
граничи с Република Турция, която също е значим фактор в международния туризъм.
Бургаска област включва привлекателните дялове на Източна Стара планина, северните
разклонения на Странджа планина, ПП "Странджа", Източните части на
Горнотракийската низина, Бургаската низина и др. На изток включва Южното
Черноморско крайбрежие, което е най-атрактивно за развитието на туризъм. На
територията на област Бургас се осъществява над 40% от масовия туризъм в страната.
Това се дължи до голяма степен на най- големия курортен комплекс в България
Слънчев бряг.
2.1.2 Релеф
Релефът на територията на южното черноморие е разнообразен, от низинен до
нископланински, тъй като от север на юг се редуват части от Стара планина и
Задбалканските полета, Бургаската низина, Среднотунджанската низина и Сакарско-
Странджанската хълмиста и нископланинска подобласт. Тази негова особеност играе
основна роля в развитието на редица отрасли, включително туризма. Върху
стопанското развитие на областта оказват най-силно въздействие Бургаска и
Тунджанската низина. Равнинно-хълмистия релеф благоприятства развитието на
железопътния, автомобилния и тръбопроводния транспорт, механизацията на
земеделието, изграждането на големи напоителни системи и развитието на селищната
мрежа.
Релефът на крайбрежието привлича туристите преди всичко с красотата и
разнообразието на пейзажа, начупената брегова ивица и удобствата за упражняване на
някои видове туризъм – рекреативен, лечебен, спортен и др. Поначало туристите биват
привличани най-много, от гледна точка на релефните форми, от дълбоките врязвания
на сушата в морето, островите, полуостровите, заливите, плажна ивица и др. Имайки
предвид, че около 28% от общата дължина на Българското черноморско крайбрежие е
заета от плажни ивици, то най-голямата част – около 3/5 от тях , са разположени по
Южното черноморие, което е най-сложно разчленено и най-атрактивно в сравнение с
останалите части. Това създава благоприятни условия за развитието на туризма чрез
обширна плажова ивица, пясъчни дюни, крайбрежни езера и блата, многобройни
4
заливи, лагуни и лимани. Тук е най-големият залив на Българския черноморски бряг –
Бургаският, който е предпоставка за изграждането на пристанищата Бургас, Созопол,
Поморие и Несебър.
Територията на община Бургас е предимно равнинна. Бургас и непосредствената му
околност заемат част от Бургаската низина, която е най-източното продължение на
Преходната, или Тракийската област. Основният облик на крайбрежието се дава от
обширния морски терасен комплекс, който достига на ширина до 20 км. Височината
Върли бряг (209 м) е най - високата точка в общината. Общата дължина на морския
бряг на територията на община Бургас е 38 750 м, от които 19 762 м (51,0 %) плаж и
6 000 м (15,5 %) скалист бряг. Плажовете по северния бряг на Бургаския залив имат
изключително благоприятна източна и югоизточна експозиция.
2.1.3 Климат
Климатичните условия в района се обуславят от неговото географско положение.
Областта обхваща части от три климатични области – умереноконтинентална,
преходносредиземноморска и преходноконтинентална, а на територията и се съчетават
няколко климатични влияния, като най-изразено е това на преходно-континенталния
климат. Влиянието на Черно море и Средиземноморието е осезателно.
Климатът е важен лечебно-профилактичен фактор, от който до голяма степен зависи
продължителността на активния туристически сезон. Към климатичните условия и
ресурси спадат температурния режим на въздуха, продължителността на слънчевата
радиация, средния брой на дните с валеж, мъгли и др. Средната годишна температура в
Бургаска област е около 12°С. Средната януарска температура е положителна от 2° до
3° С. Средномесечните стойности за м. юни са между 19.1° и 20.8° С, а през юли и
август са почти изравнени от 22.1 до 23.7° С – много благоприятни за отдиха и туризма.
Началото на есента започва с термични условия, близки до летните, което е
предпоставка за удължаване на активния туристически сезон. През ноември нарастват
студените дни, като в района на Бургаския залив се оформят средно 250 дни без
мразове и над 260 дни на юг от него. На територията на община Бургас са измерени и
най-високи средномесечни температури през зимата - плюс 2,3
°
-3,3
°
С, въпреки че
понякога са възможни и отрицателните стойности.
Климатът по Южното черноморското крайбрежие със своите особености превръща
региона в балнеоклиматична зона. Изключително благоприятни за климато- и
морелечение са всички селища по Черноморското крайбрежие. При оценка на
природния потенциал на района от важно значение за туризма е продължителността на
слънчевото греене.Според измервания то е около 2100-2250 часа, или около 50% от
дните през годината. През периода от май до септември над 75% от дните са топли,
докато едва 10% от този период се отличава с мрачно и дъждовно време. През юли и
август безслънчевите дни практически липсват. Черноморското крайбрежие се
отличава с най-високо ниво на топлообмен. Неговият максимум е през юли. Друга
климатична особеност на Южното черноморското крайбрежие е по-хладното лято и по-
топлата зима в сравнение с вътрешността на страната. Основна причина за това е
топлообмена между морската вода и въздуха. Температурите на въздуха и водата,
големият брой слънчеви дни и ниската степен на валежите дават възможност за отдих
на открито през четирите месеци - от юни до септември .
5
Броят на дните с мъгла е по-голям от този на страната, поради близостта на морето.
Максимумът е през декември-януари, а минимумът през юли и август - също много
благоприятен фактор за активния туристически сезон. Районът на бургаското
крайбрежие е под влияние на преминаващите средиземноморски циклони през есента и
зимата. През октомври-ноември е максимумът на валежите. Средните годишни валежи
варират от 500 до 700 mm. (средно за страната 682мм).
Ветровият режим в района се определя с бризова циркулация за периода март - април
до октомври. Близостта на морската акватория е причина за наличието на морски и
континентален бриз. В района на Бургас морският бриз започва в интервала 9.30 - 11.00
часа и приключва към 21.00 - 22.00 ч., а в някои случаи може да продължи и до
полунощ. Честотата на бриза в този район е около 100-106 дни в годината (най-висока
за цялото крайбрежие), като най-много дни се падат на летните месеци - юли и август -
един благоприятстващ морската рекреация фактор.
Реакционно - климатичните и агроклиматичните условия като цяло са благоприятни и
определят специализацията на Югоизточния причерноморски регион в редица отрасли.
От гледна точка на стопанството областта е подходяща за отглеждането на пшеница,
слънчоглед, захарно цвекло, овощия, тютюн, фасул, памук и лозя, не само заради
климатичните предпоставки, но и заради преобладаващите в региона канелени горски
почви, смолници и делувиално-ливадни почви.
Климатичните ресурси играят особено важна роля за развитието на отдиха и туризма в
областта, особено в крайбрежната черноморска ивица. За морското летовищно дело
спомагат бризовете /дневни и нощни/, както и големият броя ясни дни и обилното
слънчево греене.
Районът Бургас - Поморие - Созопол има най-продължителен период с
температури над 15
°
и 18
°
С, като температурите преди и след активния туристически
сезон позволяват удължаване на туристическия сезон и възможност да се развиват и
други форми на туризма като климатолечение, познавателен и екологичен туризъм.
2.1.4 Води
Водните ресурси в област Бургас и в околностите се формират от отока на вътрешните
реки, подземните води и част от водите на реките протичащи през територията й.
Тяхното опазване, рационално използване и управление е от голямо значение за
устойчивото развитие на територията. За съжаление регионът е беден за европейските
стандарти в частта касаеща водните ресурси. Средногодишното количество на жител е
2300 – 2500 куб.м.,а използваемата част от него е от 800 до 1000 куб.м. Морската вода е
основният ресурс на Черноморското крайбрежие. Черно море, както и водните площи
на езерата и реките се неоценимо туристическо богатство за нашето крайбрежие. Те
подпомагат разширяването на туристическото предлагане чрез практикуване на
алтернативни видове туризъм, като бърдуотчинг, познаветелен и екологичен туризъм,
като с тези форми на устойчивия туризъм повишават ефективността на туризма като
цяло .
Черно море
6
В южноченоморската област е включен най-големият залив на Черно море -
Бургаският, както и множество малки, закътани заливчета по крайбрежието
-Созополски, Каваците, Света Параскева, Зигра, Стомополу, Дяволски и др. Бургаският
залив е с ширина 10-12,5 км и дълбочина 10-12 м. Черно море има някои характерни
особености, които го отличават от редица други морета. Температурата на
повърхностната вода показва големи годишни колебания. През зимата тя спада до 6
°
С,
а през лятото температурата на водата край българския бряг достига до 31
°
С при
Бургас. Черно море има голямо стопанско значение за страната. Разстоянието от Бургас
до Истанбул е 200 км. Нашето крайбрежие се отличава с редица особености, които го
правят твърде привлекателно и много подходящо за отдих, почивка и морелечение. Тук
няма резки колебания в температурата на въздуха и водата и липсва влажността,
характерна за много други курорти. То се отличава от Средиземноморието и с леките
си приятни бризове. По Българското крайбрежие няма силно изразени приливи и
отливи. Положителен фактор е и това, че солеността на водата в Черно море е два пъти
по-ниска, отколкото в Средиземно море.
Бургаски минерални бани
Бургаските минерални бани се намират на 12 км североизточно от Бургас. Те са
известни със своите термоминерални извора /39 - 42
°
С/ и са обявени за балнеоложки
курорт с регионално значение. Водата е лековита за заболявания на опорно-
двигателния апарат, ендокринната, дихателната и храносмилателна системи, обмяна на
веществата, нервни, гинекологични и сърдечно-съдови болести. Има изграден модерен
профилакториум и още няколко ведомствени почивни станции с общ капацитет около
500 легла. Комплексът разполага с голям басейн на открито, който не функционира
понастоящем. В съчетание с лечебната кал на Атанасовското езеро, Бургаските
минерални бани са голям потенциал за балнеолечение. Те се намират в подножието на
последните разклонения на източна Стара планина, между селата Ветрен и Банево, на
20 км. от Бургас и на толкова от Айтос. Разположени са край хубав боров парк,
заобиколени от градини, лозя и ливади. Курортът е добре уреден, с много
балнеосанаториуми, почивни домове, профилакториуми и обслужващи обекти и
заведения. Баните имат хилядолетна история. Водата на Бургаските минерални бани се
характеризира като хипертермална, слабо минерализирана, хлоридно-хидрокарбонатно-
натриева, флуорна и силициева. Тя е с температура 41
°
С, без вкус и миризма, бистра на
цвят и е приятна за пиене. Освен основните химични елементи, съдържа още и редица
микроелементи като барий, алуминий, желязо, манган, олово, мед, титан, молибден,
литий, сребро, хром и галий.
На 4 км южно от минералните бани се намира друго голямо природно богатство –
калните находища на Атанасовското солено езеро, някогашна лагуна, отделила се от
морето. Лечебната кал е богата на хормони и антибиотици. От езерото се добива и луга
като продукт от солодобива. Тя е богата на йони и също се използва за лечение, във вид
на болкоуспокояващи компреси при артрити, артрози, ишиас, дископатии, изкълчени
стави. Към тези няколко лечебни фактора можем да прибавим и благотворния климат-
едновременното влияние и на морето, и на планината, прохладното лято и меката зима,
дългата и топла есен, слънчевата радиация, редките мъгли и валежи. Поради всичко
това лечението в Бургаските минерални бани е комплексно. То включва балнеолечение,
калолечение, луголечение, слънцелечение и други форми за развитието на лечебния
туризъм.
7
Балнеотуризъм се развива и в гр. Поморие. Изградена е материално-техническа база,
която включва балнеолечебници, почивни станции, плувни басейни. До Поморийското
езеро е изграден първият в Източна Европа "Музей на солта". В южната част на езерото
сe добива лечебна кал за санаториумите в града, а северната се използва за традиционен
солодобив, запазен повече от 2000 години. Езерото е защитена местност от 2001 г.,
орнитологично важно място с национално значение, Рамсарско място от 2002 г. -
обявено заради своята уникалност, една от двете лагуни в района на Черно море,
превърнати в солници.
Бургаски влажни зони
Бургаските влажни зони включват най-големия комплекс от крайморски езера в
България. Общата площ на Атанасовско, Поморийско, Мандренско и Бургаско езеро
възлиза на 9500 ха, от които 3330 ха са обявени или предложени за защитени
територии. Наред със значителните природни ресурси (риба, дивеч, тръстика, сол,
лечебна кал, луга и др.), езерата се отличават и с изключително биологично
разнообразие. Заради своята уникалност четирите езера са обявени за Рамсарски
територии, а богатството на видове птици ги определя като орнитологично важни
места.
Атанасовското езеро
е свръхсолен крайбрежен водоем, разделен на две части от пътя
Бургас - Варна. Двете части на Атанасовско езеро са солници от 1906 г. Северната част
е поддържан резерват, а южната - буферна зона. От Атанасовско езеро всяка година се
добиват средно 40 000 т. морска сол. Други ценни природни ресурси са лечебната кал,
лугата и солничното раче. Атанасовското езеро е птичият рай на България. Езерото е
разположено на прелетната магистрала – "Виа Понтика", и е определено като най-
доброто място в България за наблюдение и изследване на есенната миграция.
Бургаското езеро
, известно още и като езерото Вая е най-голямото естествено езеро в
България. Дължината му е 9,6 км, а най-широката му част е 4,5 км. Площта на водната
повърхност е 2760 ха. Дълбочината му достига до 1,3 м. От морето го отделя пясъчна
коса, върху която е изграден индустриален квартал на Бургас. В южния си край езерото
образува плитък залив, който в миналото е имал връзка с Мандренското езеро.
Понастоящем Бургаското езеро е свързано с морски канал, завършващ със шлюз. В
западната му част се вливат реките Айтоска, Съндърдере и Чукарска. Водата на езерото
е слабо солена със значителни сезонни и годишни колебания. В миналото Бургаското
езеро е бил най-високопродуктивният водоем в България. От него са добивани стотици
тонове риба, раци, дивеч. С построяването на Нефтохимическия комбинат край Бургас
то загубва до голяма степен голямото си стопанско значение. От няколко години
замърсяването на езерото е преустановено и в него се наблюдава постепенно
увеличение на рибната фауна и дивеча.
Мандренското езеро
се намира на 1 км южно от гр. Бургас, под кв. Меден рудник и е
най-южното от трите Бургаски езера, с площ на водната повърхност около 1300 ха.
Дължината му е 8 км, а максималната ширина 1,3 км. Разположено е в добре оформена
речна долина, ориентирана напречно на морския бряг, като устието и язовирната стена
са в непосредствена близост до южния край на Бургас. Четири реки се вливат в езерото:
Изворска, Факийска, Средецка и Русокастренска. В миналото е било полусолено езеро,
а понастоящем е язовир с площ на водната повърхност 3 884 ха. Най-ценните части на
езерото са поставени под закрила (“Пода”, “Устие на р. Изворска”), или са предложени
за защитени територии ("Узунгерен"). Орнитологично важно място с европейско
8
значение. Мандренското езеро съхранява големи количества от все по-редкия природен
ресурс - сладката вода. Тя се използва за производствени цели от Нефтохимическия
комбинат - Бургас. Друг ценен природен ресурс са дивечът и рибата. Езерото е
привлекателно за туристи през различните сезони, а съществуващите археологически
разкопки и музей в Дебелт предоставят ценни данни за тези земи по време на Римската
империя.
2.2 Антропогенни фактори
2.2.1 Исторически и културни фактори
Югоизточният регион се разполага върху кръстопът на нации и култури и имат вековна
история. Региона се характеризира с богато културно - историческо наследство. През
епохата на античността се тук развиват 4 главни икономически, политически и
културни центрове, разположени по крайбрежието - Месембрия, Анхиало, Дебелт и
Аполония. Хилядолетната човешка култура е оставила безценни архитектурни
паметници: разкопки на антични градове, тракийски светилища и гробници, долмени,
уникални паметници на културата - църкви и манастири. Изключително богат е
фолклорът на странджанския край с обреди и обичаи. Прекият досег с красивите
местности, кръстосани от древни пътища и осеяни от руини на крепости и манастири
дава възможност за развитието на културен и екотуризъм на много добро ниво в
Бургаска област. Ресурс за развитието на този вид туризъм са обекти като
праисторическите селищни могили, тракийски гробници, както и археологически
находки от римско и византийско време. Праисторически селищни и тракийски
надгробни могили. Друга група антропологически ресурси за туризма са религиозните
обекти - църкви и манастири. (Повече информация в точка 2.4.)
2.2.2 Икономически фактори
Община Бургас разполага с мощен производствено - икономически комплекс.
Разположението на град Бургас не е само от голямо стратегическо значение,
благодарение на него в града са развити всички видове (шосеен, железопътен,
въздушен и воден) транспорт. Пристанищен град, със собствено международно летище
с най-добрите технически възможности в България, както и много добра развита
наземна инфраструктура, Бургас дава идеални предпоставки за развитие на всякакъв
вид индустрия. Пристанище Бургас е най-голям товарооборот в България.
Пристанищен район "Бургас" обработва 60% от товарите по море. Причината
бургаското пристанище да има най-голямо икономическо значение за страната е
нефтеното пристанище "Росенец", което обслужва 33% от товарооборота по море.
Мощната инфраструктура, която поставя региона в привилегировано положение, е един
от определящите фактори за реструктуриране и ускоряване на производството. Най-
висок е делът на търговията (79.4 %), строителството (60,3%) и други. Съществува
конфликт поради несъответствието между основните икономически функции.
Развитието на редица промишлени дейности е в противоречие с развитието на туризма
и ползването на околната среда. Бургаската област има потенциал за понататъчно
туристическо развитие, предлагайки комбинация от масов морски рекреационен
туризъм, маршрутно-познавателен, селски, културен и екотуризъм в един район с
изключително разнообразие на природни и антропогенни туристически ресурси.
9
2.2.3 Организационни фактори
В тази група се включват взаимоотношенията на страната с другите държави,
урбанизационният процес, състоянието на материалната база на туризма, управлението
на туризма, демографската ситуация в страната, инфраструктурата и др. Важен фактор
за развитието на туризма е изградеността и състоянието на транспортната
инфраструктура в района и страната . Бургаска област разполага с добра
инфраструктура /летище с най-добрите технически възможности в България, както и
много добра развита наземна инфраструктура, автомагистрали, ж.п. линии, пристанища
и др. /. Благодарение на добре изградената инфраструктура в града са развити всички
видове - шосеен, железопътен, въздушен и воден транспорт. Това спомага развитието
на различни видове туризъм в Бургаска област: морски, познавателен, конгресен,
балнеолечебен, ловен, риболовен, водни и екстремни спортове и др. Основната част от
хотелите в страната са разположени по Черноморието (39.0%), като в тях се намират
66.7% от хотелската леглова база. От общо 1 477 хотела в страната в област Бургас са
272. По последни данни от националният статистически институт от второто
тримесечие на 2008 година средствата за послон на територията на Бургас са 643 с
78 839 легла. Реализираните нощувки в Бургас са 1 479 069 като 1 252 718 от тях са от
чужденци. Пренощували лица са общо 238 787, 172 728 от тях чужденци. Приходите от
нощувките са общо 48 701 218 лева. Приходите от нощувки в средствата за подслон и
местата за настаняване през второто тримесечие на 2008 г. в сравнение със същия
период на 2007 г. нарастват с 9.0%, а тези на чужденци – с 4.0%.
2.2.4 Психологически фактори
Нагласата на местното население към българския, както и към чуждестранния турист е
положителна. Важен фактор е демографската ситуация в региона. Застаряването на
населението, влошената му образователна структура и редица други негови особености
от една страна ограничават туристопотоците, а от друга - влияят неблагоприятно върху
качеството на туристическото обслужване. Населението на Бургаска област /10% от
това на страната/ нараства бавно. То е разпределено неравномерно. Средната гъстота за
областта е 58 д/км
2
. Градското население е 68%. Раждаемостта в областта е висока –
10,4%, а смъртността е 12,7%, естественият прираст – минус 2,3%, който показва по-
високи стойности в сравнение с тези на страната. Миграционната подвижност на
населението е доста висока. Механичният прираст е положителен. Центровете на
заселванията са големи градове и селища по морското крайбрежие. Като цяло
влиянието на обществените фактори е позитивно.
2.4 Развитие на туризма
2.4.1 Развитие на туризма в градовете по Южното черноморие
Предпоставка за развитието на туризма по Южното ни черноморие са на първо място
прекрасните природни дадености - морски и минерални води, лечебна кал, обширни
плажни ивици, мек и лечебен климат, благоприятно географско положение (разгледани
по-подробно в точка 2.1). Другият фактор, особено важен за развитието на туризма е
10
наличието на антропогенни ресурси и богата история. Тези ресурси са обект на
разглеждане в тази подточка.
Нашият черноморски туризъм е формиран на базата на богатите природни и
антропогенни ресурси по българското Черноморие, средоточени в следните градове:
Град Обзор
Населението на град Обзор е 2 036 ж. Градът се намира на 6 км южно от Бяла, на
границата между Варненска и Бургаска области. Обзор наистина заслужава славата си
на перла по българското. Специфичният релеф – залесени планински склонове,
съчетани с превъзходен плаж, както и благоприятният климат му придават качествата
на планински и морски курорт. Плажът е дълъг около 7 км и широк 60 м, което го
прави един от най-просторните в страната.
Днес градът е развит и популярен курортен център, привличащи тук десетки хиляди
гости от страната и чужбина.
История
Многобройните архитектурни останки, крепостните стени и колони свидетелстват за
хилядолетната история на селището. Първи тук се заселват траките, като конкретно
този район е обитаван от племето нипси. Завладяни от хармонията между морето и
планината, древните месамбрийци основават тук своята колония, на име
Навлохос
. В
тази епоха градът е известен и с поетичното име
Хелиополис
(
Слънчев град
). Там,
където днес е центърът на града, се е издигал величествен храм на Юпитер, което е
подтикнало римските му владетели да го преименоват на
Темплум Йовис
(лат. –
Храм
на Юпитер
). Руини от римска баня, колони, капители, останки от водопровод днес
могат да се видят в парка и в музея на Обзор. По- късно
Хелиополис
(
Темплум Йовис
)
вече е
Теополис
(гр. –
Божи град
). През VI-VII век тук идват славяните, а след тях и
прабългарите. През 681 г. се създава България. Тук е границата с Византия, по която се
строят защитни валове, а местната крепост е наречена
Козяк
. Това име днес носи връх
над града. Османските нашественици, след като избиват местното население, се
заселват тук и наричат мястото
Гъозюкен
(тур. –
Обзор
). Според Берлинския договор
1878 г., Обзор е в Източна Румелия, а след Съединението от 1885 г. - отново в рамките
на България. След разгрома на Преображенското въстание, както и след войните 1913 -
1918 г., тук се заселват много българи от Тракия и селището се разраства. От 1934 г.
носи днешното си име Обзор.
Забележителности
Несебър
Може би най-интересната смесица от природни и антропогенни дадености в района, а
защо не и по цялото ни черноморско крайбрежие, е великолепният и старинен град
Несебър. Днес Община Несебър заема най-северната част от Черноморското
крайбрежие на Бургаска област. Община Несебър обхваща 14 селища с общо население
21 142 души. Подходящите природо – климатични условия, високата средногодишна
11
Предмет: | Средновековна обща история, История |
Тип: | Реферати |
Брой страници: | 7 |
Брой думи: | 1143 |
Брой символи: | 6968 |