Разпадането на Фр империя
Империята на Карл Велики се
оказва нетрайна. Въпреки
рефирмите, които К.В
въвежда трудно се съхранява
авторитета на властта.
Селяните попадат под
зависимостта на отделни
графове, престават да служат
в войската, да плащат данъци.
След смъртат на К.В.
империята се разпада.
Неговият насл. Людовик
Благочестиви разделя
империята м/у 3та си синове-
843г в гр. Вердюн. От 3те дяла
по-трайни се оказват Франция
и Германия. А третата ч. Се
разпада на много кралства. В
нач 9в. Навлизат жители на
Скандинавия-викингите
(отлични корабостроители и
мореплаватели) проникват по
течението на реките и
ограбват. В равнините на
Панония (дн Унгария) се
настаняват маджарите, които
разгромяват славянската
държава Великоморавия.
Унгарците са разгромени от
обидинените сили на
германци и чехи и спират
нападенията им. Разпадането
на Фр. Империя остава папите
в Рим без подкрепа от
владетелите. Папите остават
господари на малко княжество
и загубват авторита си над
манастири.
Разцвет на Византия
С преодолаването на
иконоборческата криза
захпочва разпадане на
Арабския халифат. Това
довежда до намаляване на
арабския натиск с/у
империята. Тази промяна
съвпада с идването на власт
на македонската династия (І
владетел им. Василий І-
Одрин). В.И. Започвада води
по активана политика на балк
п-в. Основен противник-Б-я.
Порасналата виз. Мощ се
дължи на голям бр. свободни
селяни-войници и
данъкоплатци. Някои от
селяните започват да губат
земите си поради гежка
военна служба и данъци, др.
Натрупват богатства за
сметака на съселяните си.
Появяват се 2 нови
обществени гр. –
динати
(с
богатство и земя, бързо налагт
власта си в селските об-ни) и
парици
(загубили по различни
причини земите си и се
признават за зависими от
динатите). Държавата
гарантира на вс. поземлено
имущество в номизми.
Съхранено единство, за
разлика от Фр. Императорите
се заемат с централизиране на
властта, с укрепване на
законодателството.
Продължават да
усъвършенстват
чиновническият апарат.
Дворцов церимониял-
императора е божи
поставиник и има власт над
своите поданици, да
демонстрира превъзходство
на Византия над останалитае
държави. Византийската
култура демонстрира интерес
към културните достижения
на Античността. Този период
се определя като Македонско
възраждане. Разцъфтява виз.
Култура и живопис, строят се
по-малки по размери църкви.
Подпмага се делото на св
братя Кир. и Мет., които 855г
създават слав. азбука.
Славянски свят през 9-10
век
Славяните се разселват от
своята прародина в
Прибалтика към Централна,
Източна и Югоизточна
Европа. През 830г. възниква
славянска държава
Великоморавия.
Християнството се пропядва
на слав. ез. от светите братя
Кир и Мет. Най-голям разцвет
тази държава достига при цар
Ростислав. Великоморавия е
унищожена от унгарците.
Държавата на източните
славяни, наричана Киевска
Русия, възниква в териториите
на между Новгород и Киев.
Първоначално на тези земи се
създават две княжества-
едното около Новгород, а
другото по долното течение
на река Днестър.
Управляващият елит е от така
нар. варяги. През 882г. князът
варяг Олег успява да обедини
двете княжества и да създаде
държава със столица Киев.
Възникването на славянските
държави съвпада с
изострянето на отношенията
между Византия, Папството,
които си съперничат за
църковна власт в християнска
Б-я и за коя от двете сили да
наложи христ. в езичиските
славянски държави. 855г
създават І вариант на сл. азб. –
глаголица и превеждат
основните богослужебни
книги от гръцки на славянски
и така поставят основните
богослужебен и книжовен ез.
След това братята срещат
трудности в усилията си да
поставят славянския ез.
нарвно с латинския и гръцкия.
Б-я от могъщество към
загуба на независимост
9в Б-я е една от могъщите
държави, която съперничи на
Виз. Бълг. владетели започват
да усещат своята изолираност
поради това, че е езическа
държава. Покръстването на Б-
я при княз Борис-
864г.Използва се
противоречията м/у Рим и
Конст. За създаване на 870г –
автокефална църква
(самоуправляваща се
архиепископия). Той избира
виз. тип християнство, з-то му
допада цезаропапизма. Той
Предмет: | Селско стопанство |
Тип: | Презентации |
Брой страници: | 39 |
Брой думи: | 1247 |
Брой символи: | 7768 |