Класификация на езиците

Лингвистиката не може да съобщи точния брой на човешките езици защото

1)

Публикациите за различни езикови системи не винаги са равностойни като методология 

и изпълнение

2)

В някои области въобще не са били обект на задълбочено изследване

3)

Трудно е да се прилагат общовалидни критерии за разграничаване на език от диалект.

•

Според някои лингвисти възможността за разбиване между събеседници решавала 

проблема за статута на два идиома.

Езици милионери – китайски, английски, испански, хиндустани(хинди и урду), 

португалски, руски и тн.

Най-разпространените системи за езикова класификация са две:

­

Генеалогичната (родословната)

­

Морфологичната (замествана постепенно от типологичната).

Генеалогична класификация – родословна делитба

Разпределение на езиците в езикови семейства и подгрупи въз основа на родствените им 

отношения и общия им произход.

Сравнително – исторически метод (компаративния) – система изследователски похвати. 

Сигурен показател за наличието на родство между два или повече езици, установяване на 

достатъчен брой съответствия – закономерни съотношения на звукове, форми, думи, модели 

на построяване; сравняват се цели категории думи, местоимения, морфологични елементи.

Езиково семейство – съвкупност от езици, произлезли от един и същ праезик, който се е 

говорел на определена територия.

•

Разделя се на групи родствени езици(клонове).

•

По-малка класификационна единица представлява подгрупата.

Праезик – източник на езици, които днес отнасяме към определена група или семейство. 

Съвкупност от диалекти. В повечето случаи езикът – източник не ни е пряко известен