Ентомология.
Значение на ентомологията – наука, която изучава насекомите. До сега са
описани около 800 хол.вида. Тя е дял от биологията, тясно свързана с
практиката и е профилирана в различни направления – медицинска
ентомология, земеделска ентомология и др. Като дисциплина изучава
биологията, екологията и възможностите за борба с неприятелите по
културните растения.
Тема: 1
Морфология и анатомия на насекомите.
Тялото на насекомото е съставено от сегменти обособени в 3 дяла: глажа,
гърди, коремче. От вън е покрито с кутикула – изпълняваща функцията на
външен скелет за разлика от гръбначните, които имат вътрешен скелет. Общия
брой на сегментите образуващи тялото е 18 – 20, към съответните дялове има
и придатъци, които обуславят найменванията им. Главата – устен дял, гърдите
– локоботорен дял, коремчето – репродуктивен дял.
Телесната покривка изпълнява редица жизнени функции. Предпазва тялото от
вредното въздействие на околната среда, служи за скелет на вътрешните
органи и системи. Осъществява транспирацията, отделянето на непотребни
вещества и др. Съставена е от 3 дяла – основна мембрана, епидерма и
кутикула.
Основната мембрана е най-долния слой на покривката и представлява тънка
безструктурна ципа. Кутикулата е съставена от хитин, протеини, които придават
здравината и цвета на телесната обвивка. Съставена е от 3 слоя: епикутикула,
екзокутикула и ендокутикула.
Епикутикулата е най-горния слой, съдържа липиди и восъко подобни
съединения. Екзокутикулата е съставена от белтъчни вещества и хитин, които ѝ
придават твърдост. Ендокутикулата е прозрачна маса, съдържа хитин и
белтъчни вещества.
По телесната покривка се наблюдават различни израстъци, които водят
началото си от кутикулата и се наричат скулптури – брадавички, шипчета и др.,
а тези които са от кутикулата и епидермата се наричат структурни и са
обединени под общото найменование власинки.
Оцветяването може да бъде специфично за отделните видове или да се
променя под влияние на факторите на околната среда – това явление е
известно като сезонен деморфизъм. При други насекоми промяната на цвета е
с приспособително значение и се нарича мимикрия. Оцветяването бива 2 вида:
химично и структурно.
Химичното се осъществява от химични вещества(пигменти) в епидермата,
курикулата и кръвта, а структурното от особеностите в строежа на кутикулата и
разграждане на различни структурми елементи по нея в това число космици,
1
люспи и др. От химичното оцветяване с доминиращо значение са: меланина(в
кутикулата), каротеноидите(в телесната покривка и кръвта),
инсектоветрина(зелен цвят) и птерините(от жълто до червено).
1. Хранене при насекомите
– насекомите използват за храна готова органична
материя от растителен или животински произход. Това се постига след
механична и химична преработка на храната.
Механичната преработка започва от устата и завършва в мускулния стомах.
Изразява се в разкъсване, раздробяване и стриване на храната. Химично –
чрез ензими, които са в резултат на секреторната дейност главно на
епителните клетки. Те се разделят на 3 групи:
Протеолитични(протеази, пептидази) – те разграждат белтъчините до пептиди и
след това пептидазите ги разграждат до амино киселини.
Липолитични(липаза) – хидролизират мазнините до глицерин и мастни
киселини.
Карболитични(амилаза, малтаза, лаптаза) – превръщат въглехидратите в
монозахариди.
Химичното смилане става в средния стомах. По специфична форма на
храносмилане е извън стомашното смилане – тук ензимите се отделят върху
жертвата, когато устния отвор е в непосредствен контакт с нея.
2. Кръв
– тя разнася хранителните вещества към отделните органи и системи.
Състои се от кръвна плазма и кръвни телца.
Кръвната плазма е съставена от около 90% вода, неорганични соли,
хранителни вещества, хормони и др. Цветът и варира от безцветно до червено.
Кръвните клетки са сходни с тези при бозайниците и се наричат левкоцити. В
зависимост от функциите, които изпълняват се делят на:
макронуклеоциди(хранителна функция), еноциди(отделителна функция),
фагоциди(защитни функции).
Тези кръвни клетки се срещат в постоянно съотношение в кръвта(кръвна
картина) и по него може да се съди за физиологичното състояние и
жизнеността на популацията.
Кръвта при насекомите разнася хранителни вещества, очиства от вредните
продукти, пренася хормоните.
Изхвърлянето на отпадните продукти от тялото става, чрез малпигиевите
съдове – това са неначленени тръбички, които плуват свободно в хемолимфата
и с единия си край са свързани със задния дял на храносмилателната система.
Те приемат отпадъчните продукти в това число азотисти вещества, урати, йони
и др. превъщат ги в пикучна киселина във вид на кристали и ги изхвърлят в
задния дял на стомаха. Цялата отделителна система на насекомите изпълнява
роля на регулатор на нормалното съотношение на колоидите, солите и водата
в организма и поддържа осмотичното налягане в него.
Освен малпигиевите съдове други органи на отделителната система са
мастното тяло и нефроцитите.
Мастното тяло очиства кръвта от ненужните вещества във вид на кристали,
като ги натрупва в мастните клетки. Нефроцитите, които са безформени клетки
2
в хемолимфата очистват кръвта от отровни вещества и чужди тела натрупвайки
ги в себе си.
3. Физиология на дишането
Насекомите са организми, които приемат кислород и отделят въглероден
диоксид. Това се осъществява, чрез проникване на въздуха, чрез стигмите в
трахейните стъбла и по-късно, чрез разклоненията им и трахеолите до
тъканите и клатките.
Постъпването на въздуха в трахеите се осъществява, чрез дифузия(пасивно), и
чрез вентилация(активно).
Дифузия – трахейния въздух наситен с въглероден диоксид се заменя
постоянно с кислород навлизащ с въздуха, чрез стигмите, които се отварят и
затварят.
Вентилация – приемането на въздух и отделянето на въглероден диоксид се
осъществява, чрез свиване и разпускане на коремчето. Дишането, чрез
вентилация се наблюдава при оси, пчели, мухи и др.
Интензивността на дишането се измерва, чрез дихателния коефициент (К),
които се изразява с отношението на отделения въглероден диоксид и
количеството на приетия кислород.
4. Поведение при насекомите
– поведението на насекомите в околната среда
се определя от нервната дейност на нервната система. То се изразява в
няколко вида нервна дейност обусловена от рефлекси, които са прости и
сложни. При простите рефлекси участват ганглиите на гърдите и коремчето, а
при сложните тези на главата. Към простите се отнасят така наречената
танатоза – тази нервна дейност е вродена и се предизвиква от външен признак,
като удар и др. По-висша форма нервна дейност са таксисите – те са
отношение на насекомите, към различни дразнители от външната среда -
химични вещества, вода и др. Те биват:
Хомотаксии – отношение към определени химични съединения. Имат значение
за храната, копулацията, избора на място за яйцеснасяне.
Фитотаксиси – отношение към светлината при нощни насекоми.
Термотаксиси – отношение към температурата(търсене на оптимална
температура).
Хидротаксиси – отношение кум влагата (търсене на оптимална влага).
Таксисите могат да бъдат положителни, когато насекомите се привличат от
дразнителя и отрицателни – движенията са в обратна посока.
Инстинкти – те са най-сложната форма на поведение на индивида. Характерно
за тях е, че са вродени и се наричат още безусловни. Появяват се единствено
под въздействие на вътрешни фактори в това число – глад, полова зрялост и
др. Съществуват и така наречените условни рефлекси, които са индивидуални
и временни. Те възникват под въздействието на фактор от околната среда и
тяхното проявление изчезва с премахването на дразнителя.
3
Тема:2
Размножаване и размножителна дейност при насекомите.
Насекомите се размножават по два начина:
двуполово(бисексуални) – при него има оплойдане – копулиране на мъжки и
женски индивиди, свързано със сливане на зрели сперматозоиди и яйцеклетки.
Еднополово(девствено или партеногенетично) – потомството се получава без
оплождане на яйцеклетката. В зависимост от пола на получения индивид то
бива:
аренотокия – само мъжки индивиди; телетокия – само женски индивиди;
амфотокия – потомството е съставено от двата пола.
Еднополовото може да бъде задължително и незадължително.
Задължителното се дели на постоянно и циклично(има смяна на двуполовото с
еднополово).
1.Специфични начини на размножаване
– те включват педогенеза(детско
размножаване), полиембриония(многозародишно) и хермафродизъм.
А)
Педогенеза – представлява възпроизвеждане на ларви. Среща се при някои
галици и дървеници, свързано е с възникване на благоприятни условия,
подходящи за развитието на вида. Заменя се с еднополово или двуполово
размножаване. Протича по следната схема: оплодената женска снася яйца, от
които се излюпват ларви, които първоначално се хранят с вътрешността на
майката и след загиването ѝ напускат организма и водят свободен начин на
живот. Това се повтаря няколко поколения до влошаване на условията, като се
замества съответно с еднополово и двуполово размножаване.
Б)
Полиембриония – среща се при някои ендопаразити, при нея от едно яйце се
образуват много зародиши, които дават началото на съответните индивиди.
В)
Хермафродизъм – когато в един организъм се развиват мъжки и женски
полови продукти, характерно е за щотоносни въшки и др.
2.Размножителна дейност
– включва трите етапа – копулация и оплождане,
яйцеснасяне или живо раждане и отглеждане на поколение.
А)
Копулация – пренасяне на мъжки полови продукти в женската полова
система. Предшества се с търсене между половете, по-активни са мъжките, а
женските са тези които ги ориентират, чрез биологични и химични субстанции
наречени феромони.
Когато един мъжки копулира с повече от една женска, явлението се нарича
полигамия, а когато една женска копулира с повече от един мъжки –
полиандрия. При копулирането за да настъпи оплождане е необходимо
мъжките да са полово зрели за женските това не е задължително.
4
Б)
Яйцеснасяне – свързано с полагане на яйцата извън женския индивид.
Яйцето представлява една клетка обвита с твърда обвивка наречена хорион,
по която има отвори за навлизане на сперматозоидите наречени микромили и
за навлизане на вода - хидромили(хигромило). Под хориона има ядро,
цитоплазма и дейтоплазма. Като разновидност на яйцеснасянето е раждането.
При листни въшки – развитието на зародиша протича в половата система на
женския индивид. С яйцеснасянето започват грижите за потомството, избора на
място за яйцеснасянето, покриването на яйцата със секрет. При лозовия
стригач възрастните изхранват младите.
3.Развитие и метаморфоза
Развитието започва от момента на оплождане до физиологичната смърт на
възрастното насекомо. Свързано е с преминаването през четири стадия:
яйце→ларва→какавида→възрастно
Развитието бива зародишно, след зародишно или постембрионално и развитие
на възрастното – постметаболно.
А)
Зродишно развитие – започва от момента на оплождане и завършва с
излюпване на ларвите. Обхваща промените в яйцето – делене на яйцеклетката,
образуване на зародишни слоеве на органите и хистологично диференцииране.
Б)
След зародишно – започва с излюпване на ларвата и завършва с оформяне
на възрастното насекомо. През този период преминават стадиите ларва и
какавида(не е задължителен), в зависимост от това разделяме насекомите на
две групи:
–
насекоми с пълно превръщане –
яйце →ларва→възрастно
– тук ларвите и
възрастните си приличат на външен вид.
–
насекоми с пълно превръщане -
яйце→ларва→какавида→възрастно
– тук
възрастните напълно се различават от ларвите.
При пълното превръщане, както и при непълното имаме два вида ларви:
Червеоподобни
– те се разделят на: 1)ларви на мухи – без глава и крака;
2)ларви на хуботни бръмбари – с глава без крака; 3)ларви на същински
бръмбари – с глава и три двойки гръдни крака.
Гъсеницообразни
– делят се на: 1)същински гъсеници и пеперуди – с глава,
три двойки гръдни крака и от две до пет двойки коремни крака.
Лъжегасеници на листни оси
– с глава, три двойки гръдни крака и над 5
двойки(7-8) коремни крака.
Ларвите линеят – събличат старите си ларвни кожици и черепни кутийки.
При насекомите с пълно превръщане стадият какавида е задължителен поради
големите морфологични различия между ларвите и възрастните, това е най-
динамичния стадии от хистологично естество. Под действие на процесите на
хистолизата и хистогенезата става разграждането на старите и изграждането
на новите органи.
Различаваме три типа какавиди:
–
свободна – тук краката и антените са силно прикрепени към тялото,
неподвижни – характерно е за бръмбарите
5
–
покрита – в същността си е като свободната, но е обвита с покривка свободни
са последните 3-4 коремни членчета – характерно е за пеперуда.
–
бъчвовидна – в същността си като свожодната останала в кожицата на
последната ларвна възраст – характерно е за мухи.
В)
Развитие на възрастното – то разпространява вида, развитието обхваща
половото узряване, стареене и смърт.
Тема:3
Физиологичен покои.
В развитието на насекомите съществуват два ясно обособени периода на
активна жизнена дейност и покой. Покоят включва хранене, развитие,
размножаване и т.н. Периодът на покой се разделя на:
Физичен – възниква под въздействието на неблагоприятни условия на средата
и се прекратява след преминаването им.
Физиологичният покой е на хормонално ензимна основа и е свързан с физични
и биохимични изменения в организма. Ориентиращи фактори на околната
среда, които предизвестяват организмите са с периодичен ежегодно повтарящ
се характер. В зависимост от дълбочината му известни са: сън, олигопауза,
диапауза.
Сънят
– най-слабо проявения физиологичен покой. Тук жизнените процеси
отслабват, с което насекомите преодоляват настъпилите неблагоприятни
условия. Летен сън прекарват колорадския бръмбар и др.
Олигопауза
– промеждутачно състояние между съня и диапаузата. Тя е с по-
дълбоки от съня физиологични изменения, но се прекратява в деня, в които се
инактивира.
Диамауза
– изразява се във временно преустановяване на жизнените процеси
от активната жизнена дейност. Появява се при насекоми обитаващи среда с
неблагоприятни условия през даден сезон. Задържането на процесите се
установява от нервната система, тя регулира отделянето на хормони, които
чрез кръвта осигуряват взаимодействието между отделните органи. Диапаузата
настъпва преди възникването на неблагоприятните условия. Диапаузиращите
организми изразходват икономично мазнини, въглехидрати и белтъчини, и
стават устойчиви на намалена влажност и ниски температури.
1.Типове диапауза
– в зависимост от стадия, в които настъпва тя бива:
ембрионална, ларвна, какавидна, имагинална. Може да бъде зимна или лятна.
А)
Реактивация – основен фактор за реактивацията е температурата. При
понижаване или повишаване на температурите нервносекреторните клетки
отделят хормони, които прекратяват диапаузата. Съществуват насекоми с
няколко типа диапауза: например: малката зимна педомерка има ембрионална
и какавидна диапауза.
Многообразието в типовете диапауза увеличава еколгичната пластичност на
вида и му позволява да преодолее неблагоприятните условия.
6
2.Поколение на насекомите
– целият жизнен цикъл на развитие на дадено
насекомо, в които са включени всички негови стадии се нарича поколение.
Видовете, при които за една година се развива едно поколение се наричат
моноволтинни(житна дървеница и др.); видовете с две поколения за една
година – биволтинни; и видоветв с повече от две поколения за една година –
поливолтинни. Същствуват видове, при които едно поколение се развива за за
две, три до пет години.
3.Годишен цикъл
– жизненият цикъл на насекомите се карактеризира с броя
на поколенията които се развиват и с разпределението на отделните стадии по
сезони. Едни презимуват като яйца, други като ларва, какавида или възрастно.
Тема:4
Биоценология.
Всеки човек запознат с основите на биологичната наука знае, че една от
уникалните части на живия организъм е неговата организация.
По възходящ ред на сложност равнищата на организация са: атом, молекула,
клетка, тъкан, орган, система от органи и организъм. Макар, че се занимава с
всяко от тези равнища основен предмет на екологията са надорганизмовите
равнища – биотоп, популация, съобщества и екологични системи.
Биотоп
– участък от земната повърхност с определени условия(гори,котловини
и др.).
Популация
– определн вид в организмовия свят населяващ даден
биотоп(популация на елена и др.).
Съобщество
– общото количество на всички видове организми, които обитават
дадено място(в гората) то се нарича биоценоза.
Комплекса от биотопа и биоценозата се нарича екосистема. Екосистемите са
съставени от живи(биотични) и неживи(абиотични) съставки – почва, вода,
въздух и климатични фактори. Екологичната система може да бъде
дефинирана, като част от биосферата, в която има добре регулиран поток от
енергия и вещества между организмите и тяхната среда. Основен акцент при
разграждането на екосистемите се поставя върху преобразуването,
използването и разсейването на енергията, и върху скоростта с която се
осъществяват тези процеси. Основна форма на нейното превръщане са
хранителните връзки между организмите. Колкото по-богата във видов състав е
една ценоза, толкова е по-стабилна във времето. Биоценозите се различават
помежду си по степента на своята организация.
–
Биоценоза от първи ранг – биологичен комплекс съставен от един растителен
вид(букова гора, дъбова и т.н.). При обединяването на две биоценози от първи
ранг се образуват биоценози от втори ранг, при тяхното обединяване се
образуват биоценози от трети ранг, които формират ландшафтните зони –
тайга, джунгла и т.н.
1.Структура на биоценозата
– растителните видове в биоценозата се наричат
продуценти. Организмите, които използват растенията за храна се наричат
консуманти. Първични консуманти са растително ядните видове; сапрофитни
7
организми(използват за храна мъртви растителни остатъци); некрофаги(хранят
се с умрели животни); микроорганизми(бактерии и гъби), които се наричат
редуценти. Вторични консуманти са зоофагите – хранят се с животински
организми. Видовете живи организми в дадена биоценоза се наричат
доминантни, най-голяма е групата на насекомите. Взаимоотношенията между
организмите в дадена биоценоза се изграждат най-вече от изградените
хранителни вериги между тях.
Хранителните вериги най-често започват от продуценти, което е първото
хранително ниво – към него отношение имат фитофаги второ хранително ниво
– към тях отношение имат хищници и паразити трето хранителни ниво и т.н.
Биоценозите функционират като относително устойчиви екосистеми. Те се
саморегулират, като устойчивите се запазват в пространството и времето.
Такива биоценози са климатичните биоценози в типичните условия на дадени
климатични зони. Те има сравнително устойчив характер и промените в тях
стават бавно. Промените в биоценозите се осъществяват под въздействие на
екологични фактори или при намесата на човека(антропогенния фактор). При
намесата на човека(изсичане на гори, обработка на почвата и др.) се извършва
бърза промяна в съобществото в биоценозата, което се нарича екологична
сукцесия например усвояването на зони в подбалканското и планинско
земеделие. Когато се променят продуцентите се нарича първична сукцесия -
разораването на земите и изграждането на трайни насаждения.
Вторични сукцесии – тук също има промяна в съобществото, но запазване на
част от старото – при пожари,химични третирания и др.
8
Тема:5
Екология на насекомите.
Всички организми включително и насекомите са неделима част от средата,
която обитават. Екологията на насекомите изучава взаимоотношенията между
отделните индивиди и факторите на околната среда. Тъй като насекомите
живеят в популация тя е известна като пипулационна екология. Факторите,
които влияят върху насекомите са наречени екологични фактори. Те могат да
бъдат групирани в абиотични(неорганични) – (климатичните условия в
местообитанията), биотични(органични) – (всички живи растения и животни, с
които растенията съжителстват), воднопочвени(хидроедафични) – (влиянието
на почвата и водата като среда на съществуване), антропични (антропогенни) –
(стопанската дейност на човека).
Първите три групи са природни или първични – те са влияели хилядолетия
върху развитието на организмите. Антропогенните са вторични – влиянието им
върху природната среда ги направи първостепенен проблем на човечеството.
Така посочените фактори не отразяват механизма на взаимодействие между
насекомите и околната среда.
Според Моногадски факторите се делят на: фактори с периодично закономерна
промяна(сезони, температура,влага и др.), фактори променящи се без
периодично закономерна промяна(хищници, паразити, микроорганизми и
човек).
Организмите имат различни изисквания към околната среда, въз основа на
това се делят на ксерофилни(сухо любиви), хидрофилни(влаголюбиви) и др.
Приспособяването на организмите към условията на средата се нарича
екологична пластичност или валентност. Насекоми с по-широк диапазон на
условията се наричат евробионти, насекоми със строго определени граници на
условията се наричат стенобионти. По отношение определяне факторите на
средата организмите са строго взискателни, а по отношение на други – широко
пластични. Едни от екологичните фактори са жизнено необходими те включват
храна, определена температура, влага и др. Тези фактори обуславят
съществуването на вида. Изискванията на организмите към определени
условия на околната среда се нарича екологичен стандарт.
9
Тема:6
Влияние на абиотичните фактори върху организмите.
1.Температурата като екологочен фактор
– насекомите са организми с
непостоянна температура на тялото, приемащи температурата на околната
среда. Те получават температура по два пътя – при обмяната на вещвствата и
околната среда. Получената температура при обмяната на веществата има
малко значение поради малките размери на тялото им и голямата му
повърхност на излъчване, поради това голямо значение има температурта на
околната среда. Влиянието на температурата върху насекомото може да бъде
разграничена в пет температурни зони: горна летална зона(температура над
50˚С) – насекомите загиват поради коагулация на протените в цитоплазмата;
горна сублетална зона(40˚ - 50˚С) – насекомите загиват или поддържат
понижена жизнена дейност в зависимост от продължителността ѝ; витална
зона(3˚ - 40˚С) – зона на активна жизнена дейност; долна сублетална зона(-10˚ -
-40˚С) – насекомите започват жизнената си дейност, която е силно депресирана
или умират в зависимост от продължителността; температура на -40˚С –
телесните сокове замръзват получават се кристали, тъканите се разкъсват и
насекомите умират.
Активната жизнена дейност на насекомите се осъществява във виталната зона.
Тя се ограничава от температури, които се наричат горен и долен температурен
праг. Това са температури наи и под които насекомото спира да се развива. За
завършване на развитието си всяко насекомо се нуждае от определено
количество температурна енергия – тя се нарича термална константа или сума
на ефективните температури. Ефективните температури които определят
продължителността на развитие на отделните стадии се намират между долния
и горния температурен праг, за целта се използват средно денонощните
температури. Математически тази зависимост може да се изрази с формулата ,
където:
С – термална константа; n – брой дни необходими за развитие; Т – средна
денонощна температура на въздуха; t – долен праг на развитие.
10
Под действието на температурите скоростта на жизнените процеси се
увеличава или намалява. Високите температури във виталната зона водят до
повишаване скоростта на обмяната на веществата. При ограничаване на
храненето и приемането на вода смъртта настъпва в резултат на бързото
изразходване на хранителните вещества, като следствие от него настъпва
коагулация на белтъчната материя. Под действие на ниските температури
водата в тялото на насекомото замръзва. Водата се намира в три форми:
свободна, свързана и интермицелна.
Свободната вода е в телесната празнина, свързаната е по повърхността на
гликогена или в химична връзка с него, интермицелната е в капилярите и
пространствата в цитоплазмата. При увеличаване процента на свързаната и
интермицеларната от общия обем се засилва студоустойчивостта на
съответния вид.
2.Влагата като екологичен фактор
– тя има голямо значение за насекомите,
което се определя от голямото ѝ съдържание в телата им. Тя участва като
разтворител на хранителни вещества, като среда на протичане на обемните
процеси, като регулатор за осмотичното налягане и др. В екологията на
насекомото има относителна влажност на въздуха. Необходимото количество
вода насекомите си набавят, чрез храната, чрез прека консумация и телесната
покривка. При липса на вода насекомите използват така наречената
метаболитна вода, получена при окисляване на мазнини и други хранителни
вещества. Водния си баланс, насекомите регулират, чрез морфологични,
физиологични и екологични приспособления. Към морфологичните спадат
кутикулата, стигмите и др. Към физиологичните – поглъщането на вода, чрез
хранене и др. Към екологичните – избора на местообитанията си. По
отношение на влагата насекомите имат свой оптимум, в който жизнените
процеси протичат най-активно. Отделните насекоми имат различни изисквания
към влагата, затова ги разделяме на хидрофилни/влаголюбиви(попово прасе),
ксерофилни/сухолюбиви(пустинен скакалец), мезофолни – заемат междинно
положение. Влагата влияе директно и косвено.
Директно, чрез относителната влажност на въздуха и процентното ѝ
съдържание в средата на местообитание, при недостиг видовете изпадат в
диапауза – забавя се тяхното полово узряване и се нарушава дейността на
жлезите.Косвено влияе, чрез храната. Недостигът на влага затруднява
цъфтежа, намалява нектара и тургора на растенията.
3.Светлината като екологичен фактор
– светлината регулира жизнения цикъл
на насекомите, а при големия брой видове с две или повече от две поколения и
броя на поколенията им. Тя действа чрез своя интензитет, спектърен състав и
продължителност. Реакциите на насекомите към светлината се явяват при 4000
лукса и при 0,5 лукса. Такова отношение към слабата светлина проявява
колорадския бръмбар. Тя влияе със своя спектърен състав. Зрителните органи
на насекомите възприемат по-добре UV лъчите, те не различават червен от
черен цвят и се привличат от жълто-червените лъчи.
11