background image

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

,, СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ “

Педагогически факултет

КУРСОВА РАБОТА

Учебна дисциплина:

Междукултурни компетентности в обучението по

изкуства

на тема:

 Култура и културни различия

„ 

Изготвил:                                      Проверил: Проф. д-р Мариана Гърмидолова

Велико Търново, 2020

background image

Увод

 

Културта   е   исторически   определена   степен   на   развитие   на   обществото,

творческите сили и способности на човека, която се отразява в типове и форми на

организация   на   живота   и   дейността   на   хората,   а   също   и   в   създадените   от   тях

материални   и   духовни   ценности;   понятието   “култура”   използваме     когато

характеризираме  определени исторически епохи, конкретни общества, народности

и нации, а също и  специфични сфери на дейност или живот на хората /култура на

бита, труда, художествена култура/; в по-тесен смисъл сфера на духовния живот на

хората. В по-широк смисъл културата включва предметни резултати на човешката

дейност /машини, резултати на познанието, творби на изкуството, норми на морал и

правила/,   а   също   и     човешките   сили   и   способности,   реализирани   в     дейността

/знания, умения, навици, ниво на интелекта, нравствено и естетическо развитие,

начини и форми на общуване на хората /СЕС,1981/.

Субкултура – 

в социологичен аспект тълкуваме понятието като:

1/ култура на определена социална или демографска група;

2/ ограничена в нещо култура на социална общност, обусловена от бедността на

нейните   социални   връзки,   непълнотата   или   затруднения   достъп   до   културното

наследство /КСС, 1989/.

Личната   култура

  –   проявява   се   в   нашето   световъзприемане,   в   речта,

мисленето, възприемането, оценките, чувствата, емоциите.

Културата е създадена, за да представи качествата на определена група хора, които

се предава през поколенията чрез културните традиции. В културното наследство

настъпват   определени   културни   промени,   произтичащи   от   връзките   между

културата   и   променящата   се   среда.   Всеки   човек   живее   в   определен   културен

контекст, който определя неговите убеждения, ценности, умения. Културата е онзи

фактор, който определя нормите за “правилното” човешко поведение. Тя може да се

разглежда като  модел  от  идеи,  правила  и  норми  на поведение,  които  определят

несъзнателните действия на човека. Според Крейпо културата включва правилата и

background image

нормите, които ръководят един начин на живот: както осъзнати, формално изразени

схващания и чувства, наречени идеология, така и неосъзнати, неформални, неявни

схващания и чувства. 

Д. Мацумото определя културата като експлицитни и имплицитни правила,

които   групата   установявя   с   цел   да   оцелее.   Те   включват   нагласи,   ценности,

представи,   норми   и   модели   на   поведение,   общи   за   групата,   но   реализирни   по

различен  начин  според  всяко  обединение  в  групите,  предавано от поколение на

пооление, относително устойчиви, но способни да се променят във времето.

Културата може да се разглежда като  съвкупност от материални и духовни

изобретения на човешките групи, които улесняват  адаптацията им към природната

и социалната среда и правят оцеляването им по-лесно и предсказуемо. 

Материалната   култура   -  

  това   са   физическите   обекти,   създадени   от

човешките ръце /наричат се артефакти/ - от лат. artefactum – изкуствено направени,

в   нашия   случай   –   процес   или   образувание,   несвойствено   на   природата   и

възникващо обикновено в хода на   преобразуването/: Артефактите се отличават с

това, че се създават от човека, носят в себе си определено символично значение,

изпълняват определени функции и представляват определена ценност за групата

или обществото.

Нематериалната   духовна   култура

  обхваща   норми,   правила,   образци,

еталони,   модели   на   поведение,   закони,   ценности,   церемонии,   ритуали,   символи,

митове, знания, идеи, обичаи, традиции, език. Те също са резултат на човешката

дейност, но са създадени не от ръцете, а с разума и чувствата. Нематериалните

обекти не могат да се докоснат, чуят, видят, те съществуват в нашето съзнание и се

поддържат от човешкото общуване. /Но те могат да се изразят, да се предават “от

уста на уста” посредством устната или писмената реч./

Културният контекст се описва от психолозите и социалните антрополози от

гледна точка на второто символно или субективно ниво.

Понятието “култура” в социологията се използва в два смисъла:

background image

1/   личностна   система   на   осъзнавани   от   самия   индивид   ценности   и   ценени   в

обществото   качества   на   ума,   характера,   въображението,   паметта,   получени   в

процеса   на   възпитание   и   образование.   В   този   смисъл   говорим   за   нравствена,

естетическа,   политическа,   битова,   професионална,   хуманитарна   и   научно-

техническа култура. В обикновеното съзнание културата се асоциира с развитието

на   творческите   способности,   ерудицията,   разбирането   на   произведенията   на

изкуството, свободното владеене на езици, акуратност, вежливост, самообладание,

морална   отговорност,   художествен   вкус.   Нивото   на   културата   на   личността   се

определя  от нейната  социализираност,  приобщеност към  културното наследство,

степента на развитие на  индивидуалните способности;

2/   социална   система   на   организирани   с   помощта   на   нормите   и   ценностите

функционално   полезни,   закрепени   в   обществената   практика   и   съзнание   на

обществото   форми   на   дейност.   В   обществото   културата   е   представена   от

материални   предмети,   социално   установени   /от   институти,   традиции/   духовни

ценности. Тук понятието “институт” се използва за  обозначаване на  съвкупността

от   норми   и   права,   например   на   института   на   брака,   института   на   правото

/КСС,1989/. 

В психологията ние използваме понятието 

ментална култура,  

т. е. култура,

която се отнася до психиката, до интелекта.

Култура, или софтуер на

ума.

 

Културна

относителност

/Хофстеде/ .

Всеки   индивид   притежава   определени   модели   на   мислене   и   действие.

Повечето модели са усвоени през сензитивния период на  детството, когато детето

усвоява   с  голяма   лекота.   В   следващия   момент   обаче,   за   да   усвои   нещо   ново   и

различно, детето трабва да се откаже от тези готови модели. Самото развитие на

background image

знанието   се   движи   от   неустойчивост   към   устойчивост,   а   от   нея   отново   към

неустойчивост.   Този   процес   многократно   се   повтаря   и   води   до   качествена

преустройка на  знанията. Човешкото поведение винаги отразява характеристиките

на културната идентичност. Тоест, с понятието “култура” обозначаваме онова което

изгражда   оригиналността   на   човешките   общности   и   онова,   което   определя

разликите между тях. 

Според Хофстеде човешкото поведение   частично се обуславя от   неговите

умствени   програми.   Човекът   притежава   способността   да   се   отклонява   от     тези

програми и да реагира по нов, творчески, разрушителен или неочакван начин.

Източниците   на     умствените   програми   са   в   социалната,   семейната,

младежката среда, в училището, квартала, общността в която живее индивидът. Те

обуславят човешкото поведение. Този умствен софтуер Хофстеде нарича 

култура

 и

я   разглежда   в   два   аспекта.   Първият   той   свързва   с  влиянието   на   образованието,

изкуството и културата – “култура едно”, “култура в тесния смисъл на думата”.

“Култура   две”   е   понятие,   използвано   в   по-широк   смисъл   от   социалните

антрополози.

В социалната антропология с “култура едно” обозначаваме всички модели на

мислене, усещане, действие. В “култура две” са включени дейности, свързани с

усъвършенстването   на   ума,   но   също   и   обикновените   неща   от   ежедневието   –

поздравяване,   хранене,   прикриване   на   чувства,   поддържане   на   телесна   хигиена,

поддържане   на   определено   физическо   разстояние   спрямо   околните,   правене   на

любов. Както Хофстеде определя, “култура две” се занимава с болезнени въпроси.

Култура две е винаги колективно явление, тъй като  частично се споделя с хората,

които живеят в социалната среда.  

Тя е колективно програмиране на ума, което

различава членовете на една група или категория хора от други.

Нива на уникалност на човешкото умствено програмиране


Това е само предварителен преглед!

Култура и културни различия

Култура и културни различия. Думата “култура” има същите корени като глагола “култивирам”, обработвам почвата, начинът по който хората реагират срещу природата. Проблемите в ежедневието се...

Култура и културни различия

Предмет: Култура и изкуство
Тип: Курсови работи
Брой страници: 17
Брой думи: 3798
Брой символи: 22194
Цена: 5 лв. Закупи материала
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм