МАТЕРИАЛИ
ЗА
СЕМИНАРНИ
УПРАЖНЕНИЯ
ПО
УЧЕБНАТА
ДИСЦИПЛИНА
“
АРХИТЕКТУРНО
-
СТРОИТЕЛНИ
И
ТОПЛОТЕХНИЧЕСКИ
ХАРАКТЕРИСТИКИ
НА
СГРАДИ
”
I
-
ВИДОВЕ
ЧЕРТЕЖИ
ПРИ
ПРОЕКТИРАНЕТО
В
СГРАДОСТРОИТЕЛ
СТВОТО
При
проектирането
в
сградостроителството
се
изготвя
чертожна
документация
,
с
която
се
изяснява
цялостно
:
-
разположението
на
сградата
върху
строителния
парцел
и
съседните
сгради
включително
ориентацията
спрямо
небесните
посоки
-
архитектурно
-
строителното
(
композиционното
)
решение
на
сградата
-
конструкцията
на
сградата
-
топлотехническата
ефективност
на
ограждащите
конструкции
на
сградата
-
инсталациите
,
които
се
изграждат
в
сградата
(
Ел
.,
ВиК
,
ОВК
,
ППО
,
Комуникации
,
Охр
.
системи
).
Горното
се
постига
като
се
използват
следните
видове
чертежи
:
1.
Ситуационен
план
2.
Изгледи
(
на
фасади
,
покрив
и
др
.)
3.
План
-
разпределение
(
на
сутерен
,
партер
,
етажи
)
4.
Разрези
(
вертикални
разрези
на
сградата
)
5.
Схеми
,
аксонометрични
схеми
(
на
инсталациите
)
II
-
ОСОБЕНОСТИ
В
СТРОИТЕЛНОТО
ЧЕРТАНЕ
1.
Мащаби
на
строителните
чертежи
.
1.1.
За
чертежите
са
регламентирани
следните
мащаби
:
1:1; (1:2); 1:5; 1:10; 1:20; (1:25); 1:50; 1:100; 1:200; (1:250); 1:300; (1:400); 1:500; 1:1000
В
скоби
са
отбелязани
мащабите
,
допустими
в
обосновани
специални
случаи
.
1.2.
Чертежите
на
принципните
схеми
в
т
.
ч
.
и
аксонометричните
се
допуска
да
се
чертаят
без
да
се
съблюдава
мащабът
.
1.3.
Чертежите
трябва
да
се
изчертават
в
приетия
мащаб
,
въпреки
че
в
тях
са
нанесени
всички
размери
на
изобразените
елементи
.
Непосредствено
отмерване
на
размери
от
чертежа
не
може
да
бъде
основание
за
установяване
на
размери
неозначени
на
чертежа
.
1.4.
Мащабът
се
означава
в
надписаната
таблица
:
М
1:100
2.
Размери
в
чертежите
.
2.1.
Размерите
в
чертежите
се
поставят
в
милиметри
,
без
особена
за
това
уговорка
и
без
посочване
на
единица
на
измерването
.
2.2.
В
случай
на
отклонение
от
това
правило
,
към
съответните
размери
трябва
да
се
прибавя
означение
на
единицата
на
измерване
,
или
тя
трябва
да
бъде
обяснена
в
указанията
към
чертежа
.
2.3.
За
нанасяне
на
размерите
се
използват
(
фиг
.1)
а
)
размерни
линии
б
)
спомагателни
линии
в
)
графични
ограничения
ня
размерните
линии
(
не
се
използва
стрелка
,
а
къси
наклонени
линийки
)
г
)
размерни
числа
2.4.
Размерните
линии
определят
отрязъците
или
ъглите
,
към
които
се
отнасят
размерите
.
Спомагателните
линии
служат
за
изнасяне
на
размерната
линия
извън
контурите
на
чертежа
или
неговите
части
.
Графичните
ограничения
на
размерните
линии
служат
за
фиксиране
на
пресечните
точки
на
размерните
линии
със
спомагателните
линии
,
линиите
на
контура
или
осовите
линии
.
Размерните
числа
служат
за
определяне
размерите
между
спомагателните
линии
,
а
в
случаи
на
необходимост
-
също
така
между
линиите
на
контура
на
елемента
или
между
осовите
линии
.
2.5.
За
размерни
и
спомагателни
линии
се
използват
наи
-
тънките
линии
на
чертежа
.
2.6.
Размерните
линии
се
нанасят
без
прекъсване
за
надписване
на
размерните
числа
.
2.7.
За
даване
размери
на
праволинейни
участъци
размерните
линии
се
изчертават
паралелно
на
контурите
(
фиг
.1.
а
)
2.8.
За
даване
размера
на
дъга
се
дава
кръгова
размерна
линия
,
концентрична
с
измеряемата
дъга
и
ограничавана
по
правило
с
паралелни
спомагателни
линии
(
фиг
.1.6).
Като
спомагателни
линии
се
използват
радиуси
(
фиг
.1.
в
).
Над
размерното
число
за
дължина
на
дъга
във
всички
случаи
се
поставя
знак
(
фиг
.1.6,
в
,
г
)
2.9.
За
посочване
размер
на
хорда
се
използва
праволинейна
размерна
линия
паралелна
на
хордата
(
фиг
. 1 .
д
)
2.10.
За
посочване
размера
на
ъгъл
се
прилага
кръгова
размерна
линия
(
фиг
.1.
е
).
2.11.
Трябва
по
възможност
да
се
избягва
пресичане
на
размерни
линии
с
линии
от
чертежа
.
2.12.
При
прекъсване
на
изображението
размерната
линия
не
се
прекъсва
(
фиг
.2)
2.13.
Върху
чертежи
на
симетрични
елементи
изобразени
напълно
се
допуска
поставянето
на
размери
до
оста
на
симетрия
само
от
едната
страна
;
общите
размери
следва
да
се
посочват
напълно
(
фиг
.
З
)
Върху
чертежите
на
симетрични
елементи
,
изобразени
до
оста
на
симетрия
,
всички
размери
се
посочват
до
оста
на
симетрия
(
фиг
.4)
2.14.
При
разполагане
на
редица
еднакви
елементи
,
на
равни
разстояния
един
от
друг
(
например
колони
,
отвори
и
др
.)
по
-
добре
е
дългите
размерни
вериги
да
се
заменят
с
:
а
)
посочване
на
размерите
само
между
2,3
елемента
в
началото
и
в
края
на
реда
(
фиг
.5.
а
)
б
)
посочване
на
сборния
размер
между
осите
на
крайните
елементи
във
вид
на
произведение
от
броя
на
повтарящите
се
размери
по
размера
,
придружен
с
изображение
на
един
от
повтарящите
се
размери
.(
фиг
.5.
б
)
2.15.
В
геометричните
схеми
на
прътовите
решетковидни
конструкции
размерите
за
дължината
на
отделните
пръти
се
поставят
без
размерни
и
изнасящи
линии
.(
фиг
.6)
3.
Схематични
означения
на
сгради
и
съоръжения
в
ситуационните
чертежи
.
Означенията
се
отнасят
за
сградите
и
съоръженията
при
схематичното
изобразяване
на
разположението
им
върху
терена
в
ситуационните
чертежи
.
Същите
се
дават
към
проекта
на
отделните
сгради
като
схематизирани
извадки
от
генералните
планове
на
района
.
Означаваните
елементи
се
изобразяват
в
съответствие
с
тяхната
действителна
конфигурация
и
в
мащаба
на
чертежа
.
3.1.
Сгради
или
съоръжения
-
надземни
(
с
помещения
,
оградени
със
стени
започващи
от
нивото
на
терена
)
Номерът
на
сградата
(
съоражението
)
се
записва
в
позиционно
кръгче
с
арабски
цифри
-
в
контурите
на
сградата
;
при
изображение
в
дребен
мащаб
извън
контура
.
Етажноста
на
сградата
се
означава
с
римска
цифра
.
В
броя
на
*
етажите
се
включват
всички
етажи
над
нивото
на
терена
.
Формата
на
покрива
се
показва
само
ако
е
необходимо
да
се
изяви
архитектурния
ансамбъл
.
3.2.
Сгради
или
съоръжения
(
с
помещения
,
оградени
със
стени
започващи
над
нивото
на
терена
)
стоящи
на
колони
.
Изобразяването
на
колоните
трябва
да
съответства
на
формате
на
сечението
им
.
Номерът
на
сградата
и
етажноста
се
означават
по
същия
начин
както
в
3.1.
3.3.
Преход
(
за
хора
или
коли
)
под
сградата
или
съоръжението
Надписва
се
височината
на
прохода
(
в
милиметри
)
3.4.
Площадка
-
открита
,
работна
или
складова
3.5.
Територия
предвидена
за
разширение
на
сградата
,
съоръжението
или
откритата
площадка
.
3.6.
Съоръжение
подземно
.
3.7.
Галерия
надземна
на
колони
.
4.
Означения
за
координиране
елементите
на
сградите
и
съоръженията
.
4.1.
За
координиране
елементите
на
сградите
и
съоръженията
се
използват
оси
на
разбивката
(
разбиващи
оси
).
Означаване
на
разбиващите
оси
:
За
означаване
на
осите
се
използват
арабски
цифри
и
главни
букви
от
българската
азбука
(
с
изключение
на
букви
,
написването
на
които
е
сходно
с
някоя
цифра
,
например
3)
С
цифри
се
означават
:
-
при
ортогонална
осова
система
-
осите
разположени
напречно
на
по
дългата
страна
на
сградата
.
-
при
радиална
осова
система
-
радиалните
оси
.
Последователността
на
означенията
на
осите
с
цифрови
и
буквени
редове
се
приема
:
-
при
ортогонална
осова
система
-
от
ляво
на
дясно
и
от
долу
на
горе
.
-
при
радиална
осова
система
:
радиалните
оси
-
по
часовниковата
стрелка
,
при
което
в
затворена
система
отчитането
започва
от
левия
хоризонтален
радиус
.
кръговите
оси
-
от
центъра
към
периферията
Ако
за
означаване
на
осите
с
буквен
ред
не
достигат
буквите
на
азбуката
,
означаването
продължава
с
удвоени
букви
като
се
започва
с
АА
.
Диаметърът
на
кръгчетата
за
означаване
на
осите
е
:
6
мм
-
за
чертежи
в
мащаб
1:400
и
по
-
дребен
.
8
мм
-
за
чертежи
в
мащаб
1:200
9
мм
-
за
чертежи
в
мащаб
1:100
и
по
-
едър
.
4.2.
На
разрезите
,
фасадите
и
плановете
на
сградите
и
съоръженията
се
обозначават
коти
за
височина
;
-
в
метри
с
още
три
знака
след
десетичната
запетая
.
Нулевата
условна
кота
(
обикновено
се
приема
нивото
на
терена
или
пода
на
първия
етаж
)
се
означава
със
знака
± 0.
При
котите
по
-
ниско
от
условната
нулева
кота
се
поставя
знака
минус
- ,
а
при
котите
над
нулевата
не
се
поставя
знакът
+ (
той
се
подразбира
).
При
основните
коти
се
дава
тяхното
съкратено
наименование
като
буквен
символ
,
Предмет: | Български език |
Тип: | Упражнения |
Брой страници: | 3 |
Брой думи: | 206 |
Брой символи: | 1711 |