Образованието е формиращо личността – като
светогледна позиция, като нравственост, като 
поведенски модели , като възможност за 
промяна. Да си образован значи да измерваш 
своите лични цели и интереси с целите и 
интересетите на обществото.Целта на 
методиката на литературното образование 
като учебна дисциплинаа във висшите 
училища е да подготвя, квалифицира и 
преквалифицира студенти и учители така,че те
да са способни самостоятелно да изследват , 
да ръководят и осъществят образователния 
процес по литература в българското училище. 
За постигането на тези цели  трябват следните
задачи: 1. Разработване на концепция за 
литературното образование, която визира 
глобалните цели, учебното съдържание и 
структуирането му.,2, обосноваване на методи,
похвати, принципи за работа по литература, 3. 
Обосноваване на система за работа с 
различно учебно съдържание – 
нехудожесттвен и художествен текст, автор, 
литературна теория,4. Представяне на идеи за
работа в различни степени и форми на 
изучаване на литературата в средното 
училище ,5. Разработване на изисквания към 
съвременния урок,6. Стимулиране на ученика 
за работа,7.Разработване на актуални идеи за 
учебници, учебни помагала и пособия за 
учителя. 
Обектът на методиката е образователния 
процес по литература , предметът – системата
на изучаване на литературата, 
функционирането на системата в различни 
условия, възможностите за обогатяване 
/актуализирането й. Учебното съдържание на 
дисциплината вкл въпроси с методико-
теоретически и с приложен характер.
Границите между тези два дяла са 
относителни и условни. Съвременната 
методика има общо и с философията., която 
проблематизира истината, пътя към нея. 
Методиката на литературното образование ще
разчита на концепцията на психологията за 
качествата на личността.

2.Цели и задачи на литературното 
образование
Целта е да създаде литературно образована 
личност. Литературно образованата личност 
възприема литературата като специфично 
изкуство, способна е да осмисля и обобщава 
литературни факти, явления.  Литературното 
образование си поставя някои задачи 
1.Разработване и прилагане на система за 
работа с художествени и нехудожествени 
текстове. 2.Разработване и прилагане на 
система за осмисляне на собствено 
нелитературната част от учебното 
съдържание. 3. Интерперетация на текст .
4.Запознаеане и прилагане на различни 
интерпретивни подходи ,5.Използване на 
„историите“ на автора и рецепцията на текста 
за осмисляне на литературен факт. 
6.Запознаване и прилагане на въпроси от 
литературната теория 7.Разработване и 
прилагане на система за усъвършенставане на
устната и писмената комуникация на 
учениците. Принципи на структуиране на 
учебното съдържание 1. Жанров – той се 
прилага при фолклорните текстове в 
прогимназиална степен. Този принцип обаче 
лишава образователния процес да се 
наблюдава междутекстовите връзки, например
мотив, модел в мит. 
2. Тематичен той е прилага 5-8 клас при 
изучаването на художествените текстове. 
3.Хронологически се прилага частично в 7 клас
и последователно в 9-12 клас. Следването на 
хронологическия принцип позволява 
ситуирането на автор/текст в широк културен 
контекст, позволява открояването на 
промените в представите за литературност.

Методър е категория, с която си борави 

всяка наука, всяка област на човешката 

дейсност. Методът е начин, път, 

съвкупност от средства за постигане на 

определяна цел. Инструментариумът на 

метода на образование обаче е по­различен

той се състои от похвати и средства за 

получаване на знания, умения и 

навици.Методите на образованието по 

литература са част от дидактическите 

методи. Правилното им прилагане – 

съчетаване, редуване, е условие за 

резултатното протичане на учебния 

процес. Детерминантите на методите са 

компонентите на учебния процес.

Метод на интерпретацията – той е система

за обяснение и разбиране на художествени 

и нехудожествени текстове. 

Интерпретацията се занимава не само с 

плана на иманентността. Тя се уповава на 

дискурса – на текста, на дискурса, в който 

той е създаден, и на дискурса на 

реципиента.Интерпретацията е опит, тип 

знание, лични цели, интереси и знаниия. В 

училището използват понятието анализ.

Методът на интерпретацията се 

осъществява чрез следните процедури 1. 

Съотнасяне на пред­знания към текста 2. 

Използване на информация за културна 

епоха чрез реконструкция на епохата. 3. 

Осмисляне на връзката кулутурна 

ситуцация – автор – текст – реципиент. 

Текста се разглежда като резултат. 

Интерпретацията като метод гради себе си

като проект, конструкт за работа с текста 

върху теорията на жанра.Основните 

дидактически форми за реализацията на 

метода са : беседа­ за двете степени , а 

само за гимназиалната степен – и 

семинар , в някои случаи и лекция.

Съпоставителен метод – е система за 

откриране на вътрешните връзки в текста,

между текстовете на един автор, между 

текстовете на различни автори от една и 

съща или от различни литературни епохи, 

с цел да разберат специфичните 

особености на разглежданите обекти. 

Основата не метода е ролята на 

съпоставка във всяка човешка дейност. 

Метода използва при работа цялото 

учебно съдържание ОБекти за сравнение . 

Основа за прилагане на метода 1. 

Представи за литературност, отношение 

към мит и фолклор 2. Жанров модел – 

разказ , приказка, ода 3.Компонент от 

поетиката –сюжет , 4. Архетип или образ 5.

Историческо събитие , личност , тема, 

проблем. 6. Концепция и архументация й в

критически оценки. Специфика на метода 

в прогимназиален етап –обект на 

съпоставяне мога да бъдат части на един 

текст, текстове на един автор, текстове от 

един жанр. Основа на съпоставката : в 

рамките на един текст – персонажи, 

поведението им, епизоди­ типове във 

връзка с времето и мястото. За различни 

текстове – за основа на сравнението служи 

жанрът

Историко –типологичен метод е система за

разкриване на природата на литературата 

като елемент на културата. Използва се в 

уводните уроци, Проблеми, теми, мотиви , 

образи . Дидактическите форми на 

реализация на метода са разказ за 

прогимназиална степен, лекция­ за 

гимназиална степен. Преимуществото 

Изучаване   на   епическо   произведение   –

Епическият  жанр  вкл   роман,   новела,  повест,

разказ те. Повествователните текстове. Епосът

в тесния  смисъл  на  думата  е  жанр  или  има

жанрови   разновидности.   Героичния   епос

възниква   от   митовете   за   културни   герои,

предания   и   приказки   за   събития   и   юнаци

.Светът на епопеята е героичното минало на

общността.   Епосът   има   енциклопедичен

обхват и циклична структура, която алюзира

повторителността   в   човешкия   живот   и   в

живота на общността. Най­изследван е ремона

като най­разгънат и най­обемен жанр,. Приема

се че повествователните текстове са сюжетни.

Сюжетът   е   поредица   от   събития,

организирани   темпорално   и   каузално.

Началото   и   крайната   ситуация   задават

смистла   и   значението   на   цялата   система   от

събития. Сюжетът в епическите тексттове, за

разлика от драматическите, не е задължително

обвързан с конфликт.Композицията е атрибут

на   всеки   художествен   текст,   на   всеки   негов

компонент.   Под   композиция   на   сюжета

разбираме   времевата   последователност   на

епизодите.   Повествователят   е   част   от

фикционалното

 

пространство

 

на

текста.Повествователя

 

има

структуроорганизираща   ,   смислоносеща   и

оценъчна   роля.   Художественото   време   и

пространство   са   взаимно   свързани   то   е

обединено   в   един   термин   –   хронотопо.

Сюжетното   време   очертава   границите   на

продължителността

 

на

 

събитията.

Времетраенетто   на   сюжета   може   да   е

различно.   Времето   на   героя   също   обогатява

темпоралния   пласт.   Среща   се   с   понятието

лично   или   биографично   време.   Проект   за

интерпретация на епически текст 1. Заглавие

2.   Тема   3.   Проблеми   и   мотиви   4.   Сюжет   и

композиция   5.   Време   –   пространство.   6.

Персонажна   система   7   .   повествовател   8.

Словоупотреба 9.жанр 

 
Изучаване на лирическа творба – Лирическият

жанр   вкл   безсюжетна   проза   и   поезията.

Основната   формална   единица   на   поезията   е

стихът. Организацията на стиховете в строфи

и   астрофични   цялости   откроява   ритъма.

Лириката няма сюжет. Темата, проблемите се

разгръщат в речевото действие на лирическия

персонаж на субекта на изказа. Обектът може

да   е   емоция,   настроение,   драма   на   мисълта.

Човешкото   присъствие   е   също   родово

диференциращ   признак.   Този,   на   който

принадлежи речевото действие, е лирическия

говорител. Възможно е лирически говорител и

лирически   герой   да   са   тъждествени.   В

качеството   на   лирически   герой   встъпват

природни, флороморфни , зооморфни реалии,

същества – рожба на фантазия. Хронотопът в

лирическия   текст   се   гради   чрез   словото   на

лирическия   говорител.   Проект   за   работа   с

поетически   текст   –   1.   ЗАглавие   2.   Тема,

проблеми   ,   мотиви   3.   Лирически   говорител,

форми на изказа 4. Съотношение   лирически

говорител   5.   Времепространоство   6.

Словоупотреба 7. Жанрова специфика  

Изучаване   на   драматическо   произведение   –

Драмата   се   въвежда   в   9   клас.   Драма   се

означава само определена форма на сценична

литература. Драматическия жанр е сюжетен.

Сродява   го   с   епическия.   Конфликтът   е

първичен.   Драматическото   действие   и

неговата   композиция   смятаме   за   най­

съществения елемент на текста, защото в него

се проявява  и персонажът. Композицията на

драматическото   действие   е   сценична.   Тя   е

редът   по   който   се   разгръщат

взаимоотношенията   на   героите   в   сцени.

Драматическият   характер   се   изгражда   по

различен   начин   от   епическия.   Проблемът   за

словоупотребвата  на  героя   е  тъждествен   със

словоупотребвата   в   драмата.   Езикът   в

драмата е обвързан както и в другите жанрве,

с темата за структурата. Чрез отстъствието на

повествовател   словото   е   динамично,

действено,   състои   се   като   автентично

събитие.Факторите   ,   които   организират

словесния   ред   в   драмата   са   –   темата   и

емоцията. Времепространството като атрибут

на жанра се дефинира по същия начин, както

при   наратива,   като   се   отчита   липсата   на

повествовател и предназначението на текста за

сцена. Проект за изучаване  на драматически

жанр   1.   Заглавие.   2.   Тема   ,   проблеми   3.

Конфликт   4.   Драматическо   действие   5.

Персонажна   система   6.   Жанрова   природа.

Конфликтът   се   назовава   като   за   целта   е

възможно   да   се   коментират   ремарките   за

персонажа,   дадени   преди   началото   на

драматическо   действие.   Акцентът   при

изучаване  на жанра  е върху драматическото

действие. Драмата като сценична литература

подсказва и нелитературни средства и похвати

за осмислянето й.