ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА КАЧЕСТВОТО НА ВОДИТЕ

Качествата на водите се определят от редица показатели: температура, прозрачност 

(мътност),   съдържание   на   неразтворени   (суспендирани)   вещества,   общо   съдържание   на 

разтворени вещества, киселинност (рН), концентрация на разтворения кислород, общ сух 

остатък,   химично   потребен   кислород   (ХПК),   биохимично   потребен   кислород   (БПК), 

съдържание на азот (амониеви йони), фосфатни йони, тежки метали, повърхностноактивни 

вещества, радиоактивни вещества и др.

1. Общ сух остатък, общ органичен въглерод.

Общият   сух   остатък   дава   основна   представа   за   замърсеността   на   водата.   Той 

съответства  на  масата  на  веществата,   задържани   върху  книжен   филтър  и изсушени   при 

105ºC. След накаляването им до постоянна маса (при 600ºC) се получава 

накален остатък, 

който се изразява в проценти от масата на сухия остатък. Разликата между масите на тези 

два параметъра се нарича 

загуба при накаляване

. Приема се, че тя изразява количеството на 

органичните вещества и може също да се представи в процентни части от масата на на 

общия сух остатък. За определяне на леснолетливи органични вещества може да се използва 

сушене чрез ацеотропни смеси (температурата на сушене се понижава).

Съдържанието на органични вещества може да се оцени и чрез експресен обемен 

анализ на въглерод, който се извършва чрез директно изгаряне на проба. Отделеният СО

2

 се 

улавя количеството от разтвор на КOH и се пресмята процентът на въглерод в пробата. Този 

показател се нарича 

общ органичен въглерод (ООВ).

2. Неразтворени (суспендирани) вещества.

Замърсеността   на   водата   с   неразтворени   вещества   се   измерва   обикновено   чрез 

обемната   им   коцентрация   ,   т.е.   масата   на   примесите   в   единица   обем   вода.   С   водата 

примесите   образуват   истински   разтвори   или   дисперсни   системи.   Замърсителите, 

образуващи истински разтвор (т.е. еднофазна система) с водите, не могат да бъдат отделени 

чрез механични методи.

Неразтворените   вещества   образуват   с   водите   суспензии,   емулсии   или   пени.   В 

зависимост   от   плътността   си   те   се   утаяват,   изплават   на   повърхността   или   остават   в 

суспендирано състояние. Дисперните системи се делят на колоидни разтвори (1.10

-6

 – 1.

10-4 

mm) и на грубодисперсни системи (>1.

10-4

 mm).