Колеж по туризъм – гр. Варна

Курсова

работа

на тема

Югоизточна България – развитие на 

туризма. Центрове

Изготвил: Кристина Йорданова Ганчева
Група: МТ2 
Факултетен номер: 7785

Дата: 12.12.2008

Съдържание:

1 Увод

2 Изложение

2.1 Природо-географски условия

2.1.1 Географско местоположение

2.1.2 Релеф

2.1.3 Климат

2.1.4 Води

2.2 Антропогенни фактори

2.2.1 Исторически и културни фактори

2.2.2 Икономически фактори

2.2.3 Организационни фактори

2.2.4  Психологически фактори

2.4 Развитие на туризма. Центрове

2.4.1 Развитие на туризма в градовете по Южното черноморие

2.4.2 Курортни селища и комплекси по Южното черноморие

2.4.3 Развитие на туризма в градовете в Югоизточна България без излаз на море

2.4.2 Курортни селища в Югоизточна България без излаз на море

3 Заключение

4 Приложение

2

5 Библиография

1 Увод 

Югоизточна България е регион с ключово и изключително благоприятно географско 
местоположение,   разнообразен   релеф,   мек   и   лечебен   климат,   наличие   на   морски   и 
минерални води, прекрасни обширни плажни ивици и много други природни богатства. 
Районът, познат още от дълбока древност като кръстопът на културите е известен и с 
богатата си история и културни забележителности. Тази комбинацие между прекрасни 
природни   и   антропогенни   дадености   прави   Югоизточна   България   особено 
предпочитана   за   туристически   посещения.   Всички   тези   фактори,   влияещи   върху 
развитието   на   туризма   –   природните   условия,   стопанското   развитие,   политическата 
обстановка, етно-културният облик на населението, географското положение, богатото 
историческо   и   културно   наследство,   държавната   политика   в   областта   на   туризма   и 
законодателството,   рекламната   дейност,   наличието   на   квалифицирани   кадри   и   др. 
могат   да   се   обединят   в   няколко   групи   –   приридо-географски,   антропогенни   и 
организационни   фактори.   Самостоятелно   въздействащ   фактор   е   и   географското 
положение на страната. България се намира на кръстопът между Европа и Азия, което 
има   голямо   значение   за   развитието   на   държавата.   Факторите,   влияещи   върху 
развитието   на   туризма   предопределят   мястото   на   нашата   държава   в   рамките   на 
европейския и световен туризъм.   

2 Изложение

2.1 Природо-географски условия

2.1.1 Географско местоположение

Югоизточна България граничи на изток с Черно море, а на север обхваща източните 
разклонения на Стара планина. На юг-югозапад включва част от Странджа. Липсата на 
високи планини и големи реки в територията на региона спомага за вързките между 
селищата и повишава компактността на територията му. Регионът има площ от 14645,1 
кв.км, или 13,2% от територията на страната. В него живее 10% от населението на 
България. Свободният достъп до Черно море определя благоприятното му транспортно, 
природно и стопанско географско положение. Той дава възможност за развитието на 
международен туризъм и за ориентирането на транспортната, техническа и социална 
инфраструктура   към   крайбрежието   и   основно   към   регионалния   център   Бургас. 
Източната граница на региона има и важно геостратегическо положение, тъй като чрез 
нея България се свързва със Средиземно море и Световния океан. Връзката на Черно 
море   с   потоците   Босфора   и   Дарданелите   благоприятства   нейното   транспортно-
географско   положение.   Северната   граница   на   областта   минава   по   Източна   Стара 
планина.   Чрез   ниските   и   удобни   старопланински   проходи   /Върбишки,   Ришки/   се 
осъществява връзката на областта с Варненска и Русенска област. Бургаска област е 
широко отворена и на запад към вътрешността на страната, като поддържа оживени 
икономически   връзки   с   Горнотракийската   низина   и   Родопите   и   промишлената 
агломерация София-Перник. Южната граница съвпада с част от държавната граница на 
България с Република Турция по Странджа. През територията на областта преминават, 

3

важни   шосейни   и   жп   трасета:   София-Пловдив-Бургас;   София-Казанлък-Бургас; 
панорамния път от Констанца-Варна-Бургас-Малко Търново – Истанбул.

Югоизточния причерноморски регион включва   градовете Обзор, Несебър, Поморие, 
Бургас,   Созопол,   Приморско,   Царево,   Ахтопол   и   др.,   намиращи   се   по   Южното 
черноморие на България. Град Бургас е областен център и се намира в най-западната 
точка на Бургаския залив и в източната част на Бургаската низина, която се намира на 
изток от Горнотракийска низина. Бургас е разположен на брега на Черно море и дава 
името на Бургаския залив - най-големият и най-вдаденият в континента на българското 
Черноморие. Бургас се намира на 389 км от София, на 272 км от Пловдив, на 134 км от 
Варна, на 180 км от Стара Загора и на 350 км от Истанбул. Заобиколен е от езерата Вая, 
Атанасовско  и  Мандренско   езеро.   През   Бургас   минава  европейският   транспортен 
коридор 8. 

Oбласт  Бургас  се посещава  от по-голямата  част  от чуждите  и  български  туристи  и 
граничи с Република Турция, която също е значим фактор в международния туризъм. 
Бургаска област включва привлекателните дялове на Източна Стара планина, северните 
разклонения   на   Странджа   планина,     ПП   "Странджа",   Източните   части   на 
Горнотракийската   низина,   Бургаската   низина   и   др.   На   изток   включва   Южното 
Черноморско   крайбрежие,   което   е   най-атрактивно   за   развитието   на   туризъм.   На 
територията на област Бургас се осъществява над 40% от масовия туризъм в страната. 
Това   се   дължи   до   голяма   степен   на   най-   големия   курортен   комплекс   в   България 
Слънчев бряг. 

2.1.2 Релеф

 Релефът   на   територията   на   южното   черноморие   е   разнообразен,   от   низинен   до 
нископланински,   тъй   като   от   север   на   юг   се   редуват   части   от   Стара   планина   и 
Задбалканските  полета, Бургаската  низина,  Среднотунджанската  низина  и Сакарско-
Странджанската хълмиста и нископланинска подобласт. Тази негова особеност играе 
основна   роля   в   развитието   на   редица   отрасли,   включително   туризма.   Върху 
стопанското   развитие   на   областта   оказват   най-силно   въздействие   Бургаска   и 
Тунджанската   низина.   Равнинно-хълмистия   релеф   благоприятства   развитието   на 
железопътния,   автомобилния   и   тръбопроводния   транспорт,   механизацията   на 
земеделието, изграждането на големи напоителни системи и развитието на селищната 
мрежа.

Релефът   на   крайбрежието   привлича   туристите   преди   всичко   с   красотата   и 
разнообразието на пейзажа, начупената брегова ивица и удобствата за упражняване на 
някои видове туризъм – рекреативен, лечебен, спортен и др. Поначало туристите биват 
привличани най-много, от гледна точка на релефните форми, от дълбоките врязвания 
на сушата в морето, островите, полуостровите, заливите, плажна ивица и др. Имайки 
предвид, че около 28% от общата дължина на Българското черноморско крайбрежие е 
заета от плажни ивици, то най-голямата част – около 3/5 от тях , са разположени по 
Южното черноморие, което е най-сложно разчленено и най-атрактивно в сравнение с 
останалите части.  Това създава благоприятни условия за развитието на туризма чрез 
обширна   плажова   ивица,   пясъчни   дюни,   крайбрежни   езера   и   блата,   многобройни 

4

заливи, лагуни и лимани. Тук е най-големият залив на Българския черноморски бряг – 
Бургаският, който е предпоставка за изграждането на пристанищата Бургас, Созопол,
Поморие и Несебър.

Територията на община Бургас е предимно равнинна.  Бургас и непосредствената му 
околност  заемат  част  от  Бургаската   низина,   която  е  най-източното  продължение   на 
Преходната,  или Тракийската  област. Основният  облик на крайбрежието  се дава от 
обширния морски терасен комплекс, който достига на ширина до 20 км. Височината 
Върли бряг (209 м) е най - високата точка в общината. Общата дължина на морския 
бряг на територията на община Бургас е 38 750 м, от които 19 762 м (51,0 %) плаж и 
6 000 м (15,5 %) скалист бряг.  Плажовете по северния бряг на Бургаския залив имат 
изключително благоприятна източна и югоизточна експозиция. 

2.1.3 Климат

Климатичните   условия   в   района   се   обуславят   от   неговото   географско   положение. 
Областта   обхваща   части   от   три   климатични   области   –   умереноконтинентална, 
преходносредиземноморска и преходноконтинентална, а на територията и се съчетават 
няколко климатични влияния, като най-изразено е това на преходно-континенталния 
климат. Влиянието на Черно море и Средиземноморието е осезателно. 

Климатът е важен лечебно-профилактичен фактор, от който до голяма степен зависи 
продължителността   на   активния   туристически   сезон.   Към   климатичните   условия   и 
ресурси спадат  температурния  режим на въздуха,  продължителността  на слънчевата 
радиация, средния брой на дните с валеж, мъгли и др. Средната годишна температура в 
Бургаска област е около 12°С. Средната януарска температура е положителна от 2° до 
3° С. Средномесечните стойности за м. юни са между 19.1° и 20.8° С, а през юли и 
август са почти изравнени от 22.1 до 23.7° С – много благоприятни за отдиха и туризма. 
Началото   на   есента   започва   с   термични   условия,   близки   до   летните,   което   е 
предпоставка за удължаване на активния туристически сезон. През ноември нарастват 
студените   дни,   като   в   района   на   Бургаския   залив   се   оформят   средно   250   дни   без 
мразове и над 260 дни на юг от него. На територията на община Бургас са измерени и 
най-високи   средномесечни   температури   през   зимата   -   плюс   2,3

°

-3,3

°

  С,   въпреки   че 

понякога са възможни и отрицателните стойности.

Климатът   по   Южното   черноморското   крайбрежие   със   своите   особености   превръща 
региона   в   балнеоклиматична   зона.   Изключително   благоприятни   за   климато-   и 
морелечение   са   всички   селища   по   Черноморското   крайбрежие.  При   оценка   на 
природния потенциал на района от важно значение за туризма е продължителността на 
слънчевото греене.Според измервания то  е около 2100-2250 часа, или около 50% от 
дните през годината. През периода от май до септември над 75% от дните са топли, 
докато едва 10% от този период се отличава с мрачно и дъждовно време. През юли и 
август   безслънчевите   дни   практически   липсват.   Черноморското   крайбрежие   се 
отличава  с  най-високо  ниво  на  топлообмен.  Неговият  максимум   е през   юли.  Друга 
климатична особеност на Южното черноморското крайбрежие е по-хладното лято и по-
топлата   зима   в   сравнение   с   вътрешността   на   страната.   Основна   причина   за   това   е 
топлообмена   между   морската   вода   и   въздуха.   Температурите   на   въздуха   и   водата, 
големият брой слънчеви дни и ниската степен на валежите дават възможност за отдих 
на открито през четирите месеци - от юни до септември .

5

Броят на дните с мъгла е по-голям от този на страната, поради близостта на морето. 
Максимумът е през декември-януари, а минимумът през юли и август - също много 
благоприятен   фактор   за   активния   туристически   сезон.   Районът   на   бургаското 
крайбрежие е под влияние на преминаващите средиземноморски циклони през есента и 
зимата. През октомври-ноември е максимумът на валежите. Средните годишни валежи 
варират от 500 до 700 mm. (средно за страната 682мм). 

Ветровият режим в района се определя с бризова циркулация за периода март - април 
до октомври.   Близостта на морската акватория е причина за наличието на морски и 
континентален бриз. В района на Бургас морският бриз започва в интервала 9.30 - 11.00 
часа   и   приключва   към   21.00   -   22.00   ч.,   а   в   някои   случаи   може   да   продължи   и   до 
полунощ. Честотата на бриза в този район е около 100-106 дни в годината (най-висока 
за цялото крайбрежие), като най-много дни се падат на летните месеци - юли и август - 
един благоприятстващ морската рекреация фактор.

Реакционно - климатичните  и агроклиматичните условия като цяло са благоприятни и 
определят специализацията на Югоизточния причерноморски регион в редица отрасли. 
От гледна точка на стопанството областта е подходяща за отглеждането на пшеница, 
слънчоглед,   захарно   цвекло,   овощия,   тютюн,   фасул,   памук   и   лозя,   не   само   заради 
климатичните предпоставки, но и заради преобладаващите в региона канелени горски 
почви, смолници  и делувиално-ливадни почви.

 Климатичните ресурси играят особено важна роля за развитието на отдиха и туризма в 
областта, особено в крайбрежната  черноморска  ивица. За морското летовищно дело 
спомагат бризовете /дневни и нощни/, както и   големият броя ясни дни и обилното 
слънчево греене.

Районът Бургас - Поморие - Созопол има най-продължителен период с 

температури над 15

°

 и 18

°

 С, като температурите преди и след активния туристически 

сезон позволяват   удължаване на туристическия сезон и възможност да се развиват и 
други форми на туризма като климатолечение, познавателен и екологичен туризъм.

2.1.4 Води

Водните ресурси в област Бургас и в околностите се формират от отока на вътрешните 
реки,  подземните   води   и   част   от   водите   на   реките   протичащи   през   територията   й. 
Тяхното   опазване,   рационално   използване   и   управление   е   от   голямо   значение   за 
устойчивото развитие на територията. За съжаление регионът  е беден за европейските 
стандарти в частта касаеща водните ресурси. Средногодишното количество на жител е 
2300 – 2500 куб.м.,а използваемата част от него е от 800 до 1000 куб.м. Морската вода е 
основният ресурс на Черноморското крайбрежие. Черно море, както и водните площи 
на езерата и реките се неоценимо туристическо богатство за нашето крайбрежие. Те 
подпомагат   разширяването   на   туристическото   предлагане   чрез   практикуване   на 
алтернативни видове туризъм, като бърдуотчинг, познаветелен и екологичен туризъм, 
като с тези форми на устойчивия туризъм повишават ефективността на туризма като 
цяло .

Черно море

6

В   южноченоморската   област   е     включен   най-големият   залив   на   Черно   море   - 
Бургаският,   както   и   множество   малки,   закътани   заливчета   по   крайбрежието 
-Созополски, Каваците, Света Параскева, Зигра, Стомополу, Дяволски и др. Бургаският 
залив е с ширина 10-12,5 км и дълбочина 10-12 м. Черно море има някои характерни 
особености,   които   го   отличават   от   редица   други   морета.   Температурата   на 
повърхностната вода показва големи годишни колебания. През зимата тя спада до 6

°

С, 

а   през   лятото   температурата   на   водата   край   българския   бряг   достига   до   31

°

С   при 

Бургас. Черно море има голямо стопанско значение за страната. Разстоянието от Бургас 
до Истанбул е 200 км. Нашето крайбрежие се отличава с редица особености, които го 
правят твърде привлекателно и много подходящо за отдих, почивка и морелечение. Тук 
няма   резки   колебания   в   температурата   на   въздуха   и   водата   и   липсва   влажността, 
характерна за много други курорти. То се отличава от Средиземноморието и с леките 
си   приятни   бризове.   По   Българското   крайбрежие   няма   силно   изразени   приливи   и 
отливи. Положителен фактор е и това, че солеността на водата в Черно море е два пъти  
по-ниска, отколкото в Средиземно море.

Бургаски минерални бани

Бургаските   минерални   бани   се   намират   на   12   км   североизточно   от     Бургас.   Те   са 
известни със своите  термоминерални извора  /39 - 42

°

С/ и са обявени за балнеоложки 

курорт   с   регионално   значение.   Водата   е   лековита   за   заболявания   на   опорно-
двигателния апарат, ендокринната, дихателната и храносмилателна системи, обмяна на 
веществата, нервни, гинекологични и сърдечно-съдови болести. Има изграден модерен 
профилакториум и още няколко ведомствени почивни станции с общ капацитет около 
500 легла. Комплексът разполага с голям басейн на открито, който не функционира 
понастоящем.    В   съчетание   с   лечебната   кал   на   Атанасовското   езеро,   Бургаските 
минерални бани са голям потенциал за балнеолечение. Те се намират в подножието на 
последните разклонения на източна Стара планина, между селата Ветрен и Банево, на 
20   км.   от   Бургас   и   на   толкова   от   Айтос.   Разположени   са   край   хубав   боров   парк, 
заобиколени   от   градини,   лозя   и   ливади.   Курортът   е   добре   уреден,   с   много 
балнеосанаториуми,   почивни   домове,   профилакториуми   и   обслужващи   обекти   и 
заведения. Баните имат хилядолетна история. Водата на Бургаските минерални бани се 
характеризира като хипертермална, слабо минерализирана, хлоридно-хидрокарбонатно-
натриева, флуорна и силициева. Тя е с температура 41

°

С, без вкус и миризма, бистра на 

цвят и е приятна за пиене. Освен основните химични елементи, съдържа още и редица 
микроелементи като барий, алуминий, желязо, манган, олово, мед, титан, молибден, 
литий, сребро, хром и галий.

На 4 км южно от минералните бани се намира друго голямо природно богатство – 
калните находища на Атанасовското солено езеро, някогашна лагуна, отделила се от 
морето. Лечебната кал е богата на хормони и антибиотици. От езерото се добива и луга 
като продукт от солодобива. Тя е богата на йони и също се използва за лечение, във вид 
на болкоуспокояващи компреси при артрити, артрози, ишиас, дископатии, изкълчени 
стави. Към тези няколко лечебни фактора можем да прибавим и благотворния климат- 
едновременното влияние и на морето, и на планината, прохладното лято и меката зима, 
дългата и топла есен, слънчевата радиация, редките мъгли и валежи. Поради всичко 
това лечението в Бургаските минерални бани е комплексно. То включва балнеолечение, 
калолечение, луголечение, слънцелечение и други форми за развитието на лечебния 
туризъм.

7

Балнеотуризъм се развива и в гр. Поморие. Изградена е материално-техническа база, 
която включва балнеолечебници, почивни станции, плувни басейни. До Поморийското 
езеро е изграден първият в Източна Европа "Музей на солта". В южната част на езерото 
сe добива лечебна кал за санаториумите в града, а северната се използва за традиционен 
солодобив, запазен повече от 2000 години. Езерото е защитена местност от 2001 г., 
орнитологично   важно   място   с   национално   значение,   Рамсарско   място   от   2002   г.   - 
обявено   заради   своята   уникалност,   една   от   двете   лагуни   в   района   на   Черно   море, 
превърнати в солници.

Бургаски влажни зони

Бургаските   влажни   зони   включват   най-големия   комплекс   от   крайморски   езера   в 
България. Общата площ на Атанасовско, Поморийско, Мандренско и Бургаско езеро 
възлиза   на   9500   ха,   от   които   3330   ха   са   обявени   или   предложени   за   защитени 
територии.   Наред   със   значителните   природни   ресурси   (риба,   дивеч,   тръстика,   сол, 
лечебна   кал,   луга   и   др.),   езерата   се   отличават   и   с   изключително   биологично 
разнообразие.   Заради   своята   уникалност   четирите   езера   са   обявени   за   Рамсарски 
територии,   а   богатството   на   видове   птици   ги   определя   като   орнитологично   важни 
места.

Атанасовското езеро

 е свръхсолен крайбрежен водоем, разделен на две части от пътя 

Бургас - Варна. Двете части на Атанасовско езеро са солници от 1906 г. Северната част 
е поддържан резерват, а южната - буферна зона. От Атанасовско езеро всяка година се 
добиват средно 40 000 т. морска сол. Други ценни природни ресурси са лечебната кал, 
лугата и солничното раче. Атанасовското езеро е птичият рай на България.  Езерото е 
разположено   на   прелетната   магистрала   –  "Виа   Понтика",   и  е   определено   като   най-
доброто място в България за наблюдение и изследване на есенната миграция.

Бургаското езеро

, известно още и като езерото Вая е най-голямото естествено езеро в 

България. Дължината му е 9,6 км, а най-широката му част е 4,5 км. Площта на водната 
повърхност е 2760 ха. Дълбочината му достига до 1,3 м. От морето го отделя пясъчна 
коса, върху която е изграден индустриален квартал на Бургас. В южния си край езерото 
образува   плитък   залив,   който   в   миналото   е   имал   връзка   с   Мандренското   езеро. 
Понастоящем Бургаското езеро е свързано с морски канал, завършващ със шлюз. В 
западната му част се вливат реките Айтоска, Съндърдере и Чукарска. Водата на езерото 
е слабо солена със значителни сезонни и годишни колебания. В миналото Бургаското 
езеро е бил най-високопродуктивният водоем в България. От него са добивани стотици 
тонове риба, раци, дивеч. С построяването на Нефтохимическия комбинат край Бургас 
то   загубва   до   голяма   степен   голямото   си   стопанско   значение.   От   няколко   години 
замърсяването   на   езерото   е   преустановено   и   в   него   се   наблюдава   постепенно 
увеличение на рибната фауна и дивеча. 

Мандренското езеро

 се намира на 1 км южно от гр. Бургас, под кв. Меден рудник и е 

най-южното от трите Бургаски езера, с площ на водната повърхност около 1300 ха. 
Дължината му е 8 км, а максималната ширина 1,3 км. Разположено е в добре оформена 
речна долина, ориентирана напречно на морския бряг, като устието и язовирната стена 
са в непосредствена близост до южния край на Бургас. Четири реки се вливат в езерото: 
Изворска, Факийска, Средецка и Русокастренска. В миналото е било полусолено езеро, 
а понастоящем е язовир с площ на водната повърхност 3 884 ха. Най-ценните части на 
езерото са поставени под закрила (“Пода”, “Устие на р. Изворска”), или са предложени 
за   защитени   територии   ("Узунгерен").   Орнитологично   важно   място   с   европейско 

8

значение. Мандренското езеро съхранява големи количества от все по-редкия природен 
ресурс - сладката вода. Тя се използва за производствени цели от Нефтохимическия 
комбинат   -   Бургас.   Друг   ценен   природен   ресурс   са   дивечът   и   рибата.   Езерото   е 
привлекателно за туристи през различните сезони, а съществуващите археологически 
разкопки и музей в Дебелт предоставят ценни данни за тези земи по време на Римската 
империя. 

2.2 Антропогенни фактори

2.2.1 Исторически и културни фактори

Югоизточният регион се разполага върху кръстопът на нации и култури и имат вековна 
история. Региона се характеризира  с богато културно - историческо наследство. През 
епохата   на   античността   се   тук   развиват   4   главни   икономически,   политически   и 
културни центрове, разположени  по крайбрежието  - Месембрия, Анхиало, Дебелт и 
Аполония.   Хилядолетната   човешка   култура   е   оставила   безценни   архитектурни 
паметници: разкопки на антични градове, тракийски светилища и гробници, долмени, 
уникални   паметници   на   културата   -   църкви   и   манастири.   Изключително   богат   е 
фолклорът   на   странджанския   край   с   обреди   и   обичаи. Прекият   досег   с   красивите 
местности, кръстосани от древни пътища и осеяни от руини на крепости и манастири 
дава   възможност   за   развитието   на   културен   и   екотуризъм   на   много   добро   ниво   в 
Бургаска   област.   Ресурс   за   развитието   на   този   вид   туризъм   са   обекти   като 
праисторическите   селищни   могили,   тракийски   гробници,   както   и   археологически 
находки   от   римско   и   византийско   време.   Праисторически   селищни   и   тракийски 
надгробни могили. Друга група антропологически ресурси за туризма са религиозните 
обекти - църкви и манастири. (Повече информация в точка 2.4.)

2.2.2 Икономически фактори

Община   Бургас   разполага   с   мощен   производствено   -   икономически   комплекс. 
Разположението   на   град   Бургас   не   е   само   от   голямо   стратегическо   значение, 
благодарение   на   него   в   града   са   развити   всички   видове   (шосеен,   железопътен, 
въздушен и воден) транспорт. Пристанищен град, със собствено международно летище 
с   най-добрите   технически   възможности   в   България,  както   и   много   добра   развита 
наземна инфраструктура, Бургас дава идеални предпоставки за развитие на всякакъв 
вид   индустрия.   Пристанище   Бургас   е   най-голям   товарооборот   в   България. 
Пристанищен   район   "Бургас"   обработва   60%   от   товарите   по   море.   Причината 
бургаското   пристанище   да   има   най-голямо   икономическо   значение   за   страната   е 
нефтеното   пристанище   "Росенец",   което   обслужва   33%   от   товарооборота   по   море. 
Мощната инфраструктура, която поставя региона в привилегировано положение, е един 
от определящите фактори за реструктуриране и ускоряване на производството. Най-
висок е делът на търговията  (79.4 %), строителството  (60,3%) и други. Съществува 
конфликт   поради   несъответствието   между   основните   икономически   функции. 
Развитието на редица промишлени дейности е в противоречие с развитието на туризма 
и   ползването   на   околната   среда.   Бургаската   област   има   потенциал   за   понататъчно 
туристическо   развитие,   предлагайки  комбинация   от   масов   морски   рекреационен 
туризъм,   маршрутно-познавателен,   селски,   културен   и   екотуризъм   в   един   район   с 
изключително разнообразие на природни и антропогенни туристически ресурси.

9

2.2.3 Организационни фактори

В   тази   група   се   включват   взаимоотношенията   на   страната   с   другите   държави, 
урбанизационният процес, състоянието на материалната база на туризма, управлението 
на туризма, демографската ситуация в страната, инфраструктурата и др. Важен фактор 
за   развитието   на   туризма   е   изградеността   и   състоянието   на   транспортната 
инфраструктура   в   района   и   страната   .   Бургаска   област   разполага   с   добра 
инфраструктура   /летище с най-добрите технически възможности в България,  както и 
много добра развита наземна инфраструктура, автомагистрали, ж.п. линии, пристанища 
и др. /. Благодарение на добре изградената инфраструктура в града са развити всички 
видове - шосеен, железопътен, въздушен и воден транспорт. Това спомага развитието 
на   различни     видове   туризъм   в   Бургаска   област:   морски,   познавателен,   конгресен, 
балнеолечебен, ловен, риболовен, водни и екстремни спортове и др. Основната част от 
хотелите в страната са разположени по Черноморието (39.0%), като в тях се намират 
66.7% от хотелската леглова база. От общо 1 477 хотела в страната в област Бургас са 
272.   По   последни   данни   от   националният   статистически   институт   от   второто 
тримесечие на 2008 година средствата за послон на територията на Бургас са 643 с 
78 839 легла. Реализираните нощувки в Бургас са 1 479 069 като 1 252 718 от тях са от 
чужденци. Пренощували лица са общо 238 787, 172 728 от тях чужденци. Приходите от 
нощувките са общо 48 701 218 лева. Приходите от нощувки в средствата за подслон и 
местата   за   настаняване   през   второто   тримесечие   на   2008 г.   в   сравнение   със   същия 
период на 2007 г. нарастват с 9.0%, а тези на чужденци – с 4.0%. 

2.2.4 Психологически фактори

Нагласата на местното население към българския, както и към чуждестранния турист е 
положителна.  Важен   фактор   е   демографската   ситуация   в  региона.   Застаряването   на 
населението, влошената му образователна структура и редица други негови особености 
от една страна ограничават туристопотоците, а от друга - влияят неблагоприятно върху 
качеството  на туристическото обслужване.  Населението  на Бургаска област /10% от 
това на страната/ нараства бавно. То е разпределено неравномерно. Средната гъстота за 
областта е 58 д/км

2

. Градското население е 68%. Раждаемостта в областта е висока – 

10,4%, а смъртността е 12,7%, естественият прираст – минус 2,3%, който показва по-
високи   стойности   в   сравнение   с   тези   на   страната.   Миграционната   подвижност   на 
населението   е   доста   висока.   Механичният   прираст   е   положителен.   Центровете   на 
заселванията   са   големи   градове   и   селища   по   морското   крайбрежие.  Като   цяло 
влиянието на обществените фактори е позитивно.

2.4 Развитие на туризма

2.4.1 Развитие на туризма в градовете по Южното черноморие

Предпоставка за развитието на туризма по Южното ни черноморие са на първо място 
прекрасните природни дадености - морски и минерални води, лечебна кал, обширни 
плажни ивици, мек и лечебен климат, благоприятно географско положение (разгледани 
по-подробно в точка 2.1). Другият фактор, особено важен за развитието на туризма е 

10

наличието   на   антропогенни   ресурси   и   богата   история.   Тези   ресурси   са   обект   на 
разглеждане в тази подточка.
Нашият   черноморски   туризъм   е   формиран   на   базата   на   богатите   природни   и 
антропогенни ресурси по българското Черноморие, средоточени в следните градове:

Град Обзор

Населението на град Обзор е 2 036 ж. Градът се намира на 6 км южно от Бяла, на 
границата между Варненска и Бургаска области. Обзор наистина заслужава славата си 
на   перла   по   българското.   Специфичният   релеф   –   залесени   планински   склонове, 
съчетани с превъзходен плаж, както и благоприятният климат му придават качествата 
на планински и морски курорт. Плажът е дълъг около 7 км и широк 60 м, което го 
прави един от най-просторните в страната. 

Днес градът е развит и популярен курортен център, привличащи тук десетки хиляди 
гости от страната и чужбина.



История

Многобройните архитектурни останки, крепостните стени и колони свидетелстват за 
хилядолетната история на селището. Първи тук се заселват траките, като конкретно 
този район е обитаван от племето нипси.  Завладяни от хармонията между морето и 
планината, древните месамбрийци основават тук своята колония, на име  

Навлохос

. В 

тази   епоха   градът   е   известен   и   с   поетичното   име  

Хелиополис

  (

Слънчев   град

).  Там, 

където днес е центърът на града, се е издигал величествен храм на Юпитер, което е 
подтикнало римските му владетели да го преименоват на 

Темплум Йовис

 (лат. – 

Храм 

на Юпитер

). Руини от римска баня, колони, капители, останки от водопровод днес 

могат да се видят в парка и в музея на Обзор. По- късно 

Хелиополис

 (

Темплум Йовис

) 

вече е 

Теополис

 (гр. – 

Божи град

). През VI-VII век тук идват славяните, а след тях и 

прабългарите. През 681 г. се създава България. Тук е границата с Византия, по която се 
строят защитни валове, а местната крепост  е наречена 

Козяк

. Това име днес носи връх 

над   града.  Османските   нашественици,   след   като   избиват   местното   население,   се 
заселват тук и наричат мястото  

Гъозюкен

 (тур. –  

Обзор

). Според Берлинския договор 

1878 г., Обзор е в Източна Румелия, а след Съединението от 1885 г. - отново в рамките 
на България. След разгрома на Преображенското въстание, както и след войните 1913 - 
1918 г., тук се заселват много българи от Тракия и селището се разраства. От 1934 г. 
носи днешното си име Обзор.



Забележителности

Несебър

Може би най-интересната смесица от природни и антропогенни дадености в района, а 
защо не и по цялото ни черноморско крайбрежие, е великолепният и старинен град 
Несебър.   Днес   Община   Несебър   заема   най-северната   част   от   Черноморското 
крайбрежие на Бургаска област. Община Несебър обхваща 14 селища с общо население 
21 142 души. Подходящите природо – климатични условия, високата средногодишна 

11